Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 30.10.2017г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шести юли, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Стефка Александрова,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 15059 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./

Ищцата Г.Д.М. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, поради описаните в исковата молба травматични  увреждания, които й били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 11.05.2015г. на пътен участък от първокласен път І-5 от РПИ. В това произшествие, ищцата участвала като пътник, седящ на предната дясна седалка в товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № СТ ******, който бил управляван от водача К.А.М.. Самото произшествие било причинено в следствие на виновното противоправно поведение на водача на участвалия в ПТП лек автомобил „Мицубиши Колт” с рег. № *******- А.Л.А., а противоправния характер на поведението на А., настъпването на вредите и причинно- следствената връзка между тях били установени изрично в хода на приключилото със споразумение НОХД № 1227/2015г. съгласно описа на РС Казанлък. Тъй като причинилият вредата водач - А.А. имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника - застраховател, ищцата претендира за осъждане на ответника, да  й  заплати сумата от 26 000 лева, представляваща справедлив размер на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдените размери на обезщетението, считано от причиняването на деликта 11.05.2015г. и до окончателното му изплащане.  С оглед очаквания от нея благоприятен изхода на процеса, ищцата  претендира да получи от ответника и сумата на направените от нея съдебни разноски за настоящото производство.

Искът е оспорен от привлеченото в качеството на ответник застрахователно дружество „Д.з.”АД. В постъпилите писмени становища на процесуалните му представители, ответникът заявява, че не оспорва твърденията относно факта на настъпване на посоченото в исковата молба пътно- транспортно произшествие, нито твърдението за наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, покриваща отговорността на водача на участвалия в ПТП лек автомобил „Митсубиши Колт” с рег. № *******- А.Л.А.. При това, обаче, ответникът твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № СТ ******, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ДЗИ „Общо застраховане“ АД  и независимо от това - съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, поради неспазване на изискването на чл.137а от ЗДвП за използване на обезопасителен колан.  На отделно основание, ответникът поддържа твърдение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите и прави възражение и в такава насока. Моли за отхвърляне на предявените искове и/или за определяне на справедлив размер на обезщетението, в по- малък размер от претендирания.

Третото лице- помагач, участващо на страна на ответника - А.Л.А. изразява писмено становище за оспорване на иска. Поддържа твърдение, че лично обезщетил пострадалата за причинените й неимуществени вреди, в следствие на процесното ПТП, като й заплатил  сумата от 4 000 лева, за което била издадена разписка. Счита, че изплатеното обезщетение напълно покрива размера на действително претърпените вреди и предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Прокотол от 13.10.2015г. за проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1227/2015г. съгласно описа на РС Казанлък установява обективираното в него Споразумение по реда на чл. 382 от НПК, с което подсъдимия А.Л.А. се признава за виновен в причиняване на средна телесна повреда на Г.Д.М., в следствие на предизвиканото от него ПТП от 11.05.2015г., поради извършеното нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети още преписи от Протокол за оглед на местопроизшествие, Фотоалбум на местопроизшествието и Протокол за ПТП с пострадали лица, чието съдържание  е обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза. В протокола се съдържа отбелязване, че пострадалата  Г.Д.М. е бил пътник на предната дясна седалка ( разположена до водача) на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № СТ ******.

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. (технология е безопасност в автомобилния транспорт) обосновава следните изводи:

·         ПТП е настъпило 11.05.2015г. при следния мехънизъм: Лекият автомобил „Мицубиши Колт” се движи по участък от ПП-1-5, с посока на движение от север на юг - към гр. Казанлък. Автомобилът е бил управляван от А.Л.А. при дневна видимост - облачно време. В същото време в обратна посока по същият път със скорост от около 84 км/ч  се движи товарен автомобил „Фиат Дукато”, в който пътува ищцата. При достигане на кръстовището за гр. К. и с. Х.Д., общ. Казанлък водачът на лекия автомобил предприема маневра завой наляво в посока гр. К., при което отнема предимстовото на насрещнодвижещия се товарен автомобил. Настъпва удар между двата автомобила в лентата за движение на товарния автомобил „Фиат Дукато“. В следствие на удара, настъпват деформации и по двата автомобила - главно в левите им части. След настъпването на удара товарният автомобил „Фиат Дукато“ продължава своето движение, при което оставя спирачни следи и следи от протриване на пътното платно, след което се установява обърнат върху дясната си страна.

·         Преди настъпване на удара, лекият автомобил „Мицубиши Колт” се е движил със скорост (при условие на маневра за завиване) около 13 км/ч., а товарният автомобил се е движил със скорост около 85 км/ч.

·         Причина за настъпването на удара е поведението на водача на лекия автомобил „Мицубиши Колт”, който при извършване на маневрата за завой на ляво е навлязъл в лентата за движение на движещия се товарен автомобил, където е настъпил сблъсъка. Ако водачът на товарния автомобил „Фиат Дукато” бе спазил ограничението за максимално допустима скорост от 50 км/ч, то той отново не би могъл да спре преди мястото на ПТП, защото опасната зона на спиране е по-голяма от отстоянието, на което би се намирал при възникване на опасността. ПТП отново е непредотвратимо.

·         Товарният автомобил „Фиат Дукато” е фабрично оборудван на предните седалки с триточкови обезопасителни колани

Като доказателство по делото са приети медицински документи, представляващи: Епикриза, Амбулаторен лист и резултат от медицински изследвания, които съдържат данни за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Т.Б. (ортопедия и травматология) анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните правнозначими изводи:

·         Пострадалата е получила в резултат от настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие следните наранявания с травматичен характер: счупване на лявата ключица и разкъсно-контузна рана на на гърба на лявата ръка.

·         Посочените по-горе увреждания  често се срещат при пострадали при пътни инциденти, които са пътуващи на предната дясна седалка в автомобил. В момента на удара между участващите в ПТП превозни средства, под въздействието на инерционните сили, тялото на пострадалата внезапно се е устремило в предна посока, а при обръщането на купето на товарния автомобил се е наклонило и на дясно. Ищцата е получила счупване на лявата ключица и нараняване на лявата ръка, а уврежданията се дължат на въздействието на единичен силен удар на тялото в намиращите се в интериора на автомобила твърди тъпи предмети – елементи от които е изградено арматурното табло.

·         Уврежданията носят медико - биологична характеристика на разстройство на здравето, неопасно за живота, но трайно (за срок по- дълъг от 30 дни) затрудняващо двигателната и опорната функция на левия горен крайник.

·         Спешна медицинска помощ и болнично лечение, пострадалата е получила в  МБАЛ гр. Казанлък, където е постъпила веднага след ПТП в състояние:  контактна , адекватна, с болки в лявата ключична област и лявата ръка, с рана на гърба на лявата ръка, без възможност да движи лявата раменна става. След извършена интервенция за наместване на счупената кост и хирургично зашиване на раната, пострадалата е изписана от болницата на 12.05.2015г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и обезболяващи средства. Проведена и физиотерапия и рехабилитация. Лечебният и възстановителният период на всички увреждания е протекъл в рамките на около 2 месеца, а болките и страданията, които ищцата е претърпяла са били по- интензивни в период от около 30 дни (първите две седмици след ПТП и първите две седмици след началото на рехабилитацията). Пострадалата не е можела да движи левия горен крайник в продължение на първите 30 дни след ПТП, поради поставената имобилизация (мека превръзка), което и е довело затруднения при обслужването и в ежедневието в този период.

·         Разкъсно-контузната рана е зараснал напълно и окончателно но с остатъчен траен козметичен белег – с дължина около 4 см. Счупената лява ключица е зараснала с малка остатъчна деформация от натрупания калус в зоната на фрактурата. При опипване тази деформация се усеща, но тя не оказва някакво съществено значение за силата и обема на движенията на лявата раменна става. Към настоящият момент движенията на тази става са в пълен обем и сила. Не са налице и не могат да се очакват усложнения на травмата.

·         Сравнителният анализ на данните, относно механизма на настъпване на процесното ПТП от една страна и естеството на получените травматични увреди на пострадалата от друга страна, мотивират категоричен извод, че при настъпване на удара между лекия автомобил и товарния автомобил, пострадалата не е използвала предпазен колан.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят К.А.М. заявява, че е присъствал на настъпването на процесния пътен инцидент и с оглед непосредствения социален контакт помежду им – придобил преки впечатления от здравословното и емоционалното състояние на пострадалата веднага след настъпването на ПТП и в периода на проведеното медицинско лечение. Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата нямала видими травми, освен раната на ръката, но в болницата установили и факта на счупването на ключицата. Според свидетеля, ищцата не е претърпяла оперативни интервенции, но десния й горен крайник бил имобилизиран с превръзка. Свидетелят възприел, че в първите месеци след инцидента, пострадалата имала нужда от чужда помощ за да задоволява своите и на семейството си основни битови и хигиенни  потребности, а за това й помагала майка й. Свидетелката и до сега се страхувала и проявявала нервност при пътуване с автомобил. Според свидетеля, по време на пътния инцидент, пострадалата била с правилно поставен предпазен колан.

Представената от ищцата (на стр. 6 от делото) и приета като доказателство справка от ИЦ на Гаранционен фонд посочва, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „Мицубиши Колт” била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

Приложената на стр. 67 от делото и приета като доказателство Разписка от 18.07.2015г. (в саморъчно написан текст) сочи, че е издадена да установи факта на заплащането на сумата от 4 000 лева, от А.Л.А. на К.А.М., „за причинени неимуществени и имуществени щети, причинени при ПТП на 11.05.2015г.“

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./- ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът  намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Мицубиши Колт” с рег. № *******.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следните доказателства:

Одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД № 1227/2015г. съгласно описа на РС Казанлък и заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза мотивират категоричен извод за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил „Мицубиши Колт”, с рег. №  *******, като единствена, изключителна и основна причина за настъпване на процесното ПТП. Експертизата, изясни детайлно механизма на настъпване на удара между участвалите в ПТП превозни средства, като посочи, че ударът е резултат от навлизането на лекия автомобил „Мицубиши Колт”, с рег. №  *******в лентата за движение на товарния автомобил, в хипотезата на извършено от водача на лекия автомобил нарушение на ЗДвП, което наказателния съд квалифицира като такова по чл. 37, ал.1 от ЗДвП.

Същите доказателствени средства установяват по необходимия категоричен начин и извода на пряката причинно- следствената връзка между това поведение и настъпването на произшествието, което е източник на вредите.

Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи и особено заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза способстват за установяване на характера и обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях неимуществени вреди.

С помощта на съдебно- медицинската експертиза, която съдът кредитира изцяло, беше установен факта, че при настъпването на удара, пострадалата не е използвала предпазен колан, с какъвто товарният автомобил е бил фабрично оборудван.

Действително, показанията на разпитания свидетел К.М.сочат на факти, които противоречат на изводите на вещото лице д-р Б., но като отчита възможната заинтересованост на свидетеля, съдът кредитира изводите на вещото лице, че при настъпването на пътния инцидент, пострадалата не е използвала предпазен колан, пред показанията на свидетеля (в противната насока). Вещото лице на което е възложено изготване на заключението е висококвалифициран специалист с дългогодишен опит, а изводите му в конкретното заключение са добре мотивирани, поради което заслужават доверие и приемане.

По изложените съображения, настоящият състав на съда приема за установени наведените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/.  При настъпването на процесното ПТП, ищцата е пътувала без да изпълни задължението си по чл. 137а от ЗДвП, като използва предпазния колан, с какъвто седалката й е била оборудвана.

Според експертното заключение, неизползването на предпазен колан е в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на всяко едно от получените телесни увреждания, за които се претендира обезщетение. Това е така, доколкото правилно поставения предпазен колан по дефиниция ограничава движението на тялото напред в хипотеза на въздействието на инерционните сили след удара. Изводите на съдебно- медицинската експертиза, налагат да бъде прието че ако бе изпълнила вмененото й от чл. 137а от ЗДвП задължение да използва предпазен колан, пострадалата не би понесла толкова интензивен удар. Съдът приема, че приносът на пострадалата за настъпването на общия вредоносен резултат е оценим в обем не по- малко от 1/3 (една трета), доколкото е категорично ясно, че всяка една от споменатите по- горе контузии и всички контузии за които се претендира обезщетение взети заедно, са биха могли да бъдат предотвратени или ограничени по обем от правилно поставен предпазен колан.

При изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и неудобства за пострадалата в период от два месеца (в този смисъл са заключението на съдебно –медицинската експертиза и свидетелските показания).

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че понесените от ищцата вреди са с умерено висока тежест, възстановителният период е приключил в сравнително кратък период от около два месеца. Няма данни, нито е налице прогноза на евентуални усложнения в здравословното състояние на пострадалата. В тази насока, показанията на разпитания свидетел не съвпадат с изводите на експертизата, но съдът кредитира преимуществено медицинската документация пред показанията на свидетеля М., като отчита възможната негова заинтересованост от изхода на делото.

Остатъчните козметични белези по тялото на пострадалата са сравнително незначителни като размер и забележимост, няма никакви данни те да са самостоятелен източник на вреди (подобни твърдения не са направени) но все пак, те трябва да бъдат отчетени при определяне на размера на обезщетението.

Като взе предвид характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите 2015г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на минималната и на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо глобално на сумата от 15 000 лева. Претендираното от ищцата обезщетение в размер на 26 000 лева е прекомерно, като се отчита обема на доказаните неимуществени вреди от една страна и от друга- установения жизнен стандарт в периода на 2015г., когато минималната работна заплата е била в размер на 360 лева, а средната работна заплата за страната е била около 470 лева.                                               При тези икономически показатели и размера на лимитите на обезщетенията, с оглед срока и естеството на вредоносните последици (около два месеца болки и страдания и пълно възстановяване на функционалността след травмата), обезщетението в размер на 15 000 лева следва да се определи като разумно и справедливо от етична и социално- икономическа гледна точка.

На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД  - размерът на определеното обезщетение следва да бъде редуциран с 1/3 до размер на сумата от 10 000 лева съобразно приноса на пострадалата за настъпването на вредите, който бе обсъден по- горе.

Наведените от третото лице- помагач А.А. твърдения, че ищцата била получила лично от него обезщетение на същото основание - в размер на сумата от 4 000 лева не могат да бъдат кредитирани. Те по принцип биха имали правно значение за настоящия спор, но ако биха били доказани. Третото лице- помагач обаче, не доказа своите твърдения, защото представения с писменото му становище документ (разписка от 18.07.2015г.) е годен да установи само факта, че заплатената парична сума е получена лично от К.А.М., за когото има данни също да е участвал в процесното ПТП. Този факт обаче, е ирелевантен за размера на застрахователното обезщетение, което е материално легитимирана да получи ищцата за претърпяните неимуществени вреди - защото правото на застрахователно обезщетение е лично.

Следователно, в крайна сметка искът за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 10 000 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 26 000 лева - претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищцата е претендирал, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.  Ищцата е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства, че е извършила такива разноски в общ размер от 1800 лева /стр.52/. Следователно, съразмерно с уважената част от иска, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищцата част от споменатата по- горе сума, а именно – сумата от 685 лева.

 Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника, според представениа списък по чл. 80 от ГПК възлиза общо на 900 лева, тъй като включва сумата от 350 лева, представляващи разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, определени от съда и сумата от 550 лева, представляваща направени разноски за събиране на доказателства. Извършването на претендираните разноски бе надлежно доказано, поради което и съразмерно с отхвърлената част от иска и представените списъци на разноските, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата 558 лева.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр. с чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата на държавната такса съобразно с уважената част от иска и съдебните разноски, от чието заплащане ищцата е освободена Тази сума възлиза общо на 550 лева.

Третото лице- подпомагаща страна не е направило съдебни разноски и не е легитимирано да претендира присъждане на разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Д.М. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат – и със съдебен адреса***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, в следствие телесни увреждания, при ПТП от 16.12.2010г., причинено от водача на лек автомобил „Мицубиши Колт ” с рег. №  *******, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването на вредите на 11.05.2015г. до деня на окончателното плащане на това задължение, като отхвърля иска заприсъждане на застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер за 26 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата над присъдения размер на обезщетение.

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД да заплати на Г.Д.М., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 685 лева (шестстотин осемдесет и пет лева) за съдебни разноски, които са направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г.Д.М., да заплати на „Д.з.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 558 лева (петстотин петдесет и осем лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 550 лева (петстотин и петдесет лева), представляваща държавна такса и разноски, от заплащането на която ищцата е била освободена.

 

Решението е постановено при участието на А.Л.А. с ЕГН ********** и адрес ***, привлечен в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника „Д.з.“ АД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     

СЪДИЯ: