Решение по дело №693/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 268

гр. Горна Оряховица, 08.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 693/371-2017г./ по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск  с правно основание 422, ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 , ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

С определение № 308 от 03.04.2019г., постановено по гр.д.№ 3280/18 г., четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение № 174/26.04.2018 . по в. гр. д. № 181/2018 г. на ВТОС, с което било обезсилено решение № 445/16.01.2018 г. постановено по гр. д. 371/2017 г. по описа на ГОРС. Делото е върнато за разглеждане от друг състав на ГОРС, т. к. съставът разглеждал производството не се е произнесъл по иска очертан в твърденията на заявителя в заповедното производство, а е разгледал иск за неоснователно обогатяване. Делото е върнато с указания да се разгледа по предявения иск, а именно този по чл. 422, ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 , ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за установяване на съществуването на облигационна връзка между страните по договор за заем и предаване на сумата от 16 900 лв.

Ищецът Т.Г.Т., чрез адв. Н. П. твърди, че с дъщерята на ответницата М.Е.Г. живели на семейни начала от м. август 2014 г. Посочва, че ответницата притежавала недвижим имот в съсобственост с други две лица. След договорки помежду им се разбрали останалите съсобственици да ѝ прехвърлят техните идеални части от недвижим имот находящ се в гр. Г. Оряховица, като се откажат от иска за делба на същия. Уговорили се техните 2/6 идеални части от имота да ѝ продадат за сумата от 16 000 лв. /по 8000 лв. /за всеки от тях/, а тя ще им плати цената при сключване на прехвърлителната сделка. Т. предложил да заплати сумата от 16 000 лв. на съделителите, а в замяна ответницата му обещала след прехвърляне на идеалните части тя на свой ред да му прехвърли 1/ 3 ид. част от имота. На 11. 12. 2014 г. ищецът превел по банковите сметки на третите за делото лица сумите от по 8000 лв. на всеки, а те от своя страна продали делът си от къщата на ответница. Няколко месеца по късно ответницата заявила, че няма да му прехвърля идеална част от имота, а ще му върне платената сума на части. Изплатила му на 4 месечни вноски сумата от по 160 лв. след което преустановила плащанията си. Неизпълнението на поетото задължение мотивирало ищеца да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а впоследствие било образувано ч. гр. д № 58/2017 г. по описа на ГОРС срещу ответницата М. Енева Г., за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 16 9000 лв. заедно с направените  в производството разноски. В указания срок ответницата възразила, с оглед на което ищеца предявил настоящият установителен иск.

Ответницата М. Е. Г. в писмения си отговор твърди, че ищецът не и е предавал, каквито и да било суми, а същите е превел на трети лица. Счита, че искът следва да се предяви срещу тях, а срещу нея да се отхвърли. Намира, че ищецът е изпълнил чуждо задължение при условията на чл. 55,ал. 2 ЗЗД. Посочва, че докато Т. и дъщеря й са живели с нея е заплащала всички консумативи в къщата, поради което намира, че не дължи връщане на сума. Отделно посочва, че е изплатила сватбеното тържество на ищеца и дъщеря й. Посочва и други неотносими към предмета на делото обстоятелства. Прави възражение за прихващане за сумата от 23 291, 22 лв., което е било отхвърлено като неоснователно при първоначалното разглеждане на делото.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на длъжника на същото.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му - заместими движими вещи, в случая парична сума в размер на 16 000 лева, на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие - независимо от неговата форма, за получаването й при условията на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че ищецът е превел по банков път чрез танзакции на третите за делото лица – Е. Т. Г. и М. Т. Г. на 11.12.2014 г. сумите от по 8 000 лв. на всеки от тях, като основание за плащане е посочено „покупко-продажба на къща Г. О.. На това основание съдът намира, че ищецът не е доказал заемното правоотношение възникнало между страните, т.к. заемът като реален договор възниква след предаването на вещта. След като сумите са предадени на трети лица, то няма как ищецът да твърди, че между страните по делото е възникнало валидно заемно правоотношение.

На следващо място въз основа на събраните свидетелски показания, съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, имащо характеристиките на договор за заем. В действителност се установява, че суми от по 8000 лева са предадени, но не и на ответницата, поради което съдът приема, че това съставлява отделно отношение между страните. Не са налице данни М.Е.Г. да е поела задължение да връща сумата от 16 000 лв., респ. срока на връщането на получените суми и т. н. Следователно не е доказано по делото наличието на фактическия състав на договора за заем. Действително е налице постигнато съгласие с ответницата да й предостави сумата от 16 900 лв., за да закупи тя 2/6 ид. части от имота от другите съсобственици, както и да заплати разноските по прехвърлянето на имота, в замяна на което ответницата да му прехвърли тази идеална част, но както се сочи и във възивното съдебно решение, това съглашение не е заемно или изрично уредено от закона договор, а такова квалифицирано като ненаименован договор по чл. 9 ЗЗД. Това изключва изпълнението на задължението да се търси на основание договор на заем. Последващата уговорка за връщане на сумата на вноски вместо прехвърляне на идеална част съставлява изменение на договора по съгласие на страните за престиране на нещо различно вместо уговореното и именно на основа тази уговорка ищецът следва да търси изпълнение, а не на основание заемно правоотношение. Обстоятелството, че настоящият иск е предявен в условията на чл. 422 ГПК или така наречения специален установителен иск препятства изменение на основанието, поради липса на идентитет между заявеното в заповедното производство и исковото. Исковият съд не може да се произнесе по въведените правни възражения и квалификация основана на неоснователното обогатяване, т.к. би излязъл от предмета на делото, което от своя страна води до недопустимост на иска.  

След като няма установена договорна връзка от вида на твърдяната в исковата молба за сумата от 16900 лева, то не може да възникне и задължение за връщането й. Отделно от това няма покана за връщане на сумата, което сочи на липсата на изискуемост - арг. чл. 240, ал. 4 ЗЗД.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за ответника, който доказва да е извършил такива в размер на сумата 1500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Основателно е направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и  на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да бъде намалено от претендираната сума 1500 лв. на сумата от 1200 лв.

Така мотивиран, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.Т., ЕГН ********** от гр. Г. О. иск за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК между страните, че М.Е.Г., ЕГН ********** *** му дължи сумата от 16 900 лв., представляваща неизплатена главница по заем за закупуване на 2/6 идеални части от имот, и заплащане на нотариални и местни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите 338 лв. представляваща държавна такса и сумата от 500 лв. направени по делото разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 142/18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 58/2017 г. по описа на ГОРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН ********** от гр. Г. О. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М.Е.Г., ЕГН ********** *** сума в размер на 1200 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 58/2017 г. по описа на ГОРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: