О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Силистра 17.10.2019
год.
Силистренски окръжен
съд наказателна колегия, в закрито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНА АВРАМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при секретаря и в
присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №223
по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.7 НПК.
Постъпила е жалба от адв.Ф.И.Л., в
качеството на защитник на Т.А.Т., против
определение №35 от 13.09.2019г., постановено по ЧНД №122/2019г. на Дуловски
районен съд, с което е отменено постановление на РП-Дулово от 17.05.2019г. за
прекратяване на ДП №94/2018г. по описа на РУП-Дулово.
Жалбоподателя счита определението за
незаконосъобразно, тъй като съществено е нарушено правото на защита на
обвиняемия. Предвид на това се прави искане за отмяна на определението на
РС-Дулово.
Въззивната инстанция, като прецени
посочените в жалбата доводи и взе предвид събраните по делото доказателства
констатира следното:
От фактическа страна
първоинстанционният съд е приел, че свидетелите Р. и К. Караславови на
05.09.2015г. са закупили недвижим имот в регулацията на с.Грънчарово,
обл.Силистра, представляващ дворно място, застроено с площ от 1720 кв.м., с
планоснимачен №269, в кв.34 по ПУП на с.Грънчарово от 1950г., което е видно от
представения нотариален акт. С този имот са кандидатствали за изграждане на
биоферма за преработка на оборски тор с калифорнийски червеи, като за целта са
извършили трасиране на имота през 2015г., ползвайки услугите на лицензиран
техник. Трасирането установило, че границите на имота съответстват на
изградената от предишния собственик ограда. В имота, сем.Караславови изградило
лехи за преработка на оборски тор от калифорнийски червеи.
В началото на 2018г. обв.Т. започнал
преговори със съседите на сем.Караславови, за арендуване на притежаваните от
тях имоти, с цел кандидатстване в мярка за подпомагане от фонд земеделие.
Снабдил се със скици от собствениците на имотите, и в началото на м.април
2018г. е извършил трасирането им с фирма „Геоплан Консулт“ ЕООД, като на
трасирането не са присъствали сем.Караславови. На 12.04.2018г. обв.Т. наел
фадрома, с която почистил наетите имоти, а това включвало и премахването на
оградата на имота на сем.Караславови, тъй като обвиняемия считал, че тя попада
в трасирания от него имот. Обвиняемият твърди, че те предварително са били
информирани, че оградата им попада в наетите от него имоти. Сем.Караславови
твърдят, че те са възразили на това в разговор с обвиняемия, като са изтъкнали,
че оградата им съответства на извършеното от тях трасиране.
От събраните по делото доказателства
се е установило, че обв.Т. действително е наел съседните имоти, но договорите
са му сключени след премахване на оградата.
Според въззивната инстанция
подадената жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
При осъществяване на контролните си
функции по отношение на прокурорското постановление, първоинстанционният съд е
приел, че то е необосновано, поради което и достигнатите изводи са
незаконосъобразни. Тези аргументи се споделят и от настоящата инстанция.
Действително, съдът няма възможност в
това производство да дава указания на прокурора, свързани с правната
квалификация на деянието, или кого да привлече като обвиняем, но в
производството по чл.243, ал.4 и сл. НПК, съдът дължи контрол върху
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване, а това
от своя страна изисква преценка на обстоятелствата като обективност, пълнота и
всестранност на разследването, съответствието между приетите от прокурора за
установени фактически положения и доказателствата по делото, всеобхватността на
доказателствения анализ, спазването на процесуалните правила при събиране,
проверка и оценка на доказателствата.
Първоинстанционният съд е приел, че
проведеното разследване е непълно, а оттам и необосновано, въз основа на което
прокурорът е достигнал до неправилни правни изводи. Настоящата инстанция се
солидаризира с позицията на ДРС, тъй като извършеното разследване по
досъдебното производство не е всестранно и пълно, като не са извършени всички
необходими и възможни процесуално-следствени действия, имащи значение за
изясняване на основния факт на доказване.
Вън от това, прокурорът не е изложил
ясни и убедителни аргументи в подкрепа на приетите изводи, за да е разбираема
действителната му воля, досежно достигнатите от него фактически и правни
констатации.
За приетата правна квалификация и
решението за прекратяване на наказателното производство, прокурорът основно се
е позовал на изготвената на 01.03.2019г. СТЕ, и достигнатите в изготвената и
следваща я ценова експертиза, стойности.
По делото обаче е изготвена и друга
СТЕ, която предхожда тази от 01.03.2019г. и е изготвена на 14.12.2018г. и
съобразно достигнатите в нея изводи, стойностите в следващата я ценова
експертиза са други, изключващи възможността за квалифициране на деянието по
чл.216, ал.4 НК.
Посочените обстоятелства и липсата на
изложени от прокурора аргументи в тази връзка, лишават контролните съдебни инстанции
от възможността да разберат, по какви съображения се е наложило назначаването
на повторна СТЕ, и защо прокурорът цени именно тази изготвена на 01.03.2019г.
Видно от материалите по делото,
постановленията за назначаване на двете СТЕ са идентични, и в това, за
назначаването на повторната, липсва обосновка защо се налага изготвянето й.
Както е известно в наказателно-правната доктрина, повторна експертиза се
назначава, когато заключението на първоначалната не е обосновано, и възниква
съмнения за неговата правилност. Това може да се дължи на противоречие между
резултатите на извършеното изследване и изводите на експерта; противоречие
между изводите на експерта и другите събраните доказателства; ако заключението
е небрежно, некачествено и органът на досъдебното производство не е в състояние
да оцени правилно заключението и т.н.
По този въпрос липсват съображения,
както от разследващият орган назначил повторна СТЕ, така и съображения от
страна на прокурора, защо цени именно тази СТЕ.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че органите на досъдебното производство не са положили достатъчно
усилия, да установят действително нанесените щети на сем.Караславови, предвид
наличните данни за унищожена леха за производство на биологична тор от
калифорнийски червеи. Без значение е, кога това обстоятелство е станало
известно за разследващият орган, след като съществуват подобни данни те следва
да бъдат изследвани, и ако се установи действителна щета, тя следва да бъде
оценена по надлежния ред. Информация за това се съдържа освен в показанията на
свидетелите Караславови, и в показанията на св.Димитров, който е заявил: „Т. ми
каза да събарям наред, дори ме накара да разваля на съседите едната леха с
червеи“.
По делото не е изпълнено и указанието
на прокурора изложено в постановлението от 25.06.2018г., да се извърши
разследване, както за престъпление по чл.216 НК, така и за престъпление по
чл.323 НК и възможността, по чл.323, ал.3 НК.
Съображения защо не се приема
извършването на престъпление по чл.323 НК не се съдържат както в акта на
разследващият орган, така и в постановлението на прокурора. Още повече, че
данни очертаващи изпълнителното деяние на този престъпен състав са налични по
делото, предвид хронологията на придобиване на имотите, и конкретните действия
на страните.
Съдът не е обвързан със задължението
да посочва кои конкретно действия покриват признаците на престъплението
„самоуправство“, още повече, че такива указания са дадени лично от прокурор, а
разследване в тази връзка не е извършвано.
Дори в жалбата се сочи, че в тази
връзка са налице известни доказателствени противоречия, които по силата на
чл.13, ал.1 НПК следва да се изяснят именно в хода на досъдебното производство.
При предявяване на разследването, са
направени доказателствени искания от страна на обв.Т., които прокурорът е
отхвърлил с най-малкото странни аргументи. Наказателния процес не налага
ограничение в кой етап от досъдебното производство могат да се правят
доказателствени искания, а аргумента, че това може да се направи и в съдебната
фаза на процеса, поставя под съмнение смисъла и значението на органите на
досъдебно производство, респ. прокурора.
Не на последно място, прекратявайки
наказателното производство на основание чл.24, ал.5, т.1 НПК, прокурорът не е
изпълнил процедурата по чл.24, ал.6 НПК.
Процедурата по чл.243, ал.4 и ал.5 от НПК предвижда съдебен контрол, по спазване на закона при упражняване
правомощията на прокурора, като господар на досъдебната фаза да прекрати
наказателното производство, и в този смисъл, съдът може да преценява дали
събраните на тази фаза доказателства са достатъчни за правилното решаване на
казуса. Това в случая не е така. При изпълнение на тези си задължения и с оглед
на гореизложеното, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение е
обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Водейки се от тези си съображения
Окръжния съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №35 от
13.09.2019г., постановено по ЧНД №122/2019г. на Дуловски районен съд изцяло.
Определението не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.