№ 3273
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20241100504104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по подадена въззивната жалба от Б. Ю. Й. чрез особения му представител –
адв. А. К. срещу РЕШЕНИЕ № 1849/02.02.2024г. постановено по гр.д. №61632/2022г. по описа на
Софийски районен съд, 167 състав, с което и осъден да заплати на ЗД“БУЛ ИНС“АД сумата от
347,40 лв., представляваща платено от застрахователя обезщетение за имуществените щети,
претърпени от настъпило на 25.03.2018 г. в гр. София на ул. „Булаир“ пред блок № 7
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от Б. Ю. Й., който управлявал МПС „Хонда
Акорд“ с рег. № ********* и при движение на заден ход ударил паркираното МПС „БМВ 5 ЕР
РЕИХЕ“ с рег. № *********, след което напуснал мястото на ПТП и виновно се отклонил от
проверка за алкохол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба /14.11.2022г./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените от
ответника разноски в производството.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, поради
неправилна права квалификация, както и неправилно приемане, че ищецът претендира сумата в
качеството си на застраховател по застраховка „гражданска отговорност“. Напротив твърди, че още
в исковата молба е посочено, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка, поради което
и в отношенията между страните не намира приложение разпоредбата на чл.500 от КЗ. Посочва, че
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест, изрично разпределена в доклада на
първоинстанционният съд като нито е установил, че е застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“,нито механизма на ПТП и вина на ответника, нито неговото поведение изразяващо се
в отклоняване от проверка за алкохол. Посочва и че напускането на мястото на произвшествието не
е равнозначно на отклоняване от проверка за алкохол. Счита, че като постановено при процесуални
нарушения и необоснованост, решението следва да бъде отменено и постановено ново, с което се
отхвърли предявения иск.
1
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „БУЛ ИНС“АД е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на
първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на
доказателствата и правилно приложение на материалния закон.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт
и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността
на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на
въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно.
Във връзка с преценка допустимостта и направените във въззивната жалба възражения:
Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или
отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за
правнорелевантните за спора факти. Без значение е и позоваване от ищеца на конкретна правна
квалификация на претендираното субективно право – съдът следва сам да даде правната
квалификация, която да съответства на заявените фактически основания и отправеното до съда
искане /петитум/ - в този смисъл и решение № 367 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 742/2008 г.,
IV г. о., ГК.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по
предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но я е извел от обстоятелства, на които страната се е
позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е
обвързан от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се
произнесе по съществото на спора.
В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че е сезиран с иск по чл. 500 ал. 1 т.1
от КЗ. В настоящият случай първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл относно
фактите, които са заявени в исковата молба и не е излязъл от търсената защита и не е постановил
недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК, а е нарушил материалния закон като е дал
неправилна правна квалификация на иска, което обуславя неправилност на решението в тази му
част. В този е и съдебната практика – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение 941/30.12.2009 г. по гр.д.
1673/208 г., ГК, III, Г.О. на ВКС., решение 306/01.04.2010 г. по гр.д. 4715/2008 г., Г.К., I ГО на ВКС и
др. Следва да се има предвид и че произнасянето на съда се определя от диспозитива на съдебното
решение – чл.263 ал.2 от ГПК.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 предл.
последнто от КЗ.
В разпоредбата на чл.500 от КЗ е уредено специално регресно право на застрахователя по
2
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу делинквента,
което се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: изплатено застрахователно
обезщетение, по действително застрахователно правоотношение „гражданска отговорност“ и за
настъпил застрахователен риск, за вреди на трети лица на ПТП причинени вследствие виновно и
противоправно поведение на делинквента при управление на МПС и при наличие на специалните
изчерпателно изброени фактически предпоставки по ал.1 т.1 -5 ал.2 от КЗ .
От фактическите твърдения в исковата молба е видно, че ищецът претендира да е налице
хипотезата - при настъпването на пътнотранспортното произшествие ответника виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
За да бъде уважен предявения иск по чл. 500 ал. 1 т.1 предл.последно КЗ ищецът следва да
установи извършен от ответника деликт при хипотеза на управление на МПС и приминяване на
ПТП, след което се е отклонил от задължителна проверка за алкохол пред контролните органи,
стойността на вредите причинени на имуществото, респективно – на обезщетението за
неимуществени вреди за причинени увреждания на здравето на трети лица, изплащане на
определена сумата от страна на ищеца по застраховка гражданска отговорност, а ответникът следва
да установи правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи за вземането на ищеца
факти.
С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269
изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени
с жалбата, следва да се приеме, че фактическата обстановка е правилно установена от
първоинастанционния съд, а именно:
Между собственика на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ********* и ищеца към дата
25.03.2018. е съществувало действително правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, а между ищеца и собственика на лек автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“ с
рег. № ********* – застрахователно правоотношение по имуществена застраховка. Именно
обстоятелството, че ищецът е застраховател – в единия случай по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“, а в другия случай – по имуществена е внесло объркване и неяснота,
като тези факти са изрично посочени от ищеца с молба - л.125 от делото на СРС.
Спорни между страните са както механизма на процесното ПТП, участието на ответника
като водач на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ********* и неговата вина.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1696168/25.03.2018г.. от компетентните
органи.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото,
причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно
лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма
официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е
присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия е отразил и
възпроизвел механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил.В
настоящият случай, протоколът има официална удостоверителна сила относно констатирания удар
по лек автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ********* – място, разположение на превозните
средства, тъй като длъжностното лице непосредствено е възприел обстановката на ПТП.
От протокола за ПТП, в която част същия има материална доказателствена сила,
неразколебана по съотетния ред, се установява, че към момента на пристигане на мястото на ПТП
водача на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ********* е напуснал местопроизшествието, като
не е изчакал органите на реда, нито другия водач за евентуално съставяне на двустранен
констативен протокол за настъпилото ПТП.
От представената административно-наказателна преписка е видно, че като собственик на
лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ********* е регистрирано лицето К.К., а ответника – Б. Й. е
вписан като ползвател в свидетелството на регистрация на автомобила.
3
В съответствие с разпоредбата на чл.187а ал.1от ЗДвП е издаден акт за установяване на
административно нарушение на името на ответника Б. Й.,.
Описаната в протокол за ПТП фактическа обстановка се установява непротиворечиво и от
събраните в хода на административно – наказателната преписка писмени документи – докладни,
рапорти вкл. и на автоконтроьора съставил протокол за ПТП, както и от заключението по СТЕ,
което настоящият състав цени като обективно и достоверно – същото установява, че именно
описания в протокол за ПТП механизъм на ПТП може да причини констатираните увреждания по
лек автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ********* и което е косвено доказателство,
установяващо механизма на ПТП, а именно: че на 25.03.2018г. лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.
№ ********* около 22,00 ч. е паркиран на ул. Булаир в раона на Антик бар енд динър, където
водачът предприема маневра на заден ход за излизане от редицата паркирани автомобили, при
което реализира ПТП с паркирания зад него лек автомобил „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № *********
– нарушение по чл.40 от ЗДвП, а с напускането на местопроизшествието – чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от
ЗДвП.
Спора между страните е относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.500
ал.1 т.1 предл.последно от КЗ спрямо гореустановената фактическа обстановка.
В тази връзка настоящият състав счита следното:
В тази връзка подробно изложеното и мотивирано становище от първоинстанционният
съд, че ответникът е извършил виновно нарушение като не е изчакал органите на реда при липса
на съгласие с водача на другото МПС участвало в ПТП за механизма и вина за настъпване на ПТП,
респективно не е изпълнил указанията на контролните органи, са изцяло правилни и както беше
посочено по – горе се споделят от настоящия състав. Неправилен е единствено логическият извод,
че това му поведение е отклоняване от проверка за алкохол, наркотици и/или други упойващи
вещества. Няма съмнение, че факта, че ответника е напуснал местопроизшествието е обективна
пречка след като компетентните органи са посетили местопроизшествието са извършват проверка
за алкохол. Фактът на напускане на пътнотранспортното произшествие от ответника, безспорно
установен в настоящото производство, обаче не може да се квалифицира като виновно поведение
за отклоняване от проверка за алкохол. Отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или
виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно доказване от застрахователя - ищец по
иска с правно основание чл.500 ал. 1 т. 1 КЗ, като само при наличие на данни за предприети мерки
за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е
отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по на чл.500 ал.1 т.1 предл.последно от
КЗ. Отделно от горното отказът на ответника да се подложи на проверка за алкохол, следва да се
установи по реда на чл. 6 или чл. 11, ал.4 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
съобразно които отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на
един свидетел, респ. отказът на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за
медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел. В
горния смисъл е и непротиворечивата съдебна практика на ВКС - Решение № 183 от 22.11.2010 г.
по т. д. № 30/2010 Г., ІІ т. о. на ВКС, решение № № 53/ 24.07.2020г. т. д. № 881/2019 г., II т. о., ТК на
ВКС. Липсват каквито и да са ангажирани доказателства от страна на ищеца, които да установяват
започнали действия по проверка на участниците в ПТП /ответника/ за проверка на алкохол, след
което същия да е избягал от местопрестъплението т.е. да се е отклонил виновно от проверката респ.
да е отказал да бъде проверен.
За пълнота на изложението, следва да се добави, че след влизане в сила на КЗ от
01.01.2016г. в разпоредбата на чл.500 от КЗ изрично е предвидена хипотеза, при която специалното
регресно право на застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ спрямо
виновния делинквент възниква и в хипотезата на напускане мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон – чл.500
ал. 1 т.3 от КЗ /отм/, която с оглед диспозитивното начало не е въведена като предмет на делото.
4
Следователно в правната сфера на ищеца не е възникнало регресното право на ищеца на
основание чл.500 ал.1 т.1 предл.последно от КЗ /отм/ и предявения регресен иск е неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва
на основание чл.271 ал.1 изр.1 предл.2 от ГПК да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.
По разноските
Доколкото въззивникът се представлява от особен представител в настоящото производство
и който е подал въззивната жалба и липсват направени разноски от същия, за въззиваемата страна
не възниква задължение за заплащане на такива.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1849/02.02.2024г. постановено по гр.д. №61632/2022г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 167 състав,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 срещу Б. Ю. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „********* с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 предл. последно КЗ за сумата в
размер на 347,40 лв. (с включени 25 лв. ликвидационни разноски), представляваща платеното от
застрахователя обезщетение за имуществените щети, претърпени от настъпило на 25.03.2018 г. в гр.
София на ул. „Булаир“ пред блок № 7 пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от Б.
Ю. Й., който управлявал МПС „Хонда Акорд“ с рег. № ********* и при движение на заден ход
ударил паркираното МПС „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № *********, поради напускане на мястото на
ПТП виновно се отклонил от проверка за алкохол, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба (14.11.2022 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6