Решение по дело №16882/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1346
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110216882
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1346
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110216882 по описа за 2023
година


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по подадена жалба от Б. Л. С. с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ***, против Наказателно постановление (НП) № VI-
02/16.11.2023 г., издадено от И.Г.Я., на длъжност началник-сектор „ОП“ при
04 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 25, ал. 1 от Закон
за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия
(ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, т. 7 и 9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност, като
се твърди, че лицето не е присъствало на спортно мероприятие, както и че
присъствието му е обективно невъзможно, тъй като футболната среща се
провеждала при закрити врати. Навеждат се доводи и за процесуална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
твърди, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е
съставен в присъствието на един свидетел, както и, че същият е нечетлив,
което е възпрепятствало санкционираното лице да упражни правото си на
защита в пълен обем.
В съдебното заседание по делото, жалбоподателят не се явява. Не се
представлява. По делото са депозирани писмени бележки от упълномощен
процесуален представител на жалбоподателя – адв. В., в които заявява, че
1
поддържа направените в жалбата твърдени, моли съда да отмени НП и да
присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответната страна по делото: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно
заседание. В депозираните писмени бележки по делото от упълномощен
процесуален представител – юрк. П., същата заявява, че счита наказателното
постановление за законосъобразно и правилно и моли същото да бъде
потвърдено, а депозираната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 16.11.2023 г., съгласно разписката
върху него, а жалбата е изпратена до СРС на 21.11.2023 г., видно от датата
входиране на документа, т. е. в законоустановения 14 дневен преклузивен
срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство започнало със съставяне
на АУАН, съставен на 16.11.2023 г. от М. М. – полицейски инспектор в 04
РУ-СДВР, в присъствието на двама свидетели, против жалбоподателя Б. Л. С.,
за това, че на 16.11.2023 г., около 16.30 ч., в град София, на бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ и бул. „Драган Цанков“ преди провеждане на футболна
среща на Национален стадион „Васил Левски“, между националните отбори
на България и Унгария, с начален час 19:00 ч., при придвижване на към
спортно съоръжение, с група фенове, същият носил в себе си – 1 /един/ брой
черна платнена маска за лице, с прорези за очите, която напълно покрива
лицето, както и 20 /двадесет/ броя пиротехнически изделия – пиратки,
червени на цвят с надпис “PUMA 2”, 1 /един/ брой факла и 1 /един/ брой, тип
„римска свещ“. Описаното в АУАН деяние било квалифицирано като
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 7 и
9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения по направените в
него констатации, като посочва, че съдържанието на акта не отговаря на
истината. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН и не представил в законоустановения 7-дневен срок писмени
възражения пред АНО.
Въз основа на направените констатации в така съставения АУАН,
началник-сектор „ОП“ при 04 РУ-СДВР, след като възпроизвел изцяло
2
описаната в акта фактическа обстановка, издал обжалваното НП на 16.11.2023
г., с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.
25, ал. 1 от ЗООРПСМ е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 21, т. 7 и т. 9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; разписка за
връчване; докладна записка относно задържано лице; протокол за писмено
показание по 3ООРПСМ-заверено копие; заповед за задържане на лице;
протокол за личен обиск на лице; и гласни – показанията на актосъставителя
– св. М. М..
При извършена служебна проверка за законосъобразност на така
образуваното административнонаказателно производство, съдът намира, че
както АУАН, така и НП, са издадени от материално и териториално
компетентни органи, като компетентността на актосъставителя произтича
директно от чл. 52, ал. 1 ЗООРПСМ.
НП също е издадено от компетентен орган, съгл. чл. 30, ал. 1, т. 1
ЗООРПСМ – началник – сектор „ОП“ 04 РУ-СДВР, съгласно приложената
заповед № 8121з-247/05.03.2021 на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени в предвидените в закона ред и форма, както и
при спазване на срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не констатира процесуални
нарушения, които опорочават процесното НП и налагат неговата цялостна
отмяна. Наведеното в жалбата твърдение, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради нечетливо съставен АУАН се явява абсолютно
неоснователно, с оглед обстоятелство, че по делото е приложен печатно
написан АУАН, подписан от актосъставителя.
Съгласно разборедбата на чл. 21, т. 7 т. 9, пр. 7 от ЗООРПСМ
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е
проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс
и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие,
изразяваща се в носенето на маски и действия за напълно прикриване на
лицето или на части от него, което затруднява разпознаването и на
пиротехнически изделия. Цитираната разпоредба не въвежда изрично
изискване, деянието да е осъществено на мястото, където се провежда
конкретното спортно мероприятие. С оглед на това, неоснователно е
релевираното с жалбата твърдение, че футболната среща е била проведена
при закрити врати и без публика, поради което според жалбоподателя
деянието се явява несъставомерно, тъй като не е присъствал на спортно
мероприятие.
Съставомерен признак от обективната страна е извършването на проява,
която има характер на противообществена. За да бъде противообществена,
тази проява следва да бъде непристойна. Непристойни са тези действия, които
са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото (ППВС № 2 от
3
29.VI.1974 г.). Изпълнителното деяние, с което се осъществява съставът на
административното нарушение се осъществява само под формата на действие.
Освен, че следва да са непристойни, извършените действия, следва да не
съставляват престъпление по смисъла на чл. 325 НК, т.е. за съставомерност на
деянието по чл. 21 ЗООРПСМ, въпреки че са противообществени, действията
не следва да нарушават грубо обществения ред и да изразяват явно
неуважение на обществото. Осъщественото от жалбоподателя Н. поведение,
изразяващо се в носенето на пиротехнически изделия, представлява
поведение, което има характер на противообществена проява и се явява
съставомерно по смисъла на чл. 21, т. 5 и т. 6 от ЗООРПСМ.
По отношение на носенето на маска, деянието не може да бъде
квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ,
доколкото от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, както и от
събраните и приобщени по делото доказателства, не се установява по
категоричен начин, че маската е била поставена на лицето на жалбоподателя
С.. Във връзка с правомощието си да преквалифицира, съдът намира че са
налице предпоставките затова, като следва да приложи закон за еднакво
наказуемо нарушение и да преквалифицира деянието в административно
нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 21, т. 9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
От субективна страна, жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал противообществения характер на своята проява и е
искал нейното извършване.
По отношение на наложената санкция, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗООРПСМ, предвижда, че за извършени административни нарушения по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, т. 1-10 от ЗООРПСМ, се налага
административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до 2000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е определил
наказанието към нормативно установения минимум от 1000 лева, предвид
липсата на отегчаващи обстоятелства, сочещи по-висока степен на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя деяние.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното -
при определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните
разпоредби, "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка
на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна
4
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема,
че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят,
не следва да се квалифицира като "маловажен случай". В конкретния случай
не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, на
въззиваемата страна – МВР-СДВР, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно
правилата за неговото изчисляване.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
изменение на атакуваното наказателно постановление, а подадената жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.1, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № VI-02/16.11.2023 г., издадено от И.Г.Я., на длъжност
началник-сектор „ОП“ при 04 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя Б. Л. С.
ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 25, ал. 1 от
ЗООРПСМ е наложена глоба, в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение
на разпоредбата на чл. 21, т. 7 и 9, пр. 7 от ЗООРПСМ, като преквалифицира
деянието в нарушение на разпоредбата по чл. 21, т. 9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
ОСЪЖДА жалбоподателя Б. Л. С. с ЕГН ********** да заплати в полза
на МВР-СДВР, юрисконсулстско възнаграждения в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд-гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по подадена жалба от Б.Л.С. с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ***, против Наказателно постановление (НП) № VI-
02/16.11.2023 г., издадено от И.Г.Я., на длъжност началник-сектор „ОП“ при
04 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 25, ал. 1 от Закон
за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия
(ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, т. 7 и 9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност, като
се твърди, че лицето не е присъствало на спортно мероприятие, както и че
присъствието му е обективно невъзможно, тъй като футболната среща се
провеждала при закрити врати. Навеждат се доводи и за процесуална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
твърди, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е
съставен в присъствието на един свидетел, както и, че същият е нечетлив,
което е възпрепятствало санкционираното лице да упражни правото си на
защита в пълен обем.
В съдебното заседание по делото, жалбоподателят не се явява. Не се
представлява. По делото са депозирани писмени бележки от упълномощен
процесуален представител на жалбоподателя – адв. В., в които заявява, че
поддържа направените в жалбата твърдени, моли съда да отмени НП и да
присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответната страна по делото: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно
заседание. В депозираните писмени бележки по делото от упълномощен
процесуален представител – юрк. П., същата заявява, че счита наказателното
постановление за законосъобразно и правилно и моли същото да бъде
потвърдено, а депозираната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 16.11.2023 г., съгласно разписката
върху него, а жалбата е изпратена до СРС на 21.11.2023 г., видно от датата
входиране на документа, т. е. в законоустановения 14 дневен преклузивен
срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство започнало със съставяне
1
на АУАН, съставен на 16.11.2023 г. от М.М. – полицейски инспектор в 04 РУ-
СДВР, в присъствието на двама свидетели, против жалбоподателя Б.Л.С., за
това, че на 16.11.2023 г., около 16.30 ч., в град София, на бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ и бул. „Драган Цанков“ преди провеждане на футболна
среща на Национален стадион „Васил Левски“, между националните отбори
на България и Унгария, с начален час 19:00 ч., при придвижване на към
спортно съоръжение, с група фенове, същият носил в себе си – 1 /един/ брой
черна платнена маска за лице, с прорези за очите, която напълно покрива
лицето, както и 20 /двадесет/ броя пиротехнически изделия – пиратки,
червени на цвят с надпис “PUMA 2”, 1 /един/ брой факла и 1 /един/ брой, тип
„римска свещ“. Описаното в АУАН деяние било квалифицирано като
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 7 и
9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения по направените в
него констатации, като посочва, че съдържанието на акта не отговаря на
истината. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН и не представил в законоустановения 7-дневен срок писмени
възражения пред АНО.
Въз основа на направените констатации в така съставения АУАН,
началник-сектор „ОП“ при 04 РУ-СДВР, след като възпроизвел изцяло
описаната в акта фактическа обстановка, издал обжалваното НП на 16.11.2023
г., с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.
25, ал. 1 от ЗООРПСМ е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 21, т. 7 и т. 9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; разписка за
връчване; докладна записка относно задържано лице; протокол за писмено
показание по 3ООРПСМ-заверено копие; заповед за задържане на лице;
протокол за личен обиск на лице; и гласни – показанията на актосъставителя
– св. М.М..
При извършена служебна проверка за законосъобразност на така
образуваното административнонаказателно производство, съдът намира, че
както АУАН, така и НП, са издадени от материално и териториално
компетентни органи, като компетентността на актосъставителя произтича
директно от чл. 52, ал. 1 ЗООРПСМ.
НП също е издадено от компетентен орган, съгл. чл. 30, ал. 1, т. 1
ЗООРПСМ – началник – сектор „ОП“ 04 РУ-СДВР, съгласно приложената
заповед № 8121з-247/05.03.2021 на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени в предвидените в закона ред и форма, както и
при спазване на срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не констатира процесуални
нарушения, които опорочават процесното НП и налагат неговата цялостна
отмяна. Наведеното в жалбата твърдение, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради нечетливо съставен АУАН се явява абсолютно
неоснователно, с оглед обстоятелство, че по делото е приложен печатно
2
написан АУАН, подписан от актосъставителя.
Съгласно разборедбата на чл. 21, т. 7 т. 9, пр. 7 от ЗООРПСМ
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е
проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс
и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие,
изразяваща се в носенето на маски и действия за напълно прикриване на
лицето или на части от него, което затруднява разпознаването и на
пиротехнически изделия. Цитираната разпоредба не въвежда изрично
изискване, деянието да е осъществено на мястото, където се провежда
конкретното спортно мероприятие. С оглед на това, неоснователно е
релевираното с жалбата твърдение, че футболната среща е била проведена
при закрити врати и без публика, поради което според жалбоподателя
деянието се явява несъставомерно, тъй като не е присъствал на спортно
мероприятие.
Съставомерен признак от обективната страна е извършването на проява,
която има характер на противообществена. За да бъде противообществена,
тази проява следва да бъде непристойна. Непристойни са тези действия, които
са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото (ППВС № 2 от
29.VI.1974 г.). Изпълнителното деяние, с което се осъществява съставът на
административното нарушение се осъществява само под формата на действие.
Освен, че следва да са непристойни, извършените действия, следва да не
съставляват престъпление по смисъла на чл. 325 НК, т.е. за съставомерност на
деянието по чл. 21 ЗООРПСМ, въпреки че са противообществени, действията
не следва да нарушават грубо обществения ред и да изразяват явно
неуважение на обществото. Осъщественото от жалбоподателя Н. поведение,
изразяващо се в носенето на пиротехнически изделия, представлява
поведение, което има характер на противообществена проява и се явява
съставомерно по смисъла на чл. 21, т. 5 и т. 6 от ЗООРПСМ.
По отношение на носенето на маска, деянието не може да бъде
квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ,
доколкото от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, както и от
събраните и приобщени по делото доказателства, не се установява по
категоричен начин, че маската е била поставена на лицето на жалбоподателя
С.. Във връзка с правомощието си да преквалифицира, съдът намира че са
налице предпоставките затова, като следва да приложи закон за еднакво
наказуемо нарушение и да преквалифицира деянието в административно
нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 21, т. 9, пр. 7 от ЗООРПСМ.
От субективна страна, жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал противообществения характер на своята проява и е
искал нейното извършване.
По отношение на наложената санкция, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗООРПСМ, предвижда, че за извършени административни нарушения по
3
смисъла на разпоредбата на чл. 21, т. 1-10 от ЗООРПСМ, се налага
административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до 2000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е определил
наказанието към нормативно установения минимум от 1000 лева, предвид
липсата на отегчаващи обстоятелства, сочещи по-висока степен на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя деяние.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното -
при определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните
разпоредби, "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка
на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема,
че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят,
не следва да се квалифицира като "маловажен случай". В конкретния случай
не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, на
въззиваемата страна – МВР-СДВР, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно
правилата за неговото изчисляване.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
изменение на атакуваното наказателно постановление, а подадената жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.1, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
4