Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № ...от 21.12.2013г. по гр.д.№ .../13г. Районен съд Е. е отхвърлил иска, предявен от С. С. Г. ,ЕГН * от гр.С. против Д. С. С. ЕГН * от с.Д. Ш.,общ. З. за заплащане на сумата от 19558.30лв., представляваща левовата равностойност на 10000евро, дадени по договор за заем от 19.12.2011г.,ведно със законната лихва върху сумата от 17.05.2013г.-датата на предевяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане,като неоснователен и недоказан и е отхвърлил претенцията на С. Г. за заплащане на разноски по делото от 3532.33лв. като неоснователна и недоказана. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С. С. Г.,който чрез пълномощника си го обжалва в предвидения за това срок изцяло.Излага съображения в подкрепа на твърдението за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди от събраните писмени доказателства да е установено безспорно,че е превел по банков път на ответника процесната сума с която е услужил да направи ремонт на заведение находящо се в гр.Ставрос, Гърция. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново,с което исковите претенции бъдат уважени с присъждане на разноски. Ответникът по жалба Д. С. С. чрез пълномощника си в писмения си отговор оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение като правилно и постановено въз основа на доказателствата и закона. Претендира разноски. Окръжният съд като съобрази твърденията във въззивната жалба,становищата на страните и развитите от тях съображения и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност ,приема за установено следното: Въззивната жалба на С. С. Г. е подадена в срок против обжалваемо решение и е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна. Решението е постановено по предявен на 17.05.2013г. от С. С. Г. иск за заплащане на дължим но невърнат даден заем на Д. С. С. в размер на 19558.30лв.Претендира се законната лихва върху главницата от внасяне на молбата в съда до окончателното изплащане и разноски по производството. По делото не е спорно и се установява от представено заверено по реда на чл.32 ЗА копие на нареждане за презграничен превод ,издадено от „Уникредит Булбанк” с дата 19.12.2011г.,че сума в размер на 10000евро е наредена от С. С. Г. по сметка на С. Д. в банка в гр.С.,Г. с посочено основание за превода –за ремонт.Ответникът не е оспорил получаването на сумата , но при направено възражение да е получена за изпълнение на друг договор между страните-за общ бизнес. Безспорно е и изпращане на нотариална покана на 18.01.13г. до ответника ,връчена му на 21.01.2013г., с която същият е поканен да върне сума в размер на 10000евро, посочена да е дадена по устна уговорка и при неспазено обещание за връщане на заем ,като е даден 30 дневен срок за погасяване на задължението.Не е спорно,че сумата е изтеглена от ответника ,с твърдение същата да е преведена от Г. с цел извършване на общ бизнес в Г. с печалба,която ще делят. В подкрепа на това възражение на ответника е представено и прието като неоспорено споразумение за създаване на скрито партньорство ,сключено между страните по делото на 10.01.2012г. в гр.С., Г.. При така установената фактическа обстановка предявения иск с правно основание в чл.240 ЗЗД за сумата от 19558.00лв., е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод въз основа на доказателствата и закона е стигнал и Районен съд Е.. Сключеният между страните договор за заем не е от кръга договори , които съгл.нормата на чл.18 от ЗЗД следва да се извършат с нотариален акт.Същият не е формален, писмената форма е необходима само за доказването му,когато има за предмет сума по –голяма от 1000лв. Договорът за заем обаче е реален такъв и се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Съгл. разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗЗД ,ако длъжникът не изпълни точно задължението си да върне заетите вещи, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.Това право обаче принадлежи само на изправната страна по договора и при наличие на твърдение,че ищецът е изправна страна по облигационната връзка, той следва пряко и пълно да докаже твърдяния юридически факт ,източник на спорното задължение- договора за заем или даването на сумата със задължение да я върне. В процесния случай само на нареждането за презграничен превод на сумата от 10000евро до ответника, не може да се направи извод за наличие на валидно сключен договор за заем по см. на чл.240,ал.1 ЗЗД. В този смисъл е и константната съдебна практика и тази, постановена по реда на чл.290-293 ГПК – обективирана в решение № 390/20.05.2010г. на ВКС по гр.д.№ 134/2010г. на ІV ГО ,решение № 283/03.10.2013г. на ВКС по гр.д.№ 2202/2013г. ІV ГО,както и други решения на други състави ,произнесени все по реда на чл.290 ГПК и посочени в същото решение. С цитираните решения ВКС приема,че не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях и предаването на суми може да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по друг неформален договор ,например парична вноска по договор за гражданско дружество/ индиция за което е налична по делото/ и т.в. В този смисъл и мотивите на обжалваното решение са съобразени с тази задължителна практика ,поради което ВТОС ги споделя изцяло .Освен това ищецът ,сега жалбоподател се домогва да докаже изправÝост и изпълнение на задължението си по твърдян от 19.12.1011г. договор за заем ,да предаде сочената в молбата искова сума от 10000евро посредством свидетелски показания, които според императивната норма на чл.164,ал.1,т.3 ГПК са недопустими.В този смисъл не може да се приеме за вярно,че процесното парично задължение се основава на договор за заем, докато ответникът е ангажирал доказателства относно твърдението си,че заедно с ищеца са осъществявали в процесния период съвместна дейност в магазин на ответника в гр.Ставрос.Тъй като доказателства за поемане на заемно задължение по делото не са ангажирани от страна на ищеца,чиято е доказателствената тяжест да установи основанието за сключения договор,претенцията за заплащане на сумата от 19558.30лв., представляващи равностойността на 10000евро, ведно със законните от това последици, следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна. Несъстоятелни са изложените доводи в жалбата,че Г. бил лишен от право да събира доказателства чрез разпит на двама свидетели,че от събраните доказателства се установявало ,че иска с правно осн. в чл.240 ЗЗД е доказан по категоричен и безспорен начин, тъй като било установено плащането на процесната сума при посочените по-горе съображения. При така изложеното Окръжният съд приема,че въззивната жалба на С. С. Г. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение като правилно и законосъобразно следва се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба се дължат направени разноски за въззивната инстанции в размер на 1200лв. по представен договор за правна защита и съдействие . Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 21.12.2013г. по гр.д.№ ..../2013г. Районен съд Елена. ОСЪЖДА С. С. Г. ЕГН * от гр.С., жк К.п.І част, 13, .9,А. да заплати Д. С. С. ЕГН * от с.Д. Ш.,общ.З. сумата от 1200лв. представляваща разноски за въззивната инстанция. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |