РЕШЕНИЕ
№…181
гр. Самоков, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина Николова сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 186 по описа на съда за
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е предявило срещу З.Б.А. ***, искове за установяване съществуването на свои вземания
срещу ответницата за сумата 733,62 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 2329402, сключен на 17.06.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата;
за сумата 100,99 лв., представляваща договорна лихва по горепосочения договор,
дължима съгласно обстоятелствената част на исковата молба за период от
15.10.2015 г. до 12.04.2016 г.; за сумата 215,71 лв., представляваща лихва за
забава, дължима съгласно обстоятелствената част на исковата молба за период от
16.10.2015 г. до 31.10.2018 г. и за сумата 732,09 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху тези
суми от 01.11.2018 г. (датата на завеждане на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, по което в РС – Самоков е образувано ч. гр. д. № 1141/2018 г.) до
окончателното им изплащане. Ищецът претендира сторените разноски в заповедното
и в настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че на
17.06.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД като заемодател и ответницата З.А.
като заемател бил сключен договор за паричен заем № 2329402, по силата на който
заемодателят се задължил да предостави на заемателя в заем сумата 1000 лв., а
заемателят се задължил да върне на заемодателя тази сума като главница, ведно договорна
лихва в размер 192,30 лв., или общо сумата 1192,30 лв., на 10 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер 119,23 лв., в срок до 12.04.2016 г. Заемодателят
изпълнил договорното си задължение да предостави на ответницата уговорения
размер на заема, а ответницата не изпълнила в цялост паричните си задължения по
договора. Първата неплатена от нея вноска станала изискуема на 16.10.2015 г.
Ответницата платила общо 783 лв., с които били погасени, както следва: 380,31
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45,00 лв. – начислени
като такса разходи в съответствие с уговорките в договора за заем; 91,31 лв. –
договорна лихва и 266,38 лв. – главница. Ищецът твърди, че останалите
непогасени задължения на ответника по договора са в размер 733,62 лв. –
неплатена главница; 100,99 лв. – неплатена договорна лихва; 215,71 лв. –
неплатена лихва за забава, дължима за периода от 16.10.2015 г. до 31.10.2018 г.
(денят, предхождащ датата на завеждане на заявлението по ч. гр. д. № 1141/2018
г.) и 732,09 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
На 01.01.2017 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., сключен между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция
за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (първоначално АД).
По силата на този договор и приложението към него вземанията на „Изи Асет
Мениджмънт” АД срещу ответницата З.Б.А. били прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ООД с всички привилегии и обезпечения и за извършеното
прехвърляне на вземанията ответникът бил уведомен от предишния кредитор с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
За тези свои вземания ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 1141/2018 г. на РС – Самоков и съдът издал
заповед за изпълнение, срещу която ответницата – длъжник в заповедното
производство подала възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това обстоятелство
обосновава според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни
искове с предмет – оспорените от длъжника в заповедното производство вземания.
С исковата молба е отправено
искане за постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставките за това.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата
е подала отговор на исковата молба, в който е заявила, че не оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове. Изложила е в отговора на
исковата молба твърдения за обстоятелства, обосноваващи исканията й за
разсрочване или отсрочване на изпълнението на процесните вземания, както и за
освобождаването й от такси и разноски по производството на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК.
В писмена защита, постъпила в
съда на 05.06.2019 г. (т. е. преди първото открито съдебно заседание) юрк. Д. Петрова,
пълномощник на ищеца, изразява становище за основателност на исковете и за
неоснователност на исканията за разсрочване или отсрочване на изпълнението на
решението.
Пред съда ответницата се явява
лично и заявява, че изцяло признава исковете.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба и установените от приложеното ч. гр. д. №
1141/2018 г. на РС – Самоков
обстоятелства, че в предходно развилото се заповедно производство длъжникът –
ответник по настоящото дело, е възразил срещу издадената заповед за изпълнение
в срока по чл. 414 от ГПК и заявителят е представил в заповедното производство
доказателства за предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК срещу длъжника
искове за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
След извършената дължима служебна
проверка за допустимостта на исковете, съдът намира, че същите следва да бъдат
изцяло уважени при условията на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съобразно лично направеното
от ответницата признание на исковете, за чиято валидност не са налице пречките
по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Налице е и искане на ищеца по чл.
237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно направеното от ответницата
признание на исковете. То имплицитно се съдържа в искането в исковата молба за
постановяване на неприсъствено решение по исковете, макар че не е изрично
формулирано в нея, тъй като при подаването й такова признание от страна на ответницата
все още не е било направено. Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК формална предпоставка за постановяване на неприсъствено решение е
кумулативната даденост на обстоятелства от информираното процесуално поведение
на ответника, които очертават пълната му процесуална пасивност по предявените срещу
него искове. Затова в случаи като конкретния, в които вместо пълна процесуална
пасивност по исковете ответникът изрично заявява пред съда, че ги признава, не
е необходимо ищецът да направи допълнително искане за постановяване на решение
при признание на исковете. След като ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, което е обусловено от евентуална пълна процесуална
пасивност на ответника по исковете и което би довело до постановяване на едно
окончателно, но отменимо в хипотезите на чл. 240 от ГПК съдебно решение, то на
още по-силно основание следва да се приеме, че с това искане ищецът иска
постановяване и на решение при признание на исковете, ако такова бъде
направено.
По разноските.
С оглед направеното от ищеца искане
и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от съобразителната
част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, включително и в случаите
като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага изменение на
разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата 300 лв. за разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1141/2018 г. по описа на РС – Самоков и
в настоящото исково производство.
От тази сума 85,65 лв. са
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1141/2018 г. на РС – Самоков
за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението (35,65 лв.) и за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство (50 лв.), а 214,35 лв. са разноски в
настоящото производство, от които 114,35 за довнесена държавна такса за
разглеждане на исковете и 100 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото и невисоката стойност на материалния интерес.
По аргумент от разпоредбата на
чл. 83, ал. 3 от ГПК при наличие на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК
съдът може да освободи страната от такси и разноски, които тя дължи да внесе по
сметка на съда, а не от отговорност за разноски към насрещната страна в случай,
че такива тя дължи на основание чл. 78 от ГПК. Затова и при положение, че до
приключване на устните състезания ответницата не е била задължена за внасяне на
такси и разноски за производството, а с оглед изхода на делото е задължена за
разноски към ищеца, искането й да бъде освободена от отговорност за тези
разноски е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Следва да се допълни, че
макар и да е признала исковете, ответницата с поведението си е дала повод за
завеждане на делото, поради което не е налице и основание по чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването й от отговорност за разноските.
По искането на ответницата с
правно основание чл. 241 от ГПК.
Съдът, разгледал и уважил иск по
чл. 422 от ГПК, е компетентен да се произнесе по разсрочване или отсрочване на
съдебно установеното вземане (т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС).
Ответницата е вдовица, получава
доход от работа по трудово правоотношение в нетен размер 490 лв. месечно и
декларира, че това е единственият й източник на доходи, както и че не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства.
Тези обстоятелства очертават в
достатъчна степен недоброто материално положение на ответницата, поради което
на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК задълженията й към ищеца следва да бъдат
разсрочени на 6 погасителни вноски, платими на 1-во число на първия, третия,
петия, седмия, деветия и единадесетия месец от влизане на решението в сила. С
първите 5 от тези вноски ответницата следва да погаси задълженията си към ищеца
– предмет на спора, чийто общ размер е 1782,41 лв., като първите четири по ред от
тези вноски следва да са в размер по 356,48 лв., а петата – в размер 356,49 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч. гр. д. № 1141/2018 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане. Шестата
по ред погасителна вноска следва да бъде в размер 300 лв. за разноските по
делото, която сума е нелихвоносна.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземания на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу З.Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата 733,62 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 2329402, сключен на 17.06.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и З.Б.А.; за
сумата 100,99 лв., представляваща договорна лихва по горепосочения договор,
дължима за период от 15.10.2015 г. до 12.04.2016 г.; за сумата 215,71 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за период от 16.10.2015 г. до
31.10.2018 г. и за сумата 732,09 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми,
считано от 01.11.2018 г. (датата на завеждане на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което в РС – Самоков е образувано
ч. гр. д. № 1141/2018 г.) до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З.Б.А.
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумата 300,00
лв. за разноски, от които 85,65 лв. представляват разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1141/2018 г. по
описа на РС – Самоков за внесена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение и 214,35 лв. представляват разноски в настоящото производство за
довнесена държавна такса по исковете и за юрисконсултско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ искането на З.Б.А. за освобождаването й на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на тези разноски на ищеца.
РАЗСРОЧВА,
на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, задължението на З.Б.А. *** към „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. София в общ размер 2082,41 лв., както следва: на
шест погасителни вноски, платими на 1-во число съответно на първия, третия,
петия, седмия, деветия и единадесетия месец от влизане на решението в сила,
като първите четири по ред вноски са в размер от по 356,48 лв., петата по ред вноска
е в размер 356,49 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от 01.11.2018
г. – датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1141/2018 г. на РС – Самоков
до окончателното й изплащане, а шестата по ред вноска е в размер 300,00 лв. и
представлява общия размер на дължимите разноски в заповедното производство и в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: