МОТИВИ към присъда
по НЧХД № 800 / 2016 г.
по описа на Русенски районен съд,
VIII наказателен състав
Частният
тъжител Р.И.Д. е
обвинила В.И.С. в това, че на 21.03.2016 г. в гр.Русе й е причинил разстройство на здравето – лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето
– престъпление по чл.130, ал.2 НК.
По делото е
приет за съвместно разглеждане гр.иск за сумата от 10000 лв претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от деня
на деликта и разноски
Повереника
на частният тъжител поддържа обвинението и предявения граждански иск. Моли съда да признае подс. С. за виновен за
извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, както и да
го осъди да заплати на неговата доверителка сумата от 10 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болка, страдание, преживян стрес,
психомоторно разстройство на здравето, страх да не повтори действията си,
изпадане в безсъзнателно състояние, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Подсъдимият
не се признава за
виновен и дава
подробни обяснения в
хода на съдебното следствие. Защитата излага съображения за несъставомерност на
обвинението на частния тъжител по повод на твърдяните обстоятелства и за недоказаност
на авторството.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете
за установено следното:
Подсъдимият
В.И.С. е роден на *** ***, български гражданин, не женен, не осъждан, ЕГН **********.
От така подадената тъжба, както и
от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката В.Д. става ясно, че
частният тъжител Д. и подсъдимият С. са били в лични и приятелски,вкл и интимни
отношения от около 14 години.
От около 3 години подс. С. заживял
с друга жена от гр. Русе, но продължил да поддържа връзка и с частната
тъжителка Д.. Същата живее на адрес *** 3/ таванско помешение/ и подс.В.С.
редовно я е посещавал. На
инкриминираната дата 21.03.2016 г. рано сутринта тъжителката поканила на кафе
подсъдимия, който около 08,30 ч. – 09,00 ч. сутринта я посетил в дома
й.Тъжителката му отворила вратата и го поканила и пили кафе в присъствието на
сестра й –свид.В.Д.
В хода на разговора станало ясно
,че подсъдимият желаел да продължи приятелството си с тъжителката, като се
виждат от време на време и си помагат, но без да поддържат сериозна връзка,тъй
като чакал дете от новата си жена. Тъжителката не била съгласна с това
положение, започнала да отправя обиди към новата му жена и от своя страна
демонстрирала наличие на отношения с друг мъж и всичко това подразнило
подсъдимия. Последният поискал да си тръгне, при което тъжителката заключила
входната врата и взела ключа в себе си. Подсъдимият настоявал да напусне
жилището, тъй като бил на работа, но тъжителката отказвала да го пусне и
настоявала да телефонира и на новата му жена и телефонирала и на новия си
приятел,за да дойдат в дома й. Напрежението ескалирало, защото тъжителката
отказвала да отключи входната врата и да приеме предложението на подсъдимият да
се разделят приятелски и се опитала да го удари. Започнала да го удря. Подсъдимият
я хванал за китките на двете й ръце, на които имало множество гривни и я
повдигнал и сложил на спалнята. Това нервирало допълнително тъжителката, която
станала от спалнята и взела кухненски нож, с който почнала да замахва към
подсъдимия. Последният позвънил на 112 и поискал съдействие за това ,че бил
заключен в апартамента на тъжителката
От получената справка от ЕЕН 112
става ясно, че първото обаждане е получено в 08,55 ч. и е от мобилния телефон
на подс.В.С..
Като разбрала ,че подсъдимият е
повикал органите на полицията тъжителката отключила вратата и едва 20 минути
по-късно (в 09,13 ч.) е позвънила на ЕЕН 112 и ЦСМП , а не както тя твърди в
тъжбата си „....хвана ме за ръцете и
започна да ме блъска в стената.При блъскането паднах на ръба на спалнята ….При
падането ми успях да си извадя мобилния телефон и да звънна на тел. 112 ...”,
т.е. че тя първа да е подала сигнал на телефон 112
В 09,15 ч екип на СМП/ св. В.Е./
бил изпратен на адреса,заедно с полицейските служители свидетелите Д. Б. и К. К.
При пристигането на св.Б. и К.
входната врата вече била отключена и те видели легнала по очи на пода пред
спалнята тъжителката, която била в превъзбудено състояние и се държала за
ръката. Свид. В.Д. обяснила, че тъжителката страда от множествена склероза и
има и други заболявания. Полицейските служители не установили белези от наранявания и самата
тъжителка пред тях не споменала да е била удряна,душена,блъскана или бита.
Разбрали от разговора с тъжителката, подсъдимия и св.Д. за наличните обтегнати
интимни отношения, тяхното развитие и за това ,че тъжителката не позволявала на
подсъдимият да си тръгне. Възприели малките мащаби на жилището-коридор със стая
, в която се намирала и спалнята и останали с впечатлението,че скандала е
преекспониран и излишно драматизиран. При идването на екипа на СМП тъжителката пред св. Е. се оплакала от болки
в главата и ,че там била ударена от подсъдимия. Заявила, че подсъдимият я е
ударил по главата, паднала на земята и се напикала. Като узнала , че страда от
множествена склероза и ,че е ударена в главата, св.Е. предложила да откарат с линейката тъжителката до МБАЛ-Русе.
Тъжителката сама слязла по стълбите и се качила в линейката заедно със сестра
си
При постъпването в МБАЛ-Русе е
извършен преглед и ренгинография на череп и лумбални прешлени , които не
установили увреждане, различно от МС и направените й предходни операции с
поставени метални остеосинтези на лумбални прешлени.Тъжителката отказала
хоспитализация
Тъжителката посетила съдебен
лекар и се освидетелстувала. Била отразена обективна находка: в основата на
втори пръст на дясната ръка охлузване около 8 мм, по двете предмишници,по
вътрешната повърхност на лявото ходило и в ляво на шията –синкаво червеникави
кръвонасядания с неправилна форма на площ около 3 см, по вътрешностраничната
повърхност на дясна глезенна става –оток около 5 см
От МБАЛ Козлодуй ЕООД е издадено
експертно решение от 24.03.2016г за диагноза множествена склероза и биполярно
разтройство
На 25.03.2016г с оплаквания от
главоболие, световъртеж ,залитане при ходене ,тръпнене и слабост на горни
крайници и смутен говор ,по свое желание постъпила в МБАЛ- Бяла Слатина и била
изписана на 28.03.2016г
На 29.03.2016г постъпила в
ЦПЗ-Русе ,изписана на 18.04.с.г поради епизод на биполярното разтойство
–умерена депресия
От заключенията на СМЕ е видно
,че е изготвено на база писмени документи и снимков материал. Установеното
кръвонасядане по шията е ивицовидно и отговаря да е получено от човешки нокти в
резултат на одиране,одраскване- от тангенциално действие на нокетна плочка, но
не е от стискане.По двете предмишници са установени кръвонасядания ,които могат
да се причинят при притискане на гривните по ръцете й.Охлузването в основата на
палеца на дясната ръка / 8 мм/ се получава от действие на твърд тип предмет при
свит юмрук ,което може да бъде получено при удар с юмрук .Установен е оток на
дясна глезенна става.
С тъжбата има приложени медицински документи,
от които става ясно, че тъжителка Д. има множество други заболявания – множествена
склероза за цереброспинална форма, пристипно ремитентен тип дискоординационен
синдром, остеохондроза, спондилоартрозис антеролистеза на Л5-С1 състояние
след ламинектомия и трансмедикуларна
стабилизация, струма нодоза, състояние след резекция гл. тиреоидеа субтоталис,
тиреотоксикоза, постравматична артроза на ляво ходило, халук валгус, АХ ІІ ст.,
биполярно афективно разстройство. Същата има издадено решение на ТЕЛК, от което
е видно, че има 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ.
От заключението по КСППЕ е установено
и безспорно страданието й от биполярно афективно разстройство ,с повишена
общителност, изразено чувство на несигурност, склонност към невротични защитни
реакции и към психосоматични разтройства . Психологически са свързани със
стремеж към значимост, основан на потребност от социално признание и
подкрепа,незрялост и повърнхостност в междуличностни отношения ,акцентуации по
демонстративен път на характера,повишена самооценка, егоцентризъм,емоционална
неустойчивост ,раздразнителност и потенциални гневни избухвания. Фазите на
заболяването се провокират от комплексни фактори като сезонност,цикличност и
колебание на настроенията,външни стресови фактори и несистемно поддържащо
лечение в домашни условия
Изложената фактическа обстановка се установява както от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на свид. В.Е., В.И., Д. Б. и К. К.,Х. Т.,от
заключенията на вещите лица по назначени комплексна СППЕ и СМЕ, справка от ЕЕН
112, от която да е видна поредността на
позвъняванията на ЕЕН 112 на дата 21.03.2016 г., епикризи,фиш от
ЦСМП,амб.листове и справка за съдимост
на подсъдимия.
От показанията на горецитираните
свидетели става ясно, че единствено свид. В.И. (сестра на частната тъжителка Д.)
е пряк очевидец на случилото се в апартамента на Д. на въпросната дата, тъй
като същата е присъствала през цялото време на случващото се и е съпроводила
тъжителката до МБАЛ-Русе. Независимо от влошените й отношения с тъжителката ,
възприятията й са детайлни и коректни, тъй като се потвърждават и от
показанията на свидетелите Б., К. и Е., които не са преки очевидци на
събитията, предмет на това производство,но възпроизвеждат по идентичен начин
поведението на подсъдимият и тъжителката и нейното емоционално и физическо
състояние и възприетото като косвено относно повода за конфликта
Така показанията на свид.В.И.Д.
потвърждават обясненията на подсъдимия,включително и относно нападението от
страна на тъжителката-ударите й и замахването с кухненски нож. Последните с
оглед на възприетото от полицейските служители като обстановка, поведение, емоционалност/преекспонираност/ и последователност на повикванията към
ЕНН112 и причините за прозвъняванията, също потвърждават обясненията на
подсъдимия. Показанията на посочените свидетели са еднозначни, непротиворечиви,
детайлни и съдържащи информация, както
за възприетото поведение на подсъдимия, така и за реакциите на тъжителка Д.. Същите не потвърждават претендираната в
тъжбата фактическа обстановка и обективираното съставомерно поведение на
подсъдимия, по
начина по който е изложен в тъжбата .
От заключението на вещите лица по
назначената комплексната СППЕ се установява, че Р.Д. страда от биполярно
афективно разстройство, сегашен период – тежка депресия с/без психотични
симптоми. Същата нееднократно доброволно е постъпвала на лечение в ЦПЗ Русе в
периода между 29.03.2016 г. и 09.09.2016 г. като е наблюдавана предимно
тревожно-депресивната симптоматика по време на престоите й. Също се установява,
че личността й се характеризира с повишена общителност, социабилност, изразено
чувство за несигурност, склонност към невротични защитни реакции, както и
към психосоматични разстройства,стремеж
към значимост, основан на потребността от социално признание и подкрепа, както
и незрялост и повърхностност при осъществяването на междуличностни контакти.
Акцентуации на характера на същата се изразяват в повишена контактност,
повишена самооценка, егонцентризъм, емоционална неустойчивост, раздразнителност
и потенциални гневни избухвания, стремеж към лидерство, потребност от внимание
и признание. Тези заключения на вещите лица се подкрепят и от показанията на
сестрата на тъж. Д. „.....тя го покани и В. дойде и наистина пихме кафе, обаче по едно време възникна някакъв
спор и тя започна да споменава някакъв приятел с прякор „Пилето” от София и
започна да изтъква, че има с него отношения ...... Тя се опита да подразни В. с
това....”. Подкрепят се и от показанията
на полицейските служители Б. „..нямаше белези да е бита…следи от видими
наранявания нямаше…тя си лежеше на земята и ние като дойдохме тя живна и
прецених,че тя твърде много драматизира и в момента иска да направи нещо гадно
на другия човек чрез нас….за мен беше повече драматизиране,защото както беше
легнала на земята и когато дойде линейката живна,а пред нас отказваше да я
пипаме” Тези негови възприятия се потвърждават и от показанията на свид. И.,
която казва: „...Когато дойдоха полицаите тя беше отключила вратата и беше
легнала на пода и само ми каза: „Како, няма да ставам докато не дойдат, за да
ме видят, че съм зле и лежа...”
Допълнително с оглед на
показанията на св.В.Д.,че тъжителката е преекспонирала конфликтната ситуация и
ще цели получаване на значителна облага са и показанията на свид. Т. в същата
насока
В тъжбата е налице преекспониране
на обстановката в дома на тъжителката като са наведени факти, които не само не
намират потвърждение в показанията на всички свидетели, а дори се опровергават
от тях. Безспорно е установено, противно на твърдяното , че подсъдимият не е
разбивал входната врата, че е бил поканен от тъжителката и ,че тя недоволна от
личният му избор относно личните им отношения, го заключила в дома си , като го
е заплашвала с нож. Т.е проявила е дейно участие в създаден от нея самата
конфликт
Относно твърдяните в тъжбата
получени увреждания и сочения от тъжителката механизъм: чрез удари по
тялото,лицето,главата,стискане за шията,хващане за ръцете и блъскане в стената:
Свидетелката В.Д. –очевидец , не
сочи на възприятия относно удари по главата,тялото,лицето,блъскане в стената.
Пред свидетелите Б. и К. самата тъжителка не е твърдяла подобни обстоятелства.За
нанасяне на удари по тялото ,главата, стискане по шията ,ръцете тъжителката не
е споменала пред полицейските служители , повикани както от подсъдимия,така и
от тъжителката. Независимо от намесата им и оказването на помощ, свидетелите Б. и К. не са били уведомени за телесни увреждания
и не са забелязали такива
Само пред св.Е. тъжителката е
заявила ,че била удряна по главата, а такова по вид увреждане не е установено
при медицинското й освидетелствуване
Нещо повече свид.Д. описва
поведението на тъжителката след прозвъняването на подсъдимия на ЕНН 112 ,
включително с това ,че сама е отключила вратата и легнала на пода пред спалнята
като съзнателно е преекспонирала състоянието си . От получената справка от ЕЕН
112 става ясно, че първото обаждане е получено в 08,55 ч. и е от мобилния
телефон на В.С.. Едва 20 минути по-късно (в 09,13 ч.) е позвънила и Р.Д., а не
както тя твърди в тъжбата си „.... при
падането ми успях да си извадя мобилния телефон и да звънна на тел. 112 ...”, и
то след като св.Д. твърди ,че преди това е телефонирала на приятеля си с прякор
„Пилето”
На базата на показанията на
свид.В.Д. и обясненията на подсъдимия, както и от заключението на СМЕ е видно
увреждане- кръвонасядане по горните крайници/ предмишници/ в областта на
китките , покрити с множество гривни, което според експерта може да бъде получено
при хващането й за китките от подсъдимия и поставянето й на спалнята
Така на база обсъдените
доказателства съдът счита за безспорно установено това увреждане, неговия
механизъм и медико-биологичния признак болка. Вида на увреждането, видно и от
снимковия материал, както и от показанията на св.Д. и обясненията на подсъдимия
е резултат от хващането на китките в областта на множеството гривни ,които са
предпоставили ивицовидното кръвонасядането , като по снимките и заключението на
вещото лице личат следите от тангенциалното действие на гривните. Уврежданията на горните крайници също биха
могли да са получени на дата 21.03.2016 г. по начин описан в тъжбата, обясненията
дадени от подс. С. : „...Само за ръцете я хванах, защото държеше нож насочен
срещу мен и я хванах, за да не ме наръга....” и показанията на свид. В.Д. :
„...В. я хвана за двете ръце, за китките и й каза: „Седни си на дупето.” и я
сложи на спалнята...”. Относно уврежданията на долните крайници по делото няма
описан механизъм, по който същите да бъдат получени, но не се изключва
възможността да са получени на 21.03.2016
От заключението на вещото лице по
назначената СМЕ е видно , че тъж. Д. е получила освен кръвонасядания по горните предмишници и ивецовидно охлузване,кръвонасядане на шията, което с оглед на размерите и вида
му отговаря да е причинено от одраскване с нокът / тангенциално действие на
нокътна плочка/.Не са установени обективни данни от стискане за шията, както
твърди тъжителката ,а установеното увреждане по шията не би могло да се причини
при стискане ,като е възможно и да е от самонараняване
Установеното при прегледа на
21.03. 2016 охлузването в основата на палеца на дясната ръка от 8 мм е резултат на действие на твърд тъп
предмет в тази област и най-често се получава при удар със свит юмрук или когато свит юмрук попадне върху абразивна
площ. Изводите на експерта с оглед на механизма на получаването и с оглед на показанията
на свид.В.Д. и обясненията на подсъдимия сочат ,че тъжителката сама си е
причинила това увреждане удряйки подсъдимия
Относно уврежданията на долните
крайници- оток на дясна глезенна става,кръвонасядане по вътрешната повърхност
на ляво ходило- по делото няма описан механизъм, по който същите да бъдат
получени, но не се изключва възможността да са получени на 21.03.2016 г. Според
експерта този оток може да е от удар в глезенната става, навяхване на същата,
но не изключва и стара травма. С оглед на липсата на установена такава при
прегледа на 25.03. ,според експерта ако е бил причинен на 21.03. би следвало
още да има следа от него,тъй като отшумява за около 7 дни. Така на база липсата
на твърдения в тъжбата и експертното становище съдът счита ,че установеното
увреждане не е причинено от подсъдимия на посочената в тъжбата дата
Гореизложеното с оглед събраните доказателства,разгледани
поеденично и в съвкупността им мотивира съда , че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК,за което е предаден на съд от
частния тъжител. Авторството
на деянието,
обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от
страна на подсъдимия се явява недоказано. От
обективна страна не се установява В.И.С. *** да е причинил на Р.И.Д. лека телесна повреда изразяваща се болка и
страдание без разстройство на здравето.
Няма доказателства подсъдимият да е
извършил действия, насочени към увреждане на човешкото здраве, чрез нанасяне на
удари по тялото, лицето, главата, стискане за шията,
блъскане в стената. Напротив доказателствата по делото в тяхната съвкупност
сочат, че пострадалата се е опитала да предизвика агресията на подсъдимия
провокирайки го с поведението си, размахвайки нож, заключвайки входната врата
на апартамента, в който са се намирали, говорейки за връзка с друг мъж. Съдът
както посочи по-горе намира за установено само наличието на увреждане –
кръвонасядане на горните предмишници, получено с оглед гласните доказателства и
експертното заключение при хващането в областта на китките от страна на
подсъдимия в момент в който тъжителката го е нападнала . Получените от
тъжителката увреждания са налични, но не са такива, които да се дължат на
действия, извършени с цел нараняване на Д., а по скоро за „укротяване” на същата и за да
се предотврати нападението й. Увреждането не надхвърля пределите на неизбежната
отбрана, насочено е към предотвратяване на нападение и друго такова и не е с
цел нараняване. Охлузването на дясната й ръка е самонараняване и не се дължи на
действие на подсъдимия. За твърдените удари по главата не са установени
обективни находки, както и такива които да сочат на блъскане в стена или
стискане на шията. Одраскването по шията е резултат от действието на нокет,
което не изключва и самонараняване , а за находките –оток на крака не са
наведени обстоятелства в тъжбата, както и че установеното увреждане с оглед
липсата му 3 дни след събитията ,може да е получено и по-рано
Доколкото, съгласно чл.303, ал.1 НПК „Присъдата не може
да почива на предположения” и ал.2 „Съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин”, предвид недоказаността на
обвинението от страна на тъжителя, респективно от повереникът й, съдът няма как
да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е
обвинен и да му наложи съответното наказание. Затова на основание чл.304 от НПК
съдът призна подс. В.И.С. за невиновен и го оправда по обвинението по чл.130,
ал.2 от НК.
Съдът отхвърля предявения граждански иск срещу В.И.С.
в размер на 10 000 лв. като неоснователен и недоказан.До констатираното
увреждане-кръвонасядане на горните предмишници- болка без разстройство на
здравето по см на чл.130 ал.2 НК не би се стигнало, ако тъжителката е имала
толерантно, възпитано и непровокативно поведение.Напротив тя с поведението си/
нанасяне на удари и замахване с нож/ е провокирала отбранителната реакция на
подсъдимия .Така с поведението си тъжителката е допринесла за настъпването на
увреждането по предмишниците в областта на множеството й гривни.За присъждане
на обезщетение по см на чл.45 ЗЗД е нужно виновно ,противоправно поведение
което да е причинило увреждане.Причинената болка на тъжителката се дължи на
нейното поведение,което е предизвикало действията на подсъдимият, което не е
извършено умишлено .Така по заложения в ЗЗД институт на справедливостта ,съдът
приема за неоснователен и недоказан претендирания размер на гр.иск,поради което
и го отхвърля
На основание чл.190 НПК ч.т Р.И.Д. следва да
заплати на В.И.С. направените по делото разноски в размер на 1500 лв. – 700 лв.
за изготвената СППЕ и 800 лв. за адвокатско представителство.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: