№ 782
гр. П., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.
при участието на секретаря Е.Н.К.
като разгледа докладваното от Т.И. Гражданско дело № 20221720103235 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба на съсобствен недвижими имот, във фазата по
допускането й, и е по реда на глава ХХІХ от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Б. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за кореспонденция: *** и Д. М. Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и адрес за кореспонденция: ***
В исковата молба се твърди, че страните са обикновени съсобственици съгласно
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и
давностно владение с ***, ***, per. №***, дело ***/*** г., при квоти ½ ид.ч. за ищеца, и по
¼ ид.ч. за ответниците, на следния недвижим имот:
СГРАДА с идентификатор ***, находяща се в ***, по КККР, одобрена със Заповед №
***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на сграда № ***- *** г.,
издадена от СГКК - П., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, с брой етажи на
обекта: 3, с административен адрес на сградата: ***, със застроена площ от 71 кв.м., която
сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, по КККР,
одобрена със Заповед № ***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес на поземления имот: ***, с площ от 409 кв.м., съгласно Скица на поземлен имот №
***-*** г., издадена от СГКК-П., с трайно предназначение на територията: урабанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план ***,
квартал ***, при съседи на поземления имот, поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,
*** и *** и ВЕДНО СЪС СЪОТВЕТНОТО ПРАВО НА СТРОЕЖ върху Поземления имот.
1
Твърди, че между страните не може да се постигне съгласие за прекратяване на
съсобствеността.
Искането към съда е да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на
процесните имоти, при съответните квоти за всеки един от съсобствениците.
В срока за отговор ответниците Б. М. Х. и Д. М. Й. чрез адв. Б. са подали отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за допустимост и основателност на предявения
иск, като по изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да допусне
извършването на делба върху процесния недвижим имот, при съответните делбени части.
В съдебно заседание ищеца лично чрез адв. М. поддържа предявеният иск и моли
съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответниците в съдебно заседание не се явяват. Представляват се от адв. Б., която
оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена
общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част
от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в
състава на досегашната собственост върху множество обекти.
От приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание наследство и давностно владение ***, том ІІ, рег. № ***, дело № *** от *** г. се
установява, че страните, са признати за собственици по наследство от Й.М.Я., б.ж. на гр. П.,
починал на 09.08.2000 г. и давностно владение, на следния недвижим имот: СГРАДА с
идентификатор ***, находяща се в ***, по КККР, одобрени със Заповед № ***/*** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на сграда № *** от *** г., издадена от
СГКК-П., с предназначение: Жилищна сграда-Еднофамилна, с брой нива на обекта: 3, с
административен адрес на сградата: ***, със застроена площ от 71 кв.м, която сграда е
построена/разположена в Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. П., общ.
П., обл. П., по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***
г. на Изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес на поземления
имот: гр. ***, с площ на поземления имот от 409 кв.м., съгласно Скица на поземлен имот №
15- *** от *** г., издадена от СГКК-П., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по
предходен план: ***, квартал ***, парцел 15 /пети/, и при съседи на поземления имот,
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и *** и заедно със съответното право на
строеж върху Поземления имот, при съответните части от правото на собственост, а именно:
за ищеца Е. Й. М. ½ ид.ч., за ответницата Б. М. Х. – ¼ ид.ч. и за ответника Д. М. Й. – ¼ ид.ч.
Няма спор между страните, че са наследници на Й.М.Я., б.ж. на гр. П., починал на
09.08.2000 г.
2
В първото по делото заседание, въпреки изразеното становище от ответниците в
отговора на исковата молба, че иска за делба е допустим и основателен, са представили
саморъчно завещание от С.Т.Я., оставено в полза на М.Й.М., като твърдят, че това
завещание е открито от тях много след подаване отговора на исковата молба. В тази връзка
ищецът е противопоставил възражение, че възможността за сочене на нови доказателства от
ответната страна е преклудирана, тъй като същите са представени след изтичане на срока за
отговор на исковата молба.
Съдът намира възражението на ищеца за неоснователно, тъй като саморъчното
завещание е представено от ответниците в първото по делото заседание. Нормата на чл.342
от ГПК, определя в делбеното производство по-късен преклузивен срок за предявяване на
възражения на ответника против правото на някой съделител да участва в делбата, размера
на неговия дял, включване в наследствената маса на някои имоти, включително и за
предявяване на възражения по чл.30, ал.1 от ЗН, който срок е именно първото по делото
заседание. В делбеното производство не намира приложение общата разпоредба на чл.131,
ал.2, т.6, вр. чл.133 от ГПК, относно преклудирането в срока за отговор на исковата молба за
възраженията, посочени в чл.342 от ГПК. Ето защо, макар саморъчното завещание да е
представено в първото по делото заседание, то е представено в срока по чл.342 от ГПК,
поради което и възможността на ответниците да сочат доказателства по предявения иск за
делба, не е преклудирана.
С оглед твърденията на ответниците, че представеното саморъчно завещание е
открито от тях много след подаване на отговора за исковата молба по делото е разпитана
свидетелката М.С.П. – *** на ответниците, която в показанията си сочи, че е *** на М.Й.М.,
но са поддържали добри взаимоотношения по между им. В показанията си свидетелката
твърди, че ответниците не са знаели за завещанието, но са го намерили в гардероба на
ответника, намиращ се на първия етаж от къщата, където живеел бившия и съпруг, и било
оставено в папка с документи от поземлената комисия. Твърди, че намерили завещанието
през м.09.2022 г. При постановяване на настоящото решение показанията на свидетелката
преценени по реда на чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло. Същите са логични,
последователни, и по делото не се събраха доказателства в противната насока, които да
могат да опровергая тяхната доказателствена стойност.
Видно от приложеното саморъчно завещание, в него е посочено, че е изготвено на
*** г. от С.Т.Я. в полза на М.Й.М., на който е завещала цялото си имущество, което
притежава по време на нейната смърт включително всички движими и недвижими имоти,
вещи, фирми, предприятия, пари, ценности, ценни книжа, влогове и други права и вземания
и нотариален акт ***, том ІІ, дело № *** г.
Ищецът е оспорил истинността на приетото по делото саморъчно завещание досежно
неговата автентичност, а именно положения от завещателката подпис и изпълнение на
текста в завещанието, поради което в проведеното на 20.11.2022 г. открито съдебно
заседание, съдът е открил производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, по отношение
автентичността на представеното саморъчно завещание, а именно положения от
3
завещателката подпис и изпълнение на текста в завещанието, като е разпределил и
доказателствената тежест, и е указал на ответниците, че върху тях лежи тежестта да
докажат, че завещанието е написано и подписано от С.Т.Я..
Независимо от разпределената от съда доказателствена тежест, която лежи върху
ответниците, по искане на ищеца по делото е допуснато изслушването на съдебно –
почеркова експертиза, която да изследва почерка на С.Т.Я., включително и подписа,
положен в завещанието за да установи дали същите са на лицето С.Т.Я. или са положени от
друг.
По делото е приета изготвена от вещото лице Е. Л. К. съдебно – почеркова
експертиза, в заключението на която вещото лице сочи, че ръкописният текст и подписът,
положен под думата „Завещател“ в саморъчното завещание от *** г. от името на С.Т.Я. най-
вероятно са изпълнени от С.Т.Я.. За стигне до това заключение, вещото лице е използвало
сравнителен материал, а именно документи, подавани от името на С.Я. до РУ „СО“ – П. и
намиращи се към момента на изготвяне на експертизата в ДП № *** г. по описа на ОД на
МВР – П., експертно решение № *** г., молба до директора на ОДПО гр. П. от *** г., молба
до директора на РУ „СО – П. от *** г., заявление до директора на РУ „СО“ – П. от *** г.,
документи, подавани от името на С.Т.Я. до Д „СП“ – П. и намиращи се към момента на
изготвяне на експертизата в архива им, молба – декларация за отпускане на месечна добавка
за социална интеграция до директора на Д „СП“ от 30.05.2012 г., заповед на Д „СП“ – П. от
06.06.2012 г.; документи намиращи се в Агенция по вписванията – П. – нотариален акт за
дарение на недвижи имот ***, том ІХ, дело № *** г. в два екземпляра.
В следствие извършено от вещото лице предварително изследване на ръкописния
текст, вещото лице е установило, че почеркът, отразен в завещанието е със средна степен на
обработеност, прост по структурна сложност, относително разтегнат по вертикал, с
преобладаващ десен наклон, не свързан, среден по размер. При извършеното предварително
изследване от експерта на оспорения подпис, положен под думата „Завещател“, вещото лице
е установило, че почеркът, отразен в него е обработен, прост по структурна сложност, с
десен наклон, не свързан, относително разтегнат по вертикал, с хоризонтална редова линия.
Транскрипцията на подписа е буквена, включваща букви „С“, „Т“, „о“, „м“, „а“, „н“, „о“, „в“
и „а“.
Експерта е изследвал оригинала на завещанието с помощта на микроскоп марка
„ZEISS“, като при проведено техническо изследване, вещото лице е установило, че
химикалната паста е отложена неравномерно в щрихите, като структурата на щрихите
съответства на признаците, характерни за изписване с пишещо средство тип химикалка, т.е.
изследваните ръкописен текст и подпис действително са изпълнени върху документа.
Вещото лице е установило също така, че на обратната страна на документа в зоната на
ръкописния текст и подписа е отразен релеф върху хартиената повърхност, за който
релеф сочи, че може да се получи само при натиск на пиещото средство. При тези
констатации, вещото лице е направило извод, че не е налице техническа поправка.
При анализ на изследвания от вещото лице сравнителен материал, експерта е
4
установил различия, както в общите признаци на почерка, отразен в ръкописните текстове,
така също и съвпадения и различия, както в общите признаци на почерка, отразен в
подписите - сравнителни образци, така и в частните признаци.
Изготвената от вещото лице Е. К. съдебно – почеркова експертиза е оспорена от
ищеца, поради което съдът е допуснал изслушването на повторна съдебно – почеркова
експертиза, която да се изготви от три вещи лица.
По делото е приетата тройна – съдебно почеркова експертиза, изготвена от вещите
лица – графолози: Г. Б. Д., Д. А. Д. и С. П. А.. При направеното аналитично и сравнително
изследване на процесното завещание, вещите лица са достигнали до извода, че е налице
съвкупност от идентификационни признаци, които водят до заключението, че в ръкописния
текст и подписа за завещател е проявен писмено-двигателния навик на едно лице.
За извършване на експертиза на ръкописния текст, в предоставения сравнителен
материал на вещите лица, последните не са установили ръкописен текст със същите
признаци като тези от завещанието. В същото време са посочили, че няма и ръкописен текст
който със сигурност да е изпълнен от лицето С.Т.Я.. Тези обстоятелства правели
невъзможно извършване на сравнително изследване и даване на отговор за автора на
завещанието. При извършено сравнителното изследване на почерка, отразен в подписа за
„завещател“ и почерка отразен в подписите на предоставения им сравнителен материал,
вещите лица са установили както прилики, така и разлики в частните признаци на почерка.
В заключението са посочили, че в изследвания сравнителен материал, някои подписи имат
ниска степен на обработеност и нарушена координация на движенията, като всички
изследвани подписи са с оскъдна графика - съкратен начин на подписване на лицето, за
разлика от подписа за завещател при който е изписано цялото бащино име. Посочили са, че
представения им сравнителен материал е малък по обем, поради което и не могат да
установят дали С.Т. полага подписи и от вида на положения в завещанието за да може да се
установят границите на вариантност на движенията при изпълнение на подписа. Поради
изложеното в заключението, вещите лица са посочили, че не могат да обосноват
идентификационно заключение в която и да е посока. В заключение експертите са посочили,
че поради липса на достоверен сравнителен материал с ръкописен текст изпълнен от С.Т.Я.
не могат да извършат изследване и дадат заключение, дали саморъчното завещание от *** г.,
е написано от С.Т.Я., тъй като представения им сравнителен материал е малък по обем и не
може да се установи дали С.Т. полага подписи и от вида на положения в завещанието, което
не дава възможност да се обоснове идентификационно заключение в която и да е посока.
Независимо от това в заключението вещите лица са посочили, че завещанието е написано и
подписано от едно лице.
По искане на ищцовата страна по делото е разпитана свидетелката В. Г. М., която в
показанията си твърди, че отношенията между С. и М. са били лоши, и те не са били в добри
взаимоотношения. Твърди, че С.Я. не и е споделяла да е правила завещание в полза на някое
от децата си. Сочи, че по време на игра с детето и, С.Я. приканена от детето да се
присъедини към неговата игра, С.Я. му отговорила, че не може да играе с него, защото не
5
може да пише, което изненадало свидетелката, имаща друга представа за Я.. Сочи, че тогава
не са карали С.Я. да пише, а и последната не е искала да играе с детето, и категорично заяви,
че в този момент не са писали, поради което и не можа да отговори на въпроса дали С.Я.
може да пише или не. В периода, в който свидетелката е имала по – чести срещи със С.Я., М.
твърди, че Я. не е споделяла с нея лични неща, ъ също така и с М. не е коментирала
взаимоотношенията им с роднини, а и тай не е споделял със свидетелката лични неща.
От правна страна:
Настоящото производство е във фаза по допускане на делбата (първа фаза на
делбения процес).
Предявеният иск е с правно основание по чл.34 от Закона за собствеността (ЗС) вр. с
чл.69 от Закона за наследството ЗН), доколкото в исковата молба се твърди, че страните са
придобили собствеността върху процесния имот на основание наследство и давностно
владение.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съгласно ал.3 от същата
разпоредба искът за делба не се погасява по давност.
По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота,
предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява
само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между
определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното,
решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се
признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не
бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.
Преди съдът да се произнесе по основателността на иска за делба, следва да се
произнесе по отношение представеното от ответниците саморъчно завещание, за което се
твърди, че е оставено от С. Т. Я., в полза на М.Й.М..
По завещанието:
В първото по делото заседание ответниците са представили саморъчно завещание, за
което твърдят, че е оставено от С.Т.Я. в полза на М.Й.М.. Независимо от така представеното
и прието завещание, ответниците не са навели твърдения, че въз основа на така
представеното завещание, имат по – голям дял от сочения от ищеца, в процесния имот. Не
са допълнили и отговора на исковата молба във връзка с представеното от тях саморъчно
завещание, с твърдения в насока, че въз основа на така представеното от тях завещание са
изключителни собственици на процесния имот, като няма и направено от тях искане в тази
6
насока. Едва в хода по същество, молят съда да отхвърли предявения иск за делба.
Независимо от това процесуално поведение на ответниците, с оглед представеното от
тях саморъчно завещание и откритото производство по реда на чл.193 от ГПК, досежно
истинността на същото, по отношение изпълнение на почерка и подписа положен в същото,
дали са изпълнени от соченото като завещател лице, съдът намира, че за правна прецизност
следва да се произнесе по направените от ищеца оспорвания, досежно представеното от
ответниците завещание.
Съгласно чл.25, ал.1 от Закона за наследството саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него като подписът следва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
Завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в
зависимост от ясно изразената и облечена с формата, предвидена по закон, воля на лицето -
завещател. За да породи действие, саморъчното завещание следва да отговаря по форма на
изискванията на закона – чл.25, ал.1 от ЗН, т. е. да е написано изцяло на ръка от завещателя,
да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от завещателя.
Липсата на който и да е от тези компоненти на акта обуславя неговата нищожност.
Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му,
тежестта на доказване е на страната, която го е представила и иска да се ползува от него.
Доказването, че ръкописният текст е написан от завещателя, не може да се презюмира при
оспорване и подлежи на пълно доказване. Всяка установена вероятност, че изпълнението на
текста е на наследодателя, съставлява вероятност и за това, че текстът не е написан от него,
поради което това доказване не е пълно доказване на факта. Не може да се приеме, че е
доказана истинността на ръкописния текст, ако не е изключена всяка друга възможност за
автентичността на текста - т. е. за това, че е написан саморъчно от завещателя. Оспорването
истинността на документа и едновременно с това - валидността на волеизявлението и
неговите правни последици, безспорно съставлява по своята същност иск за установяване
недействителността на един правен акт. В този смисъл е решение *** от *** г. на ВКС по
гр. д. *** г., I г. о.
От приетата тройна съдебно – почеркова експертиза, се установява, че поради липса
на достоверен сравнителен материал с ръкописен текст изпълнен от С.Т.Я. вещите лица не
могат да извършат изследване и дадат заключение, дали саморъчното завещание от *** г., е
написано от С.Т.Я., тъй като представения им сравнителен материал е малък по обем и не
може да се установи дали С.Т. полага подписи и от вида на положения в завещанието, което
не дава възможност да се обоснове идентификационно заключение в която и да е посока.
В приетата първоначална съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещото лице
Е. К., експерта е посочил, че най-вероятно завещанието е изпълнено от С.Т.Я. и подписано
от нея. Независимо от така направеното заключение в обстоятелствената част на
заключението вещото лице е посочило, че е установило различия в почерка на представения
му сравнителен материал. В тази връзка и независимо от констатираните различия в почерка
7
от изследвания от вещото лице сравнителен материал, е направило извод, че завещанието
най-вероятно е изпълнено от соченото като завещател лице.
Предвид направеното оспорване, от съществено значение е дали процесното
саморъчно завещание е написано и подписано от С.Т.Я.. По този въпрос, както бе отразено
по-горе, са приети противоречиви заключения на съдебно-почеркови експертизи, тъй като
първата експертиза сочи, че завещанието на-вероятно е изпълнено от С.Т.Я., а тройната
експертиза сочи, че не могат категорично да отговорят на този въпрос, поради липса на
достатъчно сравнителен материал.
Съгласно чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото
лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Настоящият състав счита, че не следва да кредитира приетите експертизи, тъй като
при изготвянето им вещите лица не са разполагали с достатъчно сравнителен материал,
което рефлектира върху обосноваността и правилността на изводите им. Изводи за
недостатъчност на сравнителния материал са направили както първоначалната съдебно
почеркова експертиза, така и тройната такава. Поради това и съдът не ги кредитира при
постановяване на настоящото решение.
Независимо от горното, дори и съдът да приеме, че процесното завещание най-
вероятно е изпълнено от соченото в него като завещател лице – С.Т.Я., то това
обстоятелство не обосновава извод за доказаност от ответниците, че завещанието е написано
и подписано от завещателя. В тази връзка както бе посочено и по-горе, доказването, че
ръкописният текст е написан от завещателя, респ. че подписа е положен от него, не може да
се презюмира при оспорване, и подлежи на пълно доказване, каквото ответниците не са
провели. Всяка установена вероятност, че изпълнението на текста и подписа е на
наследодателя, съставлява вероятност и за това, че текстът не е написан от него, поради
което това доказване не е пълно доказване на факта, и не може да се приеме, че е доказана
истинността на ръкописния текст, респ. подпис, ако не е изключена всяка друга възможност
за автентичността на текста, т.е. за това, че е написано и подписано саморъчно от
завещателя.
Горния извод на съда не може да бъде оборен и от показанията на свидетелката В. Г.
М., която сочи, че по време на игра с детето и, С.Я. приканена от детето да се присъедини
към неговата игра, последната му е отговорила, че не може да играе с него, защото не може
да пише. След така разказаното от свидетелката М., същата поясни, че по време на играта от
детето не са карали С.Я. да пише, а и тя не е искала да играе с детето. Освен това
свидетелката и категорично заяви, че в този момент не са писали, поради което и не можа да
отговори на въпроса дали С.Я. може да пише или не. С оглед на така соченото от
свидетелката и не може да се направи категоричен извод, че С.Я. не е могла да пише.
В горния смисъл след като ответниците, чиято е доказателствената тежест да докажат
по нетърпящ съмнение начин, че завещанието е написано и подписано от С.Т.Я., то и следва
извода, че не е установена автентичността на изпълнението на текста в завещанието, както и
8
автентичността на положения от соченото като завещател лице подпис, като вероятността и
в най-голяма степен, не може да обоснове извод за пълно установяване на тези
обстоятелства.
Предвид изложеното представеното завещание не може да легитимира ответниците,
че частта на С.Т.Я. е част от наследството оставено им от М.Й.М., и поради липса на искане
от ответниците в тази насока, съдът не следва да се произнася с нарочен диспозитив в
настоящото решение.
По иска за делба:
От приетия е неоспорен от страните нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание наследство и давностно владение ***, том ІІ, рег. № ***, дело
№ *** от *** г. се установява по безспорен начин, че страните, са признати за собственици
по наследство от Й.М.Я., б.ж. на гр. П., починал на 09.08.2000 г. и давностно владение, на
процесния недвижим имот, при следните части от правото на собственост: ищеца Е. Й. М. -
½ ид.ч., ответницата Б. М. Х. – ¼ ид.ч. и ответника Д. М. Й. – ¼ ид.ч. Няма спор между
страните, че са наследници на Й.М.Я., б.ж. на гр. П., починал на 09.08.2000 г. При това
положение и следва извода, че е безспорно установено, всеки един от съделителите е
собственик на идеална част от процесния имот, придобити от тях по наследство и давностно
владение, поради което е установено по несъмнен начин, че се касае за съсобствен имот
между страните.
С оглед горе изложеното настоящия съдебен състав намира, че по делото е безспорно
установено, че всяка от страните е собственик на идеална част от процесния недвижим
имот, поради което и съдът следва да определи и квотите на страните по делото, като
определи и техните индивидуални части. С оглед признатите квоти на съсобственост в
процесния имот по представения нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание наследство и давностно владение ***, том ІІ, рег. № ***, дело № ***
от *** г., ищеца Е. Й. М. е съсобственик на 2/4 ид.ч. от правото на собственост, ответницата
Б. М. Х. е съсобственик на ¼ ид.ч. от правото на собственост, а ответника Д. М. Й., е
съсобственик на ¼ ид.ч. от правото на собственост, при които и квоти следва да се допусне
делбата.
По разноските:
По аргумент от чл. 355 от ГПК по разноските в производството за делба съдът се
произнася във фазата по извършване на делбата, поради което и на този етап от
производството съдът не следва да се произнася по тях.
Независимо от горното, тъй като по искане на ищеца съдът е допуснал изслушването
на тройна съдебно – почеркова експертиза, на която е определил окончателно
възнаграждение на вещите лица в общ размер на 1404.00 лева, или по 468.00 лева на всяко
едно от вещите лица, като е указал на страната в тридневен срок, считано от постановяване
на определението – 03.07.2023 г., страната да внесе по сметка на Районен съд – П. остатъка
от определеното на вещите лица възнаграждение в размер на 504.00 лева, и представи и
9
съответните писмени доказателства, установяващи неговото внасяне. Ищецът не представил
по делото да е изпълнил дадените му от съда указания, като не е представил доказателства,
установяващи внасянето на разликата от 468.00 лева, представляваща окончателно
определеното от съда възнаграждение на вещите лица. При това положение съдът намира,
че ищецът е останал задължен за разноски, поради което и следва да приложи разпоредбата
на чл.77 от ГПК, като осъди ищеца да заплати на всяко едно от трите вещи лица, на сумата
от по ***.00 лева, представляваща окончателно възнаграждение за изготвената от тях тройна
съдебно – почеркова експертиза.
Воден от горното и на основание чл.344, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.
М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за кореспонденция: *** и Д. М. Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, и адрес за кореспонденция: ***
върху следния недвижим имот:
СГРАДА с идентификатор ***, находяща се в ***, по КККР, одобрена със Заповед №
***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на сграда № ***- *** г.,
издадена от СГКК - П., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, с брой етажи на
обекта: 3, с административен адрес на сградата: ***, със застроена площ от 71 кв.м., която
сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, по КККР,
одобрена със Заповед № ***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес на поземления имот: ***, с площ от 409 кв.м., съгласно Скица на поземлен имот №
***-*** г., издадена от СГКК-П., с трайно предназначение на територията: урабанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план ***,
квартал ***, при съседи на поземления имот, поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,
*** и *** и ВЕДНО СЪС СЪОТВЕТНОТО ПРАВО НА СТРОЕЖ върху Поземления имот.
ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ КВОТИ ОТ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ:
- за ищеца Е. Й. М. - 2/4 ид.ч. от правото на собственост;
- за ответницата Б. М. Х. - ¼ ид.ч. от правото на собственост;
- за ответника Д. М. Й. - ¼ ид.ч. от правото на собственост.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. П. А., ***, с адрес: ***, в качеството му на вещо лице по гр.д. №
03235/2022 г. по описа на ПРС, сумата от ***.00 лева, представляваща окончателно
възнаграждение за изготвената тройна съдебно – почеркова експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на вещо лице по гр.д.
№ 03235/2022 г. по описа на ПРС, сумата от ***.00 лева, представляваща окончателно
възнаграждение за изготвената тройна съдебно – почеркова експертиза.
10
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на вещо лице по гр.д.
№ 03235/2022 г. по описа на ПРС, сумата от ***.00 лева, представляваща окончателно
възнаграждение за изготвената тройна съдебно – почеркова експертиза.
Да се уведомят вещите лица за постановеното от съда решение, като след влизането
му в сила в полза на вещите лица да се издадат изпълнителни листове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11