РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Плевен, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 219 по описа за
2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Административното
дело е образувано по жалба на „Горила Трейд 13“ ЕООД, ЕИК *********, ГР.
Плевен, ул. ***, съдебен адрес:*** срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11021/17.02.2021г. на началник отдел "Оперативни
дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -запечатване на обект- магазин за мъжко
облекло „***“ , находящ се в гр. В.Търново , бул. ***, стопанисван от дружеството
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн. чл.
186, ал. 1 , т. 1 б. „а“ и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС .
В жалбата се
посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като е издадена при неправилна преценка, че по този
начин ще се предотврати и преустанови
административно нарушение, ще се защитят особено важни обществени интереси. Твърди
се, че мярката е постановена в нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като
засягането на обществени отношения е в по-голяма степен от необходимото и е несъразмерна, като
не се са преценени конкретните обстоятелства, а и като се запечатва обектът, то
се възпрепятства възможността за оборот и издаване на фискални бонове за
реализирани продажби. Счита, че е нарушен материалния закон и целта на закона,
тъй като мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС има превантивен
характер и изводът, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение следва да е обоснован, а мотивите са общи, като регистрираната
продажба и реалната цена им разлика от 9 стотинки и ако се приема ,че има
нарушение , то е първо. Посочва се, че
заповедта е издадена преди издаване на НП
и по този начин се лишава лицето да заплати наложената санкция и да бъде
преустановена наложената ПАМ. Моли за отмяна на акта .
В съдебно
заседание жалбоподателят – „Горила Трейд 13“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен,
ул. ***, съдебен адрес:*** чрез представляващия И.Н.И., не се явява, не се представлява.
Представя писмени бележки, в които повтаря вече изложеното в жалбата и моли за
отмяна на акта.
В съдебно
заседание ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности“ –В.Търново, към дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, се представлява от юрк Г., който намира жалбата за
неоснователна и заповедта за законосъобразна. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски. Представя писмена защита, в която посочва, че заповедта
е издадена от компетентен орган, изложени са мотиви и с неиздаването на
фискална касова бележка е налице нарушение на реда на отчитане на продажбите в
търговските обекти. Посочва, че срокът на мярката е съобразен с вида на обекта, място, на което се намира и
с оглед факта, че е установено при проверката разлика в касовата наличност и
средства, отчетени от фискалното устройство и именно с цел преустановяване на
административното нарушение е наложена мярката. Посочва, че същата не е
несъразмерна и има за цел да се предотврати възможността за укриване на
приходи. Моли за отхвърляне на жалбата.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 13.02.2021г. в 16:25 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС относно
спазването на данъчното и осигурителното законодателство- магазин за мъжко
облекло „***“, находящ се в гр. Велико Търново, бул. ***, стопанисван от
„Горила Трейд 13“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, при която при извършена контролна покупка на
1 брой мъжко яке на стойност 22, 80 лева в 16:27 часа от М.И.К.на длъжност
старши инспектор по приходите, заплатена в брой с банкнота от 20,00 лева и една
банкнота от 5, 00 лева, плащането е прието от Е.Г.- продавач- консултант /лице
по трудови правоотношения/, като едновременно с него не е издаден фискален
касов бон от монтираното и работещо фискално устройство в търговския обект,
нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. При извършване на
проверката са засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при
което е установено разчетена касова наличност от ФУ- 106,00 лева, фактическа
наличност- 192,50 лева, въведена сума в касата— 0,00 лв., изведени пари от
касата - 0,00 лв. Установеното наличие на касова разлика между наличните
парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство са с положителна
стойност в размер на 86, 50лева
Прието е ,че е търговеца, в качеството
си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин е нарушило чл. 25, ал. 1, т. 1, във
връзка, с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ - не издава фискална
касова бележка и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 – не регистрира всяка промяна в
касовата наличност във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
извадени“ и наложена ПАМ по см. на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Излагат се мотиви относно нарушение на
фискалната дисциплина и неотчитане на продажби, като са излагат и мотиви
относно срок на мярката, съобразен с размер на обекта от 100 кв. м, работно
време – без почивен ден, място на обекта и факта, че с наличието на неотчетени
суми е налице потенциална възможност за укриване на приходи и именно , за да се
създаде организация за спазване на данъчното законодателство се налага
прилагането на тази мярка.
Представени са два акта за установяване на
административно нарушение № F5596530/04.03.2021.
и АУАН № F596512/04.03.2021 г. година за установените
нарушения при проверката.
Приложена е заповед №ЗЦУ-1146/25.08.2020
година на изпълнителен директор на НАП,
с която се определя компетентност на началник на отдел „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
Не са
представени данни за издадено НП към 17.03.2021 г..
Издадена е ЗППАМ № 11021/17.02.2021 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП -запечатване
на обект- търговски обект –
магазин за мъжко облекло „***“, гр. В Търново, ****, стопанисван от дружеството
и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Представен е опис на паричните средства съм момента на
проверката, декларация от работещо лице в обекта , клен от 13.02.2021 година.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. На л. 25 от делото е приложена заповед, с които изпълнителният
директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл.
186 ЗДДС и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираните при проверката от
контролните органи нарушения – неиздаване на фискален касов бон и неотразяване
на промяна на касовата наличност във ФУ чрез операции „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ – нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
Съдът намира, че
оспорената заповед е мотивирана, като са изложени мотиви , че с оглед
местоположение на обекта, работното му
време от понеделник до неделя , търговска площ от 100 кв.м, вид на предлаганите стоки – мъжка конфекция и
разчетената разлика в касовата наличност, и неограничен кръг лица, които могат
да се ползват от услугата и характера на
засегнатите обществените отношения, свързани с отчетността, с факта на
правилно определяне на реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне
пряка щета на държавния бюджет като неправилното отчитане на продажбите води до
неправилно определяне на задълженията
към държавата а и с оглед местоположение е налице потенциална възможност
за реализиране на значителни приходи, то всички тези обстоятелства мотивират
органа да наложи именно тази ПАМ. Посочено, е че именно с така създадената
организация на работа – неиздаване на касова фискална бележка се препятства
възможността за контрол. Неоснователен е в тази насока довод на жалбоподателя
за липса на конкретни мотиви, тъй като именно такива са изложени, като е
съобразен вид, място на търговския обект и характер на установените нарушения –
неиздаване на фискален бон за продажба и разлика в касовата наличност, което е
индиция за укриване на приходи.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя и за липса на мотиви относно така определения срок на
мярката. В разпоредбата на чл.
186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок,
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност, на тежестта на извършеното нарушение и
оборота на същия – размер на отчетена продажба и установената разлика между
фактическа наличност на паричните средства и разчетена касова наличност на
работещо фискално устройство и последиците от тези нарушения – неточно
деклариране на оборота, местоположение на обекта и възможност да се извърши
друго нарушение. В тази връзка мярката не води до невъзможност за реализиране
на продажби и отчитането им с издаване на фискален касов бон, както се посочва
в жалбата , а дава възможност на търговеца да организира режим на работа при
спазване н изискванията за точно отчитане на продажбите и по този начин
деклариране на реализирания оборот и определяне на данъчните задължения. Органът е посочил и целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането на мярката, а именно-гарантиране на правилно отчитане на оборота от продажби и недопускане вреда за
фиска с оглед правилно определяне на дължимия данък.Тези мотиви в достатъчна
степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената
мярка.
В производството
пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните
правила, като оспорената заповед съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл.
186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
във вр. с чл.25
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която
съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1
б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Член 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18
изрично вменява в задължение на лицата по чл. 3, да издават фискална касова
бележка. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за издаване на
фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от Наредбата всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18 извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми т.е. в случая освен неиздаването на фискален касов бон, макар и за сума от
22,80 лева, то е налице разлика в касовата наличност и отразеното във
фискалното устройство на сума от 86, 50 лева
и макар и установени за първи път тези нарушения дават основание на
органа да приеме, че подобна разлика е
индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на
работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите, като неизпълнението
на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186
ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при това административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване
на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина
на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна
мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на
такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството
не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност
за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане и неотчитане на продажбите. В случая издадената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Определеният срок
за прилагане на мярката е към средния размер, съответства на тежестта на
извършените две нарушения и не
ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на преследваната от закона цел и е в тази връзка е неоснователно
възражението за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В
случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност и срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като не е издадено НП,
административният орган не е трябвало да издава процесната заповед. В нормата
на чл.
186, ал. 1 ЗДДС изрично се сочи, че ПАМ се прилага, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. От анализа на цитираната разпоредба
се налага извода, че ирелевантно за издаване на заповед като процесната е
образуването във връзка с извършеното нарушение административно-наказателно
производство, тъй като се касае за две различни производства, които се
развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален
ред - АПК и ЗАНН.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да бъде
отхвърлена жалбата.
С оглед
направеното от пълномощника на ответника искане за разпределяне на
отговорността за разноски, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева
съгласно чл.
144 АПК вр. чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „Горила
Трейд 13“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. ***, съдебен адрес:*** срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11021/17.02.2021г.
на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП -запечатване
на обект- магазин за мъжко облекло „***“ , находящ се в гр. В.Търново , ***,
стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
осн. чл.
186, ал. 1 , т. 1 б. „а“ и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС .
Осъжда „Горила Трейд
13“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. ***, чрез представляващия И.Н.И. да заплати на ТД на НАП – В.Търново
разноски в размер на 100 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/