Решение по дело №132/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №307

 

гр. Бургас, 25 февруари 2021г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                            СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 132 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

          Образувано е по жалба, подадена от Ж.И.К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Л. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0454-000263/04.01.2021г., издадена от В.П.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Ж.И.К. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС БМВ 323, с рег.№ А6464НН за срок от шест месеца, считано от 04.01.2021г. ".

          Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че „фактическата обстановка не е доказана по безспорен начин“.

          В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Л., поддържа жалбата по изложените в нея, съображения.

          Ответникът - В.П.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С писмо по представяне на административната преписка иска жалбата да бъде отхвърлена.

          Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 04.01.2021г.  мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ гр.Сунгурларе, в присъствието на свидетелите С.К.и В.П., съставил АУАН сер. АА № 835633 и АУАН сер. АА № 835632, които на същата дата връчил на нарушителя Ж.И.К..

Според АУАН сер. АА № 835632 „ на 26.12.2020г., около 17,30ч., в с. Велислав, обл.Бургас, на изхода за с. Пчелин Ж.И.К. управлява собствения си автомобил „БМВ 323“ с рег. № А6464НН, като при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от контролен орган не спира плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото място и да изпълнява неговите указания.“.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

АУАН сер. АА № 835633 сочи, че „ на 26.12.2020г., около 17,30ч., в с. Велислав, обл.Бургас, на изхода за с. Пчелин Ж.И.К. управлява собствения си автомобил „БМВ 323“ с рег. № А6464НН, след като временно му е отнето СУМПС със ЗПАМ № 20-0454-000229/20.11.2020г.“.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

В двата акта К. вписал възражение, че не е управлявал автомобила.

В хода на започналото административно- наказателно производство същият дал обяснения, в които посочил, че автомобилът е негова собственост, но на 26.12.2020г. не го бил управлявал. Заявил, че не знае кой е управлявал колата и не е спрял на подаден от полицаите сигнал със стоп- палка.

Същевременно с административната преписка по делото е представена докладна записка до началника на РУ гр.Сунгурларе, изготвена от мл. инспектор Щилиянов.

С нея последният обяснил, че на 26.12.2020г. бил на смяна заедно с колегата си С.К.. Около 17.00ч. двамата работели на територията на с.Велислав и с.Пелин, като били на пост до чешмичката, която се намира в северната част на с. Велислав посока с.Пелин. Към 17.30ч. към тях започнал да се приближава лек автомобил. Кадиш му подал сигнал със- стоп палка да спре. Автомобилът намалил при преминаване край тях, но не спрял, а подал рязко газ и продължил към с. Велислав. При преминаването покрай тях полицейските служители видели, че колата управлява Ж.И.К.. Двамата последвали автомобила, който спрял пред стопанството на К.. Последният слязъл от шофьорската седалка, откъдето при слизането изпаднала бутилка до половината пълна с уиски и влязъл в стопанството, като заключил вратата. К. отказал да предаде документите си за проверка.

Щилиянов бил категоричен, че е разпознал К., когото лично познавал. На пасажерската седалка отпред в автомобила седял Тунджай Байрам, който бил във видимо нетрезво състояние, което препятствало провеждането на разговор с него.

Идентични факти, изложил в докладна записка и мл. инспектор Кадиш

На 04.01.2021г.  , въз основа на фактите, установени с АУАН сер. АА № 835633 и на осн. чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, била издадена оспорената заповед.

Заповедта била връчена на адресата й на 04.01.2021г.  

С административната преписка, освен посочените до тук доказателства,  по делото са представени и приети като доказателства  справка за нарушител/водач на Ж.И.К., заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която е определен кръга от лица, оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. В този кръг с т.1.7. са включени и полицейските инспектори в група „Охранителна полиция“ към РУ при ОДМВР Бургас; заповед № 8121К-11264/ 23.07.2019г., издадена от министъра на вътрешните работи, удостоверяваща, че В.П. е назначен на длъжност полицейски инспектор VІ степен в група „Охранителна полиция“ към РУ- Сунгурларе при ОДМВР Бургас.

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

В.П. заема длъжността длъжност полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ- Сунгурларе при ОДМВР Бургас и по силата на  заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.

В него са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

В производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е съобразена с целта на закона – гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Съдът намира, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0454-000263/04.01.2021г., е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година", като са предвидени няколко отделни фактически състава.

Един от тях  е прилагане на мярката по отношение на  собственик, който управлява моторно превозно средство  без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

В случая, няма спор по отношение на факта, че водачът на автомобила и негов собственик, е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред.

Този факт е доказан с представената по делото Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0454-000229/20.11.2020г., с която на Ж.И.К., на осн. чл.1717, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността ( по образувано с АУАН № АА835524/27.08.2020г. , административно наказателно производство), но не повече от 18 месеца, считано от 23.08.2020г.

Вярно е, че тази заповед е била връчена на 4.01.2021г., но според разпоредбата на 172, ал.6 от ЗДвП, същата е породила правно действие от датата на издаването й.

Твърденията на жалбоподателя за недоказана фактическа обстановка са неоснователни.

В хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства (докладни записки на инспекторите Щ. и К.), че на посочената в оспорената заповед дата настоящият жалбоподател е управлявал собствения си лек автомобил.

При това положение съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка са доказани.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да предпоставят отмяна.

Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.К., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв. Л. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0454-000263/24.11.2020г., издадена от В.П.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Ж.И.К. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС БМВ 323, с рег.№ А6464НН за срок от шест месеца, считано от 04.01.2021г. ".

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                          СЪДИЯ: