№ 276
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110158076 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. К., чрез
адв. Г. Ч. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу „ФИРМА“ АД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 25 лева
– частичен иск от общ размер на исковата сума от 200 лева, представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 610169,
сключен между П. Д. К. и „ФИРМА“ АД на 29.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда
/23.10.2023 г./ до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните влязли в облигационни
отношения на 29.04.2020 г., подписвайки процесния Договор за
потребителски кредит № 610169 за сумата в размер на 800 лева. Сочи, че в чл.
17 от съглашението било уговорено заемателят да осигури трето физическо
лице, което да поеме солидарно задължение за връщане на всички
погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция.
Описва, че срокът на банковата гаранция, според уговорките, е най-малко 30
дни след падежа и на последната вноска. Уточнява, че в чл. 18 и чл. 19 от
контракта били разписани допълнителни изисквания досежно третото
физиеско лице – поръчител на заемателя. Посочва, че клаузата на чл. 20 от
договора предвиждала начисляване на неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на поръчител и/или банкова гаранция, която
била в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през което не е
предоставено обезпечението по договора. Навежда, че според описаното в
договора, ГЛП е 36 %, а ГПР – съответно 42,70 %. Обяснява, че ищецът е
погасил изцяло сумата по договора, престирайки в полза на ответното
дружество сума в общ размер на 1 000 лева. На първо място счита, че така
сключеният договор за потребителски кредит се явява нищожен, тъй като
противоречи на установените в закона императивни правила. Развива
подробни доводи в посока недействителност на договорната връзка между
1
страните, като се позовава на практика на ВКС и на СЕС. Предвид
неравноправния характер на коментираните от ищеца клаузи от догоовра,
същият счита, че на основание чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност по
кредита, тоест главницата (в случа 800 лева). Поради тази причина и
разходите по кредита се явяват недължими платени от него. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендира разноски, в
това число за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
„ФИРМА“ АД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него, чрез
адв. Х. Н. от АК-Разград, с пълномощно към отговора. В отговора на
ответника се излага, че предявеният иск е допустимо, но по същество е
неоснователен. Признава за наличието на сключен с ищеца договор за
потребителски кредит от сочената дата. Уточнява, че процесният договор е
сключен от разстояние, като съгласно ОУ на дружеството е уговорена
неустоечна клауза между контрагентите. Обръща внимание, че ишецът е имал
на разположение приложимите ОУ на дружеството, като с полагането на своя
подпис върху договора, клиентът се е съгласил с тях. Счита, че неустойката е
валидно уговорена като обезпечение за неизпълнение на парично задължение.
Смята, че така определеният размер на неустойката не предвижда
неоснователно разместване на блага и покрива нейните основни функции по
чл. 92 от ЗЗД. Намира, че не е налице изначална невъзможност да осигури
обезпечение, съгласно чл. 20 от договора за предоставяне на поръчител –
физическо лице, отговоряващо на разписаните в ОУ изисквания. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска на ищеца.
Ответникът признава, че между страните по делото на 29.04.2020 г. е
сключен договор за потребителски кредит за сумата от 800 лева, поради което
и това обстоятелство не се нуждае от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер.
2. че поради нищожност на процесните клаузи заплатена от него сума по
договора в размер от 25 лева – частично от 200 лева, е без основание;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане
на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищеца, респ. получена
от ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на доказателствените искания на страните, съдът намира,
че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора
на исковата молба писмени доказателства. Следва да бъде допусната съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на зададените в исковата молба
2
въпроси. Исканията на ищеца да бъде задължен ответника по реда на чл. 190
от ГПК да представи по делото сочените в пункт II и III документи се явяват
неоснователни. Първо посочените в пункт II документи са вече представени
от ответника като приложения към отговора на исковата молба и второ -
посочените в пункт III документи (справки от счетоводството за всички
извършени плащания от страна на П. К.) не са необходими, доколкото за
изследване на тези въпроси по делото е допусната ССчЕ. Доказателственото
искане на ищеца за задължаване на трето неучастващо в делото лице –
„*****“ АД да представи отбелязаните в исковата молба документи е
нередовно заявено, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 192, ал. 1 от
ГПК. В този смисъл това доказателствено искане ще бъде оставено от съда
без движение, като на ищецът ще бъдат дадени указания, а при неизпълнение
в предоставения от съда срок, съдът ще приеме, че не е сезиран с това искане
– чл. 101, ал. 3 ГПК.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр.
чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 25 лева – частичен иск от общ размер на исковата сума от 200 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит № 610169, сключен между П. Д. К. и „ФИРМА“ АД на 29.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба в съда /23.10.2023 г./ до окончателното плащане.
Ответникът признава, че между страните по делото на 29.04.2020 г. е
сключен договор за потребителски кредит за сумата от 800 лева, поради което
и това обстоятелство не се нуждае от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер.
3
2. че поради нищожност на процесните клаузи заплатена от него сума по
договора в размер от 25 лева – частично от 200 лева, е без основание;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е налице основание за
задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищеца, респ.
получена от ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата
молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
14.02.2024 г. от 11:10 часа, за когато да се призоват страните.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, който
следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., специалност: съдебно-
счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне
на документ за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи по делото сочените в пункт II и III
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на трето
неучастващо по делото лице, а именно „*****“ АД да представи по делото
официална справка за извършени плащания от лицето П. Д. К. към „ФИРМА“
АД за периода от 29.04.2020 г. до настоящия момент, като УКАЗВА на
ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото нарочна
писмена молба по смисъла на чл. 192, ал. 1 от ГПК, препис от която да се
изпрати на третото неучастващо по делото лице, като при неизпълнение в
предоставения срок, ще се счете, че съдът не е сезиран с това доказателствено
искане, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
4
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5