№ 399
гр. р* , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – р*, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100537 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединение искове с правно
основание чл.143 вр. чл.146 ЗЗП, чл. 22 от ЗПКр., вр. чл. 26 от ЗЗД от Д. П. Ц. против
КРЕДИ ЙЕС ООД.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №
931385/10.12.2018 год. като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПКр,
както и да бъде осъден да върне получената недължимо платена от ищеца сума в размер на
854.95 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Моли, в случай, че не бъде уважен иска за прогласяване на нищожността на договора ,
и в условията на евентуалност на този главен иск да бъде прогласена:
-нищожността на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите
нрави;
-нищожността на чл. 8 от договора за дължимост на неустойка като неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и като противоречаща на добрите нрави и закона,
-нищожността на клаузата за определяне на ГПР, поради противоречие с чл.11, ал. 1, т.
10 от ЗПК;
-нищожността на клаузата за определяне на условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
1
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете, представя писмени
доказателства.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 10.12.2018 год. са сключили Договор № 931385, по
силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 800.00 лева при
фиксиран лихвен процент 3,400 % месечно и годишен процент на разходите 49.367 %.
Уговорен е срок на плащане на заема 12 месеца с месечна погасителна вноска 82.30 лева.
Общата сума за плащане е 987.62 лева.
Ответникът е начислил предвидената в чл. 8 от договора неустойка в размер на 656.38
лева, която също е разсрочена на вноски от по 54.70 лева. Така месечната вноска става в
размер на 137.00 лева и общо дължимата сума- 1644.00 лева.
Страните не спорят, че ищецът е усвоила изцяло отпуснатата сума, както и че е
платила общо 1654.95 лева по този договор.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изхождайки от предмета на Договор № 931385 и страните по него – физическо
лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща
кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има
2
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В конкретния случай сключеният договор за предоставяне на потребителски кредит
е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно:
приложените молба за заем № 81422/10.12.2018 год., договор за паричен заем № 931385 към
искане № 81422, Стандартен европейски формуляр, Погасителен план и Общи условия по
договор за заем № 931385/10.12.2018 год., в сила от 20.12.2017 год. са изпълнени в различен
по вид, формат и размер шрифт, като шрифтът в молбата за заем и погасителния план
очевидно са по- малки от размер 12.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде
представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена
възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има
съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя.
Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е
намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя
допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в
писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е
санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл.
22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай.
За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно
различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални
знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на
документ не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки
магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по
размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо
посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания (Решение №
210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС).
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Договорът е недействителен и на още едно основание. В договора е визиран
3
годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност- 49.367 %. Не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както
в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 от
ЗПК/.
Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или представеното обезпечение не
отговаря на предвидените в чл. 9, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия, се дължи неустойка в
размер на 656.38 лева. В случая не се спори, че ищецът е подписал единствено запис на
заповед, но договорът изисква наред с това обезпечение, той да посочи и гарант, който да
отговаря на чл. 9, ал. 2, т. 1 от общите условия, а именно: едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия- имат осигурителен доход най- малко 7
пъти размера на минималната работна заплата за страната, а ако поръчителите са двама-
осигурителният доход на всеки от тях трябва да е минимум 4 пъти МРЗ. Всеки от
поръчителите не трябва да е поръчител по други договори за заем, сключени от заемодателя,
не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя,
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от
„редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данните в ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получения от тях доход.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 8 от договора, според която се дължи
неустойка в размер на 656.38 лева при неосигуряване в тридневен срок от сключване на
4
договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря
едновременно на посочените в чл. 9, ал. 2, т. 1 от общите условия, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика
подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На
последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в
този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше
валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този,
който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 8 от договора. Тя
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно
кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който
случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим
максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Действително в чл. 8 от ОУ е указано, че ГПР на заема не може да бъде променен и
заемателят не дължи никакви лихви, такси, комисионни, застрахователни премии, които не
са посочени в договора при сключването му. Същевременно в чл. 4, ал. 2 от договора е
посочено, че същият е сключен въз основа на искане за заем с № 81422, а параметрите и
условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен
европейски формуляр. Искането за заем е представено по делото, но не са налице данни за
параметрите на формиране на процента ГПР. При липсата на данни за наличие на други
разходи по кредита, освен възнаградителна лихва- 3.400 % месечно (или 40.80 % годишно),
не става ясно как е формиран ГПР от 49, 367 % и какво друго е включено в ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
5
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год.
по описа на РОС).
Поради недействителност на договора за кредит, се дължи само чистата стойност, но
не и договорна лихва, предвид чл. 23 ЗПК. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите за този тип сделка правни последици, поради което и искът следва да
се уважи изцяло.
Съдът намира за нищожна клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с
добрите нрави. Уговорената лихва е възнаграждение за ползване на известен капитал-
парична сума. Но волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най- високия
размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е
регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва
да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването
на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се
приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната
такава.
По изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № 931385/10.12.2018 год. е нищожен като
противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.
Ищецът е заплатила общо1654.95 лева при дължими според договора 1644.00 лева.
Сумата 10.95 лева съдът намира на основание чл. 162 от ГПК, че тя е платила поради забава
на плащанията. Поради това претенцията й следва да бъде уважена до разликата между
1644.00 лева и отпуснатата сума по заема 800.00 лева, а именно 844.00 лева.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса в полза на ищеца, които са в общ размер 450.00 лева
(350.00 лева за адвокатско възнаграждение и 100.00 лева- държавна такса). Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца. Същият е съобразен с минималния размер по чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №
931385/10.12.2018 год., КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление:
гр. х*, ул. л* № 12, представлявано от управителя ф* п* И.- управител и Д. П. Ц., ЕГН
********** от гр. р*, ул. з.з. № 9.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление: гр.
х*, ул. л* № 12, представлявано от управителя ф* п* И.- управител да заплати на Д. П. Ц.,
ЕГН ********** сумата 844.00 лева, представляваща недължимо платена сума по договора.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление: гр.
х*, ул. л* № 12, представлявано от управителя ф* п* И.- управител да заплати на Д. П. Ц.,
ЕГН ********** сумата 450.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- р* в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – р*: _______________________
7