О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.04.2021
г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в закрито заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесети първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 3866/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 53 състав, намира следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба вх. № 23404/26.03.2020 г. от Ж.И.Д., срещу
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищцата е собственик по наследство на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1507.744.2.4 по КККР, одобрена със Заповед №
18-5247/30.06.2016 г. на Началника на СГКК – Варна, с административен адрес:
град Варна, ул. „Сан Стефано“ № 7, в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2,
предназначение: за търговска дейност, брой нива: 1, с площ от 22,41 кв.м.,
прилежащи части: 0,0588 % ид.ч. от общите части на сградата /идентичен със стар
пл. № 7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна по КП, одобрен със
Заповед № 300-4-47/01.10.2003г. на ИД на АК, с административен адрес: в гр.
Варна, ул. "Сан Стефано" № 7, а именно: тото-пункт, състоящ се от
едно помещение и санитарен възел, с площ от 22.40 кв.м., при граници: ул.
"Сан Стефано", общ жилищен вход и общо стълбище, хоби стая, ПИ 1750,
отгоре - жилище, отдолу - зимник и стая хоби, състояща се от едно помещение и
санитарен възел, с площ от 36.10 кв.м., при граници: общ вход и общо стълбище,
ПИ 1754, вътрешен двор, ПИ 1750, отгоре - жилище, отдолу - ПРУ, по Нотариален
акт вх. peг. № 15920/18.07.2011 г., Акт № 171, том XLV, дело № 9690 по описа на
СВ, Скица peг. № 331/07.07.2011 г. на район "Одесос" и Удостоверение
изх. № 94-18389-03-10-7175/ 18.07.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Варна. Сочи
се, че от страна на ответника е съставен Акт за държавна собственост №
9780/25.07.2019 г. по отношение на процесния имот с предоставени права на
управление върху имота на „Държавно предприятие Български спортен тотализатор“,
като със Заповед № ДИ-20-7703-30/06.03.2020 г. на Областния управител на Област
Варна на ищцата е отказано деактуване на имота.
С Разпореждане № 15956/22.05.2020 г., Определение № 7258/09.06.2020 г.,
Определение № 10066/11.08.2020 г., Разпореждане № 261373/21.08.2020 г.,
Разпореждане № 267994/23.10.2020 г. и Разпореждане № 269869/06.11.2020 г.
производството по делото е било оставено без движение с оглед отстраняване на
нередовности в исковата молба.
От съвкупния анализ на изложените във
всички уточнителни молби фактически твърдения се налага изводът, че съдът в
настоящото производство е сезиран с претенция за собственост по отношение на
процесния имот.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост на предявения иск
по подробно изложени съображения.
В указания срок е изразено становище
от ищцата по отношение на направените от ответника възражения за недопустимост
на иска.
По отношение на допустимостта на
производството съдът намира следното:
В настоящия случай е безспорно, че е налице
влязло в сила Решение
№ 436/02.08.1994 г.,
постановено по гр.д. №
1034/1993 г.
по описа на ВКС, като по реда на надзора са отменени влезли в сила решения от
11.03.1993 г.
по гр.д. 102/1993 г.
по описа на ВОС и от 06.01.1993 г. по гр.д. № 2126/1992 г.
по описана ВРС и е
постановено решение, с което е отхвърлен предявен от Иван Иванов,
Дафинка И., Ж.Д.
и Милен Жеков срещу Районна дирекция на “Български спортен
тотализатор“ иск за собственост върху магазин с площ от 22,41 кв.м., ведно със
сервизни помещения, находящ се на партерен етаж в сграда в гр.Варна, ул. “Сан
Стефано“ № 7,
имот с пл.№ 6
в кв. 60
по плана на гр. Варна.
Производството по гр.д. № 2126/1992 г. е било образувано
по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Иван Иванов, Дафинка И., Ж.Д. и
Милен Жеков относно собствеността на посочения магазин, като ищците Иванови са
основавали правото си на собственост на договор, обективиран в Нотариален акт
№ 73/1975 г.,
а Ж.Д.
и Милен Жеков - на
основание учредено в тяхна полза право на строеж по чл. 56,
ал. 2
и ал. 3
ЗТСУ/отм./ Ответникът е твърдял, че е придобил право на собственост върху същия
обект въз основа на договор за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ,
обективиран в Нотариален акт № 18/1978 г., който е бил и
обект на предявен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. Депозираната
молба за отмяна на влезлите в сила решения по посочените дела е оставена без
разглеждане с Определение
№ 213/25.11.2010 г.
по гр.д. № 1407/2010 г.
по описа на ВКС, потвърдено с Определение № 145/15.04.2011 г.
по гр.д. № 117/2011 г.
на ВКС.
С влязло в сила решение, постановено на
10.01.1997 г.
по гр.д. № 1654/1995 г.
по описа на ВРС,
Дафинка И., Иван Иванов, Ж.Д. и Милен Жеков са
осъдени да предадат на „Български спортен
тотализатор“
владението върху собствения на последното недвижим имот,
представляващ магазин с площ от 22,41 кв.м. със сервизни помещения, находящ се
на партерен етаж в сграда в гр.Варна, ул. “Сан Стефано“ № 7,
представляващ имот с пл.№ 6,
в кв. 60
по плана на 8-ми микрорайон на гр.Варна, на основание чл. 108
ЗС. В производството по делото ищецът „Български спортен тотализатор“ е твърдял, че е придобил право
на собственост върху имота въз основа на договор за покупка на недвижим имот,
чрез ОбНС по ЗСГ, обективиран в Нотариален акт № 18/1978 г.,
Договор
за групов строеж от 22.08.1984 г. и Договор за доброволна
делба от 15.02.1989 г.,
като претендираните от ответниците права относно имота са отречени със сила на
пресъдено нещо.
Следователно, с посочените съдебни актове окончателно е разрешен въпросът за
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния недвижим
имот, като е недопустимо същият да бъде пререшаван в настоящото производство.
Съдът намира, на следващо място, че
посоченият от ищцата /включително след дадени с Разпореждане №
261373/21.08.2021 г. изрични указания/ ответник по настоящото делото, а именно:
Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е ненадлежен такъв.
Установено със сила на пресъдено нещо
е, че „Държавно предприятие Български спортен тотализатор“ е собственик на
процесния недвижим имот. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавно предприятие "Български спортен
тотализатор", придобитото от последното имущество е държавна собственост и се
управлява по реда на ал. 1, а именно: държавното предприятие упражнява
правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество от свое име и
за своя сметка в рамките на закона.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост,
ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка, на които е предоставено
управлението на държавни имоти, имат право да ги владеят, ползват и поддържат
от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. С предоставянето
на държавния имот за управление публичното тяло, което упражнява правото на
държавна собственост, се явява процесуален субституент на държавата във формата на
процесуална суброгация. В този смисъл е практиката на ВКС /например Решение
№ 6 от 01.06.2011 г. по гр.д. №
833 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто Г.О.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Като процесуални
субституенти на държавата ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка,
на които е предоставено управлението на държавни имоти, могат да бранят правото
на собственост на държавата,
както чрез предявяване на иск за собственост, така и чрез всякакви възражения
по предявен срещу тях иск за тези имоти, включително и възражение за
придобиване на спорния имот по давност /в този смисъл Решение № 149 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 549 /
2015 г. по описа на Върховен касационен съд, 1 Г.О./. В този смисъл, съдът
намира, че пределите на силата на пресъдено нещо, формирана в рамките на
посочените граждански дела, се разпростира и по отношение на ответника в
настоящото производство,
поради което и в случая не е налице интерес от защита на правата на ищцата, доколкото
с предявения иск същата няма да постигне промяна в своята правна сфера.
Поради изложените съображения,
производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, на
основание чл. 130 ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 3866/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, на основание чл.
130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му с
частна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: