Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.Перник, 24.01.2017 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд, гражданска колегия, в публичното заседание на единадесети ноември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Людмила
Пейчева
при секретаря Емилия Павлова в присъствието
на прокурора, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 299 по
описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства В.К.С., с
ЕГН:********** ***, чрез пълномощника адв. В.П. от САК, със съдебен адрес:*** моли да се осъди ответникът Е.П.Д., с ЕГН: **********,
и с адрес: *** да му заплати сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени морални вреди за
изнесени неверни клеветнически обстоятелства в статия на *** год. в брой 226
/3987/, година ХIV,
публикувана във ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на публикуване на интервюто с ответника на *** год. до окончателното й
изплащане. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника Е.П.Д., с който
оспорва иска като недопустим и счита, че няма правен интерес от предявяването
му. Наред с това счита, че искът е неоснователен.
Пернишкият
окръжен съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.12 и 235 ГПК, ал.1 ГПК приема за установено и доказано
следното:
Не
се спори по делото, че ищецът е *** на с. К., община К., област П., а
ответникът до *** год. е *** в същата община.
На
*** год. в брой 226 /3987/, година ХIV на *** е публикувана следната статия:
„Лидерът на *** Е.Д.: *** на *** В.С. се построи незаконен водопровод, събира
от съседи по 3 600 лева за включване, полива си градина, няма водомери“.
Статията е по повод проведено интервю от екип на *** с ответника Е.Д. и е
поместена на заглавната страница на вестника в брой 226 /3987/ с продължение на
страница втора, където е поместена снимка на ищеца с посочване на името му,
както и снимка на ответника. Наред с това ответникът е провел това интервю,
отразено във вестника на *** год., преди отпечатване на броя, а исковата молба
е подадена в съда на *** год. Следователно ответникът е имал достатъчно време
след публикуването на материала и отразяването му, да направи искане изнесеното
от него да бъде коригирано или да поиска право на отговор, което е гарантирано
от закона, за да оправдае невярно отразеното в интервюто, което същият не е
сторил. Поради това възражението му, че е налице точно пресъздаване на
изнесеното от него в публикуваното интервю във *** е неоснователно. В този
смисъл в хода на съдебното производство не са ангажирани и събрани
доказателства в подкрепа на това възражение и същото остава напълно недоказано.
В
публикуваното интервю ответникът Е.Д. заявява, че „Незаконен водопровод от един
км. до къщата си е построил *** на *** В.С.. По трасето към махалата, където
живее ***, не е открит нито един водомер. От водопровода се ползват още
десетина домакинства в съседство на ***“. Посочено е също, че „Водопроводът
тръгва от поречието на р. С., която захранва селата *** и ***. В *** в района
на бензиностанцията има два водопровода и две сонди. Едната сонда е за д. е. к.,
а втората е направена да захранва водопровода на ***. Тя е по проект на ПУДООС
и е изградена от „Х.“, където има направен водопровод. Сондажът качва водата до
резервоара на баира. Точно там има прикачени незаконни водопроводи, като
единият от тях е с дължина 1 км. и захранва махалата където живее *** и води
направо до къщата му. Там той има и други имоти. *** В.С. е събирал от съседите
си 3600 лв., за да ги свърже с водопровода. Ответникът е посочил, че счита това
за абсолютно незаконно захранване.
Посочено
е, че второто голямо нарушение, че има изграден резервоар при това в частен
имот. Резервоарът е изграден от община К. в този частен имот и според ответника
е направена някаква оферта. Счита, че в цялата тази процедура няма никаква
прозрачност и няма решение на О. с.. Също така се строи с общински пари в
частен имот, купува се помпа, която качва водата и харчи ток, а общината плаща
всичко…“ Твърди също, че в един от имотите на *** видял черна ПВЦ тръба, цялата
перфорирана отгоре, което дава основание да счита, че става въпрос за капково
поливане на овощна градина. Така се качва вода колкото му е необходима с
помпата, полива си градината, от което следва въпросът колко пари той е платил
за вода. Също така никъде не видял водомер след направения оглед на водопровода
със специалисти. Цялата тази енергия я плаща Община К..
Ищецът
счита тези неверни твърдения, направени във ***, че представляват клевета,
целяща промяна на обществената оценка, с оглед постигането на дълготрайно
негативно отношение на обществото към личността на В.С. в личен план, и като ***
на Община К.. Според него същата представлява съзнателно, целенасочено
унижаване на чувството за лично достойнство на член на обществеността в с.К.,
който е *** и ***.
Предмет
на преценка при правомерността на посочените изрази следва да бъде съпоставката
между правото на защита на честта и доброто име на ищеца по чл.32 от Конституцията на РБ, и свободата на средствата за масова информация,
гарантирана в чл.40 ал.1 от Конституцията. Намесата в тези права и тяхното
ограничаване е допустима само в изрично посочените случаи, включително за
защита на правата и доброто име на другите, по смисъла на чл.39 ал.2 и чл.41
ал.1, изр.2 от Конституцията. Между двете конституционно защитени ценности няма
йерархична подредба по значимост, а изключенията при ограничаване на правото на
мнение и информация следва да се тълкува ограничително. В този смисъл е Решение
№ 7 от 04.06.1996 г. на Конституционния съд по конст.дело № 1/96 год., раздел
2, т.7 и раздел 3 т.1. От изложеното следва, че едно изявление е противоправно
само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото
изявлението не е вярно.
Следователно
при преценка основателността на предявения иск, на анализ подлежи съдържанието
на изявленията - дали има налице обидни според общоприетите норми изрази и дали
с тях конкретно е охарактеризирана личността на ищеца. На второ място, на
проверка за неистинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са
неверни и позорят адресата това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. В тази връзка мненията и оценките не подлежат на
проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само
ако представляват обида. В този смисъл е тълкуването, дадено по реда на чл. 290
на съдебни решения, представляващи задължителна съдебна практика - Решение № 85
от 23.03.2012 год. по гр. дело № 1486/2011 год., ГК, 4-то ГО на ВКС; Решение №
86 от 29.01.2010 год. по гр. дело № 92/2009 год., ГК, 2-ро ГО; Решение № 62 от
06.03.2012 год. по гр. дело № 1376/2011 год., ГК, 4-то ГО на ВКС и други.
Изложеното
дава основание да се приеме, че всички твърдения на ответника са представени от
него като факти и са безспорно насочени към ищеца. Така ищецът е представен, че
изгражда незаконни водопроводи, изразходва общински пари за изграждане на
честни резервоари и взима пари за това от съседите си. Изнесената информация от
ответника е представена от него като нещо сигурно за факти и лични твърдения.
Същото, както и заглавието на интервюто и цялостното му съдържание има за цел
да дискредитира ищеца пред цялата общественост. Данните по делото сочат, че
тези твърдения изнесени от ответника Е.Д. не отговарят на обективната действителност.
Още
в исковата молба се въвежда като спорен факт отрицателното фактическо твърдение
за невярност на изнесените в интервюто факти, а именно построен лично от ищеца
частен водопровод, за прикачване към който същият е събрал 3 600 лв. от
жителите на махалата, изградил е незаконно капково поливане, като *** на Община
К., и е допуснал изграждането на негов частен резервоар - помпа и токът, който
изразходва да бъде за сметка на общината. Твърдението за това е, че изложените
в статията фактически твърдения за серия от сериозни нарушения и злоупотреби
със служебно положение са неверни, е по своята същност са отрицателно
фактическо твърдение. Съгласно съдебната практика по чл. 290 ГПК отрицателният
факт не подлежи на доказване и в този смисъл е Решение № 394 от 18.05.2010 год.
по гр.д.№ 1584/2009 год., 3-то ГО, ГК на ВКС. Поради това за страната, която се
позовава на такъв факт и има интерес от установяването му, не съществува
доказателствена тежест за неговото доказване. Предвид на това, че ответната
страна носи тежестта на доказване в процеса следва по несъмнен начин да
установи истинността на изложените в статията твърдения. Съдът намира за
неоснователно твърдението на ответника в хода на процеса, че изнесеното в
интервюто представлява политическо слово и че става дума за важни обществени
дебати, както и че мненията са част от политическата дискусия. Следва да се
посочи, че не може да се приеме, че правото на свободно мнение включва в своя
обхват правомощието да се разгласяват неистини, а още по - малко обстоятелства уронващи
честта и достойнството на гражданите. От друга страна, не може да представлява
мнение по смисъла на Конституцията и Европейската конвенция за защита правата
на човека и общите свободи, резултатите от лично проведено от ответника
разследване, които са представени от него като сигурно знание за факти.
Представените
като факти и истини неверни твърдения са опровергани от ищеца в хода на
съдебното производство. Ответникът не представи доказателства, дори и частично
установяващи истинността им. Поради това следва да се приеме, че изложените
твърдения не са верни. Следва да се
посочи, че разгласяването на неистинско обстоятелство за едно лице,
което обстоятелство е в кръга на същото, а и от самото него се възприема като
позорящо го и когато е казано в негово присъствие с цел засягане честта и
достойнството на потърпевшия, е осъществена обида, с която е причинена виновно
и противоправно вреда, подлежаща на удовлетворяване по реда на чл.45 ЗЗД.
Така
на ищеца са нанесени морални вреди, които в личен план се изразяват в това, че
той се считал обиден и огорчен от написаното, статията му подействала много
зле, първоначално мълчал, а след това започнал да пие лекарства, бил безкрайно
притеснен от написаното, изпаднал в паника, не можел да спи и трябвало да пие и
хапчета за сън. В този смисъл са показанията на свидетелите П. Т. К., И. Т. Н.
и С. В. М.. В професионален план от показанията на свидетелите Н. и М. се
установява, че през цялото време на кампанията за избор на *** до *** год., по
време на всяка среща, тази статия се напомняла на ***, променяла настроението и
оттам насетне се давали обяснения. Също така всички *** носели изрезки от
статията във ***. От тези показания по безспорен начин се установява, че ищецът
е реагирал много остро, че е накърнено личното му достойнство, чувствал се
засегнат, както и че по време на *** тези клевети са обсъждат и са допринесли
за емоционалния му дискомфорт. Наред с това изнасянето на такива обстоятелства
в публичното пространство, дискредитират образа на В.С. като *** и снижават
рейтинга и доверието в него. Предвид изложеното следва да се приеме, че в
резултат на публично разпространяваните неверни обстоятелства, ищецът е
претърпял морални вреди, донесли му мъки и страдания. Както се посочи същият е
понесъл много тежко уронването на честта и престижа му. Това е дало отражение,
както на здравословното му състояние, така и на ежедневните му контакти с ***,
колеги, приятели, съседи и други.
Свидетелите
на ответника М. Т. Н. и В. С. М. М. коментират водопровод, който води началото
си от каптажа за *** и че е построен през *** год. или ***год. Същите твърдят,
че този водопровод се намира точно до антената на М-Т. в ***. *** не живее в ***,
за която става въпрос за процесния водопровод. Следователно посочените
свидетели говорят за два различни водопровода, единият изграден на граждански
начала през *** год., захранван от р. С., и изграденият през *** год.
водопровод от каптажа за ***. Наред с това от показанията на всички свидетели
се установява, че махалата, в която живее *** се захранва от водопровода,
изграден на граждански начала и същият се ръководи от лице, наречено „***“,
който отчита тока пред съответното електроразпределително дружество. Това е и
причината, поради която водопроводът няма водомери и не е част от В и К с. К..
Относно
представените от ответника писмени документи следва да се приеме, че същите са
неотносими към правния спор и не установяват твърденията му в проведеното
интервю. Поради това същите не следва да бъдат предмет на обсъждане от съда.
От
изложената фактическа обстановка се установява, че са налице всички кумулативни
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на
посоченото основание. Съгласно този тест всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Следователно за успешното водене на такъв иск
е необходимо установяване на причинна връзка между виновното и противоправно
поведение на прекия причинител на деликта и причинените от него вреди.
В случая е налице противоправно деяние, като
доколкото вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, от събраните по делото
доказателства се установява, че вина за претърпените морални вреди има
ответникът Е.Д.. Налице е и причинна връзка между деянието на ответника и
причинените вреди на ищеца.
При
определяне размера на претърпените морални вреди, с оглед принципа за
справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че
сумата от 7 000 лева справедливо ще обезщети ищеца, а за разликата до
пълния предявен размер от 50 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Следва
да се присъди и законната лихва върху главницата по чл. 86, ал.2 ЗЗД, считано
от датата на публикуване на интервюто - *** год. до окончателното й изплащане.
Поради
изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски, съгласно списък на разноските по чл.
80 ГПК и съразмерно с уважената част от
иска в размер на 564,02 лева.
Ищецът
следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените
разноски по делото, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК и съразмерно с
отхвърлената част от иска - сумата от 1 745,80 лева.
С
оглед на изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.П.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.К.С., с ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощника си адв. В.П. от САК, със съдебен адрес:*** сумата от 7 000
/седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени морални вреди от
изнесени неверни обстоятелства в статия
на *** год. в брой 226 /3987/ година 14, публикувана във ***, ведно със
законната лихва по чл. 86, ал. 2 ЗЗД върху главницата, считано от датата на
публикуване на интервю с ответника - *** год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.П.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.К.С., с ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощника адв. В.П. от САК, със съдебен адрес:*** направените по делото
разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК и съразмерно с уважената
част от иска в размер на 564,02 лева.
ОСЪЖДА В.К.С., с
ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника адв. В.П. от САК, със съдебен адрес:***
да заплати на Е.П.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** направените разноски по
делото, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК и съразмерно с отхвърлената
част от иска - сумата от 1 745,80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: