Решение по дело №987/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

12.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

06.11.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

987

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-160/ 21.08.2019г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на Община Кърджали, ЕИК ***, адрес гр.Кърджали, ***, представлявана от кмета Х.А.И., са наложени административни наказания: по т.1.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите и по т.2.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Община Кърджали, чрез упълномощен адвокат. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника, който поддържа жалбата срещу атакуваното постановление. Твърди, че била нарушена разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, а именно не били посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В предоставените по делото актове за публична общинска собственост било посочено, че имотът е с начин на трайно ползване водоем. В §.1, ал.1, т.59 от ДР на ЗВ било уредено, че водоем по смисъла на специалния закон е повърхностно водно тяло, което не било еквивалентно с понятието язовир съгласно §.1, ал.1, т.94 от ДР на ЗВ. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2019г. свидетелите Ц.И. и Д.К.- служители в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията“- Южна България при ДАМТН, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Миладиново“, находящ се в имот № 000014 и № 000174 в землищата на с.Миладиново и с.Рудина. Същият бил собственост на Община Кърджали съгласно Акт за публична общинска собственост № 941/ 07.11.2002г. Свидетелите И. и К. направили на място обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, при което установили следното: На първо място- въздушният и водният откос са обрасли с храстовидна и дървесна растителност и не може да се направи обстоен оглед. Преливника и бързотока са в нарушения по цялата си дължина, нарушена е целостта на бетоновите стени и дъното, поради изравянето и изкъртването им, има свличания на земни маси, обрасли са с храстовидна растителност. Нарушена е проводимостта. Окомерното водно ниво е 0,30м. под кота преливен ръб. Достъпът до изходната шахта на основния изпускател е невъзможен поради обрастването му с гъста дървесна и храстовидна растителност; На второ място- язовирната стена и съоръженията към нея не са оборудвани с контролно измервателна система, тъй като липсват задължително необходимите елементи- геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена; нивомерно устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. По този начин не били изпълнени изискванията за задължително необходимите налични елементи на контролно-измервателна система /КИС/ за мониторинг на дейността на язовирна стена и съоръженията към нея. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № 08-02-57/ 27.05.2019г. По този повод на 17.06.2019г. срещу Община Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.141 ал.1 т.1 и чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите от свидетелката Ц.И. в присъствието на колегите си М.К. и Т.Т. и в отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна покана входирана в Община Кърджали на 10.06.2019г. На 26.06.2019г. бил предявен на кмета на общината, но той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подписа на свидетеля Д.К.. Въз основа на съставения акт, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Община Кърджали административни наказания: по т.1.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите и по т.2.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите. 

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Ц.И., М.К., Т.Т. и Д.К., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си; Акт за установяване на административно нарушение № 08-031 от 17.06.2019г.; Заповед № А-5 от 02.01.2018г. на председателя на ДАМТН; Доклад на Ц.И. от 01.07.2019г.; Заповед № А-300 от 25.05.2019г. на председателя на ДАМТН; Заповед № А-5 от 02.01.2018г. на председателя на ДАМТН; Акт за публична общинска собственост № 941/ 07.11.2002г.; Скица № К00567/ 10.03.2016г. и № К00757/ 10.03.2016г.; Констативен протокол № 08-02-57/ 27.05.2019г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация; Покана за съставяне на АУАН от 07.06.2019г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По т.1 от наказателното постановление: Административно наказателната отговорност на Община Кърджали е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите, която гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1 от Закона за водите. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят действително е осъществил процесното административно нарушение. В качеството си на собственик на язовир „Миладиноно“, той не е изпълнил задължението си да осигури поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея. Правилно е прието от контролните органи, че е налице нарушение извършено на 27.05.2019г., тъй като на тази дата те са констатирали техническа неизправност на язовирната стена, преливника, бързотока и основния изпускател на язовира и проявеното от жалбоподателя бездействие. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административнонаказателното преследване.

По т.2 от наказателното постановление: С атакуваното постановление на Община Кърджали е наложено административно наказание и за нарушение на разпоредбата на чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, която гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата по ал.2. Законодателят е регламентирал тези изисквания в Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Съгласно чл.174 ал.4 от Наредбата, за задължително необходими, като налични, се считат следните елементи на КИС: 1. геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена; 2. нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; 3. изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; 4. нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1 от Закона за водите. Видно от доказателствата по делото, при извършената на 27.05.2019г. проверка от контролните органи е констатирано, че язовирната стена на язовир „Миладиново“ и съоръженията към нея не са били оборудвани с контролно-измервателна система /КИС/. Липсвали задължително необходимите елементи на КИС, визирани в чл.174 ал.4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. От съставения за проверката констативен протокол се установява, че поради липса на КИС не са били представени резултати и анализи от наблюдения и измервания с КИС, а според чл.174 ал.1 от цитираната Наредба именно техническият мониторинг осигурява информация за оценка на сигурността на малките язовирни стени и на съоръженията към тях в експлоатация и възможност своевременно да се идентифицират потенциалните опасности. Затова според настоящата инстанция, жалбоподателят е осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира не е изпълнил задължението си да осигури използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея, отговаряща на изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието и тук не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административно наказателното преследване. 

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателя, кога са извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива. Неоснователен е довода на жалбоподателя за неспазване на чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН съвсем ясно са посочени законните разпоредби, които са нарушени, а именно текстовете на чл.141 ал.1 т.1 и чл.141 ал.1 т.2 от ЗВ. Освен това, събраните по делото писмени и гласни доказателства не оставят никакво съмнение, че проверения обект представлява „язовир“, който по смисъла на §.1, ал.1, т. 94 от ДР на ЗВ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Затова законосъобразно е ангажирана отговорността на Община Кърджали, доколкото тя като собственик на язовира отговаря за привеждането му в съответствие с изискванията на нормативните актове. Ето защо, Съдът

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-160/ 21.08.2019г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на Община Кърджали, ЕИК ***, адрес гр.Кърджали, ***, представлявана от кмета Х.А.И., са наложени административни наказания: по т.1.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите и по т.2.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на наложеното за нарушението по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите административно наказание „имуществена санкция” от 3 000 лв. на 1 000 лв., както и размера на наложеното за нарушението по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите административно наказание „имуществена санкция” от 3 000 лв. на 1 000 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                     Районен съдия: