Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.06.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На осми юни 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир П.в
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 39 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 723 от 05.12.2019
година, постановено по гр. д. 1152/2019 година по описа на Районен съд -
Търговище, съдът е отхвърлил
предявения от ищците
С.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
и Д.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, двете действащи чрез
пълномощник – адв. Д.Б. ***,
против ответниците Б.С.С., ЕГН **********,*** и С.В.С., ЕГН **********,***,
действащи чрез пълномощник – адв. Й.К. ***, иск
за установяване, че ищците са собственици на основание дарение и давностно владение на 1/2 ид.част /общо за двете/ или по
1/4 ид.ч. за всяка от тях от поземлен имот с идентификатор 73626.510.54
по КК, с площ от 476 кв.м., с адрес: гр.Търговище, ул. „Спиридон Грамадов"
№26 - А, с номер по предходен план 521, кв. 154, парцел 3, с площ от 476 кв.м.
при съседи : 73626.510.445, 73626.510.68,
73626.510.67, 73626.510.55,
73626.510.53, 73626.510.358. на осн. чл.124 ал.1 предлож. 2-ро и във вр. чл.79
ал.1 ЗС, като неоснователен.
С посоченото решение е прекратено производството В ЧАСТТА на искането на
ищците С.М.Д. и Д.М.И., двете действащи чрез пълномощник – адв. Д.Б. ***, ЗА
ОТМЯНА по реда на чл.537 ал.2 от ГПК
на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 43, том ІІІ, рег.№ 3426, дело № 331 от 14.03.2016 г. по описа
на нотариус Петя Ангелова-рег.№ 496 по
Нот.камара /съответно Вх.рег.№ 1129 от
14.03.2016г., акт № 163, том ІІІ, дело №
574 по описа на СВ-Търговище/ по отношение на ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор 73626.510.54 по КК, с площ от 476 кв.м., с адрес:
гр.Търговище, ул. „Спиридон Грамадов" №26-А, с номер по предходен план
521, кв. 154, парцел 3, с площ от 476 кв.м. при съседи: 73626.510.445, 73626.510.68, 73626.510.67, 73626.510.55, 73626.510.53, 73626.510.358,
като НЕДОПУСТИМО.
Постъпили са въззивни жалби от С.М.Д. и
Д.М.И., двете действащи чрез
пълномощник – адв. Д.Б. ***, срещу посочените две части на така постановеното
съдебно решение, в които се излага следното:
С нотариален акт №198, т.4, от 08.08.1997 г. родителите им М.М.Д и ИКД
им даряват освен апартамента, избени помещения и идеална част от общите части
на сградата, така и 1/4 идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от около
1000 кв.м. Тук в нотариалния акт е описана идеалната част -1/4 от дворно място, цялото с площ от около 1000
кв.м. Волята на родителите им е с този нотариален акт е да им прехвърлят, както
и правят цялата собственост, вкл.
идеални части от дворно място. Поради това въззивниците считат, че в
резултат на това прехвърляне стават
собственици на ¼ от цялото дворно
място с площ около 1000 кв.м. - обхващащо площта на поземлен имот № 2688 по
регулационния план, действал от 1967 г. до 1987 г. или на ¼ идеална част от поземлен имот №521 в кв . 97
по per. план на града действал от 1987 до 1996 г.
На следващо място се твърди, че първоинстанционниятсъд неправилно и в
противоречие на закона си е позволил да тълкува и видоизменя съдържание на
официален документ. Относно квитанция № 1219 от 1969 г. е видно, че Марчо е
заплатил на СК сумата от 1000 лева за „ДВОРНО МЯСТО". Незнайно защо и как
съда си е позволил да „промени" съдържанието на този документ като приема,
че е за заплащане на право на строеж.
Според въззивниците съдът неправилно е възприел и кредитирал
противоречивите и неистински доказателства от разпита на свидетелите, водени от ответниците.
По отношение на частичното прекратяване на производството поддържат, че
решението е неправилно и в тази му част, защото искът им следва да се умважи.
С оглед така изложените основни съображения молят съда изцяло да отмени
обжалваното решение и да уважи исковите им претенции.
Постъпил отговор на подадената въззивна жалба от адв. Й.В.К., адрес на
упражняване на дейността: гр. Търговище, х-л „Мизия”, ет. 1, офис 118,
пълномощник на Б.С.С., ЕГН ********** и С.В.С., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ***, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.
По същество възраженията са следните:
Според въззиваемата страна събраните по делото писмени доказателства,
съответно тяхното значение във връзка с предмета на делото, са били внимателно
разгледани от съда самостоятелно и във връзка с всички други събрани в хода на
съдебното дирене гласни и писмени доказателствени средства, включително и със
заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза.Съдът, след
като внимателно и в хронологичен ред е изследвал и преценил всички първоначални
и последващи правни действия относно придобиването на правото на собственост
върху процесния ПИ, съответно лицата, които са го придобили, извършеното от
тях: впоследствие учредяване на право на строеж върху съответната част от имота
и лицата, в полза на които е било учредено това право в съответния обем, като е
взел предвид и посочените в мотивите в тази връзка гласни доказателства,
правилно е заключил, че представената квитанция удостоверява плащане единствено
и само на част - половината от стойността на учреденото право на строеж от 2000
лв., а именно на сумата от 1 000 лв., които са били заплатени по банков път на СК
В. от М.М.Д.
Въззиваемата страна изразява становище по направеното от въззивниците
доказателствено искане, което счита, че следва да се остави без уважение по
аргументи, че то изобщо не е съобразено, първо с въведената в чл. 269, ал. 1 ГПК забрана, изключваща възможността да се твърдят нови обстоятелства, да се
сочат и представят доказателства, които са могли да се посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство, второ с изключенията от нея, предвидени
в хипотезите на ал. ал. 2 и 3 на чл. 269 ГПК или изводът е, че само и
единствено при наличието на последните е допустимо събиране на доказателства
пред въззивната инстанция, а не и за установяване на „неверността на гласните
доказателства, събрани от разпита на водените от ответниците свидетели”.
С Определение по насрочване на делото съдът е оставил без уважение
направените доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивниците поддържат въззивната жалба чрез адвокат
Д.Б. и молят съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат К.,
който моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че всяка една от жалбите е подадена в срок
и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред ТРС С.М.Д. и Д.М.И., които са сестри, предявяват всеки
една от тях иск за собственост върху ¼ идеална част от дворно място,
цялото с площ от около 476 кв.м., представляващо УПИ с идентификатор
73626.510.54 по действащия кадастрален план на град Търговище като основават
претенцията си на дарение в тяхно полза, извършено от родителите им М.М.Д и ИКД
през 1997 година, евентуално въз основа на давностно владение. Искът е насочен
срещу Б.С.С. и съпругата му С.В.С., които се легитимират
за собственици на това дворно място въз основа на нотариален акт за
покупко-продажба от 2016 година.
Фактите по спора са следните:
1. С нотариален акт за
покупко-продажба на покрит недвижим имот № 149, том І, дело № 261 от 26.08.1959 г.
по описа на служба по вписванията-Търговище, продавачът Матей Атанасов Ганчев продава на
купувачите СК В. и на П. Статев Николов, и тримата от гр. Търговище, следния покрит недвижим имот, а именно: Къща
с дворно място от около 1000 – хиляда квадратни метра, находящи се в
гр. Търговище, при съседи: улица „Спиридон Грамадов“, Панайот Дражев Върдунлиев и Й. и Стефанка
Топалови, за сумата от 27000 лв.
2. С нотариален акт за учредяване
право на строеж-суперфиция № 170, том І, дело № 254 от 09.05.1969 г. по описа
на СВ-Търговище, СК В. и П. Статев Николов взаимно си отстъпват правото на строеж върху собствените си
идеални части, а така също „същите двама
общо отстъпват правото на строеж на Б.
Тодорова Велинова; С. Драганова Николова;
Христо Стефанов Христов; Х. Недялкова Христова; Марчо Марков Николов и
на ИКД“, общо всичките 8 души да построят двуетажна жилищна сграда-близнак,
всеки етаж по 2 самостоятелни
апартамента, която сграда да се построи в дворното място цялото
от около един декар, находящо се в гр. Търговище, за което е отредено
парцел ХІІІ-2688 в кв.119 по плана на гр. Търговище, при посочени съседи, като
строежът по етажи ще се извърши, както
следва: І. Първи етаж-източната част със
самостоятелен апартамент, ще се построи от Христо Стефанов Христов и от
съпругата му Х. Недялкова Христова и 1/8 от тавана и остава за тях; ІІ. Първи
етаж-западната част със
самостоятелен апартамент ще се построи
от М.М.Д и съпругата му ИКД и остава за
тях, заедно с 1/8 от тавана
и то от западната половина на къщата близнак; ІІІ. Втори етаж – от източната част със
самостоятелен апартамент ще се построи от
П. Статев Николов и съпругата му С. Драганова Николова с 3/8 части от тавана и остава за тях.; ІV. Втори етаж-западната
част със самостоятелен апартамент ще се построи от СК В. и съпругата му Б. Т.
Велинова заедно с 3/8 части от тавана и
остава за тях.; Всеки етаж има и по
половин маза. Изрично е записано в
нотариалния акт за суперфиция: “Правото
на строеж е оценено на 2000 две хиляди лева, която сума продавачите СК В. и П.
Статев Николов си получиха напълно. Б. Т.
Велинова, С. Др.Николова, Х. Ст. Христов, Х. Н.. Христова, М.М.Д и ИКД,
заявяват, че приемат отстъпеното право
на строеж което ще упражняват в рамките на
утвърдения архитектурен план“.
По делото е представена и квитанция от 1969 година на ДСК /л. 10 от
приложеното гражданско дело № 1827/2018 година на ТРС/, в която е отбелязано,
че М.М.Д превежда на СК В. сумата от 1000 лева с посочено основание „дворно
място“.
Не е спорно по делото, че предвидената съобразно архитектурния проект
жилищна сграда е реализирана съобразно постигнатите договорености като всяко
едно от четирите семейства придобива в собственост по един апартамент от
двуетажната жилищна сграда- близнак като М.М.Д и съпругата му ИКД придобиват
апартамент на първия етаж в жилищната сграда от западната й половина, а СК В. и
съпругата му Б. Тодорова Велинова придобиват апартамент на втория етаж в жилищната сграда от западната й
половина.
ИКД и СК В. са брат и сестра.
Собствениците на апартаменти от жилищната сграда близнак поставят ограда
помежду си в частта на дворното място, като собствениците на западната половина
ползват частта от дворното място около и зад тази половина, а собствениците на т.
нар. източна половина ползват частта от дворното място около и зад тази източна
половина.
3. В периода 1979-1980 година СК В. и М.М.Д построяват гаражи в спорното
дворно място като по делото са представени
от ищците два частни документа – декларации с нотариална заверка на подписите от
21.05.1979 г. от П. Статев
Николов и от 28.05.1979 г. от собствениците на съседните парцели, с които деклараторите
като съседи изразяват съгласие да
се построят на граничната линия, разделяща
парцел № 2688 със съдените
парцели № 2685 и № 2684, гаражи от съседите им СК В. и М.М.Д, наречени
собственици на втората половина от парцел № 2688.
4. С нотариален акт № 135, том I, дело № 135/1980 година от 25.03.1980 година на
Районен съд-Търговище М.М.Д, баща на двете ищци, е признат за собственик въз
основа на давностно владение за ¼ идеална част от дворно място, без
постройките в него, цялото от 1000 кв. м., за което е отреден парцел XIII-2688 в кв. 119 по ЗРП на гр. Търговище.
Тук се поставя въпроса дали в настоящото производство е доказано, че
праводателите на ищците са доказали всички елементи на фактическия състав на
чл.79, ал.1 от ЗС- упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 години, като владелецът е демонстрирал по отношение
на собственика на вещта, че упражнява собственически правомощия само за себе
си. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.
По този въпрос съдът ще вземе отношение, излагайки своите правни изводи.
5. През 1987 година влиза в сила нов регулационнен план на град като
парцел XIII-2688 в кв. 119 вече е отразен като два парцела – парцел III-521 в кв.97 с площ от около 476 кв. м. /това е
западната половина от целия предходен парцел/ и парцел IV-522
в кв. 97 /източната половина от предходния парцел/. По действащия регулационен
план положението се запазва. Променена е само номерацията на квартала, който
вече е кв. 154 по плана на гр. Търговище.
6. С нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящи № 198, том IV, нотариално дело № 1848/1997 година от 08.08.1997
година на нотариус при ТРС, с който нотариален акт двете ищци обосновават
правото си на собственост, М.М.Д и съпругата му ИКД даряват на двете си дъщери С.М.Д.
и Д.М.И. собствения си недвижим
имот-апартамент, заедно с ¼ идеална част от дворното място, цялото с
площ от 1000 кв.м., за което по плана на гр. Търговище е отреден парцел III-521 в кв.
154. Тук съдът държи да подчертае, че видно от предходния абзац, с оглед
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, към датата на това дарение
парцел III-521 в кв. 154 по плана на гр. Търговище е с площ
476 кв.м. Площта на парцел III-521 в кв. 154 и площта на парцел IV-522 в кв. 154 по плана от 1996 година е общо
около 1000 кв.м., колкото е била през 1969 година, когато е започнало
строителството на цялата жилищна сграда.
7. През 2005 година влиза в сила новия кадастрален план и кадастрална
карта на гр. Търговище като спорният имот вече се идентифицира като поземлен
имот с идентификатор 73626.510.54 по кадастралната карта на гр. Търговище с
площ 476 кв.м.
8. С нотариален акт за собственост № 187, рег. № 8721, дело № 700 от
12.12.2007 година на нотариус Кинка Генчева наследниците на СК В. – Б. Тодорова
Велинова и Н. Стефанов Крумов са признати за собственици по реда на чл. 483,
ал. 1 от ГПК на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 73626.510.54 по
кадастралната карта на гр. Търговище с площ 476 кв.м. Призната е собствеността
им върху апартамента на втория етаж, 3/8
ид. части от тавана и общите части на сградата и гараж с площ от 19
кв.м.
9. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том III, рег. № 3426, дело № 331 от 2016 година на
помощник-нотариус Янита Петрова, помощник-нотариус по заместване на нотариус
Петя Ангелова, рег. № 1129 от 14.03.2016 година на СВ-Търговище, Н. Стефанов
Крумов продава на ответника Б.С.С. притежаваната от него собственост, така
както е описана в предходния абзац, включително спорното място с идентификатор 73626.510.54
по кадастралната карта на гр. Търговище с площ от 476 кв.м.
По делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът ще коментира
излагайки правните си изводи.
От правна гледна точка съдът
съобрази следното:
С решение № 436 от 21.03.2006 г. по
гр.д. № 1366/2005 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че твърдението, че фактическата
власт е била непрекъсната и необезпокоявана, няма отношение към въпроса за
неяната явност и несъмненост, а за да се осъществи фактическият състав на
чл.79, ал.1 ЗС е нужно още владението да е несъмнително /осъществявано по
начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и
явно – т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е
противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за него, като тежестта на доказване на
тези признаци на владението е на лицето, което се позовава на придобивна
давност.
Първият въпрос, на който съдът следва
да даде отговор, е относно това дали бащата на ищците М.М.Д и съпругата му ИКД
е притежавал съответната идеална част от правото на собственост върху процесното
дворно място към момента на извършеното в полза на ищците дарение, било по
силата на правна сделка, извършена с
нотариален акт за учредяване право на строеж-суперфиция № 170, том І,
дело № 254 от 09.05.1969 г., както твърдят ищците, или по силата на давност.
Видно от съдържанието на нотариален акт за учредяване право на
строеж-суперфиция № 170, том І, дело № 254 от 09.05.1969 г., М.М.Д е придобил само право на строеж да построи описаното
в нотариалния акт жилище, ведно с идеална част от правото на строеж и общите
части на сградата и 1/8 ид. част от таванско помещение. Обстоятелството, че М.М.Д
е превел чрез ДСК на един от собствениците на земята СК В. сумата от 1000 лева
с отбелязване, че плащането е за „дворно място“, не може да опровергае този
извод на съда. По силата на посочения нотариален акт М.М.Д не е придобил
собственост върху земята. Волята на страните в този нотариален акт е ясно,
точно и категорично изразена.
На следващо място се поставя въпроса дали М.М.Д е придобил идеална част
от дворното място по силата на давностно владение, каквато констатация е
направена с С нотариален акт № 135, том I, дело № 135/1980 година от 25.03.1980
година на Районен съд-Търговище. Към този момент са изминали повече от 10
години от датата, на която е отстъпено право на строеж на М.М.Д с нотариалния
акт от 1969 година.
Несъмнено семейството на М.М.Д и това на СК В. са били много близки,
защото съпругата на М.М.Д е сестра на СК В.. Братът и сестрата се разбирали
много добре.
От свидетелските показания се установява, че М.М.Д и съпругата му ИКД са
ползвали част от процесното дворно място. Пред апартамента сеели домати, краставици, зеленчуци, цветя. Иванка
и брат й си построили в мястото „селскостопански постройки, имало общи постройки, два гаража, имало общи лози, асмалък.
Пред гаражите циментирали, направили обща чешма на двора, западната част също я
циментирали, северната част също общо
ползвали да си правят зимнина. В селскостопанските постройки Иванка гледала
кози, зайци кокошки, а брат й също гледал кокошки и прасета в старата постройка
от стая и кухня“. Показанията на майката на ищците са подробни като тя също
посочва, че с брат си Стефан са били в добри отношения, заедно ползвали
мястото, а даже след неговата смърт тя /Иванка/ почти сама ползвала цялото
място, защото съпругата на брат й била болнава. Тази свидетелка твърди, че е
показвала на брат си нотариалния акт, с който съпругът й е бил признат за
собственик по давностно владение. Нейното твърдение е в противовес на показанията на свидетелката
Верка Арсова, сестра на Б., съпругата на Стефан, която заявява: „Те /Стефан и Б./ бяха много наивни и добри хора, услужливи,
особено бат Стефан. Нито съм чувала от тях, че са продали място, нито съм
чувала, че има подписи, нито че са продавали мястото, дворното място си е
тяхно. Но след години, отидох в моята сестра, и тя се разплака и каза: Верке, знаеш ли, че Марчо и Иванка са направили фалшив нотариален
акт. И тогава тя се разплака и тръгна при адвокати. Аз и казах: Не може сестра
на брат това да направи. След това тя си извади нотариален акт и въз основа на него племенника продаде
къщата.“. Свидетелката Магда Христова дава показания в подобна насока: „ От Б.
знам, че нищо не е продавано, всичко е на Б.. Б. идваше винаги в нас и си
приказваме и знам, че това място е на Боркини и тя се оплакваше, че Иванкини
искат да Й вземат от мястото. Тя казваше: Иванка има право да ходи до ъгъла на
къщата, от там нагоре няма право. Викам: Нали гаражът е направен? - Гаражът е
направен, постройката е тяхна, но мястото е наше, така казваше. Б. си сееше
марулки, лук, чесън.“
При тези свидетелски показания се поставя въпросът дали М.М.Д и
съпругата му Иванка – родители на двете ищци, са придобили въз основа на
давностно владение идеаблна част от дворното място към 1997 година, когато са
дарили имота на дъщерите си.
Настоящият въззивен състав приема, че поради близките родствени
отношения между двете семейства братът Стефан е позволил на сестра си Иванка и
нейният съпруг да ползват дворното място по описания по-горе начин. Извършваните
от Марчо и Иванка действия не могат да се отъждествят като владение на имота
поради липса на един от основните елементи на владението – съзнанието за
собственост върху имота, което да е демонстрирано спрямо действителния
собственик по несъмнен и категоричен начин.
Снабдяването на бащата на ищците с нотариален акт за собственост въз
основа на обстоятелствена проверка макар да представлява действие, с което е
изразена промяната на намерението на праводателя на ищците да превърне
държането на идеалните части на собственика във владение за себе си, то ищците носят
тежестта да докажат пълно и главно, че праводателят им е довел промяната на
намерението си до знанието на собствениците, както изисква установената
практика, което означава да докажат, че е връчен препис от акта на собствениците
или те да са уведомени за него и да са се запознали със съдържанието му. Макар
свидетелката Иванка димитрова да твърди, че е показвала нотариалния акт на брат
си, съдът не приема тези нейни показания като достоверни, доколкото същата е
майка на ищците и има пряк интерес от постановяване на позитивно решение за
тях.
Що се отнася до цитираните по-горе декларации, които са подписани през
1979 година от съседи на имота, с цел Стефан и Марчо да си построят гаражи, съдът
приема, че направените от деклараторите изявления за принадлежността на правото
на собственост върху дворното място няма как да го обвържат. Изявление от
страна на собственика на земята, с което той декларира, че Марчо е собственик,
няма. Съвсем нормално е съседите да са възприемали Марчо като собственик на
земята, след като са виждали, че той ползва дворното място. Това ползване обаче
е било само въз основа на добрата воля на собственика поради близките родствени
връзки между двете семейства.
Настоящият въззивен състав приема, че праводателите на ищците не са били
собственици на ¼ идеална част от дворното място, цялото от 1000 кв.м.,
или респ. ½ идеална част от половината му, представляващо парцел III-521 в кв. 154 към 1997 година, когато са
дарили имота на ищците, поради което последните не са придобили въз основа на
правна сделка, изповядана с нотариален акт за дарение на недвижим имот на
низходящи № 198, том IV, нотариално дело № 1848/1997 година от 08.08.1997
година на нотариус при ТРС ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 73626.510.54 по кадастралната карта на гр. Търговище с площ 476
кв.м.
Вторият въпрос, на който съдът следва да даде отговор е дали след като
ищците са придобили от родителите си жилище в обсъжданата сграда, са осъществили
владение върху спорния имот. Все още в жилището живее майката на ищците, които
живеят на други адреси, едната от тях в друго населено място, поради което
въпросът е дали чрез майка си те са владяли спорното място и са го придобили
въз основа на давностно владение. Съдът счита, че отговорът на този въпрос е
отрицателен. Не е доказано, че ищците са владяли спокойно, необезпокоявано и
явно спорния имот, за да са го придобили по давност. Дори нещо повече. Когато
новият собственик на имота – ответникът по делото е изложил пред тях
претенциите си, те са се съобразили с тях като са разрушили част от терасата си
и са преустановили сеенето на зеленчуци.
Настоящият въззивен състав приема, че предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли. Като е стигнал до същия правен извод, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Ищците са направили искане за отмяна на нотариалния акт, с който
ответниците са придобили право на собственост върху имота, а именно - нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том III, рег. № 3426, дело № 331
от 2016 година на помощник-нотариус Янита Петрова, помощник-нотариус по
заместване на нотариус Петя Ангелова. В тази връзка съдът държи да подчертае,
че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните
нотариални актове. Оспореният нотариален акт, спрямо който се иска отмяна, не е
с такъв характер, поради което искането на ищците е неоснователно и следва да
се остави без уважение. Районният съд се е произнесъл с неприцизен диспозитив в
тази част, но доколкото крайният резулта е един и същ, решението на ТРС следва
да се потвърди и в тази част, която е неразривно свързана със спора по
същество.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в настоящото
производство. Същите са в размер на 1260 лева. Налице е възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът приема за
основателно. На въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в
размер на 800 лева. Макар въззивната инстанция също да е инстанция по същество,
настоящото въззивно производство е протекло в едно заседание без събиране на
нови доказателства.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 723 от 05.12.2019 година, постановено по гр.
д. 1152/2019 година по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА
С.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, двете действащи
чрез пълномощник – адв. Д.Б. ***,
да заплатят на Б.С.С., ЕГН **********,***
и С.В.С., ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощник – адв. Й.К. ***, направените
по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 /осемстотин лева/
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд –
София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.