Определение по дело №5884/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 318
Дата: 21 януари 2020 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530105884
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 318                                 21.01.2020 г.                    Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                       ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 21 януари                                                      2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

    Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 5884 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от Ю.К.А., в която твърди, че през месец юли 2019 г., подала в РП Стара Загора жалби/сигнали, съдържащи оплаквания срещу конкретно лице. На 09.08.19г. било издадено постановление на РП Стара Загора по преписка № 3142/19г., с което постановление било отказано да се образува досъдебно производство по подадените сигнали.

Почти по същото време получила и призовка да се яви на 28.08.19г. в РС-Стара Загора за участие по ЧНД 2160/19г. по описа на съда. Разбрала, че това дело било образувано по предложение на РП Стара Загора и с което се правило на основание чл. 157 - 163 от Закона за здравето искане да бъде задължително настанена за лечение в специализирано психиатрично лечебно заведение. Сочи, че ангажирала адвокат, който да я представлява по делото и на когото заплатила сумата от 500 лв. за оказване на помощ и защита по ЧНД 2160/19г. по описа на РС Стара Загора. Адвокатът се запознал с делото и уведомил ищцата, че РП Стара Загора желае по делото да се изясни дали има заболяване, поради което може да извърши престъпление, или което заболяване представлявало опасност за близките, за околните, за обществото или застрашавало сериозно здравето й, като при наличие на такова заболяване РП искали от съда да бе настанена задължително на лечение. Останала изненадана от това искане на РП Стара Загора. Сочи, че действително в миналото имала проблеми свързани със здравословното състояние на нейни близки, но никога не била правила нещо, което да е било опасно за нея или другите. Още повече се изумила, когато разбрала, че доказателствата срещу ищцата били жалбите, които подала през месец юли 2019г. Почувствала се унизена. Почувствала се огорчена от това, че прокуратурата приела, че от жалби, които подала, с които искала съдействие, от жалбите, с които сигнализирала за проблем се извличал извод, че била опасна за себе си, друго лице и въобще за обществото. На 28.08.2019г. се явила в РС Стара Загора, като в хода на делото съдията я изслушал и прекратил производството. Съдебният акт влязъл в сила на 03.09.19г.

За краткото време на проведеното производство, претъпяла редица унижения и страдания. Гореописаните действия на органите на прокуратурата силно я смутили и притеснили. Знаела, че с подаване на жалби осъществявала едно законно право, а в действителност РП Стара Загора, я „наказва" за това, че реализирала правото си на жалба. Изгубила съня си. Събуждала се с мисълта, че хората я смятат за луда, за престъпник, нямала ден, в който да не изпитва страх от бъдещето, лягала с мисълта какво ли ще стане, ще я настанят ли в Раднево и как щяло да бъде там. Заявява, че близките й я успокоявали, че не се знаело какво ще стане, но на въпросите й какво лошо има в това, че подала жалба, как РП без да прецени, че има някакви данни, че има заболяване, че била опасна за себе си и околните, искали да я настанят на задължително лечение, не можели да отговорят. В деня на делото се тресяла цялата, едва ходела и не знае как стигнала до съда. Била щастлива след като съда прекратил делото.

Дори и след приключване на делото отрицателните й преживявания, свързани с този период не се преустановили. Чувствала се обидена и огорчена, заради това дело изгубила вяра в органите на прокуратурата.

Тези претърпени вреди от неимуществен характер оценява на 3 000 лв.

По воденото срещу нея производство ангажирала да я защитава адвокат Станимир Ченалов от АК Стара Загора, на когото заплатила изцяло договорената сума за цялостна защита по воденото срещу ищцата производство в размер на 500 лв.

Претендира заплащането на обезщетение за причинените й от гореописаните незаконни действия и актове на органите на досъдебното производство и прокуратурата на РБ вреди на обща стойност 3500 лв., от които 3000 лв. за неимуществени и 500лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1500 лв., от които 1000 лв. за неимуществени и 500лв. за имуществени вреди - обезщетение за претърпените от ищцата вреди от действията на РП Стара Загора по тяхна преписка № 3314/19г., и по която преписка е направено искане до РС Стара Загора да бъде настанена на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение, ведно със законната лихва, считано от 03.09.19г. - датата на влизане в сила на съдебния акт, постановен по ЧНД 2160/19г. на РС Стара Загора до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски и дължимите такси.

Посочва банкова сметка ***, по която ответникът следва да изпълни задължението си съобразно постановения съдебен акт.

 

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура гр. Стара Загора.

Твърдят, че исковата молба, ведно с приложенията, била подадена пред РС-Стара Загора от Ю.К.А., ЕГН: **********, като не е посочено конкретно правно основание, но от изложение на обстоятелствата, на които се основавал иска е видно, че се касаел за искови претенции, предявени на основание ЗОДОВ. Срещу Прокуратурата на Република България били предявени две искови претенции - за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. /1000 лв./ и за имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019 г, до окончателното й изплащане, т.е. били предявени два кумулативно съединени иска, като А. твърдяла, че претърпяла тези вреди във връзка с частно наказателно дело № 2160/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, образувано по предложение на Районна прокуратура - гр. Стара Загора, което било прекратено на 28.08.2019 г., като съдебният акт бил влязъл в сила на 03.09.2019 година. Същевременно, следвало да се отбележи, че досежно размера на претендираните с исковата молба неимуществени вреди било налице противоречие между посочената в искова молба цена на иска, обстоятелствата, на които се основавал иска и от друга страна размерът им, посочен в петитума на иска, където се сочила не сума в размер на 3000 лв., а 1000 лв. Тоест от така предявената искова претенция за неимуществени вреди не ставало ясно какъв точно бил искания от ищцата размер на обезщетение за претърпени от нея вреди от действията на РП - Стара Загора по прокурорска преписка 3314/2019 г. по описа на РП - Стара Загора, поради което било налична нередовност на исковата молба.

Считат предявените и претендирани искови претенции за неимуществени вреди и за имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019 г. до окончателното й изплащане срещу Прокуратурата на Р. България, за неоснователни и по основание, и по размер.

В исковата молба ищцата твърдяла, че през месец юли 2019 г. била подала няколко сигнала /жалби/ в Районна прокуратура гр. Стара Загора, съдържащи оплаквания срещу конкретно лице. С постановление за отказ на РП - Стара Загора по преписка № 3142/2019 г. по описа на РП - Стара Загора бил постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство по подадените от ищцата сигнали. Видно от представеното копие на горецитираното постановление за отказ да се образувало досъдебно производство същото касаело образувана прокурорска преписка по подадени две заявления на Ю.А. съответно на 08.07.2019 г. и 23.07.2019 г., по които била образувана преписка № 824500-11266/2019 г. по описа на Второ РУ на МВР - гр. Стара Загора.

Същевременно, искането за задължително настаняване и лечение на Районна прокуратура гр. Стара Загора, по което било образувано частно наказателно дело № 2160/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, било направено във връзка с друга прокурорска преписка, а именно - № 3314/2019 г. по описа на РП - Стара Загора. Последната била образувана по отделени материали от прокурорска преписка № 3108/2019 г. описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора. Прокурорска преписка № 3108/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора била образувана по повод депозирана жалба от ищцата, по която бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.

Ищцата не ангажирала каквито и да било доказателства за твърдените от нея редица унижения и страдания /за това, че загубила съня си, че се събуждала с мисълта, че хората я считали за луда и за престъпник/. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и действията на Прокуратурата на Република България. В конкретния случай не били извършени каквито и да било противозаконни действия от страна на прокуратурата, като считат, че описаното в исковата молба не покривало нито една от хипотезите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ. Видно от хипотезиса на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ държавата отговаряла за вредите на граждани при прилагане от съда на задължително настаняване и лечение, когато бъдело отменено. Ищцата въобще не била настанявана за лечение, нито пък съдебен акт за нейното настаняване бил отменян. Отделно от това за твърдените от нея емоционални увреждания, изразяващи се в притеснения, унижения и страдания не били ангажирани доказателства, както и че те били в пряка причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата.

Предявената претенция за неимуществени вреди била силно завишена и не била съобразена, както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика, поради което я оспорват и по размер. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Като се имало предвид обстоятелството, че Районна прокуратура Стара Загора била сезирала Районен съд Стара Загора с искане за задължително настаняване и лечение при налични данни по отделената преписка № 3314/2019 г. по описа на РП - Стара Загора, за заболяване на ищцата, т.е. в случая не били извършени незаконосъобразни действия от прокуратурата, а било упражнено едно правомощие по закон съобразно налични данни за психическото състояние на А..

В исковата молба не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между конкретни действия на Прокуратурата и посочените обстоятелства в искова молба. Нещо повече, към датата на депозиране в Районен съд Стара Загора на Искане за задължително настаняване и лечение от РП - Стара Загора основанието за неговото внасяне било за изясняване на обстоятелствата по чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето и към онзи момент то съществувало, дори и в хода на проведеното съдебно заседание по ч. н. д. 2160/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора били налице такива данни.

В исковата молба бил посочен размерът на исковата претенция за причинени имуществени вреди, предявена срещу Прокуратурата на РБ, като цената на иска възлиза на 500 лв., ведно със законната лихва от дата, на която определението за прекратяване на производството по ч. н. д. 2160/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора било влязло в сила - 03.09.2019 г. до окончателното заплащане на сумата. От приложеното към исковата молба копие на протокол от 28.08.2019 г. от проведеното на 28.08.2019 г. заседание по ч. н. д. 2160/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора не можел да се направи извод дали определението на съда било влязло в сила, като се имало предвид, че същото подлежало на обжалване.

В исковата молба  било направено искане за присъждане на разноски по делото. Към исковата молба не били приложени доказателства /адв. пълномощно и договор за правна помощ/, но тъй като делото по ЗОДОВ не се отличава с фактическа и правна сложност, разноските за адвокатски хонорар не следвало да надвишават определените размери по Наредба № 1. При заплатен адвокатски хонорар над минималния такъв, правят възражение за прекомерност.

 

От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗОДОВ. Ищцата следва да докаже всички твърдени в исковата молба обстоятелства, в какво се изразява отрицателното отношение, каква е промяната в обичайния й начин на живот, в какво се изразяват чувствата на огорчение, унижения и страдания, както и да посочи доказателства за това, тъй като на тях е основала предявения иск, а ответника носи тежестта да докаже по делото всички твърдени в отговора им обстоятелства за същия период, тъй като на тях основава възраженията си за неоснователност на този иск. В тежест на ищцата е да посочи доказателства как участието й в ЧНД № 2160/2019 по описа на РС-Стара Загора се отразило на емоционалното й състояние и личния живот, и да докаже всички причинени й вреди. Да посочи каква е причинно-следствената връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда, като в тази връзка сочи доказателства.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговорите документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

         

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка 3142/19г. на РП Стара Загора от 09.08.19г.; Искане от РП Стара Загора по пр. 3314/19г. за задължително настаняване на лечение.; Протокол от съдебно заседание проведено на 28.08.2019г. по ЧНД 2160/19г. по описа на РС Стара Загора; Договор за правна помощ и съдействие № 75/19г. ведно с адвокатско пълномощно за защита по ЧНД 2160/19г. по описа на РС Стара Загора, както и заверено копие на преписка № 3108/2019 г. описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора

 

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ цялата преписка по ЧНД № 2160/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

          ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ прокурорска преписка  № 3142/2019 г. на РП Ст.Загора

          УКАЗВА на ищеца в срок до следващо съдебно заседание да уточни петитума на исковата молба, ведно с копие за другата страна.

 

          ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да сочи гласни доказателства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 18.02.2020 г. от 11.10 ч., за която дата да се призоват страните.

 

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговорите.

        

         Разпореждането не подлежи на обжалване.    

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: