Р
Е Ш Е
Н И Е № 146
гр.Кюстендил, 12.08.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на
двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря: Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в.гр.д.№184/2020г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
С.
Д.Я., действаща чрез адв. Тодор Мангъров, с адрес на призоваване: гр.
София, ул. „Тунджа” №36, ет.1 обжалва решение №620/18.10.2019 г., постановено
по гр.д. №2026/2018 г. по описа на ДнРС, с което е признато за установено, че С.Д.Я.
ЕГН **********, дължи на „ФЕНИКС СБ” ЕООД, ЕИК ***сумите по заповед за
парично изпълнение: 1520 лв.- главница, представляваща неплатен кредит, 371.88 лв.- лихва, 1320 лв.-
неустойка и законната лихва от подаване на заявлението- 11.07.2018 г. и 450
лв.- разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
на районен съд е незаконосъобразно, тъй като районен съд не е
изложил пълни и ясни мотиви по отговора на исковата молба и не е коментирал
наведените доводи. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се
оспорват посочените във въззивната жалба възражения.
Жалбата като подадена в законноустановения срок
срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По делото е установено следното:
На 12.12.2014г. между ЕТ „Г.Б.-Т.Б.“ и С.Д.Я.
е бил сключен договор за потребителски паричен кредит в размер на 2 200 лева,
каято сума Я. е поела задължение да върне съобразно погасителен план – по 103
лева. В договора страните са уговорили, че при неплащане на три вноски съгласно
погасителния план длъжниците дължат неустойка в размер на 1 320 лв. Няма
спор по делото, че кредитополучателят е погасил част от дълга, а именно в
размер на 1570 лв., от които 1264 лв. към първоначалния кредитор ЕТ „Г.Б.-Т.Б.“
и 306 лв. към цесионера- „ФЕНИКС СБ” ЕООД. Според погасителния план крайният срок за погасяване
на задължението е бил 05.02.2016г. Изпълнението на задължението на
кредитополучателя по договора е било обезпечено с поръчителството на лицето К.Д.А.от
гр.Дупница.
На 10.03.2016г. между ЕТ „Г.Б.-Т.Б.“ и
„Феникс СБ“ ЕООД е бил сключен договор за цесия на парични вземания, според
който кредиторът- едноличен търговец е прехвърлил на цесионера свои вземания в
общ размер на 662 807.95 лева по договори за потребителски парични
кредити, които кредиторът има спрямо свои длъжници, описани подробно в
приложение №1, неразделна част от договора.
Представено е уведомление по чл.99 от ЗЗД, с което старият кредитор уведомява въззвиницата за цедирането на вземането.
По подадено от „Феникс СБ“ ЕООД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
кредитополучателя С.Д.Я. и поръчителя по договора от 12.12.2014 г. Костадин
Алексов, по образуваното пред Районен
съд- Дупница ч.гр.д.№1434/2018 г. е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение солидарно срещу двамата длъжници за заплащане на следните
суми: 1 520 лева -главница, 371.88 лева, представляваща дължимо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2016г.
до 03.07.2018г. и 1 320 лв.- неустойка, съгласно т.ХII от договора, ведно със законна лихва върху сумата
по главницата, считано от 11.07.2018г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл.415 ГПК е било депозирано
възражение от длъжника С.Я., като заявителят е предявил иска си за установяване
на вземането само срещу нея.
С обжалваното решение ДнРС е уважил
исковете, приемайки, че кредитополучателят не е издължил вземанията си.
Окръжен съд- Кюстендил, като съобрази
изложеното, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Съображения:
Едно от основните оплаквания във
въззивната жалба е, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с чл.
11, т.12 от ЗПК във вр. с чл. 22 от с.з. Настоящият състав счита, че е основателно.
В нормата на чл. 22 от ЗПК са посочени случаите, при които договорът за потребителски кредит е
недействителен, това са когато при сключването му не е спазена изискващата се
от закона форма- чл. 10, ал.1 от ЗПК, и когато не отговаря по съдържание на
изискванията на закона – чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9.
В настоящия случай липсват реквизитите, визирани в разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.7, т.9 и т.11 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал.1 т.7 от ЗПК договорът
трябва да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му. В
т.9 същия текст на закона е посочен като
задължителен реквизит на договора лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти
Съгласно чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а
последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени
суми - само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В настоящия случай
приложения по делото потребителски договор не съдържа никой от посочените по-
горе реквизити. Вярно е, че е приложен погасителен план, но в него са посочени само погасителните вноски по брой, размер и
падеж, но няма данни за последователността на разпределението на вноските между
различните неизплатени суми, както и не се знае при какъв лихвен процент те са
изчислени.
Липсата на императивните
изисквания на закона води до настъпване
на последиците по чл.22 от ЗПК- изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Доколкото недействителният договор не поражда права и задължения за страните,
неоснователни се явяват и предявените установителни искове, които имат за
предмет вземания за главница и лихви, основаващи се на договорно неизпълнение.
Посоченото по- горе очертава
извод за незаконосъобразност на решението на ДнРС, поради което същото следва
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят
установителните искове.
На въззивницата се дължат сторените от
нея разноски за двете съдебни инстанци, които са в размер на 102.90 лв.-
държавна такса за въззивното обжалване.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло
решение №520/18.10.2019г. на Районен съд – Дупница, постановено по
гр.д.№2026/2018г. по описа на същия съд и
вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИТЕ от „ФЕНИКС СБ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Яворов“ №5
срещу С.Д.Я. ЕГН **********,***, че С.Д.Я. дължи на „ФЕНИКС СБ” ЕООД следните суми: 1 520 лева
–главница по договор за потребителски кредит от 12.12.2014 г.; 371.88 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 06.02.2016г. до 03.07.2018 г.и 1 320 лв., представляваща неустойка, съгласно т.ХII от договора, ведно
със законна лихва върху сумата по главницата, считано от 11.07.2018г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда начл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1434/2018 г. по описа
на ДнРС ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ФЕНИКС СБ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Яворов“ №5
да заплати на С.Д.Я. ЕГН **********,*** сумата
102.90 лв. деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: