Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.04.2020 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 11331 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 88194 от 09.04.2019 г., постановено по гр. дело № 4326/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 126-ти състав, е отхвърлил предявените от „А.Б.Е.П.“ ООД срещу „Ц.“ ЕАД, искове по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15200,00 лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по договор за изработка от 23.06.2016 г., който е развален поради неизпълнение и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.06.2016 г. до 18.01.2018 г. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 1700,00 лв. - разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „А.Б.Е.П.“ ООД чрез адв. Х.Г., в която се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и се излагат доводи в подкрепа на това становище. Сочи, че не са изпълнени условията по договора за приемане на работата, освен това същата е била с недостатъци, поради което за ищеца е възникнало правото да развали договора, съответно да получи обратно платеното по него. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски в това число в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск. Не представя отделен списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от „Ц.“ ЕАД. В молба от адв. В.К., постъпила в открито съдебно заседание, оспорва въззивната жалба и излага подробни аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и разпределение на доказателствената тежест между страните, като изводите на съда почиват на вярна и точна интерпретация на установените по делото факти, поради което е правилно, като споделя мотивите му и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях, като в допълнение намира следното:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че страните са валидно обвързани от договор за изработка, сключени в писмена форма на 23.06.2016 г., по силата на който ищецът е възложил на ответника, а последният се е съгласил срещу възнаграждение да изработи софтуер, позволяващ свързването на пациенти и медицински специалисти с функции, посочени в чл. 1.1 от договора в срок до 15.12.2016 г. съгласно чл. 1.3.

Съгласно чл. 2.2, уговореното възнаграждение от 15200,00 лева се дължи на четири вноски, авансово, като между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че сумите са заплатени в пълен размер по банков път, на 05.07.2016 г., 02.08.2016 г., 10.09.2016 г., 03.10.2016 г. и 12.09.2016 г.

Съгласно чл. 258 и чл. 261, ал. 1 ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа съгласно поръчката на възложителя в срок и качествено, така че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците на изработеното са толкова съществени, че правят последното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, когато е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно (Така Решение № 157 от 8.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., II ТО на ВКС).

В настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд въз основа на заключението на вещото лице по техническата и допълнителната техническа експертиза, приложението не е било изготвено в предвидения в договора срок, както е функционирало с проблеми, (нестабилно) към 15.12.2016 г., които проблеми впоследствие са отстранени и към 23.01.2017 г. приложението е отговаряло на характеристиките, описани в т. 11 от договора за изработка, като е функционирало и е можело да се ползва, като същото заключение е относимо и към приложението за Android. Съгласно заключението на вещото лице, към 15.12.2016 г. приложението за iOS 15.12.2016 г. е работело без грешки и базата данни е била готова. Към приложението са открити и допълнително изработени модули извън тези, описани в т. 1.1 от Договора за изработка, като същевременно единствения елемент от спецификацията, зададена в чл. 1.1., който не е функционирал, е „интернет плащания на медицински услуги“. Според експерта програмата е уеб базирана, така че още при създаването си е конфигурирана да бъде използвана през интернет – публичен домейн. Според разясненията на вещото лице приложението не е качено на сървър на възложителя, тъй като сървър и домейн не са осигурени от него, а приложението е функционирало на суб-домейн на изпълнителя, където е тествано от възложителя. Версиите на Android и iOS съществуват само на английски, а уеб сайтът има две езикови версии – английски и български език.

С оглед изложеното, и както правилно е приел и първоинстанционният съд, макар да е налице неизпълнение на договора във времево отношение, нередностите в приложението са можели да се отстранят в кратък срок и това е било сторено, като към 27.01.2017 г. изпълнителят е предложил за одобрение- приемане по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, работа със средно качество, годна да послужи за обичайното си предназначение. По тази причина, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че констатираните недостатъци не се отразяват върху изработеното до степен да го направят негодно за договореното или обикновеното предназначение и за възложителят не е възникнало правото по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, поради което договорът не е бил развален и връщане на даденото по него на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД не се дължи, тъй като основанието за получаване на възнаграждението не е отпадало с обратна сила.

С оглед липсата на валидно възникнал главен дълг, акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода 23.06.2016 г. до 18.01.2018 г. е неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена.

С оглед изложеното при съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба е неоснователна, а обжалването решението е правилно и като такова следва да се потвърди.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие № 00546 от 25.02.2020 г. (лист 30), който с оглед указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, служи и за разписка, удостоверяваща заплащането на посочената сума в брой.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 88194 от 09.04.2019 г., постановено по гр. дело № 4326/2018 г., на Софийски районен съд, II ГО, 126-ти състав.

ОСЪЖДА „А.Б.Е.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Ц.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1200 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.