ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№587
гр.Перник, 17.08.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на седемнадесети
август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ПАВЛОВА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 462 по описа на
ОС-Перник за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл.
436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 562/21.06.2018 г. на длъжниците Х.М.Б., ЕГН: **********
и Т.А.Б., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника им адв. В.С.
от САК с адрес ***, срещу действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Д.Д. по изпълнително дело № 221/2006
год. по описа на Съдебно изпълнителната служба (СИС) при Районен съд-гр. Радомир.
Според жалбоподателите действията на съдебния изпълнител са
незаконосъобразни и неправилни, извършени в нарушение на материалния закон и на
фактическата обстановка по делото. Твърди се, че е насрочена публична продан на
два имота, собственост на длъжниците, като определените суми, от които да
започне наддаването – 90% от 39 200 лева за първия имот, съответно 90 % от
5 600 лева за втория имот, са неколкократно по-ниски от реалната пазарна
оценка /цена/ на същите. Акцентира се върху обстоятелството, че вземането по
изпълнителния лист също е в пъти по-малко от реалната цена на имотите, предвид
техния вид, местоположение и т.н. С тези аргументи жалбоподателите оспорват
определената от ДСИ начална сума на наддаването като твърдят, че ниската й
стойност накърнява техните права и законни интереси.
На следващо място жалбоподателите считат, че незаконосъобразно в оценката
на имота и в описанието му в обявлението за проданта не е посочена масивна
стопанска сграда на два етажа, която допълнително увеличава неговата пазарна
стойност.
Оспорва се и компетентността на вещото лице, извършило оценката на имотите,
като се твърди, че същото няма необходимите знания в съответната област и е
некомпетентно да извършва такава оценка.
На последно място се акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателите многократно
са правили опити за постигане на приемливо решение по изпълнителното дело, с
евентуално разсрочено погасяване на задължението, каквото се допуска от ГПК, но
ДСИ незаконосъобразно и неправилно не е взел това предвид.
По изложените съображения
жалбоподателите молят да се отменят като незаконосъобразни и неправилни
действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 221/2006 г. по описа
на ДСИ при Районен съд-гр. Радомир, както и да се спре публичната продан.
В законоустановения срок и по реда на чл. 436, ал 3 от ГПК е подадено
възражение от Национална агенция за приходите (НАП), представлявана от изпълнителния
директор – Г.Д., с което се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане като
недопустима – поради обстоятелството, че обжалваните действия на ДСИ са извън
обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, а и жалбата е просрочена. Алтернативно
ако съдът приеме, че жалбата следва да се разгледа по същество, то се иска
същата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да се остави без уважение
искането за спиране на публичната продан, като неоснователно и необосновано.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ се претендира
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 120 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 436, ал.
3 ГПК от ДСИ Д.Г.Д. са постъпили мотиви по обжалваните изпълнителни
действия.
Пернишкият
окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 221/2006 г. е образувано при ДСИ Д.Д. срещу длъжника Х.М.Б.
по молба на взискателя Агенцията за държавни вземания (по настоящем НАП), към която
е приложен изпълнителен лист от 07.03.2005 г., издаден на основание чл. 237 и
чл. 242 - 249 ГПК (отм.) по гр. дело № 02327/2005 г. по описа
на Софийски градски съд. Съгласно представeния изпълнителен лист Х.М.Б. е
осъден на основание чл. 237, б.“в“ ГПК (отм.), във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) да заплати в полза на ДФ
„Земеделие“, гр. София следните суми: 19 406 лева главница и 1 154
лева мораторна лихва за периода от 25.06.2004 г. до 15.02.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.02.2005 г. до окончателното изплащане. Изпълнението е насочено
върху недвижими имоти, собственост на длъжника Х.Б. и съпругата му Т.Б., доколкото
върху същите жалбоподателите са учредили ипотека в полза на Държавен фонд
„Земеделие“ за обезпечение на вземанията на фонда по Договор за инвестиционен
кредит в лева № ***, сключен с Х.Б., в рамките на Инвестиционна програма
„Животновъдство“ като ипотеката е обективирана в Нотариален акт № 99, том II, рег. №
926, дело № 99 от 2003 г. при нотаруис М.Д., вписан под № *** в НК.
По молба на взискателя с протокол от 13.06.2018 г. ДСИ Д. Д. е насрочила
поредна публична продан на следните два имота: 1) парцел I за имот с пл. № 844 от кв. 51,
находящ се в с. Д., община Радомир с площ от 702 кв.м., ведно с построените в
този имот: масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, два етажа и тавански
помещения със ЗП от 62 кв.м., като под терасата на първия етаж има изграден
подземен гараж, който влиза в площта на сградата и масивна второстепенна стопанска
сграда на два етажа със ЗП от 18 кв.м.; 2) УПИ, представляващ парцел II – 844 в кв.
51, находящ се в с. Д., община Радомир, с площ на дворното място от 520 кв.м.,
ведно с построения в този имот едноетажен масивен гараж с площ от 28 кв.м.
Видно от обявление № 221/2006 г. публичната продан е насрочена в периода от
06.07.2018 г. до 06.08.2018 г. като сумата от която да започне наддаването за
първия имот е определена на 90 % от 39 200 лева, а за втория имот – на 90
% от 5 600 лева.
Изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действията на
съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от получаване на съобщението
за извършване на съответното действие. В настоящия случай макар жалбоподателите
да твърдят, че са получили съобщението за насрочена нова публична продан на
недвижимите им имоти на 18.05.2018 г., то видно от приложени по изпълнително
дело № 221/2006 г. два броя протоколи, съобщението е получено на 18.06.2018 г.
В тази връзка и доколкото жалба с вх. № № 562/21.06.2018 г. е подадена на
20.06.2018 г. (дата на
пощенско клеймо), то съдът счита, че независимо от посоченото в нея,
същата е постъпила в законоустановения срок. По тези съображения възражението
на взискателя за просрочие на жалбата е неоснователно.
Подадената жалба обаче е недопустима по
следните съображения:
Съществуването на правото на жалба на
страна в изпълнителното производство срещу определено действие на съдебния
изпълнител е обусловено от обстоятелството съответното действие да е изрично
посочено като такова подлежащо на обжалване съгласно процесуалния закон.
В случая жалбата е подадена от длъжниците Х.Б. и Т.Б.. В разпоредбата на
чл. 435, ал. 2 ГПК изрично са посочени действията на съдебния изпълнител, които
могат да бъдат обжалвани от страна на длъжниците в изпълнителното производство,
като това са: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. По арг. от чл.
435, ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва и постановлението за възлагане, поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най - високата предложена цена. С оглед
гореизложеното се налага изводът, че правото на длъжника да обжалва действия на
съдебния изпълнител е правно регламентирано и действията подлежащи на съдебен
контрол са изчерпателно изброени в процесуалния закон. Поради това оспорените в
настоящия случай – начална сума за наддаване за имотите, занижена в сравнение с
реалната им пазарна цена; липса на описание на масивната стопанска сграда на
два етажа, която допълнително увеличава тяхната пазарна стойност; липсата на компетентност
на вещото лице – оценител и несъобразяване с искането на жалбоподателите за
евентуално разсрочено погасяване на задължението, като самостоятелни действия,
не са сред предвидените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и подлежащи на
обжалване действия на съдебния изпълнител. В тази връзка настоящият състав на
въззивната инстанция отбелязва, че посочените разпоредби са от императивен
порядък и в процесуалния закон не е предвидена възможност за обжалване и на
други действия на съдебния изпълнител, с които длъжникът счита, че са нарушени
негови права, извън изрично уредените.
По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбата е недопустима и като
такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
По направеното в жалбата искане за спиране на публичната продан, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 438 ГПК подаването на жалба не спира
действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В посочената
хипотеза се има предвид жалба, която е процесуално допустима, каквато в случая
не е налице, тъй като се обжалват действия на съдебния изпълнител върху които
съдебният контрол е изключен по смисъла на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Поради това искането на жалбоподателите за спиране на изпълнителното
производство е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и направено искане от взискателя на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25а,
ал. 3 от Наредбата за правната помощ, на жалбоподателите следва да бъде
възложено заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева в
полза на НАП.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
без разглеждане жалбата на Х.М.Б., ЕГН: ********** и Т.А.Б., ЕГН: **********,
двамата с адрес ***, против действията на държавен съдебен изпълнител Д.Д. по изпълнително
дело № 221/2006 г. по описа на Съдебно изпълнителната служба при Районен съд –
гр. Радомир, изразяващи се в занижена начална сума за наддаване за имотите,
описани в жалбата, в сравнение с реалната им пазарна цена; липса на описание на
масивна стопанска сграда на два етажа, която допълнително увеличава тяхната
пазарна стойност; липса на компетентност на вещото лице - оценител и
несъобразяване с искането на жалбоподателите за евентуално разсрочено
погасяване на задължението.
ОСТАВЯ без уважение искането на Х.М.Б.,
ЕГН: ********** и Т.А.Б., ЕГН: ********** за спиране на публичната продан по изп.
дело № 221/2006 г. по описа на държавен съдебен изпълнител Д.Д. при Районен съд-гр.
Радомир.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
462/2018 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата
за правната помощ Х.М.Б., ЕГН: ********** и Т.А.Б., ЕГН: **********, да
заплатят на Национална агенция за приходите с адрес: гр. София - 1000, бул.
„Княз Дондуков” № 52, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.