Решение по дело №12428/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3651
Дата: 7 декември 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20221100512428
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3651
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20221100512428 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 ГПК - чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №10358/ 04.11.2022 г. по входящия регистър на ЧСИ
А.П., рег. № 849 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението – „С.в.“ АД, ЕИК ****
срещу постановление за разноски от 21.10.2022 г. в частта, с която съдебният изпълнител е
постановил отказ да измени размера на приетите разноски по изпълнението по
изпълнително дело № 20228490401579 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ. С
посоченото постановление съдебният изпълнител във връзка с подадено от „С.в.“ АД
възражение по посоченото изпълнително дело, е намалил приетите за събиране разноски за
процесуално представителство от 500 лв. до 350 лв., отказал е да измени постановлението в
частта относно разноските по принудителното изпълнение и е намалил таксата по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ на 90,84 лв.
Жалбоподателят посочва, че доколкото в срока за доброволно изпълнение е погасил
задължението по изпълнителния лист, то не се дължат разноски от него за осъществяване на
действия по принудително изпълнение. Поддържа, че с начисленото адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя се постигал противоправен резултат. Нямало
основание дори да се приложат минимални размери по Наредбата №1/2004г., защото това не
било оправдано с оглед размер на вземането по изпълнителния лист и извършеното
доброволно изпълнение в срока за това. Претендира присъждане на разноски в настоящото
производство.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело - С.Л.Г., е оспорил
жалбата. Излага подробни съображения, че тя е неоснователна. Заявяват, че са извършени
1
действия по водене и по образуване на изпълнителното дело, което обуславя дължимост на
посочения от ЧСИ размер на адвокатско възнаграждение.
По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, сочещи че постановлението е
законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат при прилагане на разпоредбите
на Наредба № 1/2004 г., а таксата по т. 26 от Тарифата била законосъобразно намалена на
90,84 лв.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите
по делото, намира следното от фактическа страна:
На 18.10.2022 г. в кантората на ЧСИ А.П. е образувано изпълнително дело №
20228490401579 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.10.2022 г. от Софийски
районен съд по гр. дело №9244 от 2022 г., с взискател С.Л.Г. и длъжник „С.в.“ АД.
На 19.10.2022 г. на длъжника е връчена поканаta за доброволно изпълнение с изх. №
12614/18.10.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на
приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 400.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, 66 лева разноски по изпълнението и 96,84 лв. - такса по т. 26 от Тарифата.
В поканата за доброволно изпълнение е отразено, че е наложен запор върху вземания на
„С.в.“ АД по банковите сметки в „Обединена българска банка“ АД.
Във връзка с наложения запор е изпратено писмо отговор на „Обединена българска
банка“ АД от 26.10.2022 г., от което е видно че дължимите суми по запора общо в размер на
969,84 лева са преведи по сметката на ЧСИ на основание чл. 508 ГПК.
На 21.10.2022 г. длъжникът е депозирал отговор - възражение с вх. № 9967
/21.10.2022 г. по делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското
възнаграждение да бъде намалено на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът
на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и да се посочи от какво е формирана
сумата от 66 лева разноски по изпълнението.
На 21.10.2022 г. с постановление за разноски съдебният изпълнител е приел да
намали адвокатското възнаграждение до размер на 350 лв., отказал е да измени
постановлението в частта относно разноските по принудителното изпълнение и е намалил
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на 90,84 лв. Същото постановление е изпратено на
процесуалния предсатвител на длъжника на 24.10.2022 г.
На 04.11.2022 г. е депозирана жалба от длъжника, с която се обжалва
постановлението за разноски и по която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК от длъжника по
изпълнителното дело чрез процесуален представител - ст. мениджър М.Л.Л.. Доколкото
процесуалният закон предвижда преклузивен срок за подаване на жалба срещу действията
2
на съдебния изпълнител в чл. 436 ГПК - двуседмичен срок от извършване на конкретното
действие или узнаването, видно от документите по делото, същата е подадена в срока на
обжалване, което я прави процесуално допустима. Като такава жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
По отношение на жалбата срещу разноските за процесуално представителство:
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство, а именно - от длъжника, доколкото липсата на
доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително
изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство е да
замести липсващото доброволно изпълнение - да даде защита на съдебно признатото право
чрез неговото принудително удовлетворяване. Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е
своеобразна санкция за неизправния длъжник - същата обаче не е и не следва да се превръща
в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за забрана за
злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие. Поради това
процесуалната възможност за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
съществува както в исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и
съдебният изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да
отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. - да е „справедлив и обоснован“, т.е. да е
съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие, без да накърнява
или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съобразно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на основание чл. 79, ал. 1 ГПК на длъжника по
изпълнението се възлагат разноски, извършени от взискателя, включително за адвокатски
хонорар.
В случая по делото е установено от представените доказателства, че взискателят е
бил представляван по изпълнителното дело от адвокат, който е ангажирал по договор за
правна помощ съдействие, като са е заплатил възнаграждение от 400 лв. за водене и за
образуване на изпълнителното дело.
Съгласно чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т. 1 - 4 от същата разпоредба. В
тях е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи - 200,00 лв. (в ред. на
НМРАВ към датата на образуване на изпълнителното производство); за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00 лв. - 200,00 лв., и за
вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7. Тъй като
взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране на
изпълнителното производство на основание чл. 10, т. 1 НМРАВ се дължи адвокатско
възнаграждение за образуване на производството в размер на по 200,00 лв. В разглеждания
3
случай и доколкото процесното вземане е изцяло погасено в срока за доброволно
изпълнение, то настоящият съдебен състав счита, че е дължим единствено минималния
размер за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредбата от 200 лева. Ето
защо незаконосъобразно съдебният изпълнител не го е намалил до минимален размер от 200
лв., като е признал за дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на изпълнителни
действия, каквито не са се наложили в случай. Няма основание да не се приложат
разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради
което жалбата в таи част е основателна и адвокатското възнаграждение следва да се намали
до 200 лева.
По отношение определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра
на правосъдието след съгласуване с камарата. В раздел II от т. 20 до т. 27а вкл. от ТТР към
ЗЧСИ изрично е посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални
такси, а текстът на чл. 31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете
разноски по изпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 - когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК в
следните случаи: когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и по новата т. 3 - за
изпълнителни способи, които не са приложени.
При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и
т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т. 26 от Тарифата е регламентирана пропорционална
такса, която е за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като
същата съобразно размера е 80,76 лева. Предвид горното съдът намира, че таксата по т. 26 от
Тарифата за събраните суми от 90,84 лв. следва да бъде намалена на 80,76 лв. При така
възприето жалба е основателна за сумата от 10,08 лв. такса по т. 26 от Тарифата.
По отношение определените разноски по изпълнението в общ размер на 66 лева:
Видно от представената сметка, намираща се на л. 6 от изпълнителното дело е, че
сумата от 66 лева с ДДС е заплатена от взискателя на 18.10.2022 г. и включва такси за
образуване на изпълнителното дело, изготвяне и връчване на покана за доброволно
изпълнение и такса за налагане на запор. От материалите по изпълнителното дело се
установява, че са извършени действията, за които са изплатени съответните такси в общ
размер на 66 лева с ДДС. Размерите на тези такси са съобразени с тези, посочени в Тарифата
4
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Напълно
неоснователни са възраженията срещу дължимостта на таксата за наложен запор по
банковата сметка на длъжника, тъй като именно в резултат на този запор е извъшено
плащане в срока за доброволно изпълнение на основание чл. 508 ГПК. Ето защо жалбата
срещу размера на разноските по изпълнението е неоснователна.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски не
се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е
приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението.
За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само
длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може
да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в
изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение
съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то
може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото
производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за
производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са
правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248
ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените
съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита
срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението
по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено
искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това
производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248
ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни
разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. В този смисъл са:
определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во т. о.; определение №
278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то г о.; определение № 75/14.02.2019
г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. о. и др. При така възприето искането на
страните за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 1 - ал. 4 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 21.10.2022 г. по изпълнително дело №
20228490401579 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, в частта, с която съдебният
5
изпълнител е намалил приетите за събиране разноски за процесуално представителство до
350 лв. и е намалил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на 90,84 лв., като вместо него
постановява:
ИЗМЕНЯ постановлението за разноски от 21.10.2022 г. по изпълнително дело №
20228490401579 по описа на ЧСИ А.П., като НАМАЛЯВА (със 150 лева) приетите за
събиране разноски за процесуално представителство в изпълнителното производство на 200
лева и НАМАЛЯВА (с 10,08 лв.) начислената такса по т. 26 Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ на 80,76 лева
ОТХВЪРЛЯ в останалата част като неоснователна жалба срещу отказа да се измени
размера на приетите разноски по изпълнението в размер на 66 лева, депозирана от длъжника
по изпълнението – „С.в.“ АД, ЕИК ****.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6