Присъда по дело №34/2008 на Районен съд - Котел

 

МОТИВИ  към присъда № 9 / 17.03.2009 г. по НОХД 34 / 2008 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ

 

            Срещу подсъдимия С.И. Г. е повдигнато обвинение за това, че  на 11.11.2007 г. в село Г., Сливенска област, при условията на опасен рецидив, причинил средна телесна повреда – фрактури на двете кости на лявата ръка на И. П. Г., което е причинило трайно затрудняване движението на горния ляв крайник, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.131а вр. чл.129 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б. “б” от НК.

            В хода на съдебните прения представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода малко над предвидения в закона минимум от три години, което да се изтърпи ефективно.

            Назначеният на основание чл.94, ал.1, т.2 от НПК служебен защитник на подсъдимия – адв. М. Г. от АК С. – оспорва изцяло описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като твърди, че подсъдимият не е бил на мястото, където се твърди, че е била счупена ръката на пострадалия. Твърди, че не подсъдимият е счупил ръката на пострадалия, а това е бил св. М. Д., но в последствие всички свидетели се наговорили да лъжесвидетелстват и затова посочили подсъдимия като извършител на деянието. Защитникът моли съда да кредитира само обясненията на подсъдимия, както и показанията на съпругата му и на брат му и да игнорира показанията на всички останали свидетели. Моли подсъдимия да бъде изцяло оправдан по повдигнатото обвинение, като не заема алтернативна позиция.

            Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, приетата съдебно-медицинска експертиза, както и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено следното:

Подсъдимият С. И. Г. е на 28 години, неграмотен е, не работи, съжителства на съпружески начала със св. М. Г., осъждан е многократно, настоящата присъда е тринадесета по ред. Подсъдимият живее със семейството си постоянно в село Г..

            Вечерта на 11.11.2007 г. подсъдимият С- Г- заедно с жената, с която живее на съпружески начала – св. М. Г., брат му Д. Г., св. Д.Д. .Г. и съпругата му св. Б. Д. се били събрали в дома на подсъдимия и пиели алкохол. Тъй като св. Д. Г.много се напил, станал и заедно със съпругата си св. Б. Д. се прибрали в квартирата си в кв. “****” № *******, където в този момент се били събрали и пиели пострадалият И. П. Г., брат му С.П. Д., братята М. Й. Д. и Д. Й. Ж.и съпругите им – сестрите Р. П. Г. и С. П. Г.. Св. Д. Г. не останал да пие при тях и заедно със св. Б. Д. си легнали. Малко след като свидетелите Д. Г. и Б. Д. си тръгнали от дома на подсъдимия, подсъдимият, съпругата му и брат му решили и те да отидат при другата компания, за да продължат да пият. Когато влезли в двора, видели св. С. Д. и тъй като и четиримата били пияни, още като се видели, между тях възникнал конфликт. Св. М. Г. посегнала и ударила по главата св. С. Д. със стъклена бутилка, пълна с бира. Св. С. Д.се зашеметил от удара и паднал на земята. След като ударила св. Д. по главата, св. М. Г. подсъдимият и брат му се скрили зад къщата и изчакали да видят какво ще се случи. На пострадалия И.Г. му направило впечатление, че брат му – св. С. Д. се бави необичайно дълго на двора, затова излязъл да го търси и го видял паднал на земята с окървавена глава. Пострадалият се навел над брат си, за да му помогне и тогава срещу него тръгнал подсъдимият с дървен кол в ръка с явното намерение да се бие. Пострадалият, виждайки непосредствената опасност, вдигнал инстинктивно лявата си ръка, за да защити главата си от удара. Подсъдимият замахнал срещу него и го ударил с кола по пръстите на ръката, в следствие на което се счупили основните членчета на ІV и V пръсти. В този момент, разбирайки за боя на двора, от къща излезли всички, които били вътре и се започнал масов бой, в който не се знаело кой кого бие. Основна мишена на компанията на пострадалия бил св. Д. Г., тъй като се разбрало, че е имал интимни отношения със св. Р. Г. и това станало достояние на съпруга ù М. Д. и на братята ù и всички искали да го накажат за извършеното прелюбодействие. Подсъдимият и св. М. Г. избягали към дома си, а св. Д. Г. отишъл до полицейския пункт, за да се оплаче. Компанията на пострадалия ги последвала, влезли в дома на подсъдимия, набили го и начупили прозорците и някои мебели.

            На следващия ден пострадалият И.Г. направил рентгенова снимка на контузената ръка и я занесъл на д-р Тома Чаушев, който му направил преглед и въз основа на рентгеновата снимка му издал съдебно – медицинско удостоверение, според което му е било причинено многофрагментарно счупване на основните членчета на ІV и V пръсти на лявата ръка със значителни размествания на получените фрагменти.

За да установи какви увреждания са причинени на пострадалия, съдът изслуша и прие като неоспорена съдебно – медицинска експертиза, според която описаните в съдебно – медицинското удостоверение увреждания са наложили обездвижване на лявата ръка на пострадалия за срок от един месец и са направили невъзможна хватателната функция на ръката. Според вещото лице д-р С. С., получената фрактура добре отговарят да е получена от удар с твърд тъп предмет така, както се твърди от пострадалия.

            За да изгради горната фактическа обстановка, съдът анализира всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира основно показанията на пострадалия И. Г. и на брат му С.Д., тъй като те са преки свидетели на инцидента и са възприели лично извършените от подсъдимия действия. Техните показания се потвърждават в основни линии от показанията на свидетелите М. Д., Д. Ж., Р. Г. и С.Г., които категорично потвърждават, че подсъдимият е бил в двора на къщата, в която са пили, с което опровергават обясненията на подсъдимия, че не е излизал от дома си и си бил легнал да спи, а да пият при другата компания били отишли само съпругата му и брат му. В този смисъл са и показанията на съпругата му и брат му, но както правилно се изтъкна от прокурора в хода на съдебните прения, те са пряко заинтересовани от изхода на делото, поради което техните показания се преценяват много внимателно след съвкупен анализ с всички останали доказателства. Вярно е, че по делото не се установи стройна система от безпротиворечиви помежду си доказателства, тъй като са налице противоречия и в показанията на свидетелите от компанията на пострадалия, което, обаче, съдът намира за нормално и логично, тъй като всички са били изпили голямо количество алкохол, било е тъмно, получило се масово меле, в което е било невъзможно да се запомни с точност кой кого бие, с какво и защо. Защитната теза на подсъдимия – че св. М. Д. бил ударил по грешка пострадалия по ръката, но в последствие решили да набедят подсъдимия – се опровергава от показанията на св. Б. Д., която, разпитана в хода на съдебното следствие по искане на подсъдимия, заяви, че не е казвала на подсъдимия и на съпругата му това, което се твърдеше от тях в съдебно заседание. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите И. Г., С. Д., М. Д., .Д. Ж., Р. Г., С. Г. и Б. Д., тъй като тяхната заинтересованост от изхода на делото в никакъв случай не е по – голяма от тази на подсъдимия, съпругата му и брат му.

            Съдът кредитира в нейната цялост и изслушаната съдебно – медицинска експертиза, след като съдът прецени, че е компетентно изготвена и след като по делото не се изтъкнаха основателни аргументи в обективността и безпристрастността на вещото лице С..

            Към доказателствения материал съдът приобщава прочетените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

            Всички доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безпротиворечив начин обстоятелствата, предмет на доказване от състава на престъплението – чл.102 от НПК.

            При така приетото за установено съдът стигна до правния извод, че подсъдимият С. И.Г. е осъществил от обективна и  субективна страна състава на престъплението на чл.131а вр. чл. 129 от НК. Същият на 11.11.2007 г. в село Градец, Сливенска област причинил на И. П. Г. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на две кости на лявата му ръка, с което му е причинил трайно затруднение на движението на левия горен крайник.

Безспорно се установи, че телесната повреда на пострадалия И. Г. е била причинена в село Градец на 11.11.2007 г., а подсъдимият е този, който е ударил П. по лявата ръка с дървен кол и е счупил пръстите на ръката. По правната си същност счупването на ІV и V пръсти е средна телесна повреда, тъй като е довело до трайно затруднение движението на ръката повече от един месеца. Ръката на пострадалия е била имобилизирана с гипсова ръкавица, което е направило хватателната ù функция изцяло невъзможна.

Съдът осъди подсъдимия Г. за престъпление средна телесна повреда, извършено в условията на опасен рецидив, поради което го призна за виновен по чл.131а вр. чл.129 от НК. С определение от 09.06.2005 г.             РС Котел е одобрил постигнатото по НОХД № 33/2005 г. споразумение, с което подс. Г. се е признал за виновен за извършено по чл.196 от НК престъпление и му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което е било изтърпяно ефективно. С определение от 09.11.2006 г. РС Карнобат е одобрил постигнатото по НОХД № 121/2006 г. споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен за извършено по чл.195 НК престъпление и му е било наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът е определил общо наказание по споразумението и по НОХД № 98/01 г. на РС Карнобат, НОХД № 109/01 г. на РС Карнобат, НОХД № 114/01 г. на РС Котел, НОХД № 73/02 г. на РС Карнобат, НОХД № 1/04 г. на РС Карнобат, НОХД № 76/04 г. на РС Карнобат и по НОХД № 72/2006г. на РС Карнобат в размер на най – тежкото от всички наложени наказания – една година лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно.

Налице са условията и на б.”а”, и на б.”б” от чл.29 от НК и настоящото престъпление се явява извършено при условията на опасен рецидив. По НОХД № 33/2005 г. на РС Котел е бил осъден за тежко умишлено престъпление и му е било наложено наказание лишаване от свобода не по – малко от една година, което е постановено да се изтърпи ефективно. Тъй като и по НОХД № 121/2006 г. на РС Карнобат му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, което не се явява в съвкупност с наказанието по НОХД № 33/2005 г. на РС Котел, то опасният рецидив е съставомерен и по б.”б”, тъй като подсъдимият се счита осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и е било постановено и двете наказания да бъдат изтърпени ефективно. Липсва отрицателната предпоставка, установена в чл.30 от НК.

Престъпното деяние е извършено с пряк умисъл от подс. Г. и по този начин престъплението се явява съставомерно и от неговата субективна страна. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е желаел.

            При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието и на подсъдимия, прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона.

            След задълбочен анализ на фактите и  обстоятелствата по делото и след като събра лични впечатления по време на съдебното производство, съдът прецени, че предвиденият в чл.131а от НК минимум от три години е най – адекватното наказание, съответстващо на обществената опасност и на деянието, и на дееца. Подсъдимият се очертава като личност с висока обществена опасност, с трайно изявени наклонности към извършване на противообществени прояви и незачитане на установения правов ред. Като смекчаващо съдът отчете обстоятелството, че след като ръката на пострадалия вече е била счупена, цялата му компания вкупом е нанесла побой над подсъдимия и над съпругата му. Независимо, че е налице превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, съдът не следва да налага наказание, по – високо от предвидения минимум, който в размер на три години и то при строг режим на изтърпяване, е достатъчно сериозно наказание, което е достатъчно за постигане на превъзпитателната функция на наказанието.

            На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 104.77 лева.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                  

 

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :