Р Е Ш Е Н
И Е № 1541
гр.Русе, 09.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 04-ти октомври,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА П., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2796 по описа за 2018г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата С.Т.П., чрез редовно упълномощен
процесуален представител твърди, че имота й е присъединен към електрическата
мрежа, регулирана от ответника, с клиентски № **********, абонатен № **********.
Заявява, че на 11.10.2017г., служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили
проверка на точността на измерване на обслужващата я измервателна система и е
констатирано неточно измерване/ неизмерване, поради което е направено и
преизчисление на потребената ел.енергия. Заявява и че ответника я е уведомил,
че преизчесленото количество ел.енергия е на стойност 3238.34 лв., която сума
следва да заплати. Твърди, че тази парична сума й е начислена неправомерно и не
дължи плащането й. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника,
че не му дължи сумата от 3238.34 лв., начислена й по корекционна процедура за обект с клиентски №
********** и абонатен № **********. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Ответното дружество „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна
оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че на 11.10.2017г. служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили проверка на СТИ, отчитащо потребената в имота на ищеца
електроенергия. За извършената проверка, бил съставен протокол № 1701507/11.10.2017г.,
като било демонтирано СТИ и на негово място монтирано друго. При извършена
метрологична експертиза от БИМ било констатирано, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, установено е наличие
на преминала енергия на тарифа Т4 – 020288,9 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея, електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. За
резултатите от експертизата бил съставен КП № 250/14.03.2018г. Поради тази причина и на основание
съставения констативен протокол за резултатите от метрологичната експертиза,
„Енерго-Про Мрежи“ АД е изготвило становище за начисляване на ел. енергия от 20.03.2018г., според което за периода от 12.10.2016г. до 11.10.2017г. на
ищцата било начислено допълнително количество
ел. енергия в размер на 20288 кВтч. Тази корекция била извършена на основание
чл.50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на
паметта на електромера. Издадена е след това фактура № **********/27.03.2018г. на стойност 3238.34 лв. Счита, че Общите условия на ответното дружество също предвиждали възможност за
него въз основа на предоставени от „Енерго Про Мрежи” АД справки за
преизчислени количества пренесена електрическа енергия да коригира сметките на
клиентите за този период. По тези съображения се иска предявения иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.Претендират се и разноски.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищцата е клиент на
ответното дружество, като имота й е присъединен към електрическата мрежа,
регулирана от ответника, с клиентски № ********** и абонатен № **********, с
адрес: гр.Р., бл.“З.“, вх... ет..
На 11.10.2017г.
е извършена проверка от служители на „Енерго Про Мрежи” АД на електромера,
измерващ електрическата енергия за имота на ищеца с фабр. № 1115031200541101,
при която било констатирано какви са показанията на уреда на всички негови
тарифи. Не са констатирани нарушения по
пломбите на уреда или на заключващия механизъм. Електромерът е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана в присъствието на ищеца, а на негово място е
монтиран друг измервателен уред с нулеви показания.
Смененият електромер е предаден в БИМ, регионален
отдел – Русе, където му е извършена метрологична експертиза, резултатите от
която са отразени в КП № 250/14.03.2018г. При софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на
тарифа Т4 – 020288,9 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. При
изпитателните измервания е установено, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия.
Въз основа на констативния протокол от
метрологичната експертиза, за клиентския номер на ищеца е изготвено становище
от „Енерго-Про Мрежи“ за начисляване на допълнително общо количество ел.
енергия в размер на 20288
кВтч за периода от 12.10.2016г. до
11.10.2017г. За това количество
електроенергия „Енерго-Про Продажби“ АД е издало фактура № **********/27.03.2018г. на стойност 3238.34 лв.
По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, според заключението на която процесното СТИ, измервало ел.
енергията потребена от ищцата е статичен електромер и същият отговаря на
изискванията за търговско измерване. Вещото лице е обяснило какво представляват
отделните регистрите и тарифи на процесното СТИ. В случая, при измерване на
потребената ел. енергия от битов абонат като ищеца, уредът следвало да отчита
само по тарифа Т1 и Т2/1.8.1 и 1.8.2/. Регистър Т4/1.8.4/ е самостоятелен и не
се визуализира. Вещото лице е посочило,
че е налице неотчетена ел.енергия от 20288 кВтч, регистрирана от регистър Т4 за процесния период. В случая вещото лице е установило, че при
условие, че през процесното СТИ е преминала енергия, която не е визуализирана,
съответно неотчетена, то електромера не съответства на техническите
характеристики, т.е. функционалността му е била нарушена. В експертизата е
посочено, че няма данни за нарушаване целостта и пломбите на електромера. Пресметната
по съответните цени, допълнителната електроенергия, която не е отчетена от
процесното СТИ е на стойност 3238.34 лв. с ДДС.
Свидетелят
на ответната страна Д.Ю. твърди, че всички такива проверки, като процесната, се
извършват със специализиран софтуер. Свидетелят сочи и че проверките се
извършват по трафопостове със загуби, по сигнал и на случаен принцип.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Условия за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по
отношение на същите да е инициирано принудително събиране. В настоящия случай
интересът на ищцата произтича от качеството й на потребител и обвързан с Общите
условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното коригиране на
сметката за потребена електроенергия в имота му. По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
Правният спор по делото е съсредоточен върху наличието на предпоставките за възникване на
правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия
за минал период от време, както и дали отчетената ел.енергия по тарифа Т4 е реално потребена от
абоната и за какъв период от време.
Според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2
ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/,
издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които
имат характер на подзаконов нормативен акт. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 11.10.2017 г.,
т. е. след тяхната отмяна.
Настоящият състав намира, че отмяната на
нормите, уреждащи задължителната по силата на
закона форма при реализиране на материалното право по чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ, не
обуславя незаконосъобразността и на самото му прилагане. Въпреки това процесната корекция е необоснована. Дори и да бъде приет
аргументът, че констативният протокол следва да бъде ценен като частен документ
относно направените в него констатации, предвид оспорването им от ищцата, без да
се изследват реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на
производството ответникът не е представил доказателства, които при условията на
пълно и главно доказване да обосноват извода, че ответното дружество е
доставило на ищеца и той е потребил ел. енергия в начисления размер.
Нормата, обективирана в чл. 50 ПИКЕЕ, на която се
позовава ответникът
в настоящото производство,
предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Съдът намира, че правото на едностранна
корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано в цитираната
разпоредба не е възникнало в патримониума на ответното дружество, доколкото не
са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това. По делото не е установен
точният момент, от който електромерът е започнал
да отчита енергията
грешно, поради което поради
липсата на данни за началния момент на грешката не може да бъде установено и
обстоятелството дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е
действително потребено от конкретния абонат в процесния период. От съществено значение в случая е, че дори и да се
приеме за реално преминало количеството електроенергия, е невъзможно да бъде определено в кой момент колко
от него е преминало, а цената на електроенергията за технологични разходи е
различна в различните периоди.
От всичко това следва, че ответното дружество не е провело пълно доказване на факта,
че абонатът е потребил процесната електроенергия в процесния период.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЕ регулирането на
дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява
от КЕВР. Общите условия на договорите между енергийните дружества и техните
клиенти се отличават от останалите договори, сключвани при общи условия по
това, че според разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ същите задължително
следва да бъдат одобрени от КЕВР. След като след изменението си през 2012 г.,
чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /т.е. по глава IХ от ПИКЕЕ/, именно това налага
допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите
подлежат на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също на
разгласяване в обществото по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ /публикуване най-малко в
един централен и един местен вестник/. Предвидена е и възможност несъгласният с
тях клиент да поиска специални условия - така чл. 98а, ал. 5 ЗЕ. Именно
спазването от страна на „Енерго - Про Продажби“ АД на цялата тази процедура,
уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налага нарочното
регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на корекция
на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ след приемането на
ПИКЕЕ. В случая е безспорно, че ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, действащи за
процесния период, са приети през 2007 г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012
г. и приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. Правилата по чл. 24, ал. 2 от ОУ на
„Енерго - Про Продажби“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в чл. 42 от
ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД се явяват неприложими в конкретния случай.
Поради това настоящия състав на съда намира, че в
случая не е извършено и редовно уведомяване на клиента за корекцията поради
липса на установени правила.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответника
не е установил предпоставките, обосноваващи корекция на сметката
за потребление в обекта на ищеца, като
същевременно не е установено и наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура, поради което и предявения иск следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за производството. Основателно е обаче възражението за намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата поради прекомерност, направено от процесуалния
представител на ответника в о.с.з. на 04.10.2018г. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за производството по
настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 300.00 лв. + 7 % за горницата над 1000.00 лв. Направено е възражение
за прекомерност на заплатеното в брой възнаграждение в размер на 600.00 лв. по договор за правна защита и
съдействие/л.9/. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по
чл. 36 ЗА. Този минимален
размер в случая е 456.68 лв. В настоящия
случай съдът приема, че не се касае до
спор с фактическа и правна сложност, относима към осъществената защита.
Предвид това и при съобразяване на доказателствата
по делото и направеното своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в полза на ищцата
се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 456.68 лв., сумата от 129.53 лв.-д.т. и
сумата от 5.00 лв.-деловодни разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ” ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П. С. С. и Г. К., че С.Т.П., ЕГН:********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.И.И. не дължи на ”ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК:********* сумата от 3238.34 лв., начислена й по
корекционна процедура за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********
по счетоводен документ № **********/27.03.2018г.
ОСЪЖДА ” ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П. С. С. и Г. К. да заплати на С.Т.П., ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.И.И. сумата
от 591.21 лв.-разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: