РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20235300900130 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ,
вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът К. Д. Г., чрез своя баща и законен представител Д. Л. Г., представляван
от адв. К., САК, твърди, че на 22.03.2022 г. в с. Столетово е претърпял
пътнотранспортно произшествие като е бил блъснат от л.а. „Фиат“ с рег. № ****,
управляван от Х. Н. Г.. Произшествието настъпило в резултат на това, че водачът на
автомобила, нарушил правилата за движение, като при заобикаляне на спрял автобус,
обозначен че превозва деца, се движел с несъобразена скорост и не можал да спре, за да
пропусне пресичащото дете К. Г.. В резултат това ищецът получил телесни
увреждания – контузия на гръдния кош, корема и таза, въздушна формация в белия
дроб, множество наранявания по главата, тялото и крайниците. За тяхното лечение бил
настанен в болнично заведение на 22.03.2022 г. където останал на до 25.03.2022 г.
когато бил изписан. Поддържа, че в резултат на така получените травми е претърпял
болки и страдания, както и психически стрес, който продължавал и към момента.
Твърди се, че предвид това, че ищецът страдал от злокачествена хистоциатитоза,
изпитаният при ПТП стрес се отразявал негативно на придружаващото заболяване. Във
връзка с лечението ищецът бил направил и разходи в размер на 26,63 лева. Тъй като за
автомобила управляван от Х. Г. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с дружеството ответник, ищецът предявил претенция за
1
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят
предложил плащане в занижен размер, с което пострадалият не се съгласил. Предвид
това се иска да бъде осъдено дружеството ответник да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 22 000 лева, след допуснато изменение на иска в
съдебно заседание от 19.02.2024 г., който иск се предявява частично от общо
дължимото обезщетение в размер на 50 000 лева, а също така и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 26,63 лева. Претендира също да бъде присъдена
законната лихва върху обезщетенията считано от 29.03.2022 г. – датата на изтичане на
срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, до окончателното заплащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е
подал отговор на исковата молба, в който не оспорва твърдението, че между него и
водача на лекия автомобил, към датата на ПТП, е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва твърденията за наличие на
виновно извършено от водача противоправно деяние, което да е в причинна връзка с
настъпилите вреди. Твърди, че протоколът за ПТП е съставен от лице, което не е
възприело лично обстоятелствата свързани с ПТП. Поддържа, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на
критерия по чл.52 ЗЗД. Оспорва и твърденията в исковата молба, че до произшествието
ищецът е бил в отлично здравословно състояние, предвид представените по делото
доказателства, че пострадалият е страдал от злокачествено заболяване, поради което с
решение на ТЕЛК му е призната ***% степен на увреждане. Освен това ответникът
счита, че налице нарушение на чл.380, ал.1 изр.2 КЗ, тъй като представителят на ищеца
не бил представил данни относно банкова сметка на името на пострадалия на която да
бъде платено обезщетението.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се поддържа исковата молба и оспорва твърденията и доводите на ответника,
изложени в неговия отговор. Твърди се, че протоколът за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ и установява обстоятелствата, отразени в него от
длъжностното лице, след извършен оглед на местопроизшествието. Оспорват се всички
възражения на ответника във връзка с на настъпването на вредите и размера на
претенцията. Поддържа се, че съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ най-ранният момент от който
ответникът дължи лихва е посочения в исковата молба – 29.03.2022г., а най- късният –
06.04.2022г., на която дата е подадена извънсъдебната претенция.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба, с който ответната страна поддържа възраженията си, направени в отговора на
исковата молба. Поддържа се, че нормата на чл.380, ал.1 КЗ е императивна и задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да представи банкова
сметка, по която да бъде извършено плащането. Поради това счита, че началният
2
момент от който се дължи лихва е датата на която ищецът представи банкова сметка.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на
22.03.2022 г. в 11,50 ч. е посетено местопроизшествие в с. Столетово, ул. „1-ва” № 18.
Като участници в произшествието са констатирани: участник 1 – ППС с рег. № ****,
марка Фиат, модел Мареа, с водач Х. Р. Б., и участник 2 – пешеходец К. Д. Г., ЕГН
**********. За пострадал е посочен ищецът с контузия на гърди, корем и таз.
Посочени са обстоятелства и причини за ПТП: водачът на ППС 1, при заобикаляне на
спрял автобус, обозначен с опознавателни знаци, че превозва организирана група деца,
се движи без да намали скоростта си, със скорост, при която не може да спре и удря
пресичащия пътното платно от дясно на ляво, пред автобуса. За извършеното
административно нарушение - че не намалява скоростта и при необходимост не спира
при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с
опознавателен знак за превоз на деца, с което виновно е нарушен чл. 122 ЗДП, е
съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, влязло в сила на 04.06.2022 г., видно от представените от ищеца
преписи от административно-наказателна преписка.
Доказано е с представения акт за раждане, че К. Д. Г. е роден на **** г, като Д.
Л. Г. е негов баща. Към датата на инцидента детето е било ученик в ** клас в ОУ
„****” с. К., удостоверено със служебна бележка от училището.
От приетата по делото епикриза на К. Д. Г., ** год., от с. С., издадена от Първа
клиника по хирургия към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД се установява, че ищецът е
постъпил на 22.03.2022 г. по спешност в клиниката за диагностично уточняване и
лечение след претърпяно ПТП, където е престоял до 25.03.2022 г., с диагноза контузия
на гръдния кош. След извършени консултативни прегледи, лабораторни и образно –
диагностични изследвания е изписан с подобрение и задоволително общо състояние,
без настъпили усложнения. От представената медицинска бележка, издадена за да
послужи пред училищните власти, е видно, че 30 дни след болничното лечение детето
е било освободено от физическо възпитание и спорт.
Представеното експертно решение от ТЕЛК установява, че детето К. Г. е
освидетелствано, като са му определени ** % степен на увреждане без чужда помощ,
поради заболяване – ****. Посочено е, че е в ремисия, като са дадени препоръки,
включително за предпазване от травми.
Не се спори между страните, поради което е прието за безспорно от съда и
ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че към датата на ПТП за посочения в
исковата молба автомобил с рег. № ****, марка Фиат, модел Мареа, при ответника е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
3
действаща към датата на ПТП. Това обстоятелство е отразено и в констативния
протокол за ПТП с пострадали лица и установено от представената по делото справка,
че за управлявания лек автомобил марка Фиат, модел Мареа, с рег. № ****, е сключен
договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие до 16.09.2022 г.
От представеното известие за доставяне, неоспорено от ответника, се
установява, че на 06.04.22 г. застрахователят е бил уведомен за настъпилата щета, а с
писмо изх. № 0-92-4983/22.04.22 г. ответникът е уведомил законния представител на
ищеца и пълномощника им, че ще се произнесе по претенцията след като му бъдат
предоставени материалите от образуваното досъдебно производство, включително
експертизи и разпити на свидетели, както и цялата медицинска документация по
случая и банкова сметка с титуляр пострадалото дете. С последващо писмо от 18.05.22
г., изпратено до ищеца, е посочено, че е определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1000 лв., като е поискана банкова сметка на детето, за да бъде
извършен превод на така определеното обезщетение, което е прието за крайно
недостатъчно от пълномощника на законния представител, който е поискал 5 000 лв. за
пълно и справедливо обезщетение за нанесените на детето неимуществени вреди –
болки и страдания. Няма спор между страните, че определеното застрахователно
обезщетение не е изплатено на ищеца, поради липса на представени данни за банкова
сметка на името на детето.
Разпитани по делото за доказване на начина на настъпването на ПТП и
причинените неимуществени вреди на ищеца са двама свидетели – Х. и Г.а, леля на
ищеца и съжителят и. Свидетелските показания съдът прецени с оглед разпоредбата на
чл. 172 ГПК и заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото, поради
близката и роднинска връзка с ищеца, но прие истинни, доколкото се подкрепят от
събраните писмени доказателства по делото, изслушаните експертизи и с оглед
непосредственото възприемане на поведението на ищеца, което, с оглед възрастта му и
периода на възстановяване, е станал достояние най-вече на най-близките хора. От
показанията им се установява, че детето е било блъснато от автомобил, като се е
прибирало от училище, след слизане от училищния автобус, който паркирал на
необозначено за това място, но с обозначителни табели, че превозва деца. След
инцидента свидетелите твърдят, че детето е било много уплашено, лежало е
неподвижно и не е реагирало на въпросите на неговата леля, с линейка било закарано
до спешно отделение, след което било прието в болница, като за периода на болнично
лечение съдът не приема истинни показанията на свидетелите, а посоченото в
епикризата на детето, доколкото за това обстоятелство има разминавания между
официалния документ и свидетелските показания. След удара пострадалото дете се
оплаквало от болки в гърдите, по цялото тяло имал натъртвания и рани, повече от
месец се оплаквал от болки и приемал обезболяващи. Най-сериозни, според
4
свидетелските показания, били последиците от претърпения от детето стрес. То не
можело да спи, сънувало кошмари и викало насън за помощ своята майка. Нарушения в
съня имало повече от месец, като понякога от виковете през нощта цялото семейство се
събирали при него, за да го успокояват. Дори когато се налагало да отиде до тоалетна
го било страх да отиде само. Затворило се в себе си и не говорело и с най-близките си
хора, дори със свидетелката и с другите хора от семейството. Не искало да ходи на
училище, трябвало родителите му да го карат с автомобил, защото го било страх да се
качи в автобуса. Сега вече ходело на училище с автобуса, но пак пред свидетелката
споделяло, че го е страх да не бъде пак блъснат и да умре, като според нея детето все
още се страхува и не е преживяло случилото се.
Представена е фактура № ********** от 30.03.2022 г. на името на Д. Л. Г. от
с.С., ведно с касова бележка, от която се установява, че са извършени разходи за
закупуване на медикаменти в размер на 26,63 лв.
За установяване на механизма на ПТП, въз основа на събраните писмени
доказателства, е изготвена САТЕ и допълнителна САТЕ, които са възприети изцяло от
съда като компетентно изготвени и обосновани. САТЕ, на база съставения протокол за
оглед на ПТП и приложените към същия снимки, мястото на удара, установяването на
автомобила след удара и местонахождението на училищния автобус, посочва
механизма на ПТП, който е следният: Водачът Х. Н. Г. е управлявал л.а. „Фиат Мареа“
в лявата (южна) лента на платното за движение на ул. „Първа“ в с. Столетово в посока
от изток на запад, като е заобикалял спрял в дясната лента автобус. В същото това
време пешеходецът К. Д. Г. е бил пред спрелия отдясно на платното автобус. Когато
л.а. „Фиат Мареа“ е бил на разстояние 10 m от мястото на удара, пешеходеца е
преминал пред автобуса и водачът на л.а. „Фиат Мареа“ е имал техническа възможност
да го забележи. В този момент водачът на л.а. е реагирал и е задействал спирачната
система на автомобила, но въпреки реакцията му след 1,20 s е настъпил удар, който в
конкретната пътна ситуация е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част
на л.а. „Фиат Мареа“. След удара л.а. „Фиат Мареа“ е продължил движението в
първоначалната си посока и се е установил на мястото видно от снимковия материал на
Протокола за ПТП с пострадали лица. От техническа гледна точка причините за
настъпване на ПТП според експерта, са преминаването на пешеходеца К. Д. Г. пред
спрелият автобус и навлизането му на платното за движение на място по начин и в
момент, когато това не е безопасно, движението на л.а. „Фиат Мареа“ със скорост 30
km/h, при която водачът му е нямал техническа възможност да спре преди мястото на
удара.В момента на преминаване на пешеходеца пред спрелият автобус мястото на
удара е попадало в опасната зона на спиране при движение на л.а. „Фиат Мареа“ със
скорост 30 km/h. В момента на реакция на водачът на л.а. „Фиат Мареа“ (при
преминаване на пешеходеца пред спрелият автобус) мястото на удара е било вътре в
опасната зона на спиране при движение на л.а. със скорост 30 km/h. Когато водачът на
5
л.а. „Фиат Мареа“ реагира (при преминаване на пешеходеца пред спрелият автобус) и
задейства екстрено спирачната система на автомобила той е нямал техническа
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати съприкосновението с
пешеходеца. Водачът на л.а. „Фиат Мареа“ би имал техническа възможност да избегне
настъпването на ПТП, ако се движи със скорост по - ниска от 19 km/h. На поставения
допълнителен въпрос, с оглед даденото мнение за наличие на спирачни следи от
автомобила в първото заключение, вещото лице заявява, че след подробно и
внимателно разглеждане на снимковият материал в РУ е установил, че има наличие на
спирачни следи от гуми на автомобили, които са с дължина, която не отговаря на
анализа на ПТП и не са от гумите на л.а „Фиат Мареа“.
След запознаване с медицинската документация, предоставена от ищеца и
приложена към делото, със становището на страните и писмените доказателства е
изготвена и СМЕ, която е приета по делото без възражения на страните и възприета от
съда, като компетентна и обоснована. От заключението на същата се установява, че при
станалото ПТП на 22.03.2022 г. в с. Столетово, К. Д. Г. - на ** г., е бил блъснат от лек
автомобил, при което са му били причинени следните травматични увреждания:
контузия на гръден кош и корем, контузия на тялото и крайниците. Травматичните
увреждания били причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и
добре отговарят да са получени при автомобилна травма, така както е отразено в
делото. Вещото лице сочи, че се касае за меко тъканни травми, без засягане на
вътрегръдни или коремни органи, без счупвания на кости и без кръвоизливи в гръдната
и коремна кухина, като няма данни гръдната травма да е била съпроводена от събиране
на въздух в плевралната кухина или в меките тъкани, поради което . Вещото лице Й.
Ш. пояснява, че установената при извършената КТ на белите дробове въздушна
формация в левия бял дроб, с овална форма, с гладки контури и с размери 0,91/0,39 см.
не е била уточнена от страна на лекуващите лекари в хода на лечението, като е
отразено в епикризата, че би могла да се свърже с емфизематозна була, бронхиектазия
или безструктурна зона. Тази въздушна формация в левия бял дроб не е изисквала
оперативно или друго лечение, а само проследяване и уточняване. Доколкото
пострадалият К. Г. преди произшествието е боледувал от злокачествена хистиоцитоза,
е възможно, при хистиоцитоза на белите дробове, да се установят при КТ изследване
овални кисти с диаметър до 10 мм. Категорично се сочи, че посочените болестни
състояния - емфизематозна була, бронхиектазия или безструктурна зона, както и
хистиоцитозата, нямат травматичен произход и не могат да бъдат свързани с
процесното ПТП.
Вещото лице пояснява, че травмата, освен с болка, неминуемо е била
съпроводена и от психически стрес, като болката е относителна величина с
индивидуален декларативен характер и няма как да бъде обективизарана чрез степени,
скали и т.н. В конкретния случай се твърди от вещото лице, че пострадалият К. Д. Г. е
изживял значителни болки и страдание, в резултат от причинените му травматични
6
увреждания - болки в гърдите, което е посочено в анамнезата, както и от други
контузии по тялото и по крайниците, които не са описани подробно в история на
заболяването, за които е проведено лечение с антибиотик - Цефтриаксон и спрей за
рани – Ранисептол, като проведеното лечение е косвено доказателство за наличието на
кожни лезии - рани или охлузвания, които също са довели до болки и страдание. След
удара при процесното ПТП пострадалият К. Д. Г. е постъпил по спешност на лечение в
Първа клиника по хирургия при -УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където е било
проведено консервативно медикаментозно лечение. По време на лечението не са
настъпили усложнения и пострадалият е изписан от клиниката на 25.03.2022 г. с
подобрение и с препоръки към общо практикуващия лекар за проследяване на
състоянието и хигиено-диетичен режим, като са определени два контролни прегледа.
Експертът твърди, че това е обичайният процес на възстановяване при посочените
травматични увреждания, като лечението и грижите са продължили в домашна
обстановка до пълното възстановяване на пострадалото дете - за срока, през който е
било освободено от физическо възпитание и спорт. След проведеното лечение и
наблюдение в домашна обстановка, детето би следвало да е напълно възстановено, без
да се очакват някакви остатъчни явления. Вещото лице заявява категорично, че
посочените във фактура № ********** от 30.03.2022 г. на името на Д. Л. Г. от с.С.
лекарствени средства отговарят по своята характеристика да са употребени за лечение
на причинените травматични увреждания на пострадалият от автомобилна травма К. Д.
Г. и са свързани с процесното ПТП на 22.03.2022 г. в Столетово.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три
месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил
сезиран извънсъдебно, но не е изплатил определеното обезщетение на ищеца от 1000
лв. до предявяване на иска, поради това, че увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното му обезщетение и не е представена банкова сметка на името на
увреденото дете. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекия иск по чл.
432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка се констатира, че между ответника и
собственика на лек автомобил марка Фиат, модел Мареа, с рег. № ****, е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
7
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото доказателства – констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, свидетелски показания и автотехническа експертиза, се
установява по неоспорим начин, че ударът между лекия автомобил и ищеца е настъпил
при заобикаляне от автомобила на спрял автобус с обозначение, че превозва деца, пред
който спрял автобус е пресичал пътното платно ищецът, като е навлязъл в платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Това, както
и движението на автомобила със скорост от 30 км/ч са причините за възникване на
ПТП, доколкото при движение с тази скорост водачът на лекия автомобил не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, каквато възможност би имал,
ако се е движил със скорост по-ниска от 19 км/ч.
При тези данни съдът намира, че възражението за липса на противоправно
поведение на водача, направено от ответника, е неоснователно и недоказано. Съгласно
чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, такова задължение е предписано и с правилото на чл. 116 ЗДП, който
задължава водачът на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата и други уязвими групи хора. Такова предвидимо
препятствие, с което водачът на автомобила е бил длъжен да се съобрази, като избере
8
такава скорост на движение, която да му позволи да спре, при наличие на опасност, е
спрелият автобус с обозначение, че превозва организирана група деца. Специалната
разпоредба на чл. 122 ЗДП въвежда задължение на водача на пътно превозно средство
при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с
опознавателен знак, че превозва организирана група деца, да намали скоростта и при
необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата. Поради това в
конкретния случай поведението на водача на автомобила е било в нарушение на
общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДП и на разпоредбата на чл. 122 ЗДП, като не е
намалил скоростта и при възникналата необходимост не е спрял, когато е възникнала
опасност за движението - пресичане на пътното платно от пешеходеца пред спрял
автобус с обозначение, че превозва деца. В конкретния случай посочените норми са
били нарушени от водача на застрахования при ответника автомобил, който не е
контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал, не е намалил и спрял при
възникналата предвидима опасност. Водачът е бил длъжен, освен да се движи с
разрешената за пътния участък скорост, да съобрази и конкретната пътна обстановка,
наличие на спрял автобус с опознавателен знак, че превозва организирана група деца,
предполагащо потенциално слизане и качване на деца в тази зона, движещи се около
автобуса и пресичане на пътното платно в тази част от пътя. Това му нарушение е
довело до невъзможност да избегне сблъсъка с пострадалото дете, което при
установената скорост от 30 км/ч, е попадало в опасната зона на спиране на автомобила,
каквато техническа възможност водачът би имал, ако бе спазил нормативно
определените си задължения и се бе движил със скорост под 19 км/ч. Това негово
противоправно поведение е признато за административно нарушение на чл. 122 ЗДП,
като за същото му е наложено административно наказание с влязло в сила наказателно
постановление, което, макар да няма последиците на влязла в сила присъда, установява
противоправно поведение на водача и това следва да бъде отчетено, при липса на
доказателства, които да го опровергават. Вината на водача на лекия автомобил,
застрахован при ответника, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а от доказателствата
посочената презумпция не е оборена. Вредите, настъпили в патримониума на ищеца, се
установяват несъмнено от приетите писмени доказателства, от съдебно-медицинската
експертиза и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като обективни,
логични и последователни, доколкото кореспондират със събраните писмени
доказателства и изслушани експертизи, съобразявайки заинтересоваността им от
изхода на делото, като близки на семейството на ищеца. От изслушаната СМЕ, която
съдът намира за компетентна и безпристрастна, се установява, че е налице и причинна
връзка между произшествието, констатираните при ищеца травми и извършените
разходи за закупуване на медикаменти. Следователно, установяват се всички
предпоставки по чл. 45 ЗЗД да се ангажира отговорността на прекия причинител, като
възраженията на ответника против това се намират за неоснователни.
9
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице
в конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание. Съобразно
нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост.
За да прецени размера на обезщетението за причинената вреда, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Поради това и не може да се определи една обща рамка, или
размер на обезщетение за конкретно телесно увреждане. Във всеки случай съдът
преценя съобразно събраните доказателства и конкретните особености на случая и с
оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили
се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от
специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да
бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
От заключението на приетата по делото експертиза се установява, че получените
при ПТП травматични увреждания са довели до значителни болки и страдания,
преживени от детето, които са отшумели за около месец, с изключение на отраженията
на преживения стрес на психиката на детето. Травматичните увреждания са били
лекувани медикаметозно в болнично заведение, след това в домашна обстановка, като
следва детето да е напълно възстановено, без да се очакват някакви остатъчни явления
от причинените травматични увреждания. Описаната въздушна формация в левия бял
дроб на детето не е в причинно-следствена връзка с уврежданията, причинени при
ПТП. Психическата травма от ПТП се е отразила силно на детската психика, като все
още детето не е преодоляло напълно шока от удара. От една страна съдът отчита
възрастта на пострадалия – ** г., при която организма е в състояние да се възстанови
по-бързо, продължителността на търпените болки и страдания от травматичните
увреждания – около месец, както и тяхната интензивност – значителни, съгласно
приетото заключение, както и това, че не се установяват и очакват остатъчни
последици, които да са резултат от получените травми. Лечението се е състояло само в
прием на медикаменти. От друга страна съдът преценя и обстоятелството, че с оглед
наличното заболяване на детето на същото е противопоказен стресът, изживян при
10
ПТП, съгласно даденото разяснение в съдебно заседание от вещото лице Ш., тъй като
може да обостри състоянието на заболяването злокачествена хистиоцитоза, а
избягването на травми е записано и като предписание в приложеното по делото
експертно решение. Тези обстоятелства съдът отчита, въпреки, че настъпили
усложнения от преживения стрес и причинените травматични увреждания не са
доказани, то в конкретния случай са в по-голяма степен увреждащи здравето на
пострадалия, поради заболяването, от което страда. Самият стрес при удара, както
установят разпитаните свидетели, е довел до промяна в поведението на детето – то
страдало от нарушения в съня, кошмари, страх да остане само, страх от тъмно, страх от
пътуване с автобус, затворило се е в себе си след инцидента, не говорело дори с
роднините си, като и към момента не е преодоляло напълно тези страхове,
предизвикани от удара от автомобила. Съдът приема за установено, че стресът се е
отразил негативно на психическото състояние на ищеца, в каквато насока са
свидетелските показания, които съдът кредитира в тази им част.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на злополуката – март 2022 г.,
възрастта на ищеца, степента на отразяване на травмата на психическото му състояние,
обстоятелствата, при които е причинена травмата, нейният вид и продължителността
на лечението, съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и
адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва
да се определи размер на 7 000 лв.
Действително в заключението на приетата по делото САТЕ се сочи, че причина
за възникване на ПТП е и това, че детето е навлязло на пътното платно, пресичайки
пред спрелия автобус, по време и на място, където това не е било безопасно, като така
е попаднало в опасната зона за спиране на лекия автомобил. Възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат обаче не са направени своевременно от
ответника – в срока за отговор на исковата молба. Такива възражения са въведени едва
след представяне на САТЕ по делото, с писмена молба преди първо съдебно заседание,
с която, като освен възраженията за липса на противоправно поведение от страна на
водача на лекия автомобил, са формулирани и възражения за съпричиняване, а именно,
че поведението на пострадалия има основна роля както за възникване на ПТП, така и за
поставяне на водача на лекия автомобил в ситуация, в която въпреки предприетите
извънредни спасителни действия, не може да предотврати ПТП, като моли
определеното обезщетение да бъде редуцирано с коефициент на съпричиняване 70 %.
Дори да се приеме, че са въведени редовно, доколкото липсва посочване в какво точно
се изразява противоправното поведение на ищеца, довело до възникване на инцидента,
то тези възражения не следва да се обсъждат, тъй като твърдения във връзка с
противоправно поведение на ищеца не са своевременно наведени от ответника – в
срока за отговор на исковата молба.
11
Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени до размер на сумата от 7
000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие
на претърпяното ПТП от ищеца Г., а в останалата част до размера на предявения иск от
20 000 лв., като частичен от 50 000 лв. искът да бъде отхвърлен като неодоказан и
неоснователен. Следва да бъде уважен и предявения от ищеца Г. иск за заплащане на
причинени имуществени вреди от процесното ПТП в пълния предявен размер от 26,63
лв., доколкото от приетото заключение на вещото лице по СМЕ се установи причинна
връзка между направените разходи за медикаменти и травматичните увреждания,
причинени на ищеца при ПТП.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3 от същия текст. В ал.3 е казано, че от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или
според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но
не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати, като по делото
има данни за датата на предявяване на претенциите от ищеца, за което е приложено
писмено доказателство – обратна разписка от 06.04.2022 г. По делото се претендира
обезщетение от датата, на която се твърди да е изтекъл срок за произнасяне по
предявената извънсъдебна претенция за определяне на застрахователно обезщетение
пред ответното дружество - 29.03.2022 г., която дата предхожда датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 06.04.2022 г. Поради
изложеното следва да бъде уважена, като основателна, и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава от застрахователя върху определеното обезщетение, от
посочената дата – 06.04.2022 г., като за периода от 29.03.2022 г. до 06.04.2022 г.
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено възражение за недължимост на лихва за забава,
доколкото ищецът не е изпълнил задължението си да посочи пред застрахователя
данни за банкова сметка на свое име (банкова сметка на името на малолетното дете).
Непосочването при предявяване на застрахователната претенция на банкова сметка, по
която да се плати обезщетението, не е обстоятелство, което води до неговата
недължимост и не възпрепятства определянето му. В настоящия случай ответникът
оспорва изцяло дължимостта на обезщетението, поради което и не е единствената
причина за неизплащането му, доколкото е налице и спор между страните за размера на
извънсъдебно определеното обезщетение. В настоящото производство не се
претендира обезщетение за неизпълнение на задължението за заплащане на
обезщетение в законоустановения срок от страна на застрахователя, а само лихвите за
12
забава, дължими от застрахования, в размера, за който отговаря застрахователя, върху
застрахователното обезщетение. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената
си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента (в
този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро ТО). За пълнота следва да се отбележи, че последиците от
забавата на застрахователя не отпадат на основание чл. 380, ал. 3, вр. ал.1 КЗ, когато не
е налице причинна връзка между неплащане на обезщетението и непосочването на
сметката, доколкото причина за неплащането е становището на ответника за
недължимост на главницата.
При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания, всяка от
тях има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не са направил разноски по делото, поради това, че е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
От пълномощника на ищците своевременно, още с исковата молба, е поискано
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ, като е представено пълномощно,
ведно с договор за правна защита и съдействие от 29.03.2022 г., в който е уговорено
безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато
е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна
дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да му го заплати. С решение на СЕС от 25 януари 2024 година
по дело C‑438/22 Съдът указва, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от
съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в
член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и
практики. Поради това, съгласно принципа на предимство на правото на ЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
13
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, а също така и включително, когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Съдът е длъжен да се съобрази с цитираното решение,
независимо дали страните са се позовали на него, доколкото с него се дава
задължително тълкуване на правото на Съюза, което съдът е длъжен да съобрази,
спазвайки принципа на предимство на общностното право пред националното.
Поради това съдът счита, че в конкретния случай разноските за адвокатско
възнаграждение, които съдът следва да присъди в полза на ищеца, не следва да бъдат
съобразявани с размерите по Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а да бъдат определени, като се съобрази фактическата и правна
сложност на извършените действия. Като съобрази вида и обема на извършените по
делото процесуални действия от пълномощника на ответника – подаване на отговор на
искова молба и допълнителна искова молба и явяване по делото за участие в съдебно
заседание, съдът намира, че справедлив размер на възнаграждението за двата иска,
съразмерно на уважената част от исковете, е в размер на общо 1200 лв., като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците адв. П. К.,
САК, което ведно с ДДС е в размер на 1440 лв.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв. по
делото. Съдът определя възнаграждението за юрисконсулт, когато страната е
представлявана от такъв. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и на осн. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждението
по делото за юрисконсулт в размера, в който е поискано с молба от 16.02.2024 г. - 200
лв., като съразмерно на отхвърлената част от иска се дължи заплащането му от ищеца,
или сумата от 129,83 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, поради което по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата
330 лв. - държавна такса в размер 4 % от присъдените вземания по двата иска, но не
по-малко от 50 лв., както и сумата 1200 лв. - разноски за вещи лица, по сметка на ОС
Пловдив, общо 1530 лв. в полза бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул. "Витоша" № 89Б, да заплати на К. Д. Г., ЕГН
**********, от с. ****, представляван от своя баща и законен представител Д. Л. Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П. К., САК, сумата от 7 000 лв. (седем
хиляди лева), частичен иск от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
22.03.2022 г. в с. Столетово, ул. „1-ва” № 18, причинено виновно при управление на
лек автомобил марка Фиат, модел Мареа, с рег. № ****, застрахован при ответното
дружество, както и сумата от 26,63 лв. (двадесет и шест лева и шестдесет и три
стотинки) обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП,
представляваща стойност на закупени медикаменти, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 26.04.2022 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над
7 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв., като частичен от 50 000 лв., както и
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на главниците за
периода от 29.03.2022 г. до 06.04.2022 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул. "Витоша" № 89Б, да заплати на адвокат П. К., САК, ***
сумата от 1440 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева) с ДДС, възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на К. Д. Г., на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН **********, от с. ****, представляван от своя баща и
законен представител Д. Л. Г., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П. К., САК, да
заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул. "Витоша" № 89Б, сумата от 129,83 лв. (сто двадесет и девет
лева и осемдесет и три стотинки) направени деловодни разноски по съразмерност, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул. "Витоша" № 89Б, да заплати по сметка на Окръжен съд -
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата от 1530 лв. (хиляда петстотин и
тридесет лева), представляващи дължима държавна такса и направени разноски по т. д.
№ 130/2023 г. по описа на ОС - Пловдив, ТО, XХ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15