Р
Е Ш Е Н И Е № 51
гр. Разград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 39 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград против Решение № 8
от 13.01.2022 г., постановено по АНД № 20213330200523 по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено наказателно постановление № 17-000829 от 28.07.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. С
посоченото наказателно постановление на основание чл. 414, ал. 1 КТ на „Беркай
– 2010“ ЕООД – гр. Варна е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 7, т. 1 във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002
г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ. В
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон, за което се излагат подробни съображения. Иска
се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното
постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът счита
касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и
правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На 29.06.2021 г. в офиса на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Разград била извършена проверка на представените
документи по осъществяване на трудовите правоотношения с наетите от „Беркай –
2010“ ЕООД лица. При проверката било установено, че на 21.04.2021 г. между „Беркай – 2010“ ЕООД и лицето Б. М. М. е сключен трудов договор №
22/21.04.2021 г. за работа на длъжност „работник животновъд“ с код по НКПД
92120005, като в договора е определена дата за постъпване на работника на
работа - 23.04.2021 г. На работника е връчена срещу подпис справка с изх. № 03388213042382/21.04.2021
г. за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за регистриране на трудовия
договор в ТД на НАП – Варна. Със сключено на 21.04.2021 г. между „Беркай
– 2010“ ЕООД и М. допълнително
споразумение към трудов договор № 22/21.04.2021 г., през периода от 23.04.2021 г.
до 31.12.2021 г. работникът е командирован за изпълнение на служебните си
задължения във Федерална Република Германия в град Линда, в приемащо предприятие
- кравеферма „Agrargenossenchaft Linda eG“, като работник-животновъд. В
договора е удостоверено с подпис постъпването на работа на лицето на 23.04.2021
г. По данни на управителя на „Беркай – 2010“ ЕООД, М. е отпътувал на работа в Германия на
23.04.2021 г. с осигурен от „Беркай – 2010“ ЕООД служебен транспорт. В писмена декларация от 17.06.2021
г. управителят на „Беркай – 2010“ ЕООД декларирал, че на 25.04.2021 г. М. е пристигнал на
работа в гр. Линда, Германия, където е работил до 27.04.2021 г., когато по своя
инициатива поради нежеланието си да продължи работа в Германия, отпътувал
обратно за България със служебен транспорт на „Беркай – 2010“ ЕООД. На
03.05.2021 г. „Беркай – 2010“ ЕООД изпратил в ТД на НАП – Варна уведомление за
заличаване на изпратеното преди това уведомление за регистриране на сключения
трудов договор № 22/21.04.2021 г. Уведомлението било прието с издадена от ТД на
НАП – Варна справка с изх. № 03388213046820/
03.05.2021 г. Органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград
установили, че уведомлението
за заличаване е подадено без да са налице визираните в чл. 7, т. 1 от Наредба №
5 от 29.12.2002 г. предпоставки, тъй като съобразно удостоверената в трудовия
договор дата на постъпване на работа - 23.04.2021 г., работникът е постъпил в
уговорения срок и е престирал работна сила в изпълнение на този договор, т.е.
трудовото правоотношение е било възникнало.
На
дружеството бил съставен Акт № 17-000829 от 29.06.2021 г. за установяване на
административно нарушение на чл. 7, т. 1 във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредба №
5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което на жалбоподателя в качеството му на
работодател на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил наказателното
постановление като издадено в нарушение на процесуалните правила. Районният съд
приел, че работодателят
не е бил надлежно уведомен за започнатото административнонаказателно
производство, както и че в АУАН и в НП нарушението не е индивидуализирано от
обективна страна. Въззивният съд е счел, че от описанието не става ясно в какво
точно се изразява нарушението на трудовото законодателство. Приел, че то не е
описано пълно, точно и ясно, до степен нарушителят да разбере в какво се
обвинява и за какво да се защитава, което е довело до нарушаване правото му на
защита.
Решението е
валидно и допустимо, но неправилно.
На първо
място, неправилно районният съд е приел, че наказаното лице не е било надлежно
уведомено за образуваното срещу него административнонаказателно производство. АУАН
е съставен в присъствието на управителя на дружеството, като в изпълнение на
разпоредбата на чл. 416, ал. 3 КТ му е бил връчен лично срещу подпис. В срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН управителят на дружеството е подал писмени възражения
срещу акта. Наред с това, следва да се има предвид, че в административнонаказателното производство
няма разпоредба, сходна с тази на чл. 26, ал. 1 АПК, която задължава
административните органи да уведомяват известните заинтересовани лица за
започване на производството, поради което в него няма регламентирана процедура по
уведомяване на нарушителя за започване на производството срещу него.
Процедурата по образуване на административнонаказателното производство е ясно
разписана в ЗАНН и в случая тя е спазена.
На следващо
място, касационната инстанция не споделя извода на районния съд, че нарушението
не било подробно описано от фактическа страна и че не ставало ясно в какво е
обвинено наказаното лице, с което е нарушено правото на защита на нарушителя.
От фактическа страна е описано сключването на трудовия договор, постъпването на
работа на работника, както и прекратяването от негова страна на изпълнението на трудовата му
дейност. Както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно е посочен и
направеният въз основа на тези факти извод, че работодателят „Беркай –
2010“ ЕООД е подал
уведомление за заличаване на подаденото преди това уведомление за работника М.,
въпреки че не са били налице предпоставките за това, предвидени в чл. 7, т. 1
от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., тъй като работникът е постъпил на работа в
уговорения в трудовия договор срок и е престирал работна сила в изпълнение на
този трудов договор, т.е. трудовото му правоотношение е било възникнало.
Несъмнено
наказаното лице е разбрало в какво е обвинено и какво точно нарушение му се
вменява, което се доказва от последващите му действия. То не е обжалвало
дадените му предписания по чл. 404, ал. 1 КТ по повод работника М. и два дни
след съставяне на АУАН е отстранило допуснатото нарушение, за което е уведомило
и органите на Д „ИТ” – Разград. Наказаното лице е осъществило в пълен обем
правото си на защита, както в досъдебната така и в съдебната фаза на
административнонаказателния процес.
Ето защо
при съставяне на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Като е приел противното и е отменил наказателното постановление само
на това основание, районният съд е постановил неправилно решение, което следва
да се отмени.
В
оспореното решение районният съд не се е произнесъл по съществото на правния
спор. Не е обсъдил фактите по делото и не е формирал правни изводи по въпросите
дали има извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя, съставлява ли
деянието административно нарушение, каква е правната му квалификация, подлежи
ли на административно наказание, в какъв размер и дали е налице маловажен
случай по 415в, ал. 1 КТ. При липсата на такива мотиви касационната инстанция е
в невъзможност да осъществи проверката по чл. 218 АПК, което налага връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да
прецени материалната законосъобразност на наказателното постановление.
С оглед изхода на делото претенцията за
разноски на жалбоподателя не следва да се разглежда. Въпросът за отговорността
за разноските следва да се реши при разрешаване на съдебния спор по същество.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 8 от 13.01.2022 г., постановено по АНД № 20213330200523 по описа на
Районен съд – Разград.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на
дадените указания по прилагането на закона.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/