№ 1447
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано е по въззивна жалба, подадена от А. С. А., ЕГН
**********, от гр. Пловдив, ул. *** , чрез процесуалния представител адв. Г.
Б. , против Решение № 2818 от 24.07.2022 г., постановено по гр.д. №
7220/2022г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, с което съдът е уважил
подадената на основание чл. 4, във вр. с чл. 9 ЗЗДН молба от Б. П. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, за защита от домашно насилие,
като е наложил следната мярка - задължил е жалбоподателят да се въздържа
от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално,
вербално, икономическо и друга форма на насилие спрямо молителката и
същият е осъден да заплати глоба в размер на 200 лева и държавна такса в
размер на 25 лева.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за извършено от страна
на ответника домашно насилие. Поддържа се, че обжалваното решение е
постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с
1
което да се отхвърли подадената молба за защита.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор от въззиваемата Б.
П. И., ЕГН ********** , чрез пълномощника адв.Н. А., в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Иска се от въззивния съд да
потвърди решението на ПдРС с присъждане на сторените пред настоящата
инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустим.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН,
подадена от Б. П. И., ЕГН **********, с която е поискана защита по реда на
ЗЗДН поради извършено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника
А. С. А., ЕГН **********, бивш зет на молителката, съпруг на дъщеря й,
чийто граждански брак е прекратен с влязло в законна сила на 27.04.2022г.
съдебно решение. С молбата е поискана защита поради акт на домашно
насилие, извършени от ответника на 08.05.2022 г. в жилището на
молителката, находящо се в с.Я.,Пловдивска област, изразяващо се в
отправяне нецензурни реплики, обиди, закани, заплахи за убийство ,
блъскане,удряне по главата нанасяне на ритници по тялото.
С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът е извършил акт
на домашно насилие спрямо молителката, поради което е уважил подадената
молба за защита и е наложил мярка за защита на пострадалата по чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, както и глоба на ответника в размер на 200 лв. на основание чл.
5, ал. 4 от ЗЗДН.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във
2
въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, че са се
намирали в родство по сватовство от първа степен, поради което
молителката има право да търси защита по реда на ЗЗДН , съгласно
разпоредбата на чл. 3,ал.1, т. 7 от същия закон.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд,
че ответникът по молбата за защита е извършил акт на домашно насилие
спрямо молителката.
За доказване на факта на извършване на твърдяното в молбата за
защита домашно насилие по делото е представена декларация от молителката
Б. П. И., ЕГН **********, по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са описани
отделните действия на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от
ЗЗДН посочената декларация съставлява доказателствено средство в
производството по издаване на заповед за защита, а съгласно чл.13, ал.3
когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. В случая твърденията на молителката,
изложени в молбата за защита и в декларацията, се потвърждават и от
представените по делото амбулаторен лист, издаден на 11.05.22 г. от доктор
Г.Ф. , видно от който при прегледа й са били констатирани оток по лицето;
синкави белези по лявата страна на лицето; болезнени и ограничени движения
в областта на врата и кръста, както и от съдебно- медицинско удостоверение,
издадено също на дата 11.05.2022г. от лекар по съдебна медицина при
УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД- гр. Пловдив, видно от което при прегледа й са били
констатирани кръвонасядания по лицето; контузия на шията; контузия на
поясната област; кръвонаядания по левия горен крайник; контузия на дясната
мишница, които според издалия удостоверението лекар по съдебна медицина
са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно по начин и
време да се получат така както съобщава освидетелстваната. По делото е
било прието и заключение на съдебно- медицинска експертиза, от което се
установява, че травматичните увреждания, причинени на Б. И. са сравнително
дискретни и са причинени по най – общ механизъм на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет, като е възможно кръвонасяданията да са в
резултат от удар с ръка или друг предмет.Според експерта същите са
3
причинени от леки удари, с малка кинетична енергия и не са получени в
резултат от ритане и тъпкане с крака.
В подкрепа на твърденията на молителката за упражнено спрямо нея
домашно насилие от ответника са и показанията на свидетелката А. И.
/дъщеря на молителката и бивша съпруга на ответника/ - от които се
установява , че е присъствала на процесния инцидент. Свидетелства за
нанесен побой над майка й от страна на ответника, с множество удари по
глава, тяло, бутане, отправяне на обидни реплики, заплахи за живота и
здравето.Свидетелката сочи, че майка й не е имала видими белези по тялото
веднага след случилото се, но е изпитала силен стрес и страх за живота и
здравето си. Доколкото свидетелката има непосредствени впечатления за
инцидента, състоянието на пострадалата и твърденията й се подкрепят от
обективните данни по делото за констатираните травматични увреждания по
молителката, то показанията й следва да бъдат кредитирани. По делото не са
били ангажирани убедителни доказателства от страна на ответника,
опровергаващи твърденията на молителката, че спрямо нея е било упражнено
насилие. Ангажираният от него свидетел С. А. –баща на ответника, не е
очевидец на инцидента, нито има впечатления за състоянието на молителката
след него, а преразказва това, което му е споделил самият ответник, поради
което показанията му нямат доказателствена стойност. Без значение за изхода
на делото са твърденията на ответника, че преди и по време на процесния
инцидент спрямо него било упражнено насилие от страна на молителката.
Даже и това да е така и да се касае за взаимно нанасяне на удари и други
актове на насилие между двамата, то по никакъв начин не изключва
възможността при същия инцидент той да е извършил домашно насилие
спрямо молителката, нито води до отпадане на възможността за същото
спрямо пострадалата да бъдат взети мерки за защита по ЗЗДН. Няма
убедителни доказателства ответникът да е действал в състояние на неизбежна
отбрана, причинявайки телесните увреждания на молителката, за да бъде
освободен от отговорност за същите. Що се отнася до действията на самата Б.
И., то в случай, че ответникът е считал, че с оглед на същите се нуждае от
предприемане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, за него е съществувала
възможността да поиска такива, като подаде съответната молба за защита.
По така изложените съображения и при съвкупната преценка на
4
събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че по
делото се установява, че ответникът е извършил акт на домашно насилие
спрямо Б. И.. Макар по делото да е установено, че физически травми да не са
били причинени на молителката с такава сила и интензитет, както твърди по
делото, това обстоятелство не е основание да й бъде отказана защита по реда
на ЗЗДН, с оглед категорично установения по делото конфликт между
страните на 08.05.2022г., както и употребената физическа сила и вербална
агресия от ответника спрямо молителката. Освен това напълно логично е
пострадалото лице да възприема по различен начин от дееца или околните
проявите на агресия и насилие упражнени спрямо него , тъй като всяко
отделно лице има различна психика и субективно по различен начин
възприема едни и същи факти осъществили се в обективната
действителност.Същевременно характерът, интензитетът и въздействието на
акта на насилие върху пострадалата имат значение за обема и вида на
мерките, които следва да бъдат наложени от съда, който не е обвързан от
искането на страната. Така с оглед установения характер, интензитет и
въздействие на акта на насилие върху пострадалата, въззивният съд приема,
че наложената от първоинстанционния съд мярка- задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие
спрямо молителката, ще осигури защита в пълна степен на пострадалото лице
и същевременно ще даде възможност на ответника да преосмисли
поведението си, последиците от него, а и да формира самосъзнание да се
придържа в бъдеще към поведение, зачитащо личната неприкосновеност,
психическото здраве и физическа цялост не само на пострадалата, а и на всеки
отделен индивид.
Предвид горното обжалваното решение следва да се потвърди, като
на основание чл. 272 от ГПК се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
При този изход на правния спор на жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2818 от 24.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 7220/2022г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХХI гр. с.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ж.к. ***, да
заплати на Б. П. И., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 800
лева- разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6