Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 16.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на седемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря С.А., като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 362 по описа за 2018 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 45 ж, ал.2 от
Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ(ППЗСПЗЗ).
Административното
дело е образувано въз основа на жалба рег.№ ДА-01-833/11.04.2018г. по описа на
ШАдмС, депозирана от С.Й.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез
процесуален представител адв.П.Н.от ШАК, срещу Решение № 4 по Протокол № 7 от
26.06.2017г. на Общински съвет - гр.Върбица, с което на основание чл.21, ал.1,
т.8 и т.23 от ЗМСМА е отхвърлено Предложение вх.рег.№ 04-04-13/22.03.2017г. на
Началника на Общинска служба "Земеделие", гр.Върбица, като
неоснователно. С цитираното предложение на основание чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ
и § 27, ал.2 т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е предложено ОбС-гр.Върбица да вземе
решение за обезщетяване със земеделска земя от Общинския поземлен фонд (земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ) в землището на с.Конево по съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г.
по описа на ВПРС на наследниците на С.С.С.със следните имоти: 1. имот № 000037
- 16,273 дка, местност "Кара кору"; 2. имот № 023001 - 27,442 дка,
местност "Кара кору"; 3. имот № 000098 - 26,181 дка в частта от 40,604
дка, местност "Кара кору".
В жалбата се излагат аргументи за
допустимост на оспорването, тъй като атакуваното решение не е връчено на оспорващия
по надлежния ред, последният е узнал за него на 02.04.2018г. и го е обжалвал в
законоустановения срок. Твърди се също, че обжалваният акт е постановен в
нарушение на изискванията за форма, при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, при несъобразяване с материалния
закон и е в несъответствие с целта на закона. В тази връзка се сочи, че са били
налице предпоставките на чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на имотите, описани в
предложението на Общинска служба "Земеделие", гр.Върбица, поради
което, като е отхвърлил предложението, административният орган е постановил
своя акт в нарушение на материалния закон. Твърди се също, че издаденото
решение не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото в
него не се съдържат аргументи защо ОбС-гр.Върбица е отхвърлил предложението за
предоставяне на посочените от Общинска служба "Земеделие",
гр.Върбица, земеделски земи. Въз основа на изложените аргументи е отправено
искане за отмяна на атакуваното решение, като административната преписка бъде
върната на административния орган за ново произнасяне с указание за изпълнение
на задълженията по § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във вр.с чл.45ж, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. В хода на устните състезания и в представени писмени бележки оспорващият,
чрез процесуалния си представител адв.П.Н.от ШАК, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответната страна – Общински съвет
– гр.Върбица, в писмен отговор, в хода на устните състезания и в приложени
писмени бележки излага доводи за недопустимост на оспорването, поради просрочие
на жалбата, доколкото атакуваното решение е било обявено на интернет страницата
на Община Върбица на 13.07.2017г., от който момент е започнал да тече срокът на
неговото обжалване и в рамките на същия решението не е било обжалвано. Твърди
се също, че решението е съобразено с материалния закон, доколкото оспорващият
не е заявявал обезщетение с равностойни земи, а Общинска служба "Земеделие"
(ОСЗ), с.Върбица е инициирала производство по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, при
липса на визираните в цитираната правна норма, предпоставки - процесните ниви
да са застроени с общински имоти и да не са налице свободни земи от Държавния
поземлен фонд, с които да се осъществи обезщетяването. Счита се, че ОСЗ смесва
две производства - по обезщетяване и по въстановяване в реални граници. Сочи
също, че неправилно се предлага обезщетяване със земи в землището на с.Конево,
при наличие на свободни такива в землището на с.Кьолмен, още повече, че се
предлага обезщетяване с части от мери, а не ниви, т.е. предложеното обезщетение
е с неравностойни имоти. Отделно от това, предложените за обезщетение имоти са публична
общинска собственост, изключващо възможността за разпореждане със същите.
Твърди се също, че не е налице допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и изискванията за форма, тъй като
мотивите на административния орган са изложени в докладната записка на Кмета на
Община Върбица, както и в протокола от заседанието на общинския съвет в частта
му, в която са изложени разискванията на общинските съветници. С оглед на това отправя искане за прекратяване
на съдебното производство. Алтернативно пледира за отхвърляне на оспорването,
като неоснователно. Претендира и присъждане на деловодни разноски.
Заинтересованите страни Ю.Н.Д., И.Б.Р., П.С.Ц., Ю.С.П., Б.Й.Й., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител,
респективно не вземат становище по допустимостта и основателността на
оспорването.
Заинтересованите страни Р.Б.Р. и К.С.Ц. редовно призовани, се явяват лично, като застъпват становище за
основателност на жалбата.
Шуменският административен
съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение
за наследници изх.№ 132/30.10.2015г., издадено от Кметство с.Арбанаси, община
Велико Търново, обл.Шумен и удостоверение
за наследници изх.№ 4078/16.11.2015г., издадено от Община Шумен, оспорващият С.Й.Й.
се легитимира като наследник по закон на С.С.С., починал на 06.11.1977г.
С
решение от 01.12.2000г. по гр.д.№ 315/2000г. по описа на Районен съд-гр.Велики
Преслав, влязло в законна сила на 10.02.2001г., на основание чл.11, ал.2 от
ЗСПЗЗ съдът е приел за установено по отношение на ПК град Върбица, област
Шумен, правото на възстановяване собствеността на наследниците на С.С.С., б.ж.
на с.Кьолмен, община Върбица, обл.Шумен, върху: нива от 1.00 дка в местността
Кодукяне, нива от 5.9 дка в местността Кодукяне, нива от 7.5 дка в местността
Кодукяне, нива от 3.1 дка в местността Кодукяне, нива от 12.6 дка в местността
Хаджи Колжу, нива от 15.1 дка в местността Хаджи Колжу, нива от 2.3 дка в
местността Комлук, нива от 3.2 дка в местността Комлук, нива от 2.1 дка в
местността Комлук, нива от 11.8 дка в местността Комлук, нива от 1.4 дка в
местността Комлук, нива от 5.3 дка в местността Мутафларъ Йолу, нива от 4.1 дка
в местността Ески Балян, нива от 5.9 дка в местността Ада Чапръ, нива от 2.6
дка в местността Коруяне, нива от 5.1 дка в местността Хаджи кьой, нива от 1.5
дка в местността Чифликчапръ, нива от 10.0 дка в местността Гюлеменъ, нива от
4.0 дка в местността Тополито и нива от 6.0 дка в местността Надевуста,
всичките в землището на с.Кьолмен, община Върбица, област Шумен.
Със
Заявление вх.№ 31/04.04.2016г. С.Й. *** сезирал Началника на Общинска служба
„Земеделие“, гр.Върбица с искане да му бъдат възстановени наследствени земи на С.С.С.,
възстановени по съдебно решение от 01.12.2000г. по гр.д.№ 315/2000г. по описа
на ВПРС, в землището на с.Кьолмен, община Върбица, в земеделска земя. Към
заявлението приложил решение от 01.12.2000г. по гр.д.№ 315/2000г. по описа на
Районен съд-гр.Велики Преслав, влязло в законна сила на 10.02.2001г., н.а. №
150/1929г., както и удостоверения за наследници изх.№ 132/30.10.2015г.,
издадено от Кметство с.Арбанаси, община Велико Търново, обл.Шумен и изх.№ 4078/16.11.2015г., издадено от Община
Шумен, удостоверяващи, че заявителят е наследник по закон на С.С.С..
С
предложение изх.№ 89/24.03.2017г. по описа на ОСЗ-гр.Върбица, вх.№ 04-04-13 от
22.03.2017г. по описа на Община Върбица, Началникът на Общинска служба
„Земеделие“, гр.Върбица предложил на Общински съвет – гр.Върбица на основание
чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ и § 27, ал.2, т.1, 2, 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ да бъде
постановено решение, по силата на което да бъдат обезщетени със земеделска земя
от Общинския поземлен фонд (земи по чл.19 от ЗСПЗЗ) в землището на с.Конево, в
изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, наследниците
на С.С.С., със следните имоти: Имот № 000037 – 16,273 дка, местност „Кара
кору“; Имот № 023001 – 27,442 дка, местност „Кара кору“; Имот № 000098 – 26,181
дка, местност „Яма алтъ“; Имот № 000027 – целият от 236,458 дка в частта от
40,604 дка, местност „Кара кору“. Към заявлението приложил съдебно решение по
гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, влязло в законна сила на 10.02.2001г. и
удостоверение за наследници № 4078/16.11.2015г.
С
писмо изх.№ 04-04-19/05.04.2017г. Кметът на Община Върбица уведомил Началника
на ОСЗ, гр.Върбица, че във връзка с отправеното предложение следва да бъде
представено копие на искането на лицата за обезщетяване; скици-проект към
предложението за обезщетяване; доказателства кои са били имотите на С.С.С.;
доказателства, че няма свободни земи от ДПФ, с които да се извърши
обезщетяване.
С
писмо изх.№ 106/07.04.2017г., вх.№ 04-04-20/07.04.2017г. по описа на Община
Върбица, вх.№ 33/07.04.2017г. по описа на ОбС-гр.Върбица, Началникът на ОСЗ, гр.Върбица изпратил на Председателя
на ОбС-гр.Върбица копие от заявление вх.№ 31/04.04.2016г. и копие от н.а. №
150/1929г. В писмото посочил също, че не може да представи скица проект за
оземляване, тъй като в случая не става въпрос за оземляване, а за обезщетяване
по съдебно решение.
С
докладна записка вх.№ 61/22.06.2017г. по описа на ОбС-гр.Върбица Кметът на Община
Върбица внесъл в Общински съвет-гр.Върбица предложението за обезщетяване на
наследниците на С.С.С.със земи от Общинския поземлен фонд, като предложил ОбС-гр.Върбица
да постанови решение, с което да отхвърли Предложение вх.рег.№
04-04-13/22.03.2017г. на Началника на ОСЗ, гр.Върбица. Становището си
аргументирал с това, че общинският съвет може да постанови положително решение
по предложението при наличие на предпоставките на чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ,
според който общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение чрез
кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от
общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване
със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж. Когато застрояването е с обекти,
които не са общинска собственост, кметът на общината връща предложението с
мотивиран отказ в 14-дневен срок. Общинският съвет разглежда предложението на
първото си заседание след постъпването му и се произнася с положително решение,
когато:проведените мероприятия представляват обекти - общинска
собственост(т.1), или в землището не са налице свободни земи от държавния
поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените
мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ(т.2).
Приел е, че в случая няма доказателства в землището на с.Кьолмен да са
проведени мероприятия, представляващи обекти – общинска собственост, нито, че в
землището на с.Кьолмен не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд,
поради което не е налице основание за обезщетяване по чл.10б, ал.2, т.1 от
ЗСПЗЗ. Посочено е също, че в предложението фигурира позоваване на § 27, ал.2,
т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, но не е посочено точно коя хипотеза е налице,
поради което не може да се направи извод налице ли са визираните в цитираната
норма предпоставки по отношение на посочените в предложението имоти.
С
решение № 4 по Протокол № 7/26.06.2017г., на основание чл.21, ал.1 т.8 и т.23
от ЗМСМА Общински съвет - гр.Върбица , с
9 гласа „за“, без "против" и 5 гласа „въздържал се“, отхвърлил
Предложение вх.№ 04-04-13/22.03.2017г. на Началника на Общинска служба
"Земеделие", гр.Върбица, като неоснователно.
Цитираното
решение било публикувано на интернет страницата на Община Върбица на
13.07.2017г.
Несъгласен
със същото, С.Й. го оспорил с жалба рег.инд.№ ДА-01-833/11.04.2019г. по описа
на ШАдмС. По жалбата първоначално е образувано АД № 123/2018г. по описа на
ШАдмС, което с определение № 321/25.04.2018г. е прекратено и изпратено по
подсъдност на Районен съд-гр.Велики Преслав. Образуваното пред ВПРС гр.д. №
423/2018г. е прекратено с определение№ 475/10.10.2017г., като е повдигната
препирня за подсъдност между Районен съд-гр.Велики Преслав и Административен
съд-гр.Шумен. С определение № 89/14.11.2018г. по гр.д.№ 80/2018г. по описа на
ВКС е прието, че компетентен да се произнесе по жалбата, подадена от С.Й.Й., е
Административен съд-гр.Шумен. Въз основа на същото е образувано и настоящото
адм.д.№ 362/2018г. по описа на ШАдмС.
В
хода на съдебното производство по делото са представени писмените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на
оспорваното решение.
По
указание на съда от ОСЗ-гр.Върбица са представени партидите на имоти с №№
000027, 023001, 000037, 000098 по КВС на с.Конево, а от СГКК-гр.Шумен - скици
на посочените поземлени имоти с идентификатори 38306.23.1, 38306.23.27,
38306.23.37 и 38306.23.98.
Представено
е писмо рег.№ ДА-01-1159/09.04.2019г. на Началника на ОСЗ-гр.Върбица, в което е
посочено, че е предложено обезщетяване на собствениците със земеделска земя в
съседното землище на с.Конево, тъй като няма подходяща земеделска земя по начин
на трайно ползване и по декари за възстановяване в землището на с.Кьолмен.
В
хода на съдебното производство от ответната страна е представена кореспонденция
между ОСЗ-гр.Върбица , Община Върбица и Общински съвет-гр.Върбица във връзка с
обезщетяване на наследниците на С.С.С., осъществявана след издаване на
решението, предмет на обжалване по делото, която не е относима към казуса,
доколкото съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. А и от същата не се установява да е
последвало обезщетяване на наследниците на С.С.С.след издаване на обжалвания
административен акт.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорването е
процесуално допустимо.
На
първо място съдът приема, че атакуваното решение подлежи на съдебно обжалване.
Действително решението по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяване
на собствеността върху земеделска земя при условията на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В рамките на
коментираната процедура по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ,
разпоредбата на ал. 2 предвижда, че издаденото от ОбС решение се връчва на
заявителя по реда на АПК и
служебно на ОСЗ, а след влизането му в сила
въз основа на него ОСЗ постановява
решение за възстановяване на собствеността. Логическият анализ на цитираните
норми сочи, че решението на общинския съвет по чл.
45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ непосредствено засяга права и законни интереси
на страните в административното производство, поради което притежава
характеристиките на индивидуален административен акт. Именно поради това в ППЗСПЗЗ е регламентирана и
възможността за неговото обжалване (който извод следва от израза "след
влизането му в сила" в чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ), тъй като с него чрез
властническо волеизявление се финализира един от двата самостоятелни етапа от
процедурата по възстановяване на собствеността.
На
второ място, жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорване на решението. Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, във вр.с чл.45, ал.12 от ЗМСМА, право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите,
чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него
или за които той поражда задължения. С оглед съдържанието на оспореното решение
на ОбС-гр.Върбица, постановено по заявление на оспорващия, явяващ се и адресат на
акта в качеството на наследник по закон на С.С.С., съдът намира, че за него е налице пряк, личен
и непосредствен интерес от съдебното му оспорване.
Съгласно
чл.45ж, ал.2, изр.второ от ППЗСПЗЗ, решението на ОбС се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на
лицето по чл. 45д, ал. 2 (т.е.
заявителя) и служебно - на общинската служба по земеделие. Редът за съобщаване
на административните актове е уреден в чл.61 от АПК и според ал.2 и ал.3 на цитирания
законов текст в редакцията, действала към момента на постановяване на
административния акт и понастоящем, съобщаването може да се извърши чрез устно
уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива
(ал.2), а когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то
не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за
обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг
обичаен начин. В случая не са ангажирани доказателства решението на
ОбС-гр.Върбица да е било устно съобщено на С.Й., нито, че на същия е било
отправено писмено съобщение. Същевременно не са били налице предпоставките
на чл.61, ал.3 от АПК за съобщаване на решението чрез обявяване на интернет
страницата на общината, тъй като този ред е приложим, когато страната не е
посочила адрес. В конкретния случай в заявлението си оспорващият не е посочил пълния
си адрес, доколкото е отразено единствено, че е жител ***, но е посочил мобилен
телефонен номер за връзка, поради което не е съществувала пречка решението да
му бъде съобщено чрез устно уведомяване на посочения телефонен номер. Освен
това, към заявлението на С.Й. е приложено удостоверение за наследници изх.№
132/30.10.2015г., в което е отразен пълния адрес на заявителя, поради което не
е била налице пречка решението на ОбС да му бъде съобщено и чрез отправяне на
писмено съобщение. Т.е., налице са били условия актът да бъде съобщен по реда
на чл.61, ал.2 от АПК, но по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства за предприети действия за съобщаването му по предвидения в
цитираната разпоредба ред (удостоверяване на устното уведомяване с подпис на
извършилото го длъжностно лице или отправено писмено съобщение). Действително в
писмения отговор ответната страна сочи, че
препис от протоколното решение е
бил връчен на оспорващия, поради което е отправено искане за допускане до
разпит на двама свидетели за установяване на посоченото обстоятелство.
Впоследствие в проведеното на 27.02.2019г. открито съдебно заседание ответникът
чрез своя процесуален представител уточнява, че поддържа искането за разпит на
един свидетел за посоченото обстоятелство, а именно – М.Х.И., която е работила
като специалист „Човешки ресурси, архив и Общински съвет“ в Община Върбица.
Това искане е уважено от съда и въпросният свидетел е допуснат до разпит при
режим на призоваване и призован за следващото съдебно заседание. Поради
неявяването му в проведеното на 27.03.2019г. второ съдебно заседание, ответната
страна се е отказала от разпита на свидетеля, в резултат на което съдът е
отменил определението си за допускането му до разпит. От изложеното следва, че по
делото не са ангажирани доказателства, установяващи сочения от ОбС-Върбица
факт, че оспорваното решение е било надлежно съобщено на жалбоподателя. А и по
същество чл.61, ал.2 и ал.3 от АПК изрично сочи начините, по които се
документира връчването на индивидуалните административни актове, за да се счита
същото за валидно осъществено, което изключва възможността за установяването му
със свидетелски показания.
Предвид
изложеното съдът не споделя доводите на ответната страна за просрочие на
оспорването, аргументирано с факта на обявяването му на интернет страницата на
Община Върбица на 13.07.2017г., тъй като не е било извършено съобщаване на акта
по някой от начините, визирани в чл.61, ал. 2
от АПК, въпреки наличието на условия за това, което изключва възможността
за надлежното му съобщаване по предвидения в чл.61, ал.3 от АПК, ред.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорването е процесуално допустимо, тъй като е депозирано в
законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт
и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на решението. С оглед
на това, съдът намира искането на ответната страна за прекратяване на съдебното
производство за неоснователно.
Разгледано
по същество, оспорването е основателно,
поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1,
т.8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, а по реда на §27, ал.2 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.62/2010 год.) предоставя земи от общинския
поземлен фонд. В случая решението е прието с поименно гласуване( съгласно
чл.27, ал.5 от ЗМСМА), с участието на 14 от общо 17 общински съветници (съгласно чл.4, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския
съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация и
представен списък на общинските съветници), при наличие на необходимия кворум
по чл.27, ал.2 от ЗМСМА (повече от половината от общия брой на съветниците) и
на изискуемото съгласно чл.27, ал.4, във вр.с чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА
квалифицирано мнозинство (повече от половината от общия брой на съветниците), а
именно - с 9 гласа «за», без гласове «против» и 5 гласа «въздържали се». С
оглед на това съдът приема, че решението е постановено от компетентен
административен орган.
Решението обаче е постановено в нарушение на изискванията за
форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както
и в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което
представлява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде
отменен. Съображенията в тази насока са следните:
Атакуваното
решение е издадено в писмена форма, като мотивите за обективираното в него
властническо волеизявление се съдържат в проведените обсъждания преди
приемането му и в докладната записка на Кмета на Община Върбица, въз основа на
която е прието оспореното решение. В цитираните документи обаче е обосновано
единствено, че в случая не са налице доказателства за наличие на
предпоставките, визирани в чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ за обезщетяване с
равностойни земи от общинския поземлен фонд, тъй като в землището на с.Кьолмен
няма земеделски земи, застроени с обекти - общинска собственост и не са
проведени мероприятия, представляващи обекти - общинска собственост, в който
случай обезщетението е със земи от общинския поземлен фонд, а е приложима
хипотезата на чл.10, ал.2, т.2 от ЗСПЗЗ за обезщетяване със земи от държавния
поземлен фонд. Посочено е също, че по същество заявителят С.Й. не е поискал
обезщетяване с равностойни земи или с ПКБ по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, а е
пожелал възстановяване на наследствени земи съгласно съдебно решение, при липса
на доказателства по каква причина не може да бъде уважено желанието на
заявителя за възстановяване на имотите на наследодателя му, а се налага
определяне на обезщетение, както и при непосочване конкретната хипотеза на §
27, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, която е приложима, препятстващо
преценката налице ли са основания за приложението на цитираната разпоредба.
От
заявлението на С.Й., адресирано до Началника на ОСЗ-гр.Върбица, става ясно, че
същият е отправил искане да му бъдат възстановени наследствени земи на С.С.С.по
съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, намиращи се в землището
на с.Кьолмен. Въз основа на същото началникът на ОЗС е сезирал ОбС с
предложение за обезщетяване на наследниците на С.С.С.с изрично посочени
земеделски земи от общинския поземлен фонд, като се е позовал на разпоредбите
на чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ и § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Въпреки това
административният орган не е изложил каквито и да било аргументи защо счита, че
не са налице предпоставките на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на
земи от общинския поземлен фонд. Т.е.същият изобщо не е подложил на обсъждане
въпроса относно приложимостта на цитирания § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в
конкретния случай, въпреки, че вносителят на предложението изрично се е позовал
на него, като едновременно с това е обосновал
искането си с факта на наличие на съдебно решение за признато право на
собственост. В тази връзка следва да се има предвид, че административният орган
е обвързан с искането, с което е сезиран, и след като в предложението изрично е
посочено, че се иска обезщетяване с имоти от общинския поземлен фонд в
изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, е следвало
да изложи мотиви относно приложимостта на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в
конкретния случай. Непосочването на конкретната хипотеза на § 27, ал.2 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ не го освобождава от това задължение, тъй като в предложението са
отразени фактите, въз основа на които Началникът на ОСЗ-гр.Върбица основава
своето искане, от които е изводима и приложимата хипотеза на § 27, ал.2, т.2 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. С оглед на това съдът приема, че атакуваното решение не е
надлежно мотивирано, което препятства възможността за съдебен контрол на
същото, поради липса на изложени аргументи относно волята на неговия издател.
На
следващо място, наличието на неяснота в искането, с което е сезиран (каквато се
твърди в докладната записка на Кмета на Община Върбица, изразяваща се в
неуточняване коя от трите хипотези на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е приложима),
не е основание за неговото отхвърляне. При подобна неяснота административният
орган е длъжен съгласно чл.30, ал.2 от АПК да констатира, че предложението не отговаря на
изискванията на закона, като укаже на заявителя да отстрани недостатъците с указание,
че неотстраняването им в указания срок ще предизвика прекратяване на
производството. От изложеното е видно, че като се е произнесъл по неизяснено
според него искане и без да даде възможност на подателя на това искане да внесе
яснота досежно съдържанието на същото, административният орган е нарушил визираното
в чл.30, ал.2 от АПК административно производствено правило.
Освен това, съгласно
чл.9, ал.1 и ал.2 от АПК, при условията, посочени в закона, административният
орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното
производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му
преценка, като събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица. Предвиденото в цитираната разпоредба служебно начало е
доразвито в чл.35 от АПК, където е посочено, че индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая; както и в чл.36, ал.1 от АПК, според който, доказателствата се събират
служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в
специален закон случаи. Цитираните разпоредби задължават административния орган
да събира релевантните за преценката му доказателства и при липса на искане от
заинтересованите лица, което означава, че след като е приел, че в случая не са
налице доказателства дали посочените в предложението на ОСЗ-гр.Върбица имоти са
такива по чл.19 от ЗСПЗЗ, както и дали има свободни имоти от общинския и
държавния поземлен фонд в землището на с.Кьолмен, е следвало служебно да изиска
въпросните доказателства и да се произнесе едва след изясняване на всички факти
и обстоятелства, от значение за случая, а не да мотивира своя отказ да уважи
предложението поради неизяснена фактическа обстановка. Т.е. оспореното решение
е постановено и в нарушение на административнопроизводствените правила,
визирани в чл.9, ал.1 и ал.2, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК.
Описаните
нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като
несъблюдаването им е довело до неизясняване на обстоятелствата, които органът е
счел за установени и които са от значение за съществуването на отказаното от него
субективно право, респективно, тяхното допускане е повлияло върху постановеното
властническо волеизявление, което, при евентуалното им недопускане, би могло да
бъде с друго съдържание.
На следващо
място, с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че атакуваното
решение е издадено и в нарушение на материалния закон.
ОбС-гр.Върбица
е сезиран с искане на основание чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ и § 27, ал.2, т.1,
т.2 и т.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, да предостави намиращите се в землището на
с.Конево, община Върбица имоти с №№ 000037, 023001, 000098 и 000027, в
изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, с което са
възстановени правата на наследниците на С.С.С.върху посочените в него
земеделски земи, намиращи се в землището на с.Кьолмен. Действително, в случая
не са налице предпоставките на чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ, доколкото
в предложението на Началника на ОЗС-гр.Върбица изобщо
липсват твърдения, че възстановените на наследниците на С.С.С.земеделски земи са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, което изключва приложимостта на чл.10б от
ЗСПЗЗ в конкретния казус. В този смисъл доводите на ответната страна, че в
процесния случай обезщетението следва да бъде със земи от Държавния поземлен
фонд, са неоснователни. Налице са обаче предпоставките на втората посочена в
предложението разпоредба - тази на § 27, ал.2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ. В предложението изрично е посочено, че се
предлага обезщетяване на собствениците със земеделска земя от общинския
поземлен фонд в изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на
ВПРС, от което следва, че по същество е отправено
предложение за обезщетяване по реда на §
27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Съгласно § 27,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите
производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се
приключват по досегашния ред.В
съответствие с § 27, ал. 2
от ПЗР на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския
поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на
земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по
земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни
решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците,
чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано
искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2,
т. 1, 2
и 3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на
възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение
по чл. 18ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно
решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или
от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът
на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото
си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в
изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ(ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по
реда на АПК
на лицето по чл. 45д, ал.
2 и служебно - на общинската служба по земеделие.
От
цитираните разпоредби следва извода, че на общинския съвет е предоставено
правомощие за разпореждане със земи от общинския поземлен фонд за целите на
ЗСПЗЗ, като спрямо общата компетентност за разпореждане с общинско имущество по
чл.28, ал.1, т.8 от ЗМСМА, това е специална компетентност, приложима само за
целите на земеделската реституция. Постановеното на основание чл.45ж, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, във вр.с § 27, ал.2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ решение представлява индивидуален административен акт, при издаването
на който административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, като при кумулативното наличие на визираните в цитираните правни
норми предпоставки - мотивирано искане от общинската служба по земеделие с
необходимите приложения, съществуване на едно от условията на § 27, ал.2 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ и заявените имоти да са земи от общинския поземлен фонд, е длъжен
да предостави тези имоти за последващо възстановяване на правото на собственост
върху тях по реда на чл.45ж, ал.3, респ.ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съдът намира, че в
производството по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, преценката на общинския съвет следва
да се ограничи до това налице ли са условията за предоставяне на правоимащите
лица на имотите, посочени от общинската служба по земеделие. Този извод следва
от разпоредбата на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според която, общинската служба по
земеделие представя "мотивирано искане" до кмета на общината, т.е.
именно същата обосновава необходимостта от предоставяне на конкретни имоти на
лицата с възстановено право на собственост върху земеделски земи, за които е в
правомощията на общинския съвет да прецени налице ли са предпоставките на § 27,
ал.2, т.1, т.2 или т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Общинският съвет е следвало да направи
своята преценка досежно обстоятелствата по § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по
отношение на имотите, описани в предложението на ОСЗ-гр.Върбица, изготвено от
последната в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността
върху земеделските земи.
В
настоящия случай ОбС-Върбица е бил сезиран с мотивирано искане на ОСЗ,
гр.Върбица, към което е било приложено съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по
описа на ВПРС. От това следва, че в случая са били налице предпоставките на § 27, ал. 2,
т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (изпълнение на съдебни решения за признато
право на собственост), още повече, че това е посочено изрично и в уточняващото
писмо на Началника на ОЗС-гр.Върбица, с изх.№ 106/07.04.2017г. по описа на
ОСЗ-гр.Върбица, вх.№ 33/07.04.2017г. по описа на ОбС-гр.Върбица. В депозираното искане като орган,
осъществяващ земеделската реституция, ОСЗ-гр.Върбица е посочила, че се касае за
изпълнение на съдебно решение за признато право на собственост, прилагайки
самото решение към предложението. Посочени са и конкретните имоти, подлежащи на
предоставяне на правоимащите лица. По делото са събрани безспорни доказателства
(извадки от регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ в землището на
с.Конево и скици, издадени от СГКК-гр.Шумен), че същите са частна общинска
собственост, респ. са включени в общинския поземлен фонд, от което следва, че
могат да бъдат предоставени на правоимащи лица в реституционно производство.
Действително такива доказателства не са били представени пред общинския съвет,
но както беше посочено по-горе, същият е разполагал с възможност както да ги
изиска от ОСЗ, така и служебно да се снабди с тях. Що се отнася до твърдението,
че ОбС не е разполагал с информация защо предложените от ОСЗ имоти се намират в
землището на с.Конево, а не в землището на с.Кьолмен, където са се намирали
имотите, досежно които е признато право на възстановяване на наследниците на С.С.С.според
съдебното решение по гр.д.№ 315/2000г. на ВПРС, това твърдение не съответства
на установените факти, доколкото по време на разискванията по приемане на
оспореното решение кметът на Община Върбица е заявил изрично, че в землището на
с.Кьолмен няма общински земи, такива доводи са изложени и в протокола от
заседанието на постоянните комисии на общинския съвет, проведено на
22.06.2017г. (протокол № 7/2017г.). Този извод се потвърждава и от Началника на
ОСЗ-гр.Върбица, който в Писмо рег.№ ДА-01-1159/09.04.2019г. изрично сочи, че за
обезщетяване са предложени имоти в землището на с.Конево, тъй като в землището
на с.Кьолмен няма подходяща земя по начин на трайно ползване (ниви) и по декари
за възстановяване. Т.е., налице са били обективни пречки за предоставяне на земеделски
земи в землището на с.Кьолмен и към момента на постановяване на
административния акт неговият издател е бил наясно с причините, поради които се
предоставят именно имоти, намиращи се в землището на с.Конево.
Въз
основа на събраните по делото доказателства следва да се направи извода, че в
случая са налице предпоставките на § 27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за
предоставяне на имотите, описани в предложението на Началника на ОСЗ,
гр.Върбица, на наследниците на Станчо Стаматов. Като го е отхвърлил, колективният
административен орган е постановил своето решение в нарушение на материалния
закон.
В
тази връзка следва да се посочи, че липсата на скица-проект към заявлението не
обосновава различен извод, тъй като по силата на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, скица-проект
на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от СГКК, се прилага
при имоти с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или
възстановими граници, докато предоставените в настоящата хипотеза имоти не са
такива (същите се намират в друго землище). Но дори и да беше необходимо
нейното представяне, административният орган е следвало да предприеме действия
за набавянето ѝ, като укаже на вносителя на предложението да представи
такава по реда на чл.30, ал.2 от АПК, което не е сторил.
Оспореното
решение е постановено и в нарушение на законовата цел, тъй като целта на
регламентираната в § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ процедура е да бъдат обезщетени лицата,
чиито права върху земеделски земи са възстановени по надлежния ред. Тази
възможност е препятствана с оспорваното решение, въпреки наличието на
законовите предпоставки за обезщетяване на наследниците на С.С.С..
За пълнота следва да се посочи, че съдът не
споделя доводите на ответната страна, че имотите, чието предоставяне на
наследниците на С.С.С.е предложено от Началника на ОСЗ-гр.Върбица, са публична
общинска собственост, тъй като от приложените партиди на същите, издадени от
ОСЗ-гр.Върбица е видно, че те са частна общинска собственост.
Изложените
съображения обосновават извода, че атакуваното решение на ОбС-гр.Върбица е
издадено при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила, както и при несъблюдаване на
материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а административната преписка по неговото постановяване -
върната на административния орган за ново произнасяне по искането на Общинска
служба "Земеделие", гр.Върбица, съобразно дадените указания.
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият е
направил разноски на обща стойност 260
лева, в т.ч. внесена държавна такса в размер на 10 лева и 250 лева договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение (видно от договор за правна защита и
съдействие № **********/06.04.2018г. - л.17). При това положение Общински
съвет-гр.Върбица следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от
него деловодни разноски в размер на 260 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал.2, пр.2, във вр. с чл. 173, ал.2
от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Решение № 4 от Протокол № 7/26.06.2017 г. на
Общински съвет - гр.Върбица, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.23 от ЗМСМА е отхвърлил Предложение вх.рег.№ 04-04-13/22.03.2017г. на Началника на
Общинска служба "Земеделие", гр.Върбица.
ВРЪЩА преписката на Общински съвет - гр.Върбица за ново произнасяне по предложението
на Общинска служба "Земеделие", гр.Върбица при спазване на
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона,
съдържащи се в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Общински съвет - гр.Върбица да заплати на С.Й.Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***,
сума в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева, представляваща направени
деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 (четиринадесет) дневен
срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, във вр.с
чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: