Определение по дело №1046/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна частна жалба на П. Г. Б. Г.К., У.”.№35, против разпореждане №2015/26.04.13г на РС-Р. по ч.Г.д.№462/13г по описа на с.с.,подадена Ч. процесуален представител с пр.осн.чл.413, ал.2 от ГПК.

С атакуваният С. акт е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Недоволна от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, като му се присъдят и разноските по делото.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акт, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

Според материалите по делото жалбоподателя е сезирал РРС със заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417, т.3 ГПК, основано на нотариален акт №74/09г, с оглед изпълнение на задължение за предаване на подробно описания недвижим имот(вж.т.11). За длъжник в т.5 е посочен К.Ч., а в т.14 са упоменати още три лица като длъжници по горния нотариален акт.

С атакувания акт РС е квалифицирал заявлението по чл.417, т.3 ГПК, приемайки обаче че се претендира издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, а не на недвижим имот. Отделно в мотивите си решаващият съд е преценявал заявлението като такова по чл.410 ГПК и въз основа на цитираната норма и следващите е приел същото за нередовно, за да го отхвърли на осн.чл.411, ал.2, т.1 ГПК.Произнесъл се е само спрямо длъжника К.Ч..

При тези данни и по арг. на чл.270, ал.3 ГПК настоящият състав счита обжалваният акт за недопустим, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявено заявление. Правилната квалификация не променя горните изводи, тъй като меродавна се явява разпоредителната част, която видно от мотивировъчната – с фактическите и законовите текстове, въз основа на които е постановена - обосновават произнасяне именно по заявление по чл.410 ГПК. С такова обаче съда не е сезиран(вж. заявлението и тезата на жалбоподателя пред настоящата инстанция).Ето защо първоинстанционият акт ще следва да се обезсили и делото върне на РРС за произнасяне по предявеното заявление по чл.417, т.3 ГПК, като се вземе предвид приложеното пълномощно на л.5, нотариалният акт на л.6 и обстоятелството че се търси предаването на имот, а не на парични суми. Отделно при новото произнасяне съда е наложително да съобрази оплакването на жалбоподателя, че заявлението касае четирима длъжници, а съда се е произнесъл само срещу един.Последното материализира искане за допълване на атакувания акт, което впредвид възприетото разрешение в настоящият казус и с оглед процесуална икономия, въззивния състав счита за безпредметно връщане делото на РРС за допълване, след което да продължи въззивната проверка.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА разпореждане №2015/26.04.13г на РС-Р. по ч.Г.д.№462/13г по описа на с.с. и ВРЪЩА делото на същият състав на РС-Р. за ново произнасяне при съобразяване на горните указания.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: