Р Е Ш Е Н И Е
№ 625
град Пловдив, 13.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на шестнадесети
март през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ като разгледа
докладваното от съдия Ангелов касационно АНД № 177 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на И.Т.К., с
ЕГН **********, чрез адв.Т.Д., срещу Решение №2183 от 06.12.2021 г. постановено
по АНД № 4223 от 2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1030-004575/21.05.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Пловдив, с което на И.Т.К.,
с ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП
изцяло.
В съдебното заседаниe И.Т.К. се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, не се представлява.
Прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за
неоснователна.
Пред Районен
съд Пловдив била установена следната фактическа обстановка.
На 29.04.2021
г. И.К. управлявал личния си лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***. Около
16:01 ч. на кръстовището на бул. „Победа“ и бул. „България“ в гр. Пловдив в
посока изток/юг направил маневра завой, като следвало да пропусне движещите се
пешеходци на пешеходната пътека на кръстовището. В спряно положение при
изчакване преминаването на един пешеходец водачът загубил контрол на автомобила
и той потеглил, като настъпило пътно-транспортно произшествие с пешеходеца. По
този повод бил подаден сигнал до ЕЕН 112, като на място бил изпратен пътен
патрул от сектор „Пътна полиция“ със служителите Н.Я. и П.К..
Те установили
на място водача И.К., който не управлявал към онзи момент автомобила, т.е. не
бил в движение. При осъществяване връзка с оперативна дежурна част, служителите
на МВР, получили нареждане участника в ПТП водач на лек автомобил, да бъде
тестван за наличието на алкохол в дъха и употребата на наркотици, доколко имало
такава вътрешна организация и нареждания при настъпване на произшествия.
Проверката
започнала около 16:20 ч. Тестът с алкотест дрегер дал отрицателен резултат.
Затова полицейските служители преминали към проверка за употребата на
наркотични вещества и техни аналози с „Drug Check 3000-ARNL-0981“. Предложили
на водача да бъде тестван с посоченото средство, но той категорично отказал.
Отказът му бил вписан и в талон за изследване № 088623, който му бил връчен в
16:45 ч. В талона водачът собственоръчно изписал, че отказва да даде кръв. За
установеното нарушение бил съставен АУАН серия GA бл. № 416411 от 29.04.2021
г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на
описанието като по чл. 174, чл. 3 от ЗДвП за това, че е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не е изпълнил предписанието на химико-токсикологично
лабораторно изследване. Нарушителят подписал акта, като на мястото за
възраженията било изписано, че няма възражения. Издаден е Талон за изследване №
088623.
Безспорно е установено по делото,
че към момента, когато е бил тестван за употребата на наркотични вещества и
техни аналози, автомобилът управляван преди това от К. не е бил в движение. Съдът
обосновано е приел, че К. е имал възможност да се яви в лечебното заведение в
срок от 45 мин. и да даде кръвна проба.
Съдът е
достигнал до категоричен и обоснован извод, с оглед на събраните доказателства,
че е било налице управление на МПС, тъй
като причините за извършената проверка е именно настъпилото пътно произшествие
с участие на К. като водач и то на пешеходна пътека с пешеходец. Съдът е
посочил, че И.К. е имал качеството на водач на МПС непосредствено преди
извършването на проверката, тъй като до онзи момент го е управлявал, в която
връзка е ирелевантно, че към момента на тестване и пристигане на полицейските
органи автомобилът му е бил спрян.
Оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно.
За да обоснове
крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районен съд
Пловдив приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства
се установява извършване от страна на И.Т.К. на вменените му нарушения на ЗДв.П, а от друга, че не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила осъществени в хода на
развитие на административно – наказателното производство.
Районният съд
правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните
фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава
оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като
издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подробните
съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия
състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо.
Още повече, че
с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане
към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е детайлно и
точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ
на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на
актосъставителя.
Съгласно
законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на
касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.
При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган.
Съгласно чл.
174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лева. Право на водача е да избере кои и колко от
посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да
проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде
санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В процесния случай безспорно се установява от
доказателствата по делото, че И.Т.К. е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната
по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на наркотици
и техните аналози, т.е правилна е квалификацията на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 2
от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда нарушението –
отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества, който отказ може да има различни форми . В настоящия случай в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои
противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил
запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена
възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.
Талонът за
изследване бил връчен от контролния орган, но К. не посетил указаното здравно
заведение, като в бланката на талона той саморъчно отразил, че отказва да бъде
тестван и да даде кръв.В процесния случай, след като водачът И.Т.К. е бил
поканен да даде проба за наркотици чрез техническо средство, същият категорично
е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. К. не е изпълнил
и предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване. Изцяло
ирелевантни са наведените с касационната жалба доводи и възражения.
И.Т.К. е
реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174
ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е
подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение
правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението
предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотици или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба
2000,00 лв.
При определяне
размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС,
наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието
залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете
наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не
подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил
наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.
Обосновани са
мотивите на първостепенният съд относно наведените с първоначалната жалбата
възражения. Правилно съдът е посочил, че по същество се касае за категоричен
отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества, поради което и на практика изобщо не се е стигнало до
процедурата уредена в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за
установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни
аналози/.
Процесното
деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение.
Ответникът не претендира разноски. Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №2183 от 06.12.2021 г.
постановено по АНД № 4223 от 2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: