Решение по дело №126/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 158
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20227080700126
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 158

 

гр. Враца, 26.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на  29.03.2022 г. /двадесет и девети март  две хиляди двадесет и втора  година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                                                                                                         КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

При секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 126 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от  ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Враца против Решение № 260026/17.03.2021 г.  на  Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 277/2020 г., с което  е отменен Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) серия К, № 2269519. С цитираният ЕФНГ, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на М.Н.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, включително и необоснованост. Твърди се, че неправилно РС е приел в оспореното решение липса на достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението. Посочва се, че  ЕФ е издаден по утвърден със Заповед на Министъра на Вътрешните работи образец и формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа данните, които следва да бъдат вписани в него, включително точно е посочено мястото на нарушението. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на  ЕФНГ.

Ответникът  – М.Н.Т. ***, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. 

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображенията на страните и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2  от АПК , приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 260026/17.03.2021 г.  на  Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 277/2020 г., с което  е отменен ЕФНГ серия К, № 2269519. С цитираният ЕФНГ, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на М.Н.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.

За да отмени ЕФНГ, районният съд е приел в оспореното решение, че същият е издаден в несъответствие с изискванията за задължително съдържание, регламентирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при липса на достатъчна яснота по отношение на мястото на извършеното нарушение. Посочено е, че в ЕФНГ е следвало да се впишат пълните установъчни данни, като изрично се посочи  конкретната територия (в това число населено място или извън населено място, респ. район или землище), на която е извършено нарушението, в каквато насока е ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2013 г. Посочено е, че нарушението е извършено на първокласен път /ПП/ І-1 /Е79/ км. 159+000 в община Мездра извън населено място с посока на движение към град Враца, без обаче да се внесат каквито и да е било подробности по отношение местонахождението на този пътен участък. Прието е, че подобна информация липсва  в съдържанието на обжалвания ЕФНГ и в административната преписка, но дори и да са налични подобни данни, то същите няма как да запълнят липсата на пълнота по този въпрос в описателната част на обжалвания ЕФНГ.

По тези съображения и ЕФ е отменен, като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на ЕФНГ, същите не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в несъответствие със законовите изисквания. Съгласно цитираното в мотивите на оспорения съдебен акт ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълкувателно дело №1/2013г., в частта, в която е запазило приложението си, обозначаването на мястото на нарушението при издаване на ЕФНГ, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението /северна ширина и източна дължина в градуси/ не е достатъчно за локализирането му, тъй като липсват данни за наименованието на пътя, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на автомобила, разположението на мобилното техническо средство, неговия вид и годност в зависимост от първоначалното му сертифициране и проведения последващ технически преглед, покриващ по време периода на конкретното му ползване. От представените по делото доказателства се установява, че освен с географски координати, мястото на нарушението е локализирано и чрез наименование на пътя – ПП I-1 (Е-79), посочени са точни километри – км.159+000, посочено е обл.Враца, общ.Мездра, вида на АТСС, с което е установено  нарушението – „ARH CAM S1“, с № 1743bc. Тоест начина, по който е посочено мястото на нарушението е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона.  От  събраните по делото доказателства се установява точно мястото на извършване на нарушението. Макар и да не е изрично посочено в ЕФНГ, че е разклона на с.М., този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства, още повече, че е ноторно известен и на съда. При това положение липсва противоречие с изискванията за локализация на мястото на нарушението, приети в цитираното ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2013 г., както и нарушение на  изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно съдържанието на електронния фиш, който се издава в съкратено и специално производство.

С оглед непроизнасяне на въззивната инстанция по съществото на спора и касационната инстанция не може да осъществи контрол за законосъобразност на  ЕФНГ в тази насока.

Предвид изложеното касационният съд намира, че е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение, което се явява основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от АПК

При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да осъществи цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФНГ, включително и по съществото на спора. В  този смисъл жалбата се явява  основателна.

         Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2  и  чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,

                  

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ Решение № 260026/17.03.2021 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 277/2020 г.

 

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Мездра.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

              

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

         2.