№ 111
гр. Разград, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
П. М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от П. М. Милев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600244 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
Обжалвана е Присъда № 260010/10.06.2021 г. по НОХД № 26/2020 г. по
описа на РС Исперих. С присъдата подсъдимият М. М. Г. е признат за
виновен в това, че на 09.08.2019 г. в гр. Исперих, обл. Разград, в качеството си
на полицейски орган – младши оперативен дежурен в РУ на МВР-Исперих,
при изпълнение на службата си, съгласно утвърден от Началника на РУ-
Исперих График на дежурствата на ОД при РУ на МВР-гр. Исперих през м.
август 2019 г., рег. № 275р-9857/30.07.2019 г., е причинил на СТ. Д. Й., с ЕГН
********** от гр. Исперих, обл. Разград, средна телесна повреда, изразяваща
се в избиване на зъб 11 (първи горен десен), което обуславя трайно
затруднение на дъвкателната функция за срок повече от един месец –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК . В
условията на чл. 54 от НК на подсъдимия е определено наказание в размер на
две години „лишаване от свобода“ , като същото на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено с три години изпитателен срок. На основание чл. 67, ал. 1
от НК районният съд е възложил на РУ на МВР-гр. Исперих да осъществява
възпитателна работа по отношение на условно осъдения през време на
изпитателния срок.
С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати на гражданския ищец
Й. сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от последния неимуществени вреди, вследствие на престъплението, ведно
1
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
09.08.2019 г., до окончателното й изплащане. РС Исперих е отхвърлил
гражданския иск в частта над 3000 лв. до първоначално предявения размер на
обезщетението от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
Веществените доказателства по делото – 1 брой черна мъжка тениска
с бяла ивица отпред и 1 брой мъжки бели къси панталони с черни ивици, на
основание чл. 112, ал. 1 от НК са върнати на С.Й. като техен собственик.
Подсъдимият Г. е осъден за разноски, както следва: 524,85 лв. в полза
на МВР-гр. Исперих, направени на досъдебното производство; в полза на РС
Исперих – 735 лв., направени в съдебното производство, както и 120 лв. за
държавна такса съобразно уважената част от гражданския иск. В полза на
гражданския ищец С.Й. са присъдени разноски в размер на 100 лв. съобразно
на уважената част от гражданския иск.
Делото е образувано по няколко въззивни жалби против присъдата
както в наказателната й част, така и в гражданската й част. Същата се
обжалва от защитниците на подсъдимия, от подсъдимия в лично качество и
от гражданския ищец и частния обвинител.
Адв. Е.Т. като защитник на подсъдимия е подал въззивна жалба
против присъдата в наказателната и в гражданската й част на основание
чл. 318, ал. 6 от НК – като самостоятелна страна – защитник, в наказателния
процес. На първо място, счита, че присъдата е неправилна, понеже от всички
доказателства, събрани по делото, не може да се направи извод за
доказаността на авторството и обвинението. В тази връзка моли присъдата да
бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да се оправдае
подсъдимия и да се отхвърли изцяло гражданския иск.
На второ място, адв. Т. смята, че РС Исперих е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които не може да се отстранят от
Окръжен съд Разград – а именно: нарушен е принципът на чл. 13 от НПК,
вътрешното убеждение на съдията е формирано въз основа на непълен и
едностранчив анализ на събраните доказателства. Вследствие на което моли
Окръжен съд Разград да отмени присъдата и да върне делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
На трето място, защитникът Т. счита, че така определеното наказание
на подсъдимия е завишено, като не са отчетени смекчаващите
отговорността обстоятелства, като е следвало да бъде приложен чл. 55 от НК.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е отчетено в
пълен обем съпричиняването на вредоносния резултат. Поради което моли
присъдата да бъде изменена, като се определи наказание под минимума при
условията на чл. 55 от НК, а размерът на присъденото обезщетение да бъде
намален.
С.Й. в качеството си на частен обвинител и граждански ищец е подал
въззивна жалба, с която обжалва присъдата както в наказателната й част,
така и в гражданската й част. Счита, че присъдата е постановена в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, наложеното наказание не съответства на високата
2
обществена опасност на деянието и на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Излагат се твърдения, че липсват смекчаващи вината
обстоятелства. С.Й. моли присъдата да бъде изменена, като се увеличи
наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и да се увеличи размера
на обезщетението за причинените неимуществени вреди.
Адв. Д.П., действащ в качеството си на защитник на подсъдимия
М.Г., е подал въззивна жалба против присъдата в наказателната и в
гражданската й част на основание чл. 318, ал. 3 от НПК като представляващ
подсъдимия и на основание чл. 318, ал. 6 от НПК като самостоятелна страна –
защитник, в наказателния процес. Жалбоподателите считат, че присъдата е
незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива поради следното:
неизяснена фактическа обстановка и непълнота в доказателствата; налице са
предположения; изводите на районния съд не кореспондират с показанията на
свидетелите и останалите доказателства, събрани по делото. Подсъдимият и
адв. П. молят подсъдимият Г. да бъде признат за невинен от Окръжен съд
Разград, както и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск.
Постъпили са допълнителни съображения по въззивната жалба от
М. М. Г. чрез адвокат П. от 21.10.2021г. В тях са изложени съображения за
това, че решаващият съд е допуснал процесуални нарушения, свързани с
непълен и некоректен анализ на доказателствата, довели до неправилни
фактически констатации, а от там до незаконосъобразност на правните изводи
в мотивите към присъдата. В съдебно заседание на 10.06.2021 г. подсъдимият
Г. се явил лично със защитника си адвокат Т., но не му е предоставена думата
да се изкаже в съдебните прения. Това обстоятелство според защитниците го
лишава от правото му на защита и представлява абсолютно основание за
отмяна на присъдата. На второ място първоинстанционният съд е приел за
установени факти, за които няма обективни доказателства, а само
предположения и умозаключения. Изтъкнати са доводи, че съдът е
кредитирал показания на полицейски служители, дадени на досъдебното
производство, а не тези, които са от съдебното, дадени непосредствено пред
съда. Излагат се съмнения към доказателствения анализ на така посочените
свидетели в допълнението на допълнителните съображения към жалбата. Тези
нарушения довели до неправилно убеждение на съдебния състав. Моли се за
отмяна на присъдата и за признаване подсъдимия Г. за невиновен,
алтернативно да се върне делото за ново разглеждане на РС Исперих.
В съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград
посочва, че присъдата е правилна с изключение на частта за размера на
наказанието. Изтъква се, че е следвало да бъде приложен чл. 55 от НК, като
многобройните смекчаващи вината обстоятелства са изброени в мотивите на
присъдата, като се обърне внимание и на безспорно установеното
провокативно поведение на пострадалия както по отношение на подсъдимия,
така и към останалите полицаи в районното управление. Моли за приложение
на чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК в насока за намаляване размера на наложеното
наказание и прилагане на чл. 55 от НК с изпитателен срок по реда на чл. 66 от
НК.
Защитникът на подс. Г. – адв. Т. , смята, че при разследване на делото
3
от първоинстанционния съд са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които нарушения са довели до нарушаване правото
на защита на подсъдимия. Навеждат се твърдения, че е нарушен принципът
на състезателност, обективиран в чл.12 НПК, тъй като съдът не е дал право на
подсъдимия в откритото съдебно заседание на 10.06.2021 г. да се изкаже в
съдебните прения. В случай, че въззивният съд не приеме посоченото
нарушение за съществено, счита, че са налице процесуални нарушения,
свързани с упражнената от съда процесуално аналитична дейност на
доказателствената съвкупност, събрана по делото. Защитникът не е съгласен с
изводите на първоинстанционния съд по отношение на обсъждането на
свидетелските показания на свид. С. С., А. Х. и отчасти на П. П.. Счита, че
техните показания не са подкрепени от останалия доказателствен материал и
съдът е постановил присъда в разрез с чл. 281, ал. 8 от НПК. Алтернативно се
иска, ако не са налице отменителни основания, да се измени присъдата в
наказателноосъдителната и санкционна част, като се приложи чл. 55 от НК.
Защитникът на подс. Г. – адв. П. , счита, че първоинстанционният съд
е приел за установени факти, за които няма обективни доказателства. На
първо място съдът е кредитирал единствено показанията на полицейските
служители, дадени по досъдебното производство, които са изключително
лаконични. На второ място, не е установено с какво и как са извършени
въпросните удари, навеждат се твърдения за превратно тълкуване на
свидетелските показания предвид останалите факти по делото. Моли за
връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно иска подсъдимият да
бъде оправдан. Гражданският иск счита за недоказан по основание.
В пренията подс. Г. посочи, че поддържа казаното от защитниците му
и че не е извършил престъплението, в което е обвинен. В последната си дума
подс. Г. е посочил, че няма какво да добави.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 1 във връзка с
чл. 335, ал. 2 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Налице са съществени процесуални нарушения,
допуснати от РС Исперих при разглеждане на делото и при постановяване на
присъдата, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, но са от
категорията на отстранимите нарушения при новото разглеждане на делото от
новия състав на районния съд.
Съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК:
Районен съд Исперих в мотивите на присъдата е изложил фактическа
4
обстановка. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК изисква мотивите да
съдържат установените от съда фактически обстоятелства. Начинът, по
който е изложена фактическата обстановка в мотивите, преобладаващо
представлява преразказ на събрания по делото доказателствен материал, а
именно: „свид. П. У. … чул падане и когато се обърнал, видял С.Й. паднал на
столовете в стаята“; „По същото време свидетелят С. К. С. виждал
случващото се там и видял как … М.Г. го [С.Й.] ударил два-три пъти в
лицето с ръка“; „А. Х. не видял как точно и с какво го е ударил, тъй като бил
встрани зад гърба на М.Г., но твърди, че влязъл в стаята и ги бутнал
двамата, за да ги раздалечи един от друг“; „свид. П. чувал, че М.Г. крещи
нещо и видял как същият замахнал с ръка“; „при разпита в съдебно
заседание, вещото лице – лекар по дентална медицина пояснява, че“ и
други. В допълнение на това, механичното преписване на свидетелските
показания, на заключителната част на заключенията на вещите лица по
назначените експертизи, протокола за оглед и останалия доказателствен
материал навежда на мисълта, че липсва изложение на съдията за неговото
вътрешно убеждение относно фактическата обстановка и дали същата се
установява от целия събран доказателствен материал. Последният следва да
бъде обсъждан и ценен от съдията спрямо състава на съответното
престъпление и не е нужно да бъде преразказван в мотивите на присъдата,
понеже доказателственият материал се съдържа по делото. Това нарушение
на процесуалните правила е от категорията на съществените, понеже не
позволява на Окръжен съд Разград като втора инстанция по фактите и по
правото да провери дейността на районния съд като първа инстанция по
същество. Въззивната инстанция не може да подложи на контрол и проверка
вътрешното убеждение на съдията при решаване на делото. Това нарушение
е и неотстранимо в хода на въззивното производство – въззивната инстанция
не може да попълни липсващата фактическа обстановка, понеже не може да
провери решаващата дейност на първата инстанция и дали е постановила
присъдата си въз основа на вътрешното си убеждение.
Когато е констатирана такава неяснота относно вътрешното убеждение
на решаващия съд, понеже то не е станало „видимо“ чрез обективно външно
изражение в мотивите, то вътрешното убеждение винаги е опорочено, защото
оставя съмнения в категоричността на изводите на първоинстанционния съд
относно наличието или отсъствието на релевантните факти. В такава
хипотезата порокът на мотивите е абсолютен и въззивният съд е длъжен да
упражни правомощията си по отмяна на постановената присъда и връщане за
ново разглеждане.
В допълнение на горепосочено, в изложената фактическа обстановка
никъде не е посочена волята на съда, че приема наличието на
изпълнително деяние за извършване на средна телесна повреда – а
именно че подс. Г. е нанесъл удар на свид. Й.. Фактическата обстановка в тази
си част представлява отново преразказ на свидетелските показания на свид. С.
С., свид. А. Х. и свид. П. К., без да бъде манифестирано вътрешното
убеждение на съдията за това, че има удар от страна на подсъдимия. Липсата
на описание от фактическа страна на съществен елемент от фактическия
5
състав на престъплението представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което се приравнява на липса на мотиви според
съдебната практика (Решение № 225 от 19.05.2011 г. по н.д. № 1330/2011 г. на
ВКС).
Изложените до момента съществени нарушения на процесуалните
правила водят до извода, че първоинстанционният акт страда от липсата на
мотиви. Това е самостоятелно основание за отмяна на присъдата на първата
инстанция на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 във връзка с
чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК.
Съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия, което е неотстранимо
от въззивния съд – чл.348, ал. 3, т. 1 от НПК:
С Постановлението за привличане на обвиняем, издадено на 06.11.2019
г., и връчено на подс. Г. на 15.11.2019 г. в присъствието на защитника му адв.
П. (стр. 3-4 от досъдебното производство), е повдигнато обвинение срещу
М.Г. за извършено деяние на 10.08.2019 г. Прокурор от Районна прокуратура
– Разград е внесъл Обвинителен акт на 03.02.2020 г. в РС Исперих, с който е
повдигнал обвинение спрямо подс. Г. за същото престъпление и факти, както
е посочено в Постановлението за привличане на обвиняем, с изключение на
датата на извършване на деянието. В обстоятелствената част на Обвинителния
акт от 03.02.2020 г. (стр. 4 отзад, ред 3 от делото на РС Исперих) е посочено,
че деянието е извършено на 09.08.2020 г., което е различен ден и различна
година спрямо тази от досъдебното производство. Докато в същото време в
заключителната част на Обвинителния акт от 03.02.2020 г. (стр. 6 от делото на
РС Исперих) е посочено, че деянието е извършено на 10.08.2019 г. – в
съответствие с обвинението по досъдебното производство. Наличието на това
противоречие е констатирано в Разпоредителното заседание на 29.05.2020 г.
от повереника на частния обвинител и граждански ищец (стр. 30 отзад от
делото на РС Исперих). Съдът е приел, че не са налице допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, а посоченото противоречие в Обвинителния акт е счетено за
очевидна фактическа грешка, като е даден срок на прокурора за
отстраняването й по реда на чл. 248а от НПК. В тази връзка с внесен поправен
Обвинителен акт от 04.06.2020 г. (стр. 46-48 от делото на РС Исперих), в
който датата на извършване на деянието в обстоятелствената и
заключителната част на същия е посочена като 09.08.2019 г. Следователно
цялото досъдебно производство № 37/2019 г. по описа на Окръжен следствен
отдел – Разград е водено за деяние на 10.08.2019 г., а цялото съдебно
производство пред РС Исперих е проведено за деяние на 09.08.2019 г.
Въззивният съд счита, че това противоречие между повдигнатото
предварително обвинение с Постановлението за привличане на
обвиняемия от 06.11.2019 г. и окончателното обвинение с Обвинителен
акт от 04.06.2020 г. представлява съществено нарушение на процесуалните
6
правила и води до нарушаване правата на подс. Г. да разбере за какво
престъпление е обвинен. Нарушението е неотстранимо при въззивната
проверка и представлява самостоятелно основание за отмяна и връщане на
присъдата на първата инстанция за ново разглеждане. Времето на извършване
на деянието е задължителен реквизит на обвинителния акт по арг. от чл. 246,
ал. 2 от НПК и непосочването му или погрешното посочване винаги
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия (т. 4 от Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС). За пълнота
на изложеното, следва да бъде отбелязано, че подобно противоречие не може
да бъде поправено като очевидна фактическа грешка, а е несъответствие
между предварително и окончателно обвинение. По реда на чл. 248а от НПК
на поправка подлежат аритметични грешки, грешки в имена и ЕГН, както и
други несъществени части от обвинението.
Изложеното до момента съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, което е
неотстранимо от въззивния съд, представлява самостоятелно основание за
отмяна на присъдата на първата инстанция на основание чл. 334, т. 1 във
връзка с чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Други нарушения на процесуалните правила, които следва да бъдат
съобразени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото:
Тъй като присъдата на районния съд страда от пороци, които водят до
нейната отмяна и връщане на делото за ново разграждане, извън въззивната
проверка на присъдата остават и други констатирани от въззивния съд
нарушения. Същите ще бъдат изложени за пълнота на изложението и като
препоръки при следващо разглеждане на делото.
Протоколът от последното съдебно заседание на 10.06.2021 г. (стр. 173
отзад от делото на РС Исперих) дава информация за това, че съдът не е
предоставил думата на подсъдимия в третия етап „Съдебни прения“
(раздел IV към гл. 20 от НПК) от втория стадий „Съдебно заседание“ (гл.
20 от НПК) на съдебното производство, а е преминал директно към
четвъртия етап „Последна дума на подсъдимия“ (раздел V към гл. 20 от
НПК). Първоинстанционният съд не е спазил нормата на чл. 291, ал. 2 от
НПК, като това е изтъкнато и от защитниците на подсъдимия в съдебните
прения пред въззивната инстанция. Тази норма гарантира на защитниците на
подсъдимия и на самия подсъдим да се изказват самостоятелно в съдебните
прения. Те са самостоятелни страни в процеса по аргумент от чл. 253 от НПК
и в тази връзка законът следва да им осигури поотделно възможността да
изложат съображенията си по съществото на обвинението. Посоченото
нарушение представлява нарушение, което следва да бъде отчетено при
повторното разглеждане на делото от новия състав на първата инстанция.
В обстоятелствената част на Обвинителния акт от 03.02.2020 г. и на
поправения от 04.06.2020 г. има допусната очевидна фактическа грешка.
Записано е, че подсъдимият към момента на деянието е бил 41-годишен, а
7
видно от неговата дата на раждане – 22.06.1968 г., същият е бил на 51 години.
В тази връзка, при новото разглеждане на делото новата първа инстанция
следва да съобрази тази очевидна фактическа грешка и в разпоредителното
заседание да я отстрани по реда на чл. 248а от НПК.
В същото време следва да бъде обърнато внимание, че определението
на първоинстанционния съд, с което е констатирано наличието на очевидна
фактическа грешка и е задвижена процедурата по чл. 248а от НПК, подлежи
на самостоятелно обжалване по аргумент от чл. 249, ал. 3 от НПК . Поради
което в протокола от разпоредително заседание следва да бъде разяснен на
страните редът и начинът за неговото обжалване. Това не е отразено в
Протокола от разпоредително заседание на 29.05.2020 г. (стр. 30-32 от делото
на РС Исперих).
В съдебното заседание от 10.06.2021 г. (стр. 163 отзад от делото на РС
Исперих) съдът е пристъпил директно към разпита на вещите лица по
комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза (стр. 134-
144 от делото на РС Исперих), без първо да прочете тяхното заключение
по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК. Налице е нарушение на процесуалните
правила, но то не е от категорията на съществените, понеже след разпита на
вещите лица заключението им е прието от съда като част от доказателствения
материал по делото.
Несъществено е и нарушението, при което съдът е формирал извода
си за фактическата обстановка въз основа на свидетелски показания от
досъдебното производство, които не са прочетени по реда на чл. 281 от
НПК, но тези показания касаят съпътстващи факти относно деянието и които
факти не са част от състава на престъплението. Става дума за израза „ти
какъв си, на какъв ми се правиш“, описан в мотивите на присъдата (стр. 176
отзад, ред 13 от делото на РС Исперих), който е част от показанията на свид.
П. У., дадени на досъдебното производство (стр. 52 от досъдебното
производство), но които първоинстанционният съд не е прочел по реда на чл.
281 от НПК. Фактите, описани в присъдата, следва да почиват на
доказателствен материал, който е събран и проверен по реда на НПК и
непосредствено от съдебния състав, като се отчитат и изключенията от
принципа за непосредственост, какъвто е чл. 281 от НПК.
При определяне на наказанието за подс. Г. (стр. 183, абзац трети от
делото на РС Исперих) районният съд е взел предвид като отегчаващи
вината обстоятелства следните факти: „видът на извършеното от него
[подсъдимия] престъпление като такова против личността, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност – извършил е
посегателство върху телесната неприкосновеност и здравето на
пострадалия“; „укорителен е и факта, че е действал при изпълнение на
служебните си задължения като полицейски орган“. Видът на
престъплението представлява самото престъпление телесна повреда, а
качеството на подсъдимия – полицейски орган, е част от правната
квалификация на квалифицирания състав на телесната повреда по чл. 131,
ал. 1, т. 2 от НК. Посочените факти не може да бъдат ценени като отегчаващи
вината обстоятелства. Въпреки това съдът е наложил наказание в минимален
8
размер и въпросът със справедливостта на наказанието, предвид погрешното
отчитане на горните факти като отегчаващи вината обстоятелства, не следва
да бъде изследван.
В същото време първоинстанционният съд е пропуснал да вземе
предвид като отегчаващи вината обстоятелства следните факти: пияното
състояние на подсъдимия, нанесените множество леки телесни повреди,
високия интензитет на посегателството – няколко нанесени удара с юмрук, и
мястото на деянието – в тясна стая в полицейско управление пред колеги, на
които пострадалият не може да разчита, че ще му помогнат. За изясняване
факта на пияното състояние въззивната инстанция събра доказателства, които
може да бъдат използвани от другия състав на първата инстанция при новото
разглеждане на делото. Множеството леки телесни повреди, които
представляват престъпление от частен характер, стават ясни от приетото по
делото заключение на вещите лица по Комисионната съдебно-медицинската
експертиза (стр. 65-68 от досъдебното производство). За интензитета на
посегателство и мястото на деянието може да се направи извод от събрания
по делото доказателствен материал – свидетелските показания, протокола за
оглед на помещението и заключението по видеотехническата експертиза.
Съдът е присъдил разноски в размер на 100 лв. в полза на гражданския
ищец Й. спрямо уважената част от гражданския иск. Съдът не е съобразил
обстоятелството, че С.Й. участва в съдебното производство в две
процесуални качества – като граждански ищец и като частен обвинител.
Съгласно молбата от 28.05.2020 г. пострадалият е предявил гражданския иск
в производството и е заявил искане за конституиране като граждански ищец и
като частен обвинител (стр. 23-25 от делото на РС Исперих). Същият е бил
представляван по време на цялото съдебно производство от адв. Е.К., с която
има сключен Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2020 г. (стр. 27
от делото на РС Исперих). В договора е уговорено възнаграждение в размер
на 1130 лв. относно следния предмет: „да ме представлява и защитава по
НОХД № 26/2020 г. по описа на ИРС“. Не е направено разграничение в
договора относно конкретно възнаграждение за представителство по
съответната процесуална фигура – граждански ищец и частен обвинител. Това
води до извода, че възнаграждението е уговорено общо за представителство
относно две качества в наказателния процес и частичното отхвърляне на
гражданския иск не предпоставя и частично намаляване на възнаграждението,
понеже то е общо и включва и представителство на С.Й. като частен
обвинител. Поради което при новото разглеждане на делото районният съд
следва да съобрази двойното качество на лицето и в тази връзка при
уважаване на редовен граждански иск да присъди съответното адвокатско
възнаграждение.
Изложените съществени нарушения на процесуалните правила
самостоятелно и в своята съвкупност водят до извода, че Окръжен съд
Разград следва да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд. Поради това не следва да
се обсъждат доводите по същество, изложени във въззивните жалби на
страните.
9
С оглед на горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал.2
във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. 1 от НПК, Окръжен съд Разград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260010/10.06.2021 г. по НОХД № 26/2020
г. по описа на Районен съд Исперих.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10