Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на десети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4952 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „Д.и.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** която се твърди, че по силата на Договор за изпълнение и
довършителни СМР от 07.02.2017г. между ответното дружество, в качеството на
възложител и ***, в качеството на изпълнител, било договорено изпълнителят да
извърши СМР на обект на възложителя в ***, като общото възнаграждение било
уговорено на 37 995,63лв. без ДДС, а отделните СМР били посочени в
приложение към основния договор. Твърди се, че по силата на Договор за
заместване от 10.02.2017г., в основния договор от 07.02.2017г. било внесено
съществено изменение, като досегашния изпълнител *** бил заместен от друг такъв
– ищеца „Д.и.“ ЕООД, което встъпило универсално в правата и задълженията на
изпълнителя, а възложителят изрично се съгласил с това правно и фактическо
положение, подписвайки договора за заместване. Твърди се също, че възложителя
заплатил част от уговореното възнаграждение, както следва: авансово заплатил
сума в размер на 27 356,84лв. по фактура №***., както и извършил частично
плащане по фактура №***., като от общо фактурираната сума от 12 746,72лв.
заплатил 9 502,88лв. Разликата от 3 243,84лв. останала незаплатена и
до момента на заявяване на претенцията пред съда, въпреки водената
кореспонденция в тази насока между страните. Излага се, че в договора имало
регламентирана неустоечна клауза, обективирана
в т.38 от същия. Сочи се, че по силата на тази уговорка била дължима неустойка
върху непогасената главница за периода от 22.02.2018г. до 10.04.2018г. в размер
на 544,97лв. Навеждат се доводи, че върху непогасената главница била дължима и мораторна лихва за периода от 22.02.2018г. до
10.04.2018г. в размер на 43,25лв.
Ищецът твърди, че претендирал горните вземания по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ***била издадена
заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника.
С
изложените обстоятелства се мотивира правен интерес от предявяване на иск за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че ищецът не е изпълнил
позиция 3.1 и 3.2 от Приложение №1 към договора, което представлявало спесификация на договорени работи и доставки, а именно –
доставка и направа на облицовка с огледало ***и доставка и монтаж на огледало ***.
Твърди се, че по двете позиции ищеца следвало да достави и монтира общо 70,27
кв.м. огледало ***, а вместо това доставил 31 кв.м. огледала, за които в
протокола твърдял, че са ***, но нямало доказателства, установяващи това.
Навеждат се доводи, че приложената към исковата молба „Декларация за
изпълнение“, издадена от производителя на доставените и монтирани от ищеца
огледала ***не било отбелязано, че стъклата били ***, както и не било
отбелязано съдържанието на желязо в стъклото, а също така сертификата бил
издаден през 2013г. Сочи се, че проекта на дизайн на магазина на ответника бил
на ***, поради което в приложение №1 към договора – т.3.1. и 3.2 било
предвидено огледалата ***да бъдат съгласувани със соченото дружество, а такова
съгласуване не било извършено от ищеца. Излага се, че поради липсата на
соченото съответствие, ответника не бил приел изпълнението и не бил подписал приемо-предавателния протокол, като за несъответствието
ответника бил уведомен по телефон и чрез работещи на обекта, а писмено
уведомление не било връчено, т.к. не можел да бъде намерен на адреса на
управление на дружеството. Твърди се, че съгласно уговореното в чл.14 от
договора, възложителя имал право да удържа суми от изпълнителя за неизпълнени
работи и доставки. Ответникът счита, че при изложените от него обстоятелства не
дължал заплащане за недоставени 39,27 кв.м. огледала, както и не дължал
заплащане за поставените такива, които не били от договорения вид. Ответникът релевира възражение за нищожност на неустоечната
клауза, като противоречаща с добрите нрави. Оспорва претенцията за мораторна лихва, като счита, че същата е недопустимо да се кумулира с неустойка за същия период.
Съдът като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. №***по описа
на ***се установява, че ищеца депозирал 30.04.2018г. пред ***заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника „Д.М.Р.“
АД за процесните вземания – 32443,84 лв. главница,
544,97лв. договорна неустойка за периода 22.02.2018г. – 10.04.2018г., 43,25лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 22.02.208г. – 10.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане. Заповед за изпълнение е била издадена
на 02.05.2018г. Срещу същата е постъпило възражение от длъжника в
законоустановения двуседмичен срок и с разпореждане на съда от 25.05.2018г. е
указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната искова претенция е предявена в
законоустановения едномесечен срок, поради което съдът я намира за допустима.
Безспорно е между страните и се установява
от представения препис на Договор от 07.02.2017г., сключен между ответника ***,
в качеството на възложител и трето за спора лице – ***, в качеството на
изпълнител, че е било постигнато съгласие между договарящите за изпълнение от
страна на изпълнителя на довършителни строително-монтажни работи за обект :
„Преустройство на помещение 1.С.110, ***
Според обективираното
в чл.3 от съглашението общата стойност на договорените строителноремонтни
работи е била уговорена в размер на 37 995,63лв. без ДДС, определена на
база договорени твърди единични цени и количества от количествената сметка на проекта-
съгласно Приложение №1, представляващо неразделна част от договора. Страните са
предвидили в чл.4 и чл.5, че договорената обща ориентировъчна стойност е
променлива, доколкото количествата са променливи, а договорените единични цени
не се променят за срока на договора по никакъв повод.
Видно е от представения препис на
соченото Приложение №1 към договора, че според обективираното
в т.3.1 и т.3.2, изпълнителя е поел задължение за доставка и направа на
облицовка с огледало – ***при общо количество 70,27 кв.м., единична цена на
кв.м. – 87,20лв. и обща цена 6127,54лв. Посочено е в същото Приложение, че
изпълнението на това задължение е следвало да бъде съгласувано с ***по
отношение на вида на огледалата.
Ответникът е представил Протокол за
предоставяне на мостри за огледало 6мм ***и огледало 6мм обикновено, съставен
на 10.02.2017г. в отношенията му с ***.
Установява се от представения препис
на Договор за заместване от 10.02.2017г., подписан между страните по съглашението
от 07.02.2017г. и ***, че по силата на същия ищеца е заместил изпълнителя ***,
поемайки всички негови права и задължения.
Не се спори между страните, че по процесния договор е била издадена от *** фактура № 000000***.
за сума в размер на 22 797,37лв.
без ДДС, която била заплатена от ответника. Касае се за извършено авансово
плащане по договора, която безспорно е била отчетена в отношенията между
страните
Видно е от приложения препис на
Протокол / Акт обр.19 за установяване завършването и
за заплащането на натурални видове СМР към м.февруари 2018г., че ищцовото дружество описало в съставения документ извършени
и подлежащи на заплащане СМР, сред които доставка и направа на облицовка с
огледало ***в количество 31 кв.м. и обща цена 2 703,20лв. Видно е от Протокола,
че не е била внасяна промяна в уговорените в съглашението от 07.02.2017г.
единични цени, но е налице отлика в количествата и съответно в крайната
стойност на отделните СМР. При това общата им стойност възлязла на
33 419,64лв. без ДДС и след приспадане на авансово платената сума от 22 797,37лв. оставала за плащане сума
в размер на 10 622,27лв. без ДДС или 12 746,72лв. с ДДС. Видно е, че
Протокола не е бил подписан от представляващ ответника.
За същата сума ищцовото
дружество издало фактура № 0000000***., приложена в препис по делото.
Страните не спорят, че ответното
дружество е заплатило част от сумата по фактурата – в размер на
9 502,88лв., като не е заплатило остатъка в размер на 3 243,84лв.
Ищецът е представил декларация за
експлоатационни показатели на вътрешни огледала от кристално стъкло със
сребърно покритие с дата и място на издаване 01.07.2013г. ***, с положен подпис
и поставен печат на ***
Представена е от ответника оферта от ***
за изработка на стъкла клиър вижън
и обикновено, изпратена на вниманието на ***
В хода на производството по делото са
събрани гласни доказателства –показанията на свидетелите ***, сочени от ищеца и
свидетеля В.И.М. – сочен от ответника.
Свидетелят ***излага в показанията
си, че е изпълнявал координиращи функции по реконструкцията на магазина на
ответника в ***. Пояснява, че е управител на ***, което подписало договора с
ответника от 07.02.2017г., но в процеса на работа се наложила една строителна
категория, която „Д.И.“ ЕООД притежавало и това наложило последното да замести
първоначалния изпълнител. Излага, че след това съглашение той останал да
завърши обекта на техническо ниво. Излага също, че изпълнителя трябвало да
монтира огледала ***, като според предоставената документация му бил посочен и
конкретен доставчик на такива - ***. Твърди, че в процеса на изпълнение
представителите на това дружество заявили, че не можели да доставят огледалата
за срока, за който трябвало да бъде направен магазина, поради което изпълнителя
се обърнал към друг доставчик – ***. ***излага още, че сочените две дружества
не били производители на стъкло, а кроячи на такова, като в България
производител било дружеството ***, но било възможно да има и внос. Сочи, че
монтираните от ищцовото дружество огледала били
поставени по колоните в обекта, както и по стени на същия. ***твърди също, че
от страна на възложителя „Д.М.Р.“ имало технически ръководител на обекта през
цялото време – ***, който според свидетеля бил запознат с обстоятелството че
дружеството *** не можело да достави огледалата навреме. Сочи, че на всяко от
доставените огледала имало стикер с написани на него размери, тип на огледалото
и доставчик.
Свидетелят ***излага в показанията
си, че бил нает от ищцовото дружество да работи по
монтирането на огледалата в магазина на ответника в ***. Сочи, че монтирали
огледала по колони и няколко стени. Те били доставени от *** и на всяко от тях
имало етикет с размери и вид на огледалото. Твърди, че на обекта имало техник,
който видял какви огледала се монтирали, но нямало възражения от негова страна,
като след това разбрал за възникнал спор, че огледалата не били ***.
Свидетелят В.М. излага в показанията
си, че работи в ***, като ръководител на проекти. Твърди, че в края на 2016г. ответника
им възложил ремонт и обзавеждане на свой магазин в ***, като ***направило
мебелите и частично облицовки по стените и вратите на пробните. Сочи, че на
обекта имало и други изпълнители, сред които ***, и работили съвместно с него.
Пояснява, че проекта включвал доставка и монтаж на огледала, като монтираните
такива по мебелите и изделия, изпълнени от ***, били доставени от същото дружество. Излага, че
отделно от тях били монтирани от ***, доставени от него огледала. Твърди, че
възложителя имал изискване всички огледала да бъдат ***– с по-добро качество и
без желязо в състава им. Излага още, че дружеството ***работело при доставката
на такива огледала само с *** и не знаели да има друг такъв доставчик. Св.М.
твърди също, че ищцовото дружество не било
съгласувало с тях вида на огледалата, които монтирало, а малко преди завършване
на обекта техническия ръководител *** му казал, че строителната фирма не можела
да достави ***огледала. Това наложило да бъдат подменени монтираните от ***такъв
вид огледала на вратите на пробните с други – за да нямало разлика с
монтираните по стените огледала.
Съдът възприема показанията на
разпитаните свидетели, като намира, че не противоречат помежду си, а взаимно се
допълват.
От изслушаното заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установяват следните
обстоятелства: Наименованието ***е търговско наименование, което се използва от
различни производители и доставчици на огледала – в своята същност се използва
за огледала произведени от стъкла с понижено съдържание на желязо. При
извършените справки вещото лице е установило, че не всички производители на
огледала предлагат продукти с наименованието ***, като е посочило, че всеки
производител е длъжен да издава сертификат/декларация за съответствие на
произведеното от него стъкло. Според експерта е възможно в зависимост от
използваното стъкло за производство на огледала да е налице минимална визуална
разлика, в зависимост от дебелината на използваното стъкло, производителя на
стъклото, състава на амалгамата, която се нанася върху него и други. След взета
проба и направени необходими изследвания и анализ, вещото лице е посочило, че
не може да даде еднозначен отговор на въпроса дали монтираните от ищцовото дружество огледала са ***. Пояснил е, че при тестване на взетата проба
за лъчепреминаване, е отчетен показател 0,88, като за
сравнение, според данни на официалния сайт на фирма Тракия глас, при огледала ***този
показател е 0,91, а при обикновени 0,87. Става ясно също така от
констативно-съобразителната част на експертизата, че при направения химичен
анализ на взетата проба е било установено ниво на желязо 0,14%, което е в
горната граница на допустимите стойности съгласно научната литература. Посочено
е още от вещото лице, че по визуални характеристики взетата проба имала лек
зеленикав оттенък при поглед отстрани, което не съответствало на стъкло с
понижено съдържание на желязо. При
изслушване на експерта в съдебно заседание заявява, че правейки справка при
всички големи производители на стъкла установило, че в 95% от случаите не
посочвали какво трябвало да бъде количеството на желязо при стъкла с намалено
количество на желязо, а при двама от производителите неофициално му било
посочено, че трябвало да бъде от 0,01 до 0,04%. Доколкото се касаело до данни,
които производителите не предоставяли официално, вещото лице не ги съобразявало
при изготвяне на заключението си, а взело предвид извлечената информация от
научната литература.
Вещото лице
отбелязва също така при изслушването му, че при огледа на място констатирало
визуално, че посочените му като монтирани от ищеца огледала имали леко
зеленикаво оцветяване по ръба, което по данни от интернет било характерно за
стъклата, които не били с намалено съдържание на желязо.
Съдът кредитира обсъденото експертно
заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Правоотношението между страните, от
което произтичат претендираните от ищеца вземания, се
е развило по сключения Договор за изпълнение на „Довършителни
строително-монтажни работи” от 07.02.2017г., по който ответника ***е бил
възложител, а ***изпълнител, заместен от ищеца „Д.И.” ЕООД по силата на сключен
между трите дружества Договор за заместване от 10.02.2017г.
Възникналата облигацонна
връзка има характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл.
от ГПК.
Установи се, че по силата на
постигнатото съглашение ищеца е следвало да извърши строително-монтажни работи
на обект магазин на ответника в ***.
По отношение на спорните дейности -
доставка и направа на облицовка с огледало ***и доставка и монтаж на огледало ***се
установи от обсъденото Приложение, представляващо неразделна част от договора,
че изпълнителя ***е поел задължение за монтиране на такова огледало в
количество общо 70,27 кв.м. и единична цена на кв.м. – 87,20лв.
Стана ясно обаче от обсъдения
договор, че в чл.4 и чл.5 от същия е било изрично предвидено, че посочените в
Приложението количества са променливи в хода на изпълнението, а единичните цени
не са подлежали на промяна.
Ищецът е посочил в съставения от него
Протокол за установяване на извършването и заплащането на натурални видове СМР
към м.февруари 2018г., че дейностите по доставка и направа на облицовка с
огледало ***са били изпълнени в количество 31 кв.м. при единична цена 87,20лв.
и обща стойност 2 703,20лв. без ДДС (3 243,84лв. с ДДС).
Неоснователни са възраженията на
ответника, че е налице неизпълнение, поради несъответствие в обема на
извършената облицовка с огледала, т.к. в писменото си съглашение страните са предвидили
изрично, че първоначално посочените количества по отношение на всяка от
дейностите са променлива величина. Не се твърди, че възложената за изпълнение
на ищеца част от обекта е останала недовършена, съответно, че са останали
необлицовани с огледала повърхности, за които това е било предвидено по проект,
а се възразява единствено, че монтираните огледала не съответстват по вид на
уговореното. Ищецът не е и претендирал заплащане на по-голяма по обем от извършената дейност по монтаж на огледала
(31кв.м.). Вярно е, че възложителя не е подписал съставения Протокол Акт
образец 19, но е безспорно, че е приел престирания
резултат по отношение на всички останали уговорени СМР, а от гласните
доказателства стана ясно, че спор е възникнал единствено за вида на монтираните
огледала.
Според уговореното в процесния договор, монтираните от ищеца огледала е следвало
да бъдат ***. Страните по съглашението не са уговорили конкретни показатели,
свързани с това наименование, но са предвидили задължение за изпълнителя да
съгласува огледалата по вид с ***.
Стана ясно от експертното заключение,
че наименованието „***за огледала е търговско и се използва за такива,
произведени от стъкло с понижено съдържание на желязо. Стана ясно също така, че
няма конкретно регламентирано правило за точното съдържание на желязо в огледалата
с търговското наименование ***, а в научната литература е посочена горна
граница 0,14-0,16%. Установи се, че производителите на такива стъкла не са
задължени и не посочвали съдържанието на желязо в продукта, но от друга страна
са задължени да представят сертификат/декларация за съответствие на
произведеното стъкло. От експертното заключение се установи още, че монтираните
от ищеца огледала в изпълнение на процесния договор
били със съдържание на желязо 0,14%, което е в горната граница, посочвана в
научната литература за стъкло ***.
Съобразявайки така установеното от
експертното заключение, съдът приема, че ищеца е доставил и монтирал в магазина
на ответното дружество огледала, отговарящи на търговското наименование ***,
според научната литература. За продукта е била издадена и необходимата
декларация за съответствие. Документът е с логото на дружеството производител и
подпис и печат на търговеца, продаващ стъклата. Датата на декларацията е
поставена от производителя и очевидно не би могла да съответства на датата на
продажба на крайния клиент, което не е и необходимо.
Доколкото задължението по процесния договор е за родово определена престация, може да се приеме, че в това отношение е било
изпълнено от ищеца и са били доставени огледала, отговарящи на търговското
наименование ***. От друга страна обаче е било уговорено огледалата, макар и
родово определени, да бъдат съгласувани с ***.
Стана ясно от гласните доказателства,
че дружеството *** също е изпълнявало по възлагане на ответника дейности по
ремонт и обзавеждане в същия магазин, като част от тях са били свързани с
доставка и монтаж на огледала, които е следвало да отговарят на търговското
наименование ***.
Доколкото предлаганите от различни
производители огледала с това търговско наименование е било възможно да имат
визуални разлики, както се установи от експертното заключение, обяснимо и
съответно на интереса на възложителя е регламентираното в процесния
договор задължение за съгласуване на конкретно влагания при изпълнението продукт от страна на ищеца с дружеството,
извършващо останалото обзавеждане.
Установи се от показанията на св.***,
че на изпълнителя ***е бил указан конкретния доставчик на огледала ***, чийто
продукти трябвало да ползва ***, но поради невъзможност да бъдат доставени от
него за срока, в който следвало да се завърши обекта, ищеца се обърнал към друг
доставчик.
Установи се също така от показанията
на св.В.М., че дружеството *** работело с огледала *** само от един доставчик ***.
Стана ясно от същите показания, че изпълнителя
***не е съгласувал конкретно избраните от друг доставчик огледала *** с
дружеството *** и след монтажа им, последното се наложило да подмени предвидени
от него огледала *** за вратите на пробните, за да се избегне визуална разлика
с монтираните от ищеца огледала по стените.
При съобразяване на горното, съдът счита,
че точното изпълнение на задължението по процесния
договор за съгласуване на избраните за монтаж огледала *** с дружеството *** би
било изпълнено точно, ако са били закупени от доставчик ***, който изрично е
бил указан на ищеца, и от който *** е закупувало монтираните от него огледала.
С оглед установеното от показанията
на ***, че не е било възможно осигуряване на необходимите огледала от
доставчика *** в срока, поставен за
завършване на възложените СМР, задължението за точно изпълнение е налагало
съгласуване на огледалата от избрания нов доставчик с дружеството ***
От събраните в настоящото
производство доказателства не се установи да е било извършено подобно
съгласуване.
При тези обстоятелства, съдът счита,
че се касае за отклонение на изпълнителя от поръчката по смисъла на чл.265 от ЗЗД. В подобна хипотеза сочената законова разпоредба предоставя на възложителя
три алтернативни възможности за защита на неговите интереси: 1 - поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2 - заплащане на
разходите, необходими за поправката; или пък 3 - съответно намаление на
възнаграждението.
Законодателят е дал и право на
възложителя да развали договора в случай, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. За да се породи това право на
възложителя е необходимо такова лошо изпълнение на задълженията на изпълнителя,
приравнимо на пълно неизпълнение.
Макар и в случая отклонението да е
единствено по отношение на монтираните огледала, които представляват част от
уговорените и подлежащи на изпълнение СМР, съдът счита, че горните законоустановени права са могли да бъдат упражнени от
възложителя само по отношение на този елемент от изпълнените работи без това да
засяга договора в неговата цялост.
Съдът намира, че в случая не може да
се говори за такова лошо изпълнение, приравнимо на
пълно неизпълнение, т.к монтираните огледала са могли да бъдат ползвани по
предназначение и на практика престираното се ползва
от възложителя. Поради това за ответника не е възниквало правото да развали
договора в частта, имаща за предмет доставка и монтаж на облицовка с огледало ***. Единствено при възникнало и надлежно
упражнено право на разваляне на договора в тази част, ответника не би дължал
плащане за изработеното.
Не се установи да са били упражнени
от възложителя другите му права – за поправяне на работата, заплащане на разходи
необходими за поправка или намаление на възнаграждението.
Ето защо, той дължи уговореното
възнаграждение изцяло – за извършената доставка и облицовка с огледало ***при
обем 31 кв.м. и уговорена единична цена 87,20лв. без ДДС – общо 2 703,20лв.
без ДДС или 3 243,84лв. с ДДС.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.266, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По иска с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Установи се от обсъдения договор, че
в чл.38 от същия е било регламентирано, че при необоснована забава на плащането
на дължимата сума от страна на възложителя, последния дължи на изпълнителя неустойка
в размер на 0,35% на календарен ден от дължимата сума.
Според предвиденото в чл.11 от
договора плащането е следвало да се извърши в срок от 5 календарни дни от
датата на приемане и утвърждаване на представените съгласно т.8 документи от Обектовия инвеститорски контрол, т.е. Акт образец 19 и
документите, удостоверяващи съответствието на вложените строителни продукти със
съответните изисквания към строежите: сертификати, декларации за съответствие,
паспорти и др.
В случая съставения Акт образец 19 не
е подписан от възложителя. Не се твърди в исковата молба кога тези документи са
предоставени на възложителя, макар и да е приложено копие на известие за
доставяне на пратка до същия на 21.02.2018г. (на л.22), в което не е описано какви
документи са били връчени.
Съдът счита, че датата на плащане от
възложителя по издадената от изпълнителя фактура №0000000***. – 02.03.2018г.,
видна от приложения отчет по сметка, изд. от ***и извлечение от счетоводна
книга на ищеца, може да се приеме за такава,
на която ответника е приел посочените в чл.8 от договора документи.
От тази дата, съдът приема, че е
започнал да тече уговорения 5-дневен срок за плащане на цялото възнаграждение,
доколкото не са били упражнени правата по чл.265, ал.1 от ЗЗД. При това срока е
изтекъл на 07.03.2018г. Ето защо, съдът счита, че уговорената в чл.38 от
договора неустойка е дължима за периода от 08.03.2018г. до 10.04.2018г.
Изчислена за този период неустойката възлиза на 385,90лв. (за 35 календарни
дни).
Съдът обсъди и възражението на
ответника за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите
нрави.
Както е прието в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при използването на критерии като естеството на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Процесната
неустойка е мораторна по характера си и е уговорена за
забавено изпълнение на парично задължение. Отчитайки освен обезщетителната,
така и санкционната й функция, не може да се приеме, че единствената цел, за
която е уговорена излиза извън тези функции. Както приема съдебната практика
липсата на краен предел или фиксиран срок, до който може да се начислява неустойката
не я прави нищожна, т.к. преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на
сключване на договора. Законодателно не е въведен и праг в процентно отношение,
до който да се уговаря неустойката, а такъв не би могъл да бъде поставен и от
съдебната практика. Определеният в случая размер от 0,35% за всеки ден забава
сам по себе си не би могъл да бъде преценен като прекомерен или несъразмерен.
Не са въведени с възражението други факти и обстоятелства, преценката на които
да обуславя извод за нищожност на процесната клауза
за неустойка.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.92, ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан до размера на сумата от 385,90лв.,
представляваща дължима неустойка за периода от 08.03.2018г. до 10.04.2018г.
Претенцията в останалата част до пълния претендиран
размер от 544,97лв. и за периода от 22.02.2018г. до 07.03.2018г. се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По иска с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователна
претенцията на ищеца за мораторна лихва. Както приема
съдебната практика по правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на
парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва
за същото неизпълнение (Решение №68/09.07.2012 по дело
№450/2011 на ВКС, ТК, I т.о.).
Ето защо, съдът счита, че претенцията
за установяване на вземане на ищеца за сумата от 43,25лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за процесния
период от време следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По
въпроса за разноските. Съдът дължи произнасяне по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 77 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
800лв. В исковото производство също са направени разноски за държавна такса в
размер на 77лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. и за вещо лице
в размер на 300лв. Ответникът, чрез пълномощника си е заявил възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение и претендира
намаляването му до установения в Наредба №1/2004г. минимален размер. Съдът
намира, че не са налице основания за намаляване на размера на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в исковото производство. Минималният размер,
предвиден с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. възлиза на
597,61лв., а заплатеното от ищеца го надвишава с 200лв., като с оглед
фактическата и правна сложност на делото не може да се приеме за прекомерен. Съдът
обаче счита, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
производството, проведено по чл.410 от ГПК, прекомерно се явява заплатеното за
същото от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. и по правилото на
чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде намалено към минималния, предвиден в чл.7,
ал.7, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.,
а именно – 400лв.
При съобразяване на горното и съразмерно уважената част от
иска, ответника дължи на ищеца разноски за заповедното производство в размер на
453,15лв. (от общо сторените за държавна такса в размер на 77лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.).
За исковото производство ответника дължи на ищеца разноски
съразмерно уважената част от иска в размер на 1118,15лв. (при общо сторени в
размер на 1177лв.).
Съразмерно отхвърлената част от иска, ищецът дължи на
ответника разноски за исковото производство в размер на 67лв. (при общо
направени разноски в размер на 1340лв.)
По компенсация ответника следва да заплати за исковото
производство разноски на ищеца в размер на 1051,15лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.92, ал.1 от ЗЗД, че ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ на „Д.И.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 3243,84лв., представляваща главница и сумата
от 385,90лв.,
представляваща договорна неустойка за периода от 08.03.2018г. до 10.04.2018г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано
от
27.04.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1785
от 02.05.2018г. по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер на неустойката
от 544,97лв. и за период на същата от 22.02.2018г. до 07.03.2018г., както и за претендираната мораторна лихва
върху главницата в размер на 43,25лв. за периода от 22.02.2018г. до
10.04.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.И.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 453,15лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от
иска и сумата от 1051,15лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, съразмерно уважената
част от иска и по компенсация.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :