Р Е Ш Е Н И Е №260338
10.09.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети юли хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16981/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на Дирекцията за национален
строителен контрол, БУЛСТАТ *********, със седалище в София , бул. Христо Ботев
№ 47 , насочена против К.О.Д.О., ЕГН **********,*** А. П. № **.
Ищцовата администрация твърди, че ответника
е наследник на възложител на строеж, представящ
„Масивна постройка“ в УПИ ІV – 735, кв.124 по плана на Пловдив , ********, с административен адрес гр. ************************
Строежът бил изпълнен без необходимите строителни книжа. Затова и била издадена
и влязла в сила заповед № ДК -02 – ЮЦР -145/22.05.2012г. за премахването му
като незаконен. Твърди се, че след влизане в сила на заповедта и при липса на
доброволно изпълнение от страна на ответника, като наследник на строителя, дирекцията
сама премахнала строежа, с каквото правомощие разполага, като възложила на трето на спора лице демонтажа на
постройката. За стойността на този
демонтаж и извършените в хода му строително – демонтажни работи, били съставени
от третото лице – изпълнител количествено стойностни сметки и протоколи; необходимите
за премахването на строежа работи били на стойност от 13221.62 лв., като за
вземането си ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение , издадена по
частното гр. дело № 17148 по описа на ПРС за 2017г. Д.О. възразила против
заповедта в срока по чл. 414 от ГПК .
Затова се иска от съда да постанови решение , с което да признае за установено
по отношение на ответника съществуването на вземане за сума от 13221.62 лева
равностойност на неизвършени от ответника работи за премахването на строежа ,
ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението 37.10.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по спора.
Ответникът е депозирал своевременен отговор,
с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не се спори за наличието
на влязла в сила заповед, не се спори за това, че строежът е премахнат, но се
възразява РДНСК-ЮЦР да имат материалноправна компетентност да възлага
премахването. На второ място се твърди, че размера на претенцията е завишен , тъй
като не всички от извършените и остойностени по претенцията СМР са били
действително необходими. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на
ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената техническа
експертиза дава заключение, че :
1. действителната пазарна
стойност на актуваните от изпълнителя на премахването монтажни работи, които са
реално извършени, е 4509.85 лева; не всички необходими за премахването работи
са извършени.
2. стойността на
оставащите до пълното премахване за извършване СМР е 3346.42 лева , като по
този начин общата сума на действително
необходимите СМР е 7856.27 лева , включваща печалбата на изпълнителя и ДДС.
3. стойността на изчислените
по цени на изпълнител актувани дейности по премахване , които не са извършени,
е 4916.16 лева.
Иск с правно основание чл. 225 ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за устройството
на територията.
Искът е установителен по смисъла на чл. 422
от ГПК и е допустим при наличие на заповед за изпълнение и спазени срокове по
чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество:
В
хипотезата, очертана от чл. 225
ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за устройството на територията, следните
факти подлежат на доказване : наличието
на незаконен строеж и премахването му възоснова влязла в сила заповед за
премахване, както и вида, количеството и стойността на работите, необходими
премахване на строежа в цялост.
По делото не се спори, че по отношение на
строежа, представляващ „масивна постройка“ в УПИ ІV – 735, кв. 124 по плана на
П., ЦГЧ, има издадена и влязла в сила след съдебен контрол заповед за
премахване, на която ответника е адресат. Заповедта не е изпълнена от Д.О., изпълнение тя не доказва, въпреки че се
установява да е поканена да премахне строежа доброволно (покана на л. 23 от
делото, получена лично от Д.О. на дата 05.02.2014г.). На следващо място, има по
делото констативен протокол – приложение № 1 към чл. 4 от НАРЕДБА
№ 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол ( наричана по – долу Наредбата), и от този
протокол се вижда, че към датата 23.08.2016г, строежа не е премахнат. Протоколите ,
съставяни по реда на коментираната наредба , са официални свидетелстващи
документи, констатациите в които се ползват с формална доказателствена сила (
тоест, задължителни са за съда), доколкото към момента, наредбата е действащо
позитивно право на територията на РБългария. След като заповедта не е изпълнена
доброволно от адресата, то възниква за ДНСК , и в частност , териториалното й
поделение за Пловдив , правото по чл. 225 от Закона за устройството на
територията да възложи изпълнението на заповедта на избран по специалния ред
Наредбата изпълнител, след което –
да получи направените за събарянето разходи. Разходите са платени ( бюджетно платежно
нареждане от дата 14.12.2016г.) , макар
това да е без значение за изхода на спора - отношенията на ДНСК с изпълнителите по смисъла на § 5 от Наредбата
не са предмет на иска по чл. 225 от ЗУТ.
Доколкото хипотезата на чл. 225 от ЗУТ е
осъществена , основен въпрос по делото остава размера на разходите , които
следва да бъдат възстановени на ищеца.
Наредбата предвижда специален ред, по който
се премахват принудително незаконните строежи и този ред включва и
предварително остойностяване на разходите за
премахването. Изискванията на чл. 4- 6 от Наредбата са спазени , като са
съставени необходимите протоколи; проведена е , ведно от протокола за работата
на съответната комисия , обществена поръчка за избор на изпълнител. Прави
впечатление значителната разлика между прогнозната сметка на л. 27 от делото ,
според която премахването на строежа струва 6528.59 лева , и стойността на
договаря за същото премахване , който е на стойност от 11654.12 лева ( без ДДС
), но доколкото на репариране подлежи не среднопазарната или прогнозната
стойност , а реално направените разходи , не може да се приеме , че искът е
завишен по размера си. Процедурата не е нормативно обвързана със средопазарни
стойности, доколкото за ДНСК не
съществува задължение да заплати премахването на такива цени; съществува обаче
механизъм за постигане на справедлива - за всички участници в това особено
административно производство, включително лицето по чл. 225 ал. 6 от ЗУТ - цена
за премахването, и този механизъм е
провеждането на обществена поръчка, при която се очаква пазарна конкуренция на
ценови оферти. В случая, при единствен
участник в обществената поръчка, и доколкото органът по възлагане действа при
условията на обвързана компетентност, като е спазил предвидената по
коментираната Наредба процедура,
надвишението на прогнозните или среднопазарни цени не може да бъде основание
размера на искането да бъде редуциран от съда. При доброволно изпълнение,
каквото иначе липсва , ответникът е бил в правата си да договори изгодна за себе си цена на същите строително
демонтажни работи, а от своя страна , при обществената поръчка , ищецът е
обвързан от не от пазарната , а от най- ниската подадена цена.
На следващо място , трябва да се каже , че е
без значение за основателността на иска
, дали заповедта е изпълнена изцяло или отчасти към датата на подаване на
исковата молба, доколкото искът не е предявен като частичен; на репариране
подлежат всички вече извършени извършени разходи за събарянето на строежа. Тъй
като отношенията между ДНСК и изпълнителя по смисъла на § 5 от Наредбата са
уредени от договор, то ДНСК разполага със иск за реалното му изпълнение, а по отношение на ответника , силата на
пресъдено нещо в настоящия спор ще изключи допустимостта на всички последващи
искове на същото основание и между същите страни.
Правено е и възражение за липса на материалноправна компетентност от страна на
органа , изпълнил заповедта ( възложиле премахването) ,което обаче съдът не
споделя; според чл. 1 от Наредбата , именно от ДНСК се премахват незаконните
строежи , по отношение на които спора по законосъобразността е приключил; принудителното
изпълнение е възложено със заповед на директора на ДНСК, който очевидно
разполага със законово правомощие да премахне фактически строежа.
Затова искът е основателен в пълен размер .
Разноските се понасят от ответника, предвид
изхода на спора, като на процесуалния представител – юрисконсулт на ищеца се
определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК възнаграждание от 150 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на К. О.Д.О.,
ЕГН **********,*** А.П. № **, че в
отношенията между страните, дължи на Дирекция за национален строителен контрол,
БУЛСТАТ *********, със седалище в София , бул. Христо Ботев № 47 , сумата от 13221.62
лева разходи по изпълнение на влязла в сила заповед № ДК -02 – ЮЦР
-145/22.05.2012г.п ( тоест , разходи по премахване на незаконен строеж „Масивна
постройка“ в УПИ ІV – 735, кв.124 по плана на П. , ***********, с административен адрес гр. *********************
, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 10380 по
частното дело № 17148 по описа на ПРС за
2017г.
Осъжда Кецехиг О.Д.О., ЕГН **********,***
А. П. № **, че в отношенията между
страните , да заплати на Дирекция за
национален строителен контрол, БУЛСТАТ *********, със седалище в София , бул.
Христо Ботев № 47 , сумата от 728.86 лева разноски по двете производства .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ