№ 36
гр. П., 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500621 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „К. А.Г.“ЕООД гр. П. , ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., ул. „Л. „ № 2 , против
З.А.Д. „А. “ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.
, р-н „С.“, бул. „С.К.“ №2.
С Решение № 814/ 19. 07.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1609 /2021г.
по описа на същия съд, предявения иск е уважен частично . Присъдени са деловодни
разноски в полза на ищеца.
Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби( първоначална и насрещна ) в
уважителната и в отхвърлителната част от ищеца и ответника в
първоинстанционното производство,подадени чрез пълномощниците на страните. Във
въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови
ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи ,
съответно се отхвърли предявения иск в обжалваните части. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор само от противната страна по
първоначалната въззивна жалба.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
1
решението на районния съд в обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се
остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районният съд е сезиран с осъдителен иск на застрахованото лице против
застрахователя. Правното основание на предявения иск е нормата на чл. 386 и чл.405 ал.
1 от КЗ във вр. с чл.384 ал. 2 от КЗ.
Според посочените правни норми :
-При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.
-При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност.
-При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
- По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като при
частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в
натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител;
По делото е безспорно установено ,че на 17. 07. 2020г. около 9,45ч. е настъпило ПТП , при
което застрахования автомобил ,марка „Д.Д.“ е бил повреден. Установено е също така ,че
към датата на настъпване на застрахователното събитие автомобила е имал валидна
застраховка „Каско“ при ответното дружество . Застрахователят е отказал да заплати
застрахователното обезщетение с мотива ,че единствената причина за настъпване на
ПТП е виновното поведение на водача на лекия автомобил и нарушаване на правилата за
движение от негова страна.
2
В конкретния казус застрахователя не е имал законовото право да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение.
Според текста на чл. 408 от КЗ застрахователя може да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение само в следните случаи:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато трето ползващо се лице умишлено е причинило застрахователното събитие без
знанието и участието на застрахования или на другите ползващи се лица, обезщетението се плаща на другите
ползващи се лица, а ако няма такива - на застрахования или на неговите наследници. В случай на плащане на
застрахователно обезщетение по изречение първо застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
лицето, което умишлено е предизвикало застрахователното събитие.
Настоящият казус не попада в посочените хипотези, поради което застрахователя не е
имал право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
По въпроса за „съпричиняване“ на причинените вреди .
Съпричиняването на вредоносния резултат винаги означава обща каузалност , т. е. две
причини за настъпването на вредата .Вредоносният резултат трябва да се намира в
причинна връзка не само с виновното и противоправно поведение на причинителя на
вредата , но и с действията или бездействията на самия увреден. Не е необходимо
виновно и противоправно действие и на увреденото лице.Противоправността и вината на
пострадалия са възможно ,но не и задължително условие за намаляване на обезщетението.
Необходимо е да има причинна връзка между поведението на пострадалия ( неговото
действие или бездействие ) и настъпилите вреди .
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че с действията си
водача на застрахования автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
Според чл. 6 от ЗДвП: Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
Според чл. 52 от ЗДвП: На участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез:
1. при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се
подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза;
2. при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на
бариерите.
Според чл. 53 от ЗДвП:
(1) Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от състоянието на
бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно
средство и че преминаването през прелеза е безопасно.
3
(2) Водачът на пътно превозно средство не трябва да започва преминаването на железопътния прелез, ако не е
предварително убеден, че няма да се наложи спиране върху релсите или на разстояние по-малко от 2 метра от тях,
поради техническите особености на превозното средство, условията на движение или други предвидими причини.
Установено е по делото ,че в конкретния случай ж.п. прелеза е бил без бариера, обезопасен
със семафор и светлинна сигнализация. Преди ж.п.прелеза е имало поставен знак Б2“ Спри !
Осигури предимство“. Установено е също така ,че знака вместо да бъде поставен на
предписаните от Наредбата 6 м. от ж.п. линията е поставен на разстояние 10,73 м. от ж.п.
линията . Установено е ,че видимостта към ж.п. линията и към знака е била затруднена от
гъсти и високи храсти .
В какво се изразяват действията на водача на застрахования автомобил, с които е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат ?
От събраните доказателства безспорно е установено ,че преди настъпване на ПТП
семафорът е светел червено . След произшествието семафорът също е светел червено .
Установено е също така ,че семафорът е подавал към автомобилния път сигнал за спиране –
червена светлина и звуков сигнал. Установено е ,че водача на лекия автомобил е спрял пред
знака „Б2“( на разстояние10,73 м. от ж.п. линията) , след което е потеглил бавно напред за
пресичане на ж.п. линията.
Според заключението на приетата по делото СТЕ при ограничената видимост на
ж.п.линията от високата и гъста растителност, водачът на лекия автомобил е следвало
задължително да спре на разстояние 2м. или 4 м. от релсите ,където вече е имал
видимост към ж.п. линията ,за да се убеди ,че влака не преминава и едва тогава да
предприеме маневрата по пресичане на ж.п. линията . На разстояние 2м. или 4 м. от
релсите,водача на МПС вече е имал видимост към ж.п. линията , както и възможност да
възприеме идващия влак.При това положение той е нямало да потегли напред , с което
ПТП е щяло да бъде избегнато. Водачът на МПС обаче е бил в движение , макар и бавно ,
включително и когато е видял влака.Макар да е реагирал веднага автомобила е спрял едва
пред самите релси, при което ПТП е било неизбежно.
В случая водача на лекия автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 6 от ЗДвП, чл. 52 от ЗДвП и
чл. 53 от ЗДвП, тъй като:
- не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали;
-предприел е преминаване на ж.п. прелеза при мигаща червена светлина на светофара;
-преди да премине през ж.п. прелеза не се е убедил, че към прелеза не се приближава релсово
превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно§
Размерът на съпричиняването правилно е определен от районния съд ,като 1/3 от
размера на общо причинените вреди .
Настоящият състав на съда счита, че съпричиняването на вредите от страна на водача следва
да се оцени на около 1/3 от размера на общите вреди, поради неотстранената растителност
край пътя, ограничаваща видимостта, неспазване на разстояние от знаците до релсите и
данните, че семафорът често се поврежда и това е известно на пътуващите по този маршрут.
От друга страна следва да се отчете потеглянето на водача на МПС без ново спиране при
4
светеща червена светлина. Това води до извода, че следва да се присъди обезщетение в
размер на 2/3 от стойността на повредите или сумата от 3000 лв. По силата на чл. 384 ал.
2 т. 1 от КЗ обезщетението се дължи направо на дружеството- лизингополучател.
При положение, че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на
въззивната инстанция, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК , решението на районния съд ще
следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските на страните, направени пред
въззивната инстанция следва да останат в тежест на всяка една страна ,така както са
направени .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 814/ 19. 07.2022г . на районен съд П. , постановено по гр.
д. № 1609 /2021г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване ( търговско дело / застрахователна сделка- чл. 1 ал. 1 т. 6 от ТЗ/ с цена
на иска под 20 000 лв.).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5