Решение по дело №558/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 67
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20201890100558
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Сливница , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100558 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.К.“ ЕООД, с която
против С. И. С. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева,
представляваща непогасена главница по договор за заем, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба до изплащане на
вземането.
Ищецът – „Т.К.“ ЕООД, твърди, че на 05.09.2019 г. е сключил с
ответника договор за заем, по силата на който на 11.02.2019 г. му е предал
сумата от 10 000 лева, а ответникът се е задължил да я върне в срок до
31.12.2019 г. Посочва, че до посочената дата ответникът не е върнал
процесната сума и затова страните са сключили на 08.06.2020 г. договор, с
който е даден нов срок – до 30.08.2020 г. Ответникът отново не е изпълнил
задължението по заема и затова с нотариална покана, връчена на ответника на
26.09.2020 г. е даден срок до 02.10.2020 г., в рамките на който ответникът
отново не е изпълнил задължението си. Ето защо ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати процесната сума, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончетелното изплащане на вземането.
На ответника С. И. С. е изпратен препис от исковата молба, но в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, не подава отговор на исковата молба и не взема
становище във връзка с предявени иск.
1
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата
сума. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
Следователно за уважаване на предявения иск следва да бъдат
установени следните предпоставки: 1/ между ищеца в качеството му на
заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за заем, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника парична сума в твърдения размер;
2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума –
изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е върнал
заетите пари;
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за заем от 05.09.2018 г.,
сключен между ищеца „Т.К.“ ЕООД /заемодател/ и ответника С. И. С.
/заемополучател/, се установява, че ищецът се е задължил да предостави на
ответника заем в размер на 10000 лева, а ответникът се е задължил да върне
предоставената му в заем сума в срок до 31.12.2019 г. По делото е
представено преводно нареждане за извършено плащане от 11.02.2019 г. с
наредител „Т.К.“ ЕООД и получател С. И. С.. От преводното нареждане се
установява, че ищецът е извършил паричен превод в полза на ответника по
негова банкова сметка. Договорът за заем е реален договор и се счита за
сключен с предаване на парите, предмет на договора. Доколкото това
обстоятелство се установи по делото, то налице е първата предпоставка за
уважаване на предявения иск. Налице е и втората предпоставка, а именно да е
настъпила изискуемостта на вземането. Както стана ясно в договора е било
уговорено заетата сума да бъде върната до 11.02.2019 г. Ответникът не
твърди, а и не представя доказателства да е върнал заетата сума. Ето защо,
искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1, следва да се
уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има само ищецът. Той е заплатил 400 лева държавна такси и е бил
представляван от адвокат, на когото е заплатил 1000 лева за адвокатско
възнаграждение, което е видно от договора за правна защита и съдействие.
2
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С. К.О.“ ***,
да заплати в полза на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „И.В.“
№ ** и съдебен адрес: гр. С., бул. „П.“ № **, чрез адв. Л.А. на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1, сумата от 10 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020 г., до
изплащане на вземането, представляваща непогасена главница по договор за
заем от 05.09.2018 г.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С. К.О.“ ***,
да заплати на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „И.В.“ № ** и
съдебен адрес: гр. С., бул. „П.“ № **, чрез адв. Л.А., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата в размер на 1400 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3