ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1542
гр. Бургас, 12.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20252100500288 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод депозирано
Възражение от страна на „Херсон - Юг“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Зорница, к-с Лазурен бряг,
ет. 5, ап. 506, представлявано от Управителя Ю. М. по реда на чл. 423 от ГПК,
в което се посочва, че постановената заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК не е връчена по надлежния ред на дружеството и то не е надлежно
уведомено за така издадената заповед за изпълнение.
Претендира се съдът да приеме депозираното възражение за
допустимо и основателно и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия по заповедното
производство.
В депозираното възражение се посочва, че дружеството е уведомено
за така издадената заповед за изпълнение едва след получаването на поканата
за доброволно изпълнение и запознаване с документите по частно гр. дело №
7024/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно – на 04.02.2025г. В
депозираното възражение се посочва, че не отговарят на действителността
констатираните от призовкаря факти на отрязъка на уведомлението, че е
залепено на входната врата съобщение за издаването на заповедта за
1
изпълнение, както и направеното отбелязване, че на посочения адрес няма
такава фирма и липсват офис и служители.
В депозираното възражение по чл. 423 от ГПК се посочва, че адресът
на дружеството е в гр. Бургас, ж.к. Зорница, к-с Лазурен бряг, ет. 5, ап. 506 и
на адреса се помещава и офиса на дружеството, както и лице, което отговаря за
кореспонденцията, не е било залепвано съобщение по частно гр. дело №
7024/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, нито някой е търсил служител
на дружеството.
В съдебно заседание молителят чрез своя процесуален представител
поддържа своето възражение и счита, че следва да бъде уважено. Пред
настоящата инстанция представя гласни доказателства.
Ответната страна по депозираното възражение – А. Ц. чрез своя
процесуален представител – адвокат Красен Кръстев депозира по делото
писмено становище, в което оспорва депозираното възражение и счита, че
същото като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
В съдебно заседание ответната страна по депозираното възражение
депозира писмено становище, в което посочва, че възражението е
неоснователно.
Окръжен съд - Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е депозирано Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от А. Ц., с което се претендира да
бъде разпоредено длъжникът „Херсон – Юг“ ЕООД да заплати на заявителя
сума в размер на 4 500 лева – главница, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месеците – юли, август и септември – 2024г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до съда до изплащане на вземането.
Въз основа на депозираното заявление е постановена Заповед №
3523 от 15.10.2024г. за изпълнение на парично задължение, постановена по
частно гр. дело № 7024/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на
която е разпоредено длъжникът „Херсон – Юг“ ЕООД със седалище гр. Бургас
да заплати на А. Ц. сума в размер на 4 500 лева – главница, представляваща
2
неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец юли до месец
септември – 2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 14.10.2024г. до изплащане на вземането.
По делото е изпратено съобщение 202421272598 за постановената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, от което е
видно, че дружеството – „Еко Чистота Бургас“ ЕООД е търсено на адрес – гр.
Бургас, ж.к. Зорница, к-с Лазурен бряг, ет. 5, ап. 506 чрез Управителя – Ю. М..
Видно от направеното отбелязване от страна на връчителя на посочения адрес
на дата – 25.10.2024г. не е открит офис на дружеството, липсват табела, офиси
и служители. Видно от представеното по делото съобщение – на дата –
25.10.2024г. е залепено уведомление на входа на сградата.
След връщане на изпратеното съобщение, съдът е постановил
Разпореждане № 12627 от 15.11.2024г., постановено по частно гр. дело №
7024/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прието, че издадената
заповед за изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2
и ал. 4 от ГПК и е постановил делото да се докладва след изтичане на срока по
чл. 414 от ГПК – тоест – след 09.12.2024г.
С Разпореждане № 13698 от 12.12.2024г., постановено по частно гр.
дело № 7024/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е постановено да се
издаде изпълнителен лист в полза на заявителя А. Ц. срещу длъжника
„Херсон – Юг“ ЕООД въз основа на издадената по делото заповед за
изпълнение с отбелязване за това върху заповедта, на основание чл. 416, изр.
второ от ГПК. В своето разпореждане съдът е приел, че заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила.
По делото не се спори, че заявителят се е снабдил с изпълнителен
лист и е образувано изпълнително дело № 11/2025г. по описа на ЧСИ Илко
Бакалов и на дата – 22.01.2025г. на адреса на управление на дружеството – гр.
Бургас, к-с Зорница, к-с Лазурен бряг, ет. 5, ап. 506 е изпратена покана за
доброволно изпълнение, а молителят сочи в депозираното възражение, че е
получил поканата да доброволно изпълнение на 04.02.2025г. Безспорно е, че
настоящото възражение е депозирано в съда на дата – 14.02.2025г. – тоест в
рамките на един месец от изпращането на поканата и дори и по делото да
няма данни кога тази покана е получена от представител на дружеството –
„Херсон – Юг“ ЕООД със седалище гр. Бургас, то при положение, че е
3
депозирано възражение в едномесечен срок от изпращане на поканата за
доброволно изпълнение следва да се приеме, че същото е депозирано в
предвидения по чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение, допустимо е и следва да бъде разгледано по
същество.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК
разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 от ГПК имат различно приложно поле.
Когато длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал
възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид
(например защото възражението не е било приложено своевременно по
делото), защитата му следва да се реализира по реда на чл. 407 от ГПК,
защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в
сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът
твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно
връчване на заповедта (например защото му е връчена чрез залепване на
уведомление при липса на предвидените в чл. 47 от ГПК предпоставки за това,
връчена е на съсед и пр.), налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и
редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.
В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят твърди, че
издадената заповед за изпълнение не му е връчена надлежно, тъй като е
невярно отразяването на връчителя, че на посочения в съобщението адрес
дружеството няма офис и не са намерени служители, на които да бъдат
връчени книжата по делото. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
в конкретния случай длъжника твърди, че изпратеното съобщение изобщо не е
достигнало до него и е налице ненадлежно връчване на заповедта, то съдът
намира, че защитата му следва да се осъществи именно по реда на чл. 423, ал.
1 от ГПК.
По отношение на депозираното възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК,
Окръжен съд – Бургас намира за установено следното:
На основание чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.
4
От събраните по делото доказателства се установява, че съдът е
връчил съобщение на „Херсон – Юг“ ЕООД на адреса, посочен от страна на
заявителя в депозираното пред съда заявление, който адрес съвпада с адреса
на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър – гр. Бургас, к-с
Зорница, к-с Лазурен бряг, ет. 5, ап. 506 - това обстоятелство не се оспорва от
страна на длъжника. По делото се спори по отношение на това, че връчването
е останало ненадлежно, тъй като връчителят не е положил достатъчно усилия
да открие офиса на дружеството. От изпратеното по делото съобщение се
установява единствено обстоятелството, че връчителят е констатирал, че на
посочения адрес няма офис на дружеството, няма табела и служители.
По делото – пред настоящата инстанция - в качеството му на
свидетел е разпитан О. А. – гражданин на Република *******, който в своите
показания посочва, че през 2024г. е бил управител на ресторант, управляван от
дружеството – „Херсон – Юг“ ЕООД и знае, че адреса на управление на това
дружество е в гр. Бургас, зад стадион Нефтохимик, сграда Лазурен бряг и
самият той е минавал през адреса на дружеството, за да провери дали има
поща за Ю. М.. Свидетелят посочва, че на 31.10.2024г. е минал през сградата и
е попитал портиера дали има поща за Ю. М. (Управител на „Херсон – Юг“
ЕООД), но той му е отговорил, че няма поща, а и самият свидетел не е видял
никакви уведомления.
Изрично свидетелят в своите показания посочва, че на посочения
адрес в к-с Лазурен бряг Ю. М. е наел квартира и на този адрес е регистрирал
и адреса на управление на дружеството, но на практика там няма служители, а
такива има в ресторанта, както и няма място където да се залепи уведомление.
На основание чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на търговец и
на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последния
посочен в регистъра адрес. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
изразена и в Решение № 279 от 24.01.2015г., постановено по гр. дело №
2769/2014г. по описа на ВКС на РБ, Решение № 15 от 09.03.2018г.,
постановено по гр. дело № 3719/2017г. по описа на ВКС на РБ и Определение
№ 60369 от 20.10.2021г., постановено по гр. дело № 2172/2021г. по описа на
5
ВКС на РБ се приема, че за да се приеме, че търговецът е напуснал адреса,
вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес, връчителят трябва
да е удостоверил, че на адреса отсъства название на фирмата на търговеца,
означено с табела в сграда или помещения, в които пребивават негови
служители, както и да отрази сведения, относно пребиваването на търговеца
на въпросния адрес, времето на същото пребиваване. Необходимо е, освен
това, връчителят да посочи в съобщението от кои лица е събрал сведенията,
както и да впише имената на същите лица, адресите им, или ако сведенията
изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности,
адреси на фирмите, в които работят лицата, дали тези сведения. Излагането на
посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по
надлежния ред кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца
на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка, дали в сградата няма
помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Констатацията, че
на адреса няма представители на търговеца или наети работници и служители,
без отразяване кога и как са събрани сведения за това, опорочава връчването
на съобщението. В конкретния случай е безспорно, че връчителят е посочил,
че дружеството няма офис на посочения адрес, но няма посочване от къде и
по какъв начин са събрани тези сведения. В този смисъл - дори и да се приеме,
че връчителят не е посочил от къде е събрал сведения, че на този адрес няма
офис на това дружество, няма табела и служители, които да работят в офиса,
то това обстоятелства се установява по безспорен начин от разпитания по
делото свидетел – Олексей Агарков, който в своите показания изрично
заявява, че действително Управителя на дружеството - „Херсон – Юг“ ЕООД
на посочения адрес – гр. Бургас е наел апартамент, на който е регистрирал
адреса на управление на дружеството, но фактически не ползва този имот като
офис на това дружество – тоест – на този адрес няма офис на дружеството, не
са поставени опознавателни табели и там не работят служители. Свидетелят в
своите показания дори посочва, че на този адрес няма място където може да се
залепи уведомление, самият той посещава адреса веднъж месечно, за да
попитам портиера на сградата дали има поща за Ю. М..
При това положение и като взе предвид, че по делото по безспорен
начин се установява обстоятелството, че на посочения в Търговския регистър
адрес на управление на дружеството, а именно – гр. Бургас не е налице
работещ офис със служители, които могат да получат изпратено съобщение,
6
както и че на посочения адрес на управление няма указателна табела,
настоящата инстанция намира, че отбелязването на връчителя в съобщение
202421272597, с което на „Херсон – Юг“ ЕООД се връчва Заповед за
изпълнение, издадена по частно гр. дело № 24/2024г. по описа на Районен съд
– Бургас е валидно и не се опровергава от събраните по делото доказателства.
При положение, че по делото се установява, че на посочения адрес на
управление липсва офис на дружеството, табела на това дружество и
служители, които да работят в този офис, следва да се приеме, че са изпълнени
всички предпоставки, предвидени в нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК и да се
приеме, че съобщение 202421272597, отправено от Районен съд – Бургас до
„Херсон – Юг“ ЕООД е редовно връчено и съответно – следва да се приеме, че
дружеството е надлежно уведомено за издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3523 от 15.10.2024г., постановена по
частно гр. дело № 7024/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.
Следва изрично да се отбележи, че на основание чл. 50, ал. 3 от ГПК
връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме и в този смисъл, връчителят няма задължение да остави съобщението,
изпратено до „Херсон – Юг“ ЕООД на портиера на сградата, тъй като това
лице не е служител на дружеството и евентуално връчване на портиера на
сградата би било незаконосъобразно именно на основание чл. 50, ал. 3 от ГПК.
От друга страна – при положение, че са налице предпоставките,
предвидени в нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК и съобщението следва да се
приеме за редовно връчено, то не е необходимо връчителят да пристъпва към
залепване на уведомление, тъй като е безспорно, че щом на адреса на
управление на дружеството не е налице обозначен офис, то няма и как и няма
на какво място да се залепи това уведомление по смисъла на чл. 50, ал. 4 от
ГПК, тъй като самото залепване на уведомление предполага наличен офис на
дружество, достъпа до който е осуетен или не са намерени служители, които
да получат това съобщение.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че при
така удостоверените данни, може да бъде направен категоричен извод за
наличие на предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК, поради което и следва да се
приеме, че дружеството – „Херсон – Юг“ ЕООД със седалище гр. Бургас е
7
надлежно уведомено за постановената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3523 от 15.10.2024г., постановена по частно
гр. дело № 7024/2024г. по описа на Районен съд – Бургас със съобщение
202421272597, изпратено от Районен съд – Бургас – както правилно е приел и
първоинстанционния съд. При това положение и като взе предвид, че не са
налице твърдените предпоставки по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, то
депозираното възражение, подадено от „Херсон – Юг“ ЕООД против Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3523 от
15.10.2024г., постановена по частно гр. дело № 7024/2024г. по описа на
Районен съд – Бургас не следва да бъде прието от въззивния съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 423 от ГПК, Окръжен съд –
Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА Възражение с вх. № 3097/14.02.2025г. по описа на
Окръжен съд - Бургас от страна на „Херсон - Юг“ ЕООД със седалище гр.
Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Зорница, к-с
Лазурен бряг, ет. 5, ап. 506, представлявано от Управителя Ю. М. против
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3523 от
15.10.2024г., постановена по частно гр. дело № 7024/2024г. по описа на
Районен съд – Бургас в полза на заявител А. Ц..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8