Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.София, 05,07,2018год.
Софийски градски Съд, Гражданско
отделение, І 14 състав в открито
заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело № 7707 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от М.М.С. срещу С.Р.С.иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за
осъждане на ответника за сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно принудително
довеждане.
Излагат
се съображения, че на 09,12,2015год., пред дома му в гр. Стара Загора, ищецът е
бил задържан от служители на ГД „Охрана на съдебната власт“, с оглед изпълнение
на разпореждане за принудително довеждане за заседание насрочено за
10,12,2015год. по ч.н.д. №13929/2015год. по описа на СРС, 96 състав. Поддържа
се, че това разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не са били налице
предпоставките за принудителното довеждане на ищеца по чл. 71 от НПК. В тази
насока се излага, че ищецът е бил нередовно призован за предхождащото заседание
от 05,11,2015год. Навеждат се доводи, че принудителното довеждане е извършено в
нарушение на закона. Поддържа се, че е неправомерно задържан за 23 часа в
Софийския затвор. Твърди се, че ищецът е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в несъобразяване на служителите на ГД „Охрана“ с тежкото му
здравословно състояние, както и че те не са му дали възможност да се снабди с
парични средства, които му били необходими за връщането до гр. Стара Загора,
поради което се е наложило да пътува на автостоп.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Ответникът-С.Р.С.в
указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че с определение по ч.н.д. №
13929/2015год. по описа на СРС, 96 състав, е било постановено принудителното
довеждане на ищеца. Посочва, че са били налице предпоставките по чл. 71 от НПК
за постановяване на принудително довеждане, поради многократното неявяване на
ищеца в производството по процесното наказателно дело. Твърди, че са спазени
всички изисквания на процедурата по принудително довеждане, включително това, че
е извършено през деня, съобразно правилото на чл. 71, ал. 3 от НПК. Оспорва
настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната
връзка между тях и осъщественото принудително довеждане. Счита размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен и несъобразен с
критериите за справедливост.
При така изложеното след като обсъди
доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно по делото и от
събраните доказателства се установява, че е инициирано производство по н.ч.д.
№13929/2015год. по описа на СРС, 96
състав, с предмет чл.89б от НК по предложение на СРП за прилагане на
принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК спрямо М.М.С.. С определение от
17,08,2017год. е оставено без уважение искането на СРП като неоснователно.
С определение от 05,11,2015год., постановено по НЧД
№13929/2015год. СРС е постановил принудително довеждане на лицето за съдебно
заседание насрочено за 10,12,2015год., което не се спори е изпълнено. Лицето е
осигурено за съдебно заседание от 10,12,2015год. Аргумент на съда относно
налагане на посочената мярка е
обстоятелството, че от една страна на осн. Чл.430, ал.3 от НПК участието на освидетелстваното лице е
задължително в производството, а от друга страна предвид обстоятелството да са
налице данни, че същия знае за производството, както чрез родителите си така
и от удостоверяване на длъжностно лице
от състава на съда, което го е уведомило
по телефона.
По делото е изслушано заключение
на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт, от което се установява М.М. да е диагностициран със заболяване
захарен диабет втори тип-диабетна полиневропатия, във връзка с която е
назначено лечение с Тилгамма 600мг дневно. Симптомите на заболяването се
характеризират с намалена чувствителност на краката и засягат
нервните окончания за сетивност.
Изразява са като мравучкане, изтръпване, парене, болка. Този вид заболяване има наследствено предразположение. Налице са данни за диагностициране
на същото заболяване и при майката на ищеца. В съдебно заседание проведено на
16,04,2018год. вещото лице излага становище усложненията при диабета да са
противопоказни за засилена двигателна активност, включително ходене на дълги разстояния.
Приложен е препис от НЧД
№13929/2015год., на СРС, 96 състав.
Предявена е искова претенция с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за
обезщетение на неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно
принудително довеждане и процедурни нарушения при задържането от ГДО.
Относно надлежната
пасивна процесуална легитимация на ответника СРС съдът съобрази тълкуването
дадено с Решение №579/10,12,2010год. по гр.д.№377/2009год., ГК, ІV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК. Този извод не се опровергава от
разрешението постановено с ТР №5/2013 от 15,06,2015год. на ОСГК на ВКС сочещо
на възможността съдът да е пасивно легитимиран да представлява държавата само в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОДОВ. В процесната хипотеза основанието
на исковата претенция не попада в приложеното поле на чл.2 от ЗОДОВ, поради
което приложимата правна квалификация е чл.49 от ЗЗД.
По основателността на
иска.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически
лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска
са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат. Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В
тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора.
За
да е налице противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде
установено нормативно задължение за същия, неизпълнението на което да ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника.
Доводът на ищеца
обуславящ отговорност на ответника е противоправно деяние от страна на състав
на съда-постановяване на принудително довеждане за съдебно заседание насрочено
за 10,12,2015год. Видно от материалите по НЧД №13929/2015год. освидетелстваният
е нередовно призован за с.з. насрочено за 05,11,2015год., тъй като не е оформена
надлежно призовка за явяването, поради което не е даден ход на делото.
Постановената
мярка по реда на чл.71 от НПК, съдът намира да е законосъобразно обоснована
предвид предпоставките за налагането й, а именно когато обвиняемият
не се яви на
разпит без уважителни причини, се довежда принудително, ако явяването му е
задължително или съответният орган намери, че то е необходимо. Обвиняемият може
да бъде доведен принудително без предварително призоваване, когато се е укрил
или няма постоянно местоживеене. „Принудително довеждане” като мярка на процесуална
принуда, представлява временно ограничаване парвото на свобода на дадено
лице по смисъла на чл.5 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи и на чл.30 от Конституцията на Република България. В този
смисъл никое лице да не може да бъде задържано и възпрепятствано под никаква
форма, освен в случаите и по реда, предвидени със закон. Тези, изрично
позволени от закона изключения, са предвидени за изпълнението на някои важни и
обществено значими интереси. Такав мярка е предвидена в процесуалния
наказателен закон, която в конкретната хипотеза е наложена, с оглед осигуряване на възможността на съдът
да придобие лично впечатление за лицето в производство за прилагане на
принудителни медицински мерки по чл.427 и сл. от НПК, вр.чл.89б от НК.
От материалите по делото е видно ищецът безспорно да е
знаел за инициираното срещу него наказателно производство. Аргумент за това са
депозирани от последния молба на 27,08,2015год. и частна жалба
вх.№29656/27,08,2015год. При опит за
призоваване по телефона на 29,10,2015год. след като разбира за
обаждането от СРС освидетелствания прекъсва разговора-удостоверено от
деловодител на СРС. Депозирана е молба от М.
С. на 30,09,2015год., на 02,11,2015год. Същевременно при многократните опити за призоваване призовките са върнати в цялост
като от регистрирания адрес в гр.София, е констатирано лицето да не живее
повече от година, а на адреса в гр.Стара Загора, са установени родителите на
ищеца отказващи да получат съобщение. В този смисъл и поредна докладна
изготвена от служители на Първо РУ- Стара Загора от 21,10,2015год., в която се
сочи на отказ на бащата на ищеца да получи призовка по делото с мотив
лицето да е на почивка/отсъства като
същевременно от други показания на съседи се установява М.М. да пребивава на
адреса почти всекидневно.
Съобразно изложеното СРС законосъобразно е приел да се
обосновава извод за укриване на лицето, което препятства хода на наказателното
производство. Същевременно съгласно чл.430, ал.1 от НПК в производството по прилагане на принудителни
медицински мерки за съдебното заседание се
призовават чрез прокурора лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни
медицински мерки, неговите родители, настойникът или попечителят му и
пострадалият. С оглед обстоятелството, че се касае до
производство пряка засягащо лични права на освидетелствания, безспорно неговото
участие е задължително. По делото няма данни да е налице хипотезата на чл.430,
ал.3 от НПК, според която присъствието на
лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки, не е
задължително, когато неговото здравословно състояние е пречка за това. За пълнота и в подкрепа на доводите за препятстване хода на наказателното
производство от ищеца е и последващо негово процесуално поведение. Въпреки, че
в съдебно заседание от 10,12,2015год./след принудителното му довеждане/
последния е заявил адрес за призоваване
в гр.Стара Загора, телефон, както и готовност
да сътрудничи на вещите лица по допусната съдебнопсихиатрична експертиза,
отново подобно съдействие не е осъществено. В следващо с.з. от 28,01,2016год.
отново не се явява, а експертизата не е изготвена като това поведение е тенденциозно
видно от материалите по НЧД №13929/2015год.
Съобразно изложеното съдът намира да не е налице
противоправно деяние от естество да ангажира отговорността на ответника на
заявеното основание.
По
отношение на изложените доводи за извършени нарушения от служителите на Главна
дирекция Охрана при принудителното довеждане, от ищецът не са ангажирани никакви доказателства, с
оглед преценка доколко са спазени процесуалните норми и реда за принудително
довеждане и макар посочения факт
принципно да не е спорен, то при липса на данни за обстоятелствата, кога по
време е извършено ограничаването на ищеца, какво е било отношението на служителите
на ГД Охрана към него, прибирането на автостоп и др., то съдът е поставен в
невъзможност да прецени налице ли е осъществено противоправно деяние.
Извън изложеното по
делото не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди, както
и причинната им връзка със сочените деяния. Действително се установи ищецът да
страда от диабет, но изслушаната съдебномедицинска експертиза сочи на генетична
обусловеност на заболяването, поради което не може да се приема връзка със
сочените увреждащи действия. Допуснатите гласни доказателства не са ангажирани
от страната, поради което и предвид изрично указаната доказателствена тежест съгласно чл.154, ал.1 от ГПК исковата
претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, но по делото не се претендират поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** срещу
Софийски районен съд, с адрес гр.София, бул.“*****иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД за сума в размер на 30000лв.-обезщетение за неимуществени вреди от постановено на
05,11,2015год. принудително довеждане за съдебно заседание насрочено за
10,12,2015год. по НЧД №13929/2015год. по описа на СРС, НК, 96 състав, както и
нарушение от служители на ГД „Охрана“ при осъществяване на мярката принудително
довеждане като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ: