Р Е Ш Е Н И Е
Номер1661 18.11.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 22 октомври Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Д МАТЕЕВА
Секретар: Д Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 02896 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.200 КТ.
Предявен е иск от
Л.Ж.Д., ЕГН:********** ***,
срещу
“СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Владайско въстание“ 1,
с правно основание чл.200 КТ, с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата 13 660.76 лв., / увеличен размер по реда на чл.214 ГПК от сумата 3693.60лв. по петитума на ИМ с увеличение със сумата 9 967.16лв./
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в
„глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“, констатирано с Експертно решение № 0298 от 028 от 23.02.2017г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД – гр.София, ТЕЛК за общи и професионални заболявания- вл. в сила 30.03.2017г.,
потвърдено изцяло с ЕР на НЕЛК № 0866 / 126 от 27.07.2017г. за периода от момента на трудоустрояване 01.05.2017 до 01.05.2019г. вкл.,
която сума представлява разлика между БТВ и вс. надбавки, вкл. и плащания за полаган нощен труд и ваучери за безплатна храна за заеманата от нея длъжност преди трудоустрояването „ машинист на кран“ и заеманата след това от 01.05.2017г. длъжност „ обслужващ работник промишлено производство в поделение спомагателни дейности“,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ- 02.05.2019г. до окончателното и изплащане.
Претендира и разноските по делото.
Ответната страна “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е депозирала отговор в законоустановения срок, с който е изразил становище, че исковете са недопустими, както и по същество – неоснователни.
Позовават се на чл.320 ал.1 КТ.
Ищцата прави признание, че е трудоустроена на нова длъжност, поради което претенцията за нереализирани доходи от осн.длъжност в сравнение с новата са неоснователни.
С Доп.споразумение № 41 от 01.05.2017г. към тредовия договор на осн. чл.119 КТ – са определени осн.размер на тр.възнагарждение за новата длъжност.
На следващо място – по Наредба за структурата и организация на РЗ, БТВ се състои от компоненти, подробно изброени, а по чл.15 ал.2 от Наредбата – се регламентират допълнителните такива, които са с постоянен характер.
Оспорват твърдението, че за посочения период е полагала труд за вс.работни дни
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото.
От фактическа страна:
От приложените по делото писмени доказателства, е видно, че ищцата е работила по трудово правоотношение в СМК“Ленин“, впоследствие при ДФ“Стомана- Перник“, а впоследствие и при правоприемника “Стомана индъстри”АД, както следва:
в периода 29.08.1988г.- 01.07. 1989г. ищецът е работил на длъжност „машинист на мостов кран" в Доменен цех на СМК"Ленин"-гр.Перник,
в периода 21.10.1996г.- 20.06.2000г. ищецът е работил на длъжност „машинист на кран" в „Стомана"АД, чийто правоприемник е ответното дружество.
Считано от 05.07.2007г. ищцата е назначена на длъжността „машинист на кран-Сортировъчен цех" в “Стомана индъстри”АД, която длъжност е изпълняла приблизително десет години до 01.05.2017г.
С Допълнително споразумение №41 от 01.05.2017г. към трудовия договор и на основание чл. 119 КТ, ищецът е назначен в ответното дружество на длъжността „обслужващ работник промишлено производство в поделение спомагателни дейности", която длъжност продължава да изпълнявам и понастоящем.
Общият трудов стаж на ищцата до момента е 28 години, като от тях близо 14 години е работила като кранист-машинист мостов кран при ответника, в това число и през последните близо 10 години.
Съгласно писмените доказателства по делото - Л.Д., работейки като кранист в ответното дружество, е била изложена на производствен шум .
Видно от Епикриза ИЗ № 12244/1497, издадена от Университетска болница МБАЛ „Св.Иван Рилски"ЕАД-София се установява,че ищцата е постъпила в отделението по повод на: намаление на слуха в двете уши, субективен шум с характер на бръмчене, заглъхване на ушите, намалена разбираемост на речта- оплаквания, които датират от няколко години, като оттогава получава и пристъпен световъртеж и нестабилно равновесие.
Съгласно посочената епикриза се установява,че окончателната диагноза на ищцата е „неврит на слуховите нерви, шумов синдром, периферен световъртеж-компенсиран, за времето на проведеното лечение и престой от 10.08.2015г. до 12.08.2015г. в посочената болница .
С ЕР №0298 от 028 от 23.02.2017г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД – гр.София, влязло в сила на 30.03.2017г., е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“.
Със същото решение е установена средна степен на тежко чуване у ищцата
С ЕР № 866 от 126 от 27.07.2017г. на НЕЛК е потвърдено ЕР №0298 от 028 от 23.02.2017г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД – гр.София относно оценката на работоспособността, като е увеличен срока на инвалидност, считано до 01.02.2020г.
Видно от писмо на НЕЛК №14113/21.11.2017г. горепосоченото решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.
Ищцата е водила предходно гр.дело – за обезщетение за неимуществени вреди при същата фактическа обстановка / гр.дело № състав П.Боснешки ПРС /
От правна страна:
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки:
-наличие на професионално заболяване,
-констатиране на същото по надлежния ред с влязло в сила решение,
-вреди,
- причинна връзка между вредите и професионалната болест и
-размер на вредите.
Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
Признаването
на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от
изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а
процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване,
регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести.
Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с ЕР на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.
Съгласно константната съдебна практика ЕР на ТЕЛК има две последици –
-то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент,
-то е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.
В настоящия случай има влязло в сила Експертно решение №0298 от 028 от 23.02.2017г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД – гр.София, с което е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“.
Със същото ЕР като начална дата на инвалидизиране е посочена 23.02.2017г.
С ЕР №866 от 126 от 27.07.2017г. на НЕЛК е потвърдено ЕР №0298 от 028 от 23.02.2017г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД – гр.София относно оценката на работоспособността, като е увеличен срока на инвалидност, считано до 01.02.2020г. поради това и съдът намира, че срокът за трайно намалената работоспособност по решенията е 23.02.2017г.- 01.02.2020г.
Видно от писмо на НЕЛК №14113/21.11.2017г. горепосоченото решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила решение на НЕЛК, с което заболяването е признато за професионално, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на заболяване, оценката на работоспособността и датата на инвалидизиране.
Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи имуществени вреди вследствие на претърпяното заболяване, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука и професионална болест се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост.
Видно от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза на в.л. Р.Б.Й., неоспорено от страните, в
процесния случай е установено, че :
-общ размер БТВ за длъжността „ кранист“ за процесния период е 30 131.35лв.
-за същия период на трудоустроената длъжност е получила 17 868.59лв. – т.е. с 12 262.76лв. по-малко
-за същия период е получила ваучери за храна на стойност 1398лв.по-малко от предходно заеманата длъжност.
При това положение се доказва, че се дължат имуществени вреди на стойност 13 660.76лв. явяващи се разлика / в същия размер е и допуснатото увеличение на иска по чл.214 ГПК /
При определяне размера на обезщетението обаче съдът се съобразява с обстоятелствата, че :
-трудоустроената длъжност е в разписанието на дружеството за такива лица за 2017,2018 и 2019г.
Съгласно чл.220 ал.3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и пропусната полза.
Работодателят отговаря имуществено за пълното обезвреждане на насътпили в резултат на проф.заболявания вреди, независимо дали работникът е получавал за същия период по реда на КСО обезщетение за трайна намалена трудоспособност под 50%
/ съд.практика – решение 380 от 23.07.2010 ВКС гр.дело№436/ 2009 4 г.о.
ВКС /
Освен това – осн. РЗ и доп.труд. възнаграждения образуват БТВ и съгл. чл.245 КТ – то се дължи от работодателя на работника.
Определянето на обезщетението по чл.200 ал.3 КТ за пропусната полза се прави на базата на това възнаграждение,без да се приспада данък по ЗДДФЛ и вноските за соц.осигуряване
/ съд.практика- решение 335 от 10.01.2012г.ВКС гр.дело 1230/2010 4 г.о.
ВКС /
При събраните по делото доказателства и приета СИЕ съдът следва да приеме, че се дължи обща сума 13 660.76лв. като разлика в получения размер и възможният такъв да се получи преди трудоустрояването
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на ИМ – 02.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
По възраженията на ответната страна:
1./
Според Наредбата за структурата и организацията на РЗ – чл.6 ал.1 т.2- допълнителните тр.възнаграждения са и тези, които са договорени с индивидуален или КТД , а по чл.6 ал.2 – се предоставят в пари/ натура
По чл.15 ал.2 с постоянен характер се считат и доп.възнаграждения които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съотв.период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от работеното време.
В т.смисъл и уточнението на вещото лице –
Че ваучерите за безпл.храна имат постоянен характер, те се дават в зависимост от отработените дни, съгласно Наредба 11/ 2005г. и КТД.
На основание чл.15 ал.2 от Наредбата те също влизат в понятието „ имуществена вреда“
На осн. чл.331 КТ – в БТВ като основа на обезщетението се включват: основно тр.възнаграждение, доп.тр.възнаграждение с пост.характер – предвидими и сигурни, определени в КТВ, ВПРЗ и индивидуалния трудов договор
/ съд.практика-.решение 540 от 07.07.2010 ВКС гр.дело 895/ 2009г.4
г.о./
2./
Фактът, че ищцата е трудоустроена с Доп.споразумение към тр.договор на осн. чл.119 КТ –по взаимно съгласие – това е станало СЛЕД трудоустрояването.
Съгласно чл.1 Наредбата за трудоустрояването – се определят подходящи работни места- т.е. ответната страна е изпълнила предписанията на ТЕЛК, независимо дали с Доп.споразумение или по др.начин – преместването от длъжност на др.длъжност е именно следствие на предписанията на ТЕЛК и това не освобождава от отговорност заради определена форма на преместване и начина на това преместване
/ съд.практика решение 65 от 03.07.2019г. гр.дело № 166 / 2018г.
ВКС трето г.о./
По разноските за настоящето производство:
И двете страни са направили искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата е доказала разноски в размер на 1100лв. за адвокатско възнаграждение, поради което с оглед изхода на делото следва да осъди ответника да му заплати сумата
Тъй като спорът е трудов и ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, с оглед изхода на делото дължимата се за производството държавна такса в размер 546.43лв. следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС, както и сумата 300лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Владайско въстание“ 1,
да заплати на Л.Ж.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***,
и чрез адв.Б.Б. ПАК,
сумата 13 660.76 лв., / увеличен размер по реда на чл.214 ГПК от сумата 3693.60лв. по петитума на ИМ с увеличение със сумата 9 967.16лв./
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в
„глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“, констатирано с Експертно решение № 0298 от 028 от 23.02.2017г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД – гр.София, ТЕЛК за общи и професионални заболявания- вл. в сила 30.03.2017г.,
потвърдено изцяло с ЕР на НЕЛК № 0866 / 126 от 27.07.2017г. за периода от момента на трудоустрояване 01.05.2017 до 01.05.2019г. вкл.,
която сума представлява разлика между БТВ и вс. надбавки, вкл. и плащания за полаган нощен труд и ваучери за безплатна храна за заеманата от нея длъжност преди трудоустрояването „ машинист на кран“ и заеманата след това от 01.05.2017г. длъжност „ обслужващ работник промишлено производство в поделение спомагателни дейности“,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ- 02.05.2019г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Владайско въстание“ 1,
да заплати на Л.Ж.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1100 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Владайско въстание“ 1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд направени по делото разноски, както следва:
сумата 546.43лв. за държавна такса и сумата от 300лв. за възнаграждение на експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.