№ 4765
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110209309 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от *** ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. ***, представлявано от Б.Дж., против
наказателно постановление №700816-F690697/26.04.2023 г., издадено
Началник на отдел Оперативни дейности- София, дирекция Оперативни
дейности в ГД Фискален контрол, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4
от ЗДДС.
По подадената жалба е било образувано АНД №9309/2023 г. по описа на
СРС, НО, 110 състав.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навежда следните
съображения:
Претендира, че издадените АУАН, НП и ПИП са издадени от
некомпетентен орган поради липса на доказателства за това.
Навежда доводи, че от описаната фактическа обстановка в Протокола за
1
извършена проверка не могат да се направят изводи за констатираната
фактическа обстановка и по тази причина счита описания документ като
негодно доказателствено средство.
Освен горепосоченото жалбоподателят прави изрично възражение, че
установената по време на проверката парична сума не представлява касова
наличност, тъй като административно наказващия орган неправилно е
изтълкувал действителните факти и обстоятелства. Поради липса на легална
дефиниция на понятието „касова наличност“ и липсата на регламентация
относно начина на съхраняване на тези средства жалбоподателят твърди, че
от установената в момента на проверката сума само 181,50 лева са
собственост на търговското дружество, а останалите 478,50 са средства на
работниците и на собственика на обекта.
Счита, че административнонаказващия орган неправилно не е приложил
правилно чл. 28 от ЗАНН, както и че издаденото постановление е в
нарушение на чл. 27 от ЗАНН
Претендира се неприложимост на разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС,
доколкото в хода на производството не е било установено с категоричност, че
нарушението води до неотразяване на приходи. Счита, че не изясняването на
конкретни факти и обстоятелства е довело до неправилното му
квалифициране, тъй като нарушенията по чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС
съдържат две хипотези и водят до различна по размер имуществена санкция.
Твърди, че от наказателното постановление не става ясно коя от двете
хипотези е приложена, което е възпрепятствало защитата на дружеството.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв. Ал.Г. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената жалба и да
отмени процесното наказателно постановление на изчерпателно посочените в
жалбата основания. При условията на евентуалност, счита че това е явно
маловажен случай, поради което счита, че не следва да бъде налагано
наказание, а производството да бъде прекратено. Отново при условията на
евентуалност адв. Г. счита, че производството е следвало да бъде водено по
чл. 185, ал.1 от ЗДДС и да бъде наложено наказание в съответния минимум.
Претендира присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
2
Ответната страна по жалбата – ЦУ на НАП-София, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – юрк. Л. И., след приключване
на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да
потвърди процесното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно и да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
06.06.2023 г., а жалбата е подадена чрез ТД на НАП-София на 19.06.2023 г.,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 11.12.2022 г., около 11:33 часа, в гр. София, длъжностни лица при
ТД на НАП-София – И. Л. И. и Ант.С.Г., извършили проверка на търговски
обект – магазин 6001, находящ се в гр.София, ул. ***, СБ Илиянци,
стопанисван *** ЕООД. Проверката била извършена в присъствието на Ж.Ю.-
продавач и пълномощник.
Контролните органи извършили контролна покупка, от обекта на
проверка преди легитимация, на 1 бр. одеяло на стойност от 11,00 лева.
Парите били заплатени в брой и лева от И. И.- инспектор приходи, а били
приети от Ж.Ю. за сметка на *** ЕООД. За извършеното плащане не бил
издаден фискален касов бон или друг документ за придобит доход. В хода на
проверката установили, че дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, е
в размер на 181,50 лева, а съгласно изготвения опис на парите в касата,
фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 660,00 лева.
Установената положителна разлика била в размер на 478,50лева.
Контролните органи установили, че фискалното устройство /модел
3
„TREMA M20“, с рег.№ на ФУ в НАП 4047619/28.02.2019г. е с инд.№ на ФУ
ZK127279 и ИН на ФП 50163717, притежава функциите „служебно въведени“
и „служебно изведени“ суми, като установената промяна в касовата
наличност в размер на 478,50лева представлява въвеждане на пари в касата,
като действието не е отразено и регистрирано във фискалното устройство,
чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми от касата
на търговския обект.
За направените констатации бил съставен Протокол за извършена
проверка сер. АА№0476036/11.12.2022 г., 11,33 ч. който бил надлежно връчен
срещу подпис на упълномощено от дружеството лице Ж.Ю. в присъствието
на преводач С.И. ЕГН **********.
На основание отразените констатации в съставения протокол,
компетентно длъжностно лице – И. Л. И., заемащ длъжността „инспектор по
приходите“ в ТД на НАП-София, участвал лично в извършената проверка и
изготвил ПИП, в присъствието на свидетелите: М.Н.Б. и М.М.В. съставил
АУАН №F690697/30.12.2022 г., против *** ЕООД, за това, че на 11.12.2022 г.,
в 11:33 часа, при извършена проверка в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т.41 от ПР на ЗДДС – магазин 6001, находящ се в гр.София, ул.
***, СБ Илиянци, стопанисван от *** ЕООД, ЕИК *** е установено, че
наличните в касата парични средства, съгласно изведен междинен отчет от
фискална памет №003900/11.12.2022г. от инсталираното в обекта ФУ модел
TREMOLM20 с ИН на ФУ ZK127279 и ИН на ФП 50163717, регистрирано в
НАП с потвърждение №4047619/28.02.20189г., трябва да са в размер на
181,50 лв. Фактическата наличност в касата, съгласно изготвен от Ж.Ю. ЕГН
**********- продавач, опис на паричните средства в касата били 660,00 лева.
Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. Установената разлика представлява въвеждане на
пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на
извършването му, с което е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
АУАН е предявен и връчен лично на упълномощено от дружеството
лице– П.Дз., без възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН
да представи в законоустановения 3-дневен срок писмени възражения против
4
съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган – началник
отдел Оперативни дейности- София, дирекция Оперативни дейности в ГД
Фискален контрол на ЦУ на НАП-София, издал НП №700816-
F690697/26.04.2023 г., против *** ООД, ЕИК: ***, представлявано от Дж.Б. с
ЛНЧ ***, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, изразяващо се в неизпълнение на задължението от
страна на дружеството-жалбоподател, извън случаите на продажба, да
отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане на пари в каса/ на
фискалното устройство, чрез операцията „служебно въведени“ суми.
Административнонаказващият орган посочил е, че нарушението е
извършено за първи път.
Административнонаказващият орган изложил мотиви и относно
липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля И. Л.
И., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от
лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на
изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени
доказателства – процесните АУАН и НП; Протокол за извършена проверка
сер АА №0476036/11.12.2022 г., 1 бр. декларация от лица, работещи по
трудово правоотношение в обекта, декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице; пълномощно на Дз.П. да представлява дружеството; опис на
пари в каса за 11.12.2022 г.; Съкратен отчет на фискална памет от 01.12.2012г.
до 30.11.2022г.; Дневен финансов отчет /ДФО/; Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
5
АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално
и териториално компетентни органи, съгласно представената Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, които да са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното дружество и да налагат
цялостна отмяна на обжалваното НП.
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
фискалното устройство, се регистрира във фискалното устройство, чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Съгласно разпоредбата на приложената санкционна разпоредба на
чл.185, ал.2 от ЗДДС за лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане
/какъвто акт несъмнено е цитираната Наредба №Н-18/13.12.2006 г., издадена
на основание законовата делегация на чл.118, ал.4 от ЗДДС/, се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или
имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци, в размер от
3000 до 10 000 лева.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира,
че в конкретния случай не е било изпълнено от служители на дружеството-
жалбоподател в проверявания търговски обект, задължението да отбележат
всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство, към момента
на нейното извършване с точност до минута. Въведената сума в касата на
обекта в размер на 478,50 лева не е била регистрирана във фискалното
устройство, чрез посочената операция „служебно въведени суми“. По делото
безспорно се установява факта, свързан с установената наличност на
посочената парична сума в касата на търговския обект, респективно с нейното
6
нерегистриране във ФУ по начина, посочен в нормата на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С поведението си, жалбоподателят е
осъществил вмененото нарушение от обективна страна. Следва да се
отбележи, че протоколът за извършена проверка е съставен и надлежно
връчен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, което
не е оспорило размера на описаните в него суми и не е направено възражение.
Освен това, точният размер на всяка една от сумите се установява и от
приложените писмени доказателства по делото, а именно: опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, от който е видно,
че наличните средства са в размер на 660 лева; дневен отчет, от който е
видно, че дневният оборот от монтираното и въведено в експлоатация в
обекта фискално устройство е в размер на 181,50 лева. Въпрос на
елементарно математическо изчисление е и установената положителна
разлика в така описаните суми, а именно: в размер на 478,50 лева.
С оглед фактите по делото, безспорно е доказано, че при извършената
контролна покупка не бил издаден едновременно с плащането фискален бон
от намиращото се в обекта и работещо ФУ, с което дружеството е
осъществило формално нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
(„Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ ”).
Съдът намира, че неизпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ от страна на дружеството-жалбоподател,
е застрашило обществените отношения, свързани с надлежното отразяване на
постъпили в касата суми, т.е. касае се за съществена част от дейността на
търговеца. Поради това приема, че обществената опасност на този пропуск се
отличава с достатъчен интензитет и АНО правилно е счел, че дружеството не
следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Правилно административнонаказващият орган е приел, че нарушението
води до неотразяване на приходи, поради което правилно е приложил
7
санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда по-тежки
санкции за нарушение, което води до неотразяване на приходи и изключва
приложението на привилигирования състав по ал.1 от същата правна норма.
Доколкото твърдяната от жалбоподателя сума е намерена в касата на
търговския обект /при оборотните средства/, без да е документално
обоснована, съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че същата е била на разположение на дружеството-жалбоподател,
което е могло да се разпорежда с нея, съответно следва да се разглежда
именно като постъпления от търговска дейност, а не като лични средства на
служителите и собственика на дружеството.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че е ангажирана
обективната и безвиновна отговорност на юридическо лице и субективната
страна на нарушението не подлежи на обсъждане. Законът поставя завишени
изисквания към търговеца, във връзка с отчетността при осъществяване на
търговската дейност. Дружеството-жалбоподател, в качеството си на търговец
е длъжно да въведе такава организация на работа в стопанисвания обект, при
която наетите от него служители надлежно да отразяват всички постъпили в
касата на обекта суми. В този смисъл, евентуално виновно поведение на
негови работници и служители, във връзка с неизпълнението на горните
задължения, не водят до отпадане на обективната отговорност на дружеството
за извършеното нарушение от обективна страна.
Неоснователно е и направеното възражение от жалбоподателя, че не са
обсъдени предпоставките и не е приложен текстът на чл.28 от ЗАНН. В
конкретния случай, неизпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на ФМ от страна на дружеството-жалбоподател,
е застрашило с достатъчен интензитет особено значими обществени
отношения, свързани с надлежното отразяване на постъпилите в касата суми.
Касае се за съществена част от дейността на търговеца, поради което
конкретния размер на установената положителна разлика, между фискалната
и касовата наличност не не е от значение за степента на обществена опасност
на деянието. От друга страна, административнонаказващият орган е отчел, че
нарушението е извършено за първи път и е наложена санкция в минимално
предвидения в закона размер.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното
8
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно издадено.
По разноските:
Разноски се претендират и от двете страни, но с оглед изхода на делото,
претенцията на ответната страна в горния смисъл се явява основателна.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на ЗПП, което от своя страна
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е
от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80
до 150 лева. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което е
разпитан само един свидетел. При това положение, справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния предвиден размер в Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на АПК
разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е
част административно-наказващият орган – в случая това е Национална
агенция по приходите, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.1 от
ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№700816-F690697/26.04.2023 г., издадено от началник отдел Оперативни
дейности- София, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол на
ЦУ на НАП-София, с което на *** ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. ***, представлявано от Дж.Б. с ЛНЧ ***, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 във вр. Чл. 5 от ЗАНН , *** ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ***,
представлявано от Дж.Б. с ЛНЧ ***, ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10