№ 1222
гр. Русе, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520100235 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът твърди, че с ответника сключили граждански брак на 03.09.2021 год. по
време на който нямат родени деца.
Ищецът твърди, че живяла с ответника съвсем кратко, през който период установила,
че имат много различни характери, различна представа за семейния живот, никой от тях не
искал да прави компромиси с желанията и поведението си. През месец септември 2022 г.
напуснала семейното жилище в гр. п* и се прибрала да живее при родителите си в гр. Русе.
От тогава не се е виждала със съпруга си, не е говорила с него, не поддържат никакъв
контакт. От негови роднини разбрала, че той също желае развод, поради което моли да бъде
прекратен брака й с ответника поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство,
без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина. Не претендира ползване на
семейното жилище - къща, собственост на сестрата на ответника, находяща се в гр. п*, ул.
б.к. № 31; не претендира ответникът да й заплаща издръжка след прекратяване на брака;
желае да си върне предбрачното фамилно име – м. и не претендира разноските по делото.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва предявения иск.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
С. Р. Г., ЕГН ********** и А. Е. м., ЕГН ********** са сключили граждански брак на
1
03.09.2021 год. в гр. п*, обл. в.т., от който нямат родени деца. Горното се установява от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 05.01.2023 год. от Община Русе въз
основа на акт за граждански брак № 44/03.09.2021 год.
От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, от
септември 2022 год. не живеят заедно, всеки е заживял свой собствен живот и няма никакъв
шанс да се съберат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна.
Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно
уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се
отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената
фактическа раздяла между тях. Те са се дезитнересирали един от друг, прекъснали са
отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е
изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да
съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от
социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е
несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което
обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно
вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,
ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината
за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника също не е направено
искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да
разглежда този въпрос и да взема отношение.
Ползването на семейното жилище:
Съпругата не претендира ползване на семейното жилище в гр. п*, обл. в.т., ул. б.к. №
31, която е собственост на сестрата на съпруга.
Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства,
налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед
диспозитивния характер на чл. 53 от СК, според който след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед наличието на волеизявление за
2
възстановяване на предбрачното име- м. от страна на съпругата, съдът намира, че следва да
промени същото.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане
на развод в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от страните по сметка на РРС.
Мотивиран от горното, Русенски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 03.09.2021 год. в гр. п*, обл. в.т. граждански
брак между С. Р. Г., ЕГН ********** и А. Е. Г., ЕГН **********, за който е съставен акт за
граждански брак № 44/03.09.2021 по описа на Община п*, без да се произнася по въпроса
за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно
име, като след прекратяването на брака същата се именува А. Е. м..
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
ОСЪЖДА С. Р. Г., ЕГН ********** и А. Е. Г., ЕГН ********** да заплатят по сметка
на Русенски районен съд сумата от по 25.00 лева всеки, представляваща държавна такса по
допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3