Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260087
гр. Несебър, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 1215 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х.М.И.
срещу наказателно постановление № 20-0304-002039 от 20.11.2020г. на началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят сочи, че НП е
незаконосъобразно. Твърди, че не е управлявал автомобила, като развива подробни
съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира
присъждането на разноски.
Ответната страна в производството – Р.н.М.Н. ***, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата.
Развива съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Моли
в случай на уважаване на жалбата адвокатския хонорар на жалбоподателя да бъде
намален като прекомерен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 04.10.2020г., около 21:50 часа, свидетелите С.А. и Т.С. ***, изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул в с. Оризаре. При движение по ул.
„Вихрен“ забелязали светлините на движещ се пред тях автомобил. Последвали го
за полицейска проверка, като на ул. „Вихрен“, пред дом 26, автомобилът спрял.
Полицейските служители спрели служебния автомобил успоредно с него и предприели
действия по извършване на проверка. Св. С. слязъл от служебния автомобил и
поискал документите на водача. В този момент С. забелязал, че в автомобила има
само едно лице – на шофьорското място, което го управлявало. Установил това
лице като Х.М.И., а управлявания от него автомобил – като „Фолксваген Голф“ с
рег. № А 2615 НС. Тъй като полицейските служители се усъмнили, че И. е
употребил алкохол, поискали съдействие от св. М. – младши автоконтрольор в РУ
Несебър. Той извършил проверка на водача с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410+“ № 0325, което отчело концентрация на алкохол от 0,88 промила. И. отказал
да получи талон за изследване № 0067525, с който му било указано да се яви във
ФСМП Несебър за даване на кръв за анализ. На място пред дома на И. ***) се
явили лица от неговото семейство и съседи (сред които св. М.И. – син на
жалбоподателя и св. С.– съседка), които се опитали да възпрепятстват
проверката. Заедно с жалбоподателя те отправили възражения, че автомобилът не е
управляван от него. При тези данни св. М. съставил на Х.М.И. АУАН № 891178 от 04.10.2020г.
за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, в който той вписал
възражения, че не е шофирал. Впоследствие от негова страна било входирано и
писмено възражение от 07.10.2020г., в което вписал, че не шофирал, а единствено
изгасил автомобила, който преди това бил управляван от сина му. Възражението
било прието за неоснователно и въз основа на АУАН е издадено процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 891178 от 04.10.2020г., талон за изследване №
0067525, възражение срещу АУАН от 07.10.2020г., 5 бр. докладни записки, 6 бр.
писмени сведения, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, свидетелските показания на актосъставителя Маринова и свидетелите А. и С..
Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Оспорването на фактите, направено от
жалбоподателя, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В тази
връзка не се кредитират показанията на водените от него свидетели М.И. и Анета
Стаматова. Следва на първо място да се има предвид, че версията на
жалбоподателя е търпяла множество промени от започване на производството (със
съставяне на АУАН) до разглеждането му в съдебна фаза. Той е вписал в АУАН, че не е шофирал. Впоследствие
е депозирал писмени възражения, в които е изложил твърдения, че „категорично“
не е управлявал автомобила, а единствено го загасил, тъй като автомобилът бил
управляван от сина му, на който бликнала кръв от носа и изскочил от автомобила.
В жалбата до съда Х.И. очертава друга версия – че изместил автомобила, за да
освободи портала на съседите. С писмени бележки, депозирани в съдебно заседание
от 26.01.2021г., жалбоподателят отново се „връща“ към версията, че единствено
изгасил автомобила. Тези постоянно променящи се версии на жалбоподателя в още
по-голяма степен се разколебават от показанията на водените от него свидетели.
Така например св. С.твърди, че Х.И. не е пипал нищо по автомобила и не го е
изгасял, което не съответства на нито една от неговите версии. Свидетелят М.И.
твърди, че спрял колата, дръпнал ръчната и влязъл в дома си, а през цялото
време баща му бил отзад, което също по никакъв начин не кореспондира с версиите
на жалбоподателя. В заключение може да се посочи, че множеството версии,
лансирани от жалбоподателя, които не се подкрепят дори от водените от него
свидетели, сочат към недостоверност както на версиите му, така и на показанията
на тези свидетели. От друга страна показанията на свидетелите С. и А. са
категорични и последователни и са в насока, че в автомобила е имало само едно
лице, те не са губили зрителен контакт с автомобила през цялото време на
движението му и са установили именно Х.И. като шофьор на автомобила, който след
спирането му излязъл от шофьорското място. Ето защо съдът кредитира показанията
на тези свидетели и намира, че от тях се установява самоличността на водача,
който е управлявал автомобила. Представените от жалбоподателя 2 бр.
регистрационни талони (на л. 38 – л. 39 от делото) установяват единствено, че Х.И.
и М.И. са собственици на различни автомобили. Това обаче не е пречка Х.И. да
управлява собствения на сина си автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира, че издаденото НП е и материално
законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила, а именно 0,88 промила. Посочената концентрация на алкохол в кръвта
на жалбоподателя е установена по надлежния ред – чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+“ № 0325. Самият жалбоподател е приел тези показания, като е отказал
да подпише и получи талон за медицинско изследване. Както се посочи
възраженията му, че не е управлявал автомобила остават недоказани по делото,
като са събрани достатъчно категорични доказателства, че именно той е
управлявал автомобила, непосредствено преди да бъде извършена проверката.
Фактът, че е спрял сам не променя горните изводи и не е пречка за осъществяване
на проверка от полицейските служители, които са възприели управлението на
автомобила от негова страна. Нещо повече – дори в множеството различни версии,
които Х.И. се опитва да лансира, той не отрича, че е боравил с приборите на автомобила
(в една от версиите – за да го премести, в друга от версиите – за да го
изгаси). В тази връзка следва да се имат предвид и постановките на Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, според които в понятието „управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите
на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания
на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в
покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици. Т.е. дори и да се приеме някоя от защитните версии на жалбоподателя, то
поведението му и в този случай би попаднало в обхвата на понятието „управление“.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1,
т. 2 ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000. Налага се извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,
като същото е подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в
санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Наказващият орган е наложил
наказания именно в тези размери, поради което санкцията е определена правилно
от негова страна и не е налице законова възможност същата да бъде намалявана.
С оглед изложеното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0304-002039 от
20.11.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Х.М.И., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: