Решение по дело №22/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Н. В. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат Г. М. от Адвокатска колегия Перник против Заповед № 313з-3175 от 31.12.2024 година, издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 от ЗМВР и чл. 45, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е отстранил временно от длъжност младши инспектор Н. В. Н. – младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Перник и е разпоредено да бъдат иззети служебната карти, личен знак и служебно оръжие.

Жалбоподателят оспорва изцяло заповедта като незаконосъобразна, постановено при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. По същество излага доводи в посока на това, че оспореният индивидуален административен акт не съдържа мотиви, тъй като разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на две кумулативни предпоставки, а именно да е налице образувано дисциплинарно производство срещу служител и да са налице основания, за да се предположи, че положението, което заема даден служител би довело до затруднение във връзка с разкриването на истината. В тази връзка жалбоподателя излага твърдения, че не е налице втората предпоставка, доколкото в издадената заповед, административният орган само лаконично споменавал нуждата от такова временно отстраняване. На второ място сочи, че е нарушен материалния закон и по – конкретно разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, тъй като в оспорената заповед не е посочен срок за отстраняването. На трето място излага доводи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспорената заповед за временното му отстраняване от длъжност да бъде отменена като незаконосъобразна.

В проведеното на 24.02.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г. М. от АК Перник, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното на 24.02.2025 година ответникът по жалбата – директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Перник, редовно призован не се явява, представлява от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 313з-3127 от 23.12.2024 година, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 48, ал. 1, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и във връзка с постъпило Предложение с рег. № 313р-23316 от 18.12.2024 година на началник на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ (КАПОЧР) при ОДМВР Перник и приложените към него писмо рег. № 313000-20095/04.12.2024 година по описа на ОДМВР Перник и писмо с рег. № 2181/2023 година от 09.12.2024 година по описа на Окръжна прокуратура Перник, директорът на ОДМВР Перник е образувал дисциплинарно производство срещу младши инспектор Н. В. Н. – младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Перник. Мотивите за издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя се изразяват в това, че са налице данни за образувано досъдебно производство № 45/2023 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Перник за престъпление по чл. 302, т. 1, във връзка с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс НК) извършено на 06.09.2023 година в [населено място], като с постановление от 18.11.2024 година същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 301, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Обвинението му е било предявено на 27.11.2024 година и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Посочено е също, че извършеното представлява нарушение на разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20, т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348 от 25.07.2014 година, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

С тази заповед също така е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган и е предвидено същият да изготви становище относно необходимостта от реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо служителя в срок от 4 месеца от датата на издаване на заповедта /лист 32/. Във връзка с нейното връчване, а така също и с предоставяне на възможност за представяне на обяснения и становища по отношение на констатациите в заповедта за образуване на дисциплинарно производство до жалбоподателя е отправена Покана с рег. № 313р-23693 от 27.12.2024 година /лист 37/. Поканата е връчена на лицето на 30.12.2024 година в 09:40 часа, а Заповед № 313з-3127 от 23.12.2024 година отново на 30.12.2024 година в 09:40 часа/ лист 34/. Жалбоподателят се е възползвал от тази възможност, тъй като е депозирал писмени обяснения с рег. № 313р-312 от 06.01.2023 година /лист 47/.

На 31.12.2024 година от страна на председателя на ДРО е постъпило Предложение за временно отстраняване от длъжност с рег. № 313р-23859 от 31.12.2024 година. Мотив за това предложение бил характера на дисциплинарното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване, от което можело да се направи обосновано предположение, че ако служителят не бъде временно отстранен от длъжност, служебното му положение може да попречи за разкриване на обективната истина.

Именно във връзка с горепосоченото предложение, директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник е издал и оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 313з-3175 от 31.12.2024 година, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 от ЗМВР и чл. 45, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е отстранил временно от длъжност младши инспектор Н. В. Н. – младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Перник и е разпоредил да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие. В мотивите на заповедта директорът е посочил, че са основателни доводите, обективирани в предложението, че ако служителят не бъде отстранен от длъжност, служебното му положение може да попречи за разкриване на обективната истина и в тази връзка го е приел за правилно и законосъобразно. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.12.2024 година в 13:00 часа /лист 23/.

На 13.01.2025 година от страна на служителя е депозирана жалба срещу издадената Заповед № 313з-3145 от 31.12.2024 година. С писмо с рег. № УРИ-313000-1052 от 20.01.2025 година жалбата на основание чл. 152 от АПК е изпратена на Административен съд – Перник, като именно във връзка с нея е образувано и настоящото съдебно производство.

По делото чрез административната преписка, представена с писмо рег. № УРИ 313000-1052/20.01.2025 година са представени и приети като писмени доказателства: Приемо – предавателен протокол с рег. № 313р-23913 от 31.12.2024 година /лист 29/; Протокол за предаване на оръжие, боеприпаси и помощни средства с рег. № 313р-313 от 001.2024 година /лист 30/; Протокол за предаване на служебна карта и личния полицейски знак на младши инспектор Н. В. Н. – младши автоконтрольор в „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОДМВР Перник с № УРУ 313Р-23917 от 31.12.2024 година /лист 31/; Писмо с рег. № 313000-20095 от 04.12.2024 година до Окръжна прокуратура- Перник /лист 40/; Писмо с рег. № 2181/2023 от 09.12.2024 година от Окръжна прокуратура- Перник /лист 41/; Писмо с рег. № УРЕ313000-251 от 07.01.2025 година до Окръжна прокуратура Перник /лист 48/; Писмо с рег. № 2181/2023 от 08.01.2025 година от Окръжна прокуратура- Перник /лист 49/; Доклад за извършен анализ на оптичен носител съдържащ информация от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР, досежно предмета на разследване по досъдебно производство – следствено дело № 45/2023 година по описа на ОСО Перник с рег. №7855р-2321/08.03.2024 година /лист 50/; Постановление за привличане на обвиняем /лист 72/; Протокол от разпит на обвиняем /лист 75/; Постановление за вземане на мярка за неотклонение /лист 78/; Протокол от разпит на свидетел /лист 79/; Протокол от разпит на свидетел /лист 82/; Протокол № 156 за извършена видео и аудио-техническа експертиза /лист 84/; Заповед № 313з-110 от 15.01.2025 година за промяна в състава на дисциплинарно разследващия орган, определен със заповед с рег. № 313з-3127/23.12.2024 година, относно образуване на дисциплинарно производство по реда на чл.207, ал.1 от ЗМВР /лист 42/; Докладна записка с рег. № 313р-990 от 13.01.2025 година /лист 44/; Протокол с рег. № 313р-1340 от 17.01.2025 година /лист 45/.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона.

Жалбата е процесуално допустима, като същата е било подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, като обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, предвид което съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Относно компетентността на административния орган:

Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предвижда, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Правният анализ на цитираната разпоредба води до извод, че компетентен да издаде заповед за временно отстраняване от длъжност е именно органа, който е образувал дисциплинарното производство. По настоящото дело, чрез административната преписка е представена Заповед № 313з-3127 от 23.12.2024 година, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 48, ал. 1, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник /ОДМВР Перник/ е образувал дисциплинарно производство срещу настоящият жалбоподател. Оспорената в съдебното производство заповед е издадена именно от директора на ОДМВР Перник, който в настоящият случай се явява и орган образувал дисциплинарното производство по смисъла, вложен в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Законодателят е предвидил в чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ЗМВР, че отстраняването на служител в МВР временно от длъжност става с писмена заповед. В ЗМВР не се съдържа изрична разпоредба, която да регламентира реквизитите, които тази заповед следва да съдържа, поради което на общо основание следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. В тази връзка, съдът счита, че при издаването на заповедта е била съобразена изискуемата от закона писмена форма, респективно не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с административнопроизводствените правила:

Правилни се явяват доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопрозиводствените правила, които са от категорията на съществените и са основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в липса на мотиви.

Както вече бе отбелязано, според чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Нормата от своя страна предвижда наличие на две обективно кумулативно съединени предпоставки, които следва да бъдат налице към датата на издаване на заповедта за отстраняване и за наличието, на които органът следва да изложи съответни мотиви, или иначе казано в заповедта, административният орган следва да изложи конкретни мотиви, защо счита, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина.

Съдът намира, че в случая е безспорно наличието на първата предпоставка по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно – спрямо служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и чл.48, ал.1, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Наличието на първата изискуема предпоставка обаче, сама по себе си не води до извод за законосъобразност на наложената мярка „Временно отстраняване от длъжност“. В случая не са изпълнени изискванията на закона, тъй като както в заповедта, така и в представената по делото административна преписка липсват изложени мотиви и конкретни фактически основания относно наличието на втората изискуема от закона предпоставка, а именно служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. В случая в мотивите на оспорената заповед административният орган се е задоволи само с това да посочи нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е изписал, че „ако служителят не бъде временно отстранен от длъжност, служебното му положение може да попречи за разкриване на обективната истина“. В тази връзка, настоящият съдебен състав следва да посочи, че от тази формулировка, направена от страна на административния орган, не може да се направи извод за това каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство, доколкото нормата на чл. 214, ал. 1 от ЗМВР предоставя само правна възможност за отстраняване на служителя от длъжност, но при осъществяването й от страна на органа, следва да бъдат и изложени съответни конкретни причини и съображения за това.

Конкретната преценка е в правомощията на органа, но за същата следва да бъдат изложени убедителни мотиви, подкрепени с фактически данни, съдържащи се в административната преписка. В настоящият случай не става ясно, как служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина, т.е. не е обоснована връзката между служебното положение и опасността. Самото цитиране на закона не удовлетворява изискването за мотивираност на административния акт. Не може по презумпция да се приеме, че служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Административният орган, който се явява издател на акта, е длъжен да обоснове с изрични мотиви отстраняването от длъжност във всеки конкретен случай, за да може съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт, т.е. да провери наличието на материалноправните предпоставки за отстраняването. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 3687 от 26.03.2024 година, постановено по адм. дело № 9303/2023 година; Решение № 540 от 21.01.2025 година, постановено по адм. дело № 9875/2024 година; Решение № 10618 от 31.07.2020 година, постановено по адм. дело № 3949/2020 година/.

За пълнота съдът ще посочи, че и съгласно чл. 44, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи служителят се отстранява временно от длъжност със заповед, като се посочват мотивите за това. Задължение за се излагат мотиви за необходимостта от временното отстраняване на служителя от длъжност следва и от чл. 40, ал. 4 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година. Още веднъж следва да се отбележи, че посоченото в случая обстоятелство, че с оглед заеманата длъжност на жалбоподателя, служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина по конкретния случай е твърдение – констатация за резултат, което е лишено от проследима логическа и причинна връзка спрямо конкретни твърдения за факти.

В този смисъл съдът споделя възражението на жалбоподателя за немотивираност на заповедта, което само по себе си представлява нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените и е предпоставка за отмяната й на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона:

Следва да бъдат зачетени като напълно основателни доводите в жалбата и досежно нарушение на материалноправните разпоредби на закона, изразяващи се в несъобразяване с предвиденото в чл. 214, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 214, ал. 3, предл. първо от ЗМВР срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Законът не допуска безсрочно отстраняване, като определя максимални предели на време за отстраняване. В настоящият случай се установи липса въобще на посочен срок за „вменено отстраняване“, поради което като краен правен резултат чрез така издадената заповед жалбоподателят е отстранен без конкретен срок, или иначе казано безсрочно във времето. Оттук следва извод, че така постановеното безсрочно отстраняване е и материално несъответстващо на правилото на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР за допустимо отстраняване „до два месеца“.

Волята на органа не може да бъде тълкувана или предполага в посока, че отстраняването е „до два месеца“, съгласно диспозицията на чл. 214, ал. 1 от ЗМВР, тъй като нито се твърди, нито се мотивира необходимостта за максимално във времето приложение на принудителната мярка. Дори и да се приеме, че посоченото „временно“ отстраняване е неизписаното и неразпореденото в заповедта „до два месеца“ съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то същата отново е незаконосъобразна, тъй като липсват мотиви, които да обосноват приложението на този максимално допустим срок спрямо конкретни факти, цели на мярката и съразмерността на срока спрямо личното положение на жалбоподателя. В този смисъл е Решение № 540 от 21.01.2025 година, постановено по адм. дело № 9875 по описа за 2024 година на Върховен административен съд.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав констатира, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид горното, жалбата се явява основателна, респективно оспорената заповед, с която жалбоподателят временно е бил отстранен от длъжност се явява незаконосъобразна поради наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и като такава следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва частично да се уважи направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, като се осъди ответника за му заплати внесената държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 3 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-3175 от 31.12.2024 година, издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 от ЗМВР и чл. 45, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е отстранил временно от длъжност младши инспектор Н. В. Н. – младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Перник и е разпоредено да бъдат иззети служебна карта, личен знак и служебно оръжие, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР Перник да заплати на Н. В. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 760 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.