№ 1540
гр. Русе, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103166 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу М. Й.
И., в която се твърди, че ответницата е купувач на доставяна от дружеството
топлинна енергия за имот в гр. Русе, *********, с абонатен № ***. За периода
от 22.12.2020г. до 22.11.2021г. в този имот била доставена и разпределена по
партида на ответницата топлинна енергия на обща стойност 207,38лв. по 5
броя фактури, която енергия не била заплатена. Поради незаплащане на
дължимите суми по издадените фактури в предвидения в Общите условия на
дружеството срок от 45 дни след периода на доставката, за периода до
25.01.2022г. била начислена на ответницата и законна лихва в размер на
12,39лв.
За събиране на тези задължения ищцовото дружество депозирало
заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
****/2022г. по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение.
С оглед дадените от съда указания за предявяване на установителен
иск за вземането по заповедта, се моли в настоящото производство да бъде
признато за установено, че М. Й. И. дължи на "Топлофикация Русе" АД
1
сумата от 207,38лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 22.12.2020г. до 22.11.2021г. по 5 броя фактури; 12,39лв. лихва
за забава за период от падежа на всяка фактура до 25.01.2022г., както и
законна лихва върху главницата, считано 26.01.2022г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез особения си представител,
адвокат назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск, който се оспорва по
основание и по размер. Възразява се, че липсват доказателства ответницата да
е абонат на ищцовото дружество, да са възникнали облигационни отношения
между страните, както и такива, които да установяват по какъв метод е
изчислена топлинната енергия, която се претендира за заплащане в
настоящото производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства – договор за доставка
на топлинна енергия от 06.11.1998г., договори от 21.02.2001г. и от
22.10.2020г. за топлинно счетоводство, протокол от общото събрание на
собствениците във вход Б на бл. „*****“, сградата, в която се намира
процесния недвижим имот е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе“ ЕАД.
Със заявление от 02.02.2018г. ответницата М. Й. И. е поискала да бъде
открита на нейно име партида за процесния имот – в бл. „*****“, вх. Б, ет.1,
като се е легитимирала за негов собственик по наследство от Й. П. Й.ов,
включен в списъка на съсобствениците в проведено общо събрание от
етажните собственици в бл. „*****“ вх. Б за избор на топлинен счетоводител.
За доставената в периода от 22.12.2020г. до 22.11.2021г. в процесния
имот топлинна енергия, ищцовото дружество е издало 5бр. фактури по
партидата на ответницата, на обща стойност 207,38лв., за които няма спор, че
не са заплатени в предвидените в ОУ срокове – 45 дни след периода на
доставката, както и до приключване на настоящото производство.
Видно от представените по делото фактури, по тях са начислени
дължими суми за отдадена от сградната инсталация енергия и такава отчетена
като потребена в процесния имот.
2
В полза на „Топлофикация Русе“ ЕАД, срещу М. Й. И. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №***
от 27.01.2022г. по ч.гр.д.№****/2022г. по описа на РС-Русе за сумите
207,38лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от 22.12.2020г. до 22.11.2021 г. по 5 броя фактури, лихва за забава в
размер на 12,39лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до
25.01.2022г., законовата лихва върху главницата от 26.01.2022г. до
окончателното изплащане, както и за 77лв. разноски. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства безспорно
установяват, че между ищцовото дружество и ответницата са възникнали
облигационни отношения по повод доставката на топлинна енергия за обект в
гр. Русе, *********, с абонатен № ***. По делото няма данни това
правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с оглед
на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило да
съществува и ответницата се явява абонат на дружеството и потребител на
топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане по аргумент
от чл. 73 от ОУ на договора между страните. Реалното ползване от
ответницата на доставената за процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването
лично от нея на жилището) не е предпоставка за дължимостта от нейна страна
стойността на същата. Поради това и доколкото в сградата, в която се намира
имота на ответницата е с изградена сградна инсталация, която налага
разпределяне между отделните собственици на отдадена от нея топлинна
енергия, то при всички положения за процесният период е налице задължение
за заплащане на суми за доставена и разпределена топлинна енергия за
горепосочения имот, независимо от индивидуалното потребление. Т.е.
предявеният иск е доказан по основание.
Представените по делото фактури, в които са отбелязани
изключително подробно общите данни за имота, данните от индивидуалните
3
уреди за дялово разпределение и индивидуалните водомери, размера и
стойността на разпределената топлинна енергия за заплащане са
доказателства установяващи размера на исковата претенция. Съгласно чл. 182
ГПК, вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед други обстоятелства и тези вписвания
могат да служат като доказателство на лицето, което е водило
счетоводството. В случая няма основание да се приеме, че ищцовото
дружество не е водило редовно счетоводство, въз основа на реален отчет на
потребената топлинна енергия от технически изправни за това средства, било
то индивидуални или общи. Оспорването на представените данни по
фактурите поначало е в тежест на ответната страна, като не са представени
доказателства, въз основа на които дори да се разколебае доказателственото
значение на представените по делото от ищеца доказателства в подкрепа на
исковата му претенция.
По тези съображения предявеният иск се явява изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 375лв. (включващи държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозити за особен представител) и за
заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Й. И. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ***********, дължи на "Топлофикация Русе"
ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев сумите: 207,38лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 22.12.2020г. до 22.11.2021 г. по
5 броя фактури, лихва за забава в размер на 12,39лв. дължима за периода от
падежа на всяка от фактурите до 25.01.2022г., законна лихва върху
главницата от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед №***/27.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2022г. по описа на РС-Русе.
4
ОСЪЖДА М. Й. И. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
*********** да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 375лв. разноски за настоящото производство и сумата от
77лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2022г. по описа
на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5