О П Р Е Л Е Н И Е № 139
Гр. Бургас, 29. 04. 2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети
април през 2020г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН
ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия- докладчика Захариев в. ч. н. д. №
290 по описа на Съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243 ал. 8 и сл. НПК.
Образувано е по повод внесен в съда въззивен протест от Прокурор при районна прокуратура- Бургас против определение № 197 от 05. 02. 2020г. по НЧД № 4498- 2019г. на Районен съд- Бургас.
Протестът е подаден в срок, от процесуално легитимно лице и е допустим.
В протеста се сочи, че постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се съображения за това становище и се моли то да бъде отменено като бъде потвърдено постановлението на Районен прокурор- Бургас, с което съдебното производство по делото е било прекратено на основание чл. 243 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1, т.1 НПК.
В предмета и в пределите на правомощията си по чл. 241 ал. 8 НПК и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по ч. н. д. №4498/2019 по описа на Районен съд- Бургас и ДП № 431 ЗМ 444/ 2016г. на Първо РУ МВР- Бургас, Окръжният съд приема за установено следното:
С Постановление от 26. 09.2019г. прокурор при Районна прокуратура- Бургас е прекратил досъдебното производство по ДП № 431 ЗМ-444/ 216г. по описа на Първо РУ при ОД МВР- Бургас /л. 150 и сл. , т. ДП/ срещу неизвестен извършител по чл. 206 ал. 1 НК. Мотивирал се е с обстоятелството, че според него, на досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 206 ал. 1 НК или друго престъпление от общ характер, което е предпоставка за ангажиране на наказателна отговорност на конкретно наказателно- отговорно лице. В постановлението прокурорът е изложил подробни съображения за този свой извод като е приел, че в конкретния случай се касае за граждански- правни отношения между две търговски дружества по повод договор за наем на МПС и полуремарке със специална клауза след заплащане на всички 24- месечни наемни вноски собствеността на отдадените под наем превозни средства да бъде прехвърлено по законов ред от наемодателя на наемателя /от **********, представлявано от св. С. на *********, представлявано от св. П.. В хода на изпълнение на договора и след като наемодателят предоставил превозните средства на наемателя, последният не изпълнявал регулярно дължимите месечни вноски и в крайна сметка със съдебно решение на районен съд- Бургас наемателят бил осъден да предаде на наемодателя владението върху процесните вещи. Последвали действия на частен съдебен изпълнител, но вещите така и не били открити - дори и след образуването на досъдебното производство по настоящото дело и след произнасяне на Районен съд и Окръжен съд- Бургас допълните следствени действия не са могли да установят категорично нито правното основание на отношенията между собствениците на двете търговски дружества- св. Св.П. и С., нито факта на фактическото предаване на вещите, нито самите вещи, нито субективното виновно поведение на П..
Това постановление на прокурора било обжалвано пред Районен съд- Бургас от ***********, представлявано от Управителя С. С. с твърдение за наличие на достатъчни доказателства, че именно Щ. С. П. в качеството му на Управител на „************ е унищожил чужди движими вещи и е осъществил престъпление по чл. 216 НК, тъй като е отказал да върне вещите на собственика.
По повод на този жалба е постановено и атакуваното пред настоящата инстанция определение, с което досъдебното производство по делото е прекратено и във връзка с чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК- деянието по чл. 216 НК не е извършено или не представлява престъпление. Районният съд е изложил обстойни съображения, за да стигне до извода, че Постановлението за прекратяване на досъдебното производство на прокурора следва да бъде отменено и досъдебното производство върнато на прокурора за извършване на конкретно посочени процесуално- следствени действия- да се издирят камиона и ремаркето и да се съберат други доказателства за изграждане на цялостна яснота върху деянието- например обяваване на МПС за общодържавно издирване, проверки по гранично пропускателните пунктове дали МПС с такива данни не е напуснало пределите на страната- дори, ако не наложи- съдебното производство да бъде спряно. Съдът пунктуално се е позовал на влязлото в сила съдебно решение по гражданското дело, с което дружеството на парашкевов е осъдено да предаде на дружеството на С.процесните вещи; позовал се е на сключеното между двете дружества споразумение от 09. 05. 2012г. и споразумение от 08. 10. 2012г. , от които става ясно, че към онзи момент П. е владеел вещите по договора, защото в противен случай не би се съгласил да изплаща наемна цена и да стане техен собственик, което в крайна сметка доказва, че автомобилът и ремаркето са безспорно предадени на П.. Позовал се е също така на показанията на св. Св. Г. и К., че те са виждали, че П. управлява автомобила и ремаркето. Взел е предвид и показанията на св. С. относно фактите кога, къде и при какви обстоятелства автомобилът и ремаркето са предадени на П.. Противно на прокурора, съдът е приел, че от показанията на полицейския служител св. Х. е ясно казаното от П., че е продал камиона и ремаркето за скраб, т. е. извършил е разпоредителни действия с тези вещи. Накрая съдът изрично е подчертал, че противозаконно действие от П. е налице, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да предаде владението върху вещите на дружеството на С., като физическите лица са управители и собственици на тези еднолични юридически лица и в конкретния случай граждански- правния спор между двете дружества не изключва наказателна отговорност на П.. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на районния съд, като тук следва само да се припомни, че наличието на материално- правни предпоставки за извършено престъпление от П. може да се установи единствено и окончателно в съдебната фаза на наказателния процес.
От възивния протест пред настоящата инстанция става ясно, че прокурорът продължава да счита, че се касае до гражданско- правни отношения между две търговски дружества и следователно от тях не може да се търси наказателна отговорност. В подкрепа на това си становище прокурорът се позовава и на предходна присъда на същия съдебен състав- № 155/ 16. 06. 2014г. по НОХД № 285/ 2013г. Макар че тази присъда не е в кориците на делото, следва да се посочи ноторното, че инцидентно съдебно решение, особено на районен съд, не е от категорията на задължителните такива дори и да са постановени от един и същ съдебен състав. В конкретния случай отношенията между двете юридически лица действително са гражданско- правни, което предполага връщане на веща, респективно претенция за нейната равностойност, но действията на управителите на тези дружества като физически лица допуска и търсене на тяхната наказателна отговорност заради противозаконния отказ вещите да бъдат върнати, което според константната съдебна практика е индиция за унищожаване или повреждане на чужда вещ.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал. 8 НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 197 от 05. 02. 2020г. по НЧД № 4498- 2019г. на Районен съд-
Бургас.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :