№ 1202
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501123 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Д. П. АТ., ЕГН
**********, от гр. Варна, бул. „**********, чрез адв. М.Ж., срещу Решение
№251250/16.11.2020г. по гр.д. №11722/19г. по описа на ВРС, ХІV-ти с-в, с което е допуснато
изменение на мерките, определени с решение № 1417 от 08.05.2009 г., постановено по гр.
дело № 2332/2009 г. на Варненския районен съд, 25-ти състав, като е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. К. Д. с ЕГН
*************, на бащата К. Д. Д. с ЕГН ********** и е определено местоживеенето му
при бащата, определен е на майката Д. П. АТ. с ЕГН ********** режим на лични
отношения с детето Д. всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, за по
два дни от Коледната и от Великденската ученически ваканции, както и един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, осъдена е майката да заплаща в
полза на детето Д. К. Д. с ЕГН *************, чрез неговия баща и законен представител
К. Д. Д. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата молба –
23.07.2019 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, на
падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излага, че
решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно са интерпретирани събраните
доказателства. Оспорва се достоверността и обективността на свидетелските показания на
К. К. Д. досежно грижите полагани за детето Д. и средата, в която се отглежда същия, като
се излага, че свидетелят е предубеден и зависим от ищеца. Същевременно се излага, че от
останалите свиделски показания се изяснява действителната обстановка по отглеждане на
детето. Жалбоподателката твърди, че тя действително не може да отглежда детето по
обективни причини, то сочи, че следва да бъде продължена мярката, наложена по ЗЗДт, като
1
детето да продължи да бъде отглеждано от своите баба и дядо. Сочи, че не може да заплаща
и определената й издръжка, тъй като е в тежко финансово затруднение- получава
минимална заплата и е длъжник по множество изпълнителни дела, касаещи общи дългове на
страните по делото. Твърди, че без затруднения може да заплаща издръжка в размер на 153
лв., колкото е и минималната такава. Сочи, че от няколко месеца плаща извънкласните
форми на обучение на детето Д.. Моли решението да бъде отменено и искът за изменение на
мерките отхвърлен.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от К. Д. Д., ЕГН **********, с който
същата се оспорва. Твърди, че е установено, че детето се отглежда от бащата вече година и
пет месеца, настаняването при неговите баба и дядо е преустановено, майката не може да
полага грижи за него, детето се отглежда заедно със своя брат и доведената си сестра, което
е добра семейна среда. Сочи, че решението, с което е допуснато изменение, като са
предоставени родителските права на бащата, при когото е определено и местоживеенето е
правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно е определена и издръжката, дължима от
майката, тъй като същата работи, няма алиментни задължения към други деца, няма
жилищна нужда, а детето Д. е ученик в осми клас. Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не изразява писмено
становище по жалбата. Възложен е от съда допълнителен актуален социален доклад, който е
депозиран.
Депозирана е и частна жалба от К. Д. Д. срещу определение №263018 от 23.03.2021г.,
с което ВРС е оставил без разглеждане като недопустима молбата за определяне на
привременни мерки по отношение на детето Д., като е поискано същото да бъде настанено
при баща си К.Д., където да се отглежда, а на бащата да бъдат предоставени родителските
права. В жалбата се излага, че в интерес на детето е да бъде определен титуляр на
родителските права предвид прекратяване на настаняването на детето при неговите баба и
дядо.
Сочи се, че е допустимо определянето на привременни мерки. Моли съдът да отмени
атакуваното определение и да върне делото на ВРС да се произнесе или сам ВОС да
постанови привременни мерки.
В отговор Д.А. оспорва частната жалба, като сочи, че е недопустима. Моли същата да
бъде оставена без уважение.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.59 ал.9 вр. чл.
59 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Д. Д. за
изменение на родителските права по отношение на детето Д. К. Д., ЕГН
*************. Ищецът излага, че е баща на детето Д., род. на 03.03.2006г. С влязло
в сила решение по гр.д.№ 2323/2009 г. на ВРС е прекратен бракът между бащата и майката
Д.П. Д.а по споразумение, като същите са постигнали съгласие детето Д., както и по-
голямото им детет К., род. ******г., да бъдат отглеждани от майката, на която да се
2
предостави и упражняването на родителските права. Впоследствие през 2013г. поради
упражнено физическо насилие от майката върху детето К., упражняването на родителските
права само по отношение на К. Д.в К. е предоставено на ищеца. Искът за изменение на
мерките по отношение на детето Д. е бил отхвърлен. Ищецът твърди, че майката е била
диагностицирана с психично заболяване. Здравословното й състояние се е влошило особено
след 2013г. През 2015г. поради невъзможността на майката да се грижи за себе си, както и за
детето Д., последното е било настанено първоначално с по административен, а впоследствие
и по съдебен ред в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Б. Б. А. и П. М.
А.. Първоначално настаняването е било за една година, а впоследствие за още пет години.
Ищецът излага, че и понастоящем ответницата не е в състояние да полага преки и
непосредствени грижи за детето, тъй като здравословното й състояние не позволява това.
Състоянието й оказва пагубно влияние върху родителския й капацитет. Ищецът заявява, че
е в състояние да се грижи за сина си, здрав е физически и психически. Грижи се за другите
си деца К., който е студент и К., на 6 г. Разполага с доходи, които му позволяват да полага
грижи за децата. От 6 месеца преди подаване на молбата синът му живее при него и той
упражнява реално родителските права. Не възпрепятства контактите на Д. с неговата майка
и детето я посещава. В съдебно заседание процесуалният му представител адв.Д.Ч. моли да
се определи режима на лични отношения на майката с детето, който е определен с
решението по гр.д. № 15701/2017 г. на ВРС, 24 състав. Счита, че към момента няма
основание за промяна на режима, същият е добре прецизиран и следва да се изпълнява така,
както е определен.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. П. АТ. чрез процесуален
представител. Оспорва молбата като неоснователна и моли да се отхвърли. Твърди, че с
решение по гр.д.№ 15701/2017 г. на ВРС е определена мярка за закрила по отношение на
детето на страните Д. и то е настанено в семейството на неговите баба и дядо и майчина
линия за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, като са определени
режим на лични отношения на двамата родители с детето и размера на дължимата от тях
издръжка. По отношение емоционалната връзка между детето и неговия баща е налице
отчуждение, което не е преодоляно от детето. Между двамата липсва диалог и правилен
подход, което е пречка бащата да упражнява адекватно родителски контрол. Счита, че е
налице липса на родителски капацитет у бащата. От раздялата на родителите на Д., бащата
не е изявявал желание да полага грижи за отглеждането на детето, а в случаите, когато е
имало някаква грижа, тя не е била адекватна и пълноценна. Периодът на дистанцираност
между детето и баща му е дълъг – 13 години и се е създала психологическа преграда между
двамата – проявен е синдрома на родителското отчуждение. Комуникацията между двамата
е нарушена, детето се противопоставя чрез вербално изразяване на негативното си
отношение към неговия баща. Становището на експертите, които са провели събеседване с
детето в приключилото производство по гр.д.№ 15701/2017 г. на ВРС е, че за подобряване
на отношенията е необходим по-дълъг период от време и работа с клиничен психолог и
детски психиатър. Към момента е в интерес на Д. той да се отглежда от неговите баба и дядо
по майчина линия – сем. А.и. Бащата не притежава необходимия родителски капацитет за
полагане на адекватни за възрастта на детето грижи. Тъй като полага грижи за малолетната
си дъщеря от друг брак и за пълнолетния си син К., бащата не е в състояние да осъществява
постоянен контрол над детето. Майката била сигнализирана от директора на училището,
което Д. посещава, че не е придружавано от възрастен, а бабата и дядото на детето
установили, че то е навън до 22.00 ч.-23.00 ч., тъй като няма ключ за жилището на бащата.
Показало е негативно отношение към сестра си и към брат си. Ответницата счита, че К.Д.
няма необходимия родителски капацитет да полага адекватни грижи за отглеждането на
детето. Същият е непостоянен в работата си със социалните работници и грижите за детето,
предвид случилото се за периода в който той полага грижи. Моли за отхвърляне на молбата
и за заплащане на разноски за производството.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна изразява
становище за основателност на молбата. Процесуалният представител юрисконсулт Т.
3
излага факти във връзка с предприетата мярка за закрила на детето поради обективна
невъзможност майката да се грижи за него. С детето са работили специалисти и са налице
резултати.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение от 08.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 2332 по описа за
2008г на ВРС, е прекратен бракът между страните и родителските права за непълнолетното
дете на страните Д. К. Д. и за детето К. Д.в К. са предоставени на майката Д.П. Д.а.
С влязло в сила на 27.06.2013г. решение, постановено по гр.д.№ 7898 по описа за
2009 на ВРС, са изменени определените мерки за родителските права за детето К. К. Д. като
същите са предоставени на бащата К. Д. Д. . Със същото решение е отхвърлен иска на К.Д.
за изменение на мерките по отношение на детето Д. Д.. Същото е останало да бъде
отглеждано от своята майка, на която са били предоставени и родителските права.
От представените документи с молбата, съдържащи се и в административната
преписка на ДСП– Варна се установява, че автопатрул на Първо РУ-Варна е посетил сигнал
на 19.08.2015 г. около 16.00 часа за лице в безпомощно състояние на ул.“Русе“, до входа на
ОУ „Димчо Дебелянов“. На място е установена г-жа А. със сина й Д.. Същата е откарана в
болнично заведение, а синът й е отведен в сградата на Първо РУ, където е предаден на Б. А.
– баба на Д. по майчина линия.
Със заповед № ЗД-ЗЗД-ВН-01/0337/14.9.2015 г. на директора на ДСП-Варна
малолетният Д. К. Д. е настанен в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Б.
и П. А.и за срок: до произнасяне на съда. С влязло в сила решение от 11.05.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 14919 по опис за 2015 на ВРС детето Д. К. Д. е настанено в
семейството на Б. и П. А.и за срок от една година от влизане в сила на решението, на
осн.чл.28 вр.чл.26 и чл.25 ЗЗДт.
Със заповед № ЗД-Д-В-17/26.05.2017 г. на директора на ДСП- Варна е продължено
настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Б. и П.
А.и за срок до произнасяне на съда. С решение от 02.2018 г., постановено по гр.д.№ 15701
по описа за 2017 на ВРС, детето Д. К. Д. е настанено в семейството на неговите баба и дядо
по майчина линия Б. и П. А.и за срок от пет години от влизане в сила на решението, на
осн.чл.28, вр.чл.26 и чл.25 ЗЗДт.
От удостоверение, издадено от ЧСИ Д.Петрова по изп.дело № 20177110400694 се
установява, че възбранени имоти на ответницата по иска Д.А. са изнесени на публична
продан, а именно ап.№ 5 на ул.****** ведно с принадлежащата му изба № 7 и гараж № 3 на
същия адрес. С постановление от 20.9.2019 г. същите са възложени на взискателя „Пробилд“
ООД.
От представената преписка от ДСП- Варна, приложена на листи 192 – 205 от делото
се установява, че със заповед № ЗД/Д-в-168/20.07.2020 г. е прекратено настаняването на
детето Д. К. Д. в семейството на Б. и П. А.и, които са негови баба и дядо по майчина линия
до произнасяне на ВРС с решение. В преписката се съдържат социални доклади и протоколи
за проведени екипни срещи във връзка с предоставена социална услуга. По молба на ДСП
Варна е образувано гр.д. № 12652/20г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, за прекратяване на
настаняването на детето Д. в дома на неговите баба и дядо, но с същото е било прекратено
поради оттегляне на молбата от ДСП Варна.
Пред настоящата инстанция е изготвен по възложение на съда допълнителен
социален доклад, в който социален работник е посочил, че детето продължава да се
4
отглежда от своя баща, но връзката между бащата и детето е нестабилна. Това намира
отражение и в констатирания понижен успех на детето в училище, проблеми с
дисциплината, опити за манипулация. Социалният работник е дал заключение, че това би
могло да се дължи на прекалено много внимание от страна на възрастните хора, с които
живее или на липса на такова от новото му семейство. В заключение е посочено, че бащата
се старае да осигури достатъчно стабилна среда, за да може синът му да изгради и поддържа
отношения на привързаност, но дългият период на разделно живее оказва негативно влияние
върху изграждането на трайна и стабилна емоционална връзка. В открито съдебно заседание
представител на ДСП Варна изразява становище, че е необходима подкрепа за
осъществяване на реинтрегацията на детето. Считат, че мярката за закрила, която е все още
действаща, е необходима, за да се запази статуквото на детето въпреки конфликтните
отношения между възрастните.
В заключението на допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-
психологична експертиза, вещите лица сочат, че майката Д.А. има поставена диагноза
Биполярно афективно разстройство. Констатирали са, че майкатаняма съзнанието за
психично заболяване и готовността за поддържащо медикаментозно лечение е формална и
тя не приема медикаменти към настоящото освидетелстване. Нередовното приемане на
медикаменти от А. се мотивира от липсата на съзнание за психично заболяване при нея, от
несъответната й самооценка. При афективните разстройства-основното нарушение на
психиката е в настроението или в афекта-към потиснатост или приповдигнатост.
Пациентите с мания по-лесно осъществяват познанства, по-лесно злоупотребяват с алкохол,
по-бързо вземат решения, без достатъчно обмисляне. Съзнанието за психично заболяване
отсъства. Корекцията в поведението и настроението настъпва след лечение и следва
обикновено светъл период. Продължителността на светлия период може да зависи от много
фактори, но основно се определя от адекватното поддържащо лечение. Хипоманията е една
от фазите на афективното разстройство, при нея промените в поведението, като че ли само
количествено се отличават от обичайното поведение на хипертимната личност. Но въпреки
и трудно уловими, за обкръжението на болните промените в хипоманийната фаза на
афективната психоза имат ново качество което болестта внася в поведението на болните.
Това ново качество може слабо да влияе върху поведението на болните, но оказва
категорично болестно въздействие върху техните преценки. Психопатологичния механизъм
на "депресивната недооценачност" съдържа тъкмо качествената неадекватност на отразяване
на реалните съотношения и това определя новите патологични закони на съждения на
болните и мотивира болестно поведението им. Привидната съхраненост на интелектуалните
възможности създава убеждението, че хиподепресивната и хипоманийната фаза разстройват
само или изключително, волевия критерии на вменяемостта. Дълбокият клиничен анализ на
пристъпите винаги доказва разстройство и на разсъдъчния критерии. Предвид
изложените теоретични постановки, вещите лица са дали заключение, че настъпващите
болестни пристъпи-депресивни или манийни съответно, изцяло болестно определят
поведението на Д.А. и в тях тя не е в състояние да се грижи за околните в този контекст за
синовете си и себе си.
Бащата г-н Д. се придържа към авторитетния стил на възпитание, който се определя
като най-удачен от психологията, докато майката г-жа А. към настоящият момент се
придържа към либералния стил, който е описан в настоящата експертиза. Това би поставило
детето Д. в риск, тъй като авторитетния стил на неговия баща поставя граници и условия,
докато либералния не ги спазва. Възрастта, в която Д. се намира към настоящия момент е
такава, че при него трябва да има въведени правила, норми и граници, които да се спазват.
По делото липсват данни, че родителите не биха могли да задоволят базовите потребности
на детето. Отношенията между родителите несъмнено оказват влияние и върху техните
родителски умения, но този въпрос не е засегнат от експертите.
По искане на страните са събрани гласни доказателства. От показанията на
пълнолетния син на страните по делото К. К. Д., се установява, че от 2019 г. по-малкият му
5
брат Д. живее заедно с него, с баща им К. и сестра им К. в жилище в кв. „************ Д.
е завършил 7-ми клас в училище „Ал. Пушкин“ и кандидатствал в осми клас в „Училище
по информационни науки“. Сега учи там. Той сам ходи и се връща от училище. За
домакинството се грижат свидетеля и баща му, Д. също помага. Отсъствал е от училище
единствено, когато е бил болен. Брат му посещавал уроци по български език и математика,
за тях плащал баща му. В началото, когато Д. заживял с тях, имало малко неразбирателство
за часовете за прибиране, като задължения вкъщи, за учене, за спазване на лична хигиена,
подреждане на стая, но след това почти всичко се изгладило и според свидетеля сега той се
чувства добре при тях. С малката им сестра Кари се отнася като брат. Свидетелят счита, че
баща им го възпитава добре. Ако има проблеми в училище, Д. споделя на него или на баща
им. Баща им не го възпрепятства да ходи при баба си и дядо си по майчина линия, Д. ги
посещава често и си поддържа контакти с тях нормално като баба, дядо и внуче. Среща се и
с майка им, последно преди две-три седмици е бил в дома й. Отива там, когато пожелае и
никой не го спира. Преспива в нейното жилище. Майка му изпира дрехите, с които е бил и
след това те ги вземат чисти. Питал е брат си къде желае да живее и той казал, че иска да
остане при тях. Свидетелят се разбира с брат си, понякога му се противопоставя, но главно
го слуша.
От показанията на свидетелката Б. А., която е майка на ответницата , се установява,
че Д. живее при баща си от първия ден на лятната ваканция 2019 год. Сега внукът й е на 14
год. и със съдебно решение е настаняван в нейното семейство, първия път - за една година,
вторият път - за две години, а след това - за пет години. Д. завършвал 7-ми клас, докато е
бил при баща си. Не смята, че намаляването на успеха е само от това, че не му е оказвано
внимание, но през цялото време на пребиваването му там Д. е бил до 23.00 часа извън дома,
на разходка, в учебно време и никой не го е търсел и не знаел защо той отсъства.
Свидетелката е молила многократно социалната работничка да прави посещения, за да има
наблюдение върху живота на Д. в семейството на баща му. Заявява, че изготвеният
социален доклада съдържа неистини, защото те са имали план за работа с детето в
социалните служби, който включвал многократни проверки в дома на детето, да се следи
успеха му в училище, дали има санитарна и медицинска грижа. Свидетелката е подала
възражение срещу доклада, защото социалната работничка не е правила посещения, а пише,
че има адекватна грижа. Бащата е прекалено сдържан, а дъщеря й, когато й е разрешено да
общува с детето е била на негово разположение. Говорили са, общували са, обсъждали са
проблеми, за което лично от детето знае и го подкрепя материално.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК майката излага, че желае да запази
родителските права, а детето да живее при баба си и дядо си. Твърди, че детето не намира
подкрепа при баща си. Сочи, че същото няма с кого да споделя там, да се съветва, не му се
отпускат достатъчно средства, не се упражнява контрол.
Бащата К.Д. поддържа желанието си да полага и занапред грижите за детето Д.. Сочи,
че се интересува от образованието на сина и следи успеха му в училище. Излага становище,
че детето не е научено на много неща при баба си и дядо си, затова и сега се налага той да го
учи да се грижи за себе си- да готви, да помага, да почиства и т.н. Твърди, че е на плаващо
работно време и може да полага адекватни грижи за трите деца, които се разбират добре.
Сочи, че Д. има вечерен час- 22,00ч., и въпреки че детето обича да шикалкави, не му позволя
да е навън по-късно от 23,00ч. Познава по-близките приятели на сина си и контролира къде е
детето. Счита, че у детето има конфликт на лоялност, провокиран от неговата баба. Въпреки
това излага, че детето обича всички възрастни от своя роднински кръг. Сочи, че предпочита
да остави детето първо само да помисли как да се справи, а после да му даде съвет. Твърди,
че не е продължил договора с ДСП Варна, тъй като работата на социалните работници,
колкото и да е добра, няма ефект, докато бабата опитва да насторйва детето срещу бащата.
Детето Д. също е изслушано от настоящия въззивен състав в условията на щадяща
среда. Изложеното от детето води до извод, че същото все още се чувства несигурно и
6
нестабилно в отношенията с баща си. Същевременно обаче желае да живее там, защото му
харесва да е самостоятелен, да взема решения и да има по-разширени социални контакти.
Споделя, че му липсва общуването /което е имал при баба си и дядо си/, както и сигурността
от гледна точка на материалната осигуреност- сготвена храна, осигурено облекло, пособия,
дневни пари, тъй като тези неща не му достигат при бащата. Споделя, че получава по 2, 00
лв. дневни пари.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Нормата на чл.56 ал.9 СК сочи, че ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на
един от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Безспорно в случая е налице изменение на обстоятелствата, при които към 03.05.2010г. е
постановено Решение №1552/03.05.2010г. по гр.д. №7898/2009г. по описа на ВРС, ХVІ-ти с-
в. Това е последният постановен съдебен акт, с който съдът е отхвърлил иска на К.Д. за
изменение на мерките по отношение на детето Д.. Изменението на обстоятелствата се
изразяват в промени, настъпили както по отношение на родителя, комуто е предоставено
упражняването на родителските права, така и по отношение на детето и възможностите за
упражняване на правата от другия родител. Безспорно се установява, че здравословното
състояние на ответницата Д.А., която е била титуляр на родителските права към 2010г., се е
влошило дотолкова, че същата е представлява опасност за живота и здравето на детето си.
СПЕ е категорична, че понастоящем майката също не може да полага адекватни грижи за
детето К.. Същата при изслушването сама е заявила, че тя няма да отглежда детето поради
обективна невъзможност, но счита, че е по-добре за него да бъде отглеждано от неговите
баба и дядо. Резултат от тази констатация за обективната невъзможност на майката са и
адекватно предприетите през 2015г. мерки за закрила по реда на чл.28 ЗЗД, изразяващи се в
настаняване на детето в дома на неговите баба и дядо първоначално за срок от една година,
а впоследствие за пет години. Въпреки предприетите мерки от лятото на 2019г. детето се
отглежда и живее при своя баща К.Д.. Същото е останало там по собствено желание и по
споразумение между баба му и баща му. От друга страна, установява се, че бащата
разполага с добри материални условия- детето има самостоятелна стая, жилището е с добри
битови условия. Ежедневната издръжка на детето за храна, отопление и други консумативи
е поета от бащата, като основно за облеклото му и за закупуване на учебни пособия се
грижат неговите баба и дядо. Детето получава и средства от майка си. Детето се отглежда в
семейството на баща си със своя по-голям брат К., както и еднокръвната си сестра- К..
Въпреки събраните доказателства, че детето не разполага с много налични средства от своя
баща, съдът намира, че няма данни основните му потребности да не са задоволени. По-
противоречиви са доказателствата във връзка с родителския капацитет на бащата, касаещ
изграждането и поддържането на стабилна емоционална връзка между него и детето.
Индиция за това е желанието на детето да живее при баща си, където се чувства
самостоятелен и свободен, но да може да контактува с баба си и дядо си, защото повече се
разбира с тях. Детето свърза баба си и дядо си със сигурност от гледна точка- да е нахранен,
облечен, да си е научил, да му се дават повече средства. Образът на бащата асоциира с
възмъжаването, вземането на самостоятелни решения, свободата да избира. Неща, които
баба му и дядо му не могат да му осигурят, защото те се грижат за вземане на решенията,
както и поставят границите на самостоятелността. Настоящият състав намира, че тази
сигурност, която детето получава от контакта си със своите баба и дядо, не би следвало да е
обусловена от отношенията между него и баща му. Детето е привъзрано към всеки от
7
отглеждащите го възрастни и ако същите не променят отношението, което имат към него,
детето ще се чувства достатъчно сигурно и обгрижвано независимо от обстоятелството от
кого фактически се отглежда. Настоящият състав намира, че така привидно установеният
пасив в родителския капацитет на бащата досежно емоционалната връзка с детето реално не
се дължи на истински пасив, а по-скоро представлява различието в общуването, на което
детето вече е свикнало със своите баба и дядо, и отглеждането от лице от мъжки пол, с
което детето не е имало пълноценен контакт дълго време. Детето от навлизане в
съзнателната си възраст е отглеждано и възпитавано първоначално от своята майка, а после
в семейство на прародителите си, където е липсвара силна мъжка фигура, с която то да се
осъществи. Сблъсъкът с мъжкия образ в една възраст, когато детето Д. навлиза и в
пубертета, няма как да не поражда в него страх, несигурност, нестабилност. Същевременно
обаче и това е момента на съзряването на мъжкото в него, когато същият следва да
припознава бащата, по-големия си брат. Същевременно от особена важност за съхраняване у
детето на чувството за сигурност и увереност е запазване на изградените емоционални
връзки както с неговата майка, така и с бабата и дядото. Само по този начин, получавайки
подкрепата от майката и прародителите, и отглеждано в семейството на бащата и по-
големия си брат, би бил гарантиран „най-добрия“ интерес на детето Д..
По изложените съображения искът на К.Д. за изменение на мерките по отношение на детето
Д. следва да бъде уважен, като упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето му. Решението на
ВРС в тази част следва да бъде потвърдено.
Определеният от ВРС режим на лични отношения не е предмет на въззивно обжалване от
Д.А., доколкото същата излага, че бащата не създава пречки по всяко време и извън
определения режим детето да осъществява контакт със своята майка.
По отношение на издръжката:
Детето Д. е на 15 години, с нужди и потребности, присъщи за възрастта му във връзка с
осигуряване на храна, облекло, обувки, учебни пособия, дневни пари и т.н. Същото е ученик
в девети клас. Посещава извънкласни занимания по таекуондо, които заплаща майката Д.А..
Последната е по нейни твърдения реализира доходи в размер на 610 лв. В работоспособна
възраст е, но видно от представените по делото доказателства- експертни решения от ТЕЛК,
Д.А. е била с 90% нерабатоспособност. Диагностицирана е с психично заболяване- БАР,
което очевидно е пречка за реализиране на по-високи доходи от минималните.
От друга страна, бащата К.Д. не е ангажирал доказателства за реализираните от него доходи,
а и не е навел твърдения за такива. Сочи, че е материално обезпечен. Освен към детето Д.
има алиментно задължение и към детето К., което отглежда.
По изложените факти и като съобрази потребностите на детето Д., обусловени от възрастта
му, съставът намира, че на детето следва да бъде определена месечна издръжка от 350 лв., от
която 200 лв. следва да бъдат заплащани от неговата майка с падеж първо число на месеца,
за който се дължи, като издръжката се дължи от подаване на исковата молба- 23.07.2019г. до
настъпване на законово основание за прекратяването или изменението й. Останалите 150
лв. следва да бъдат поети от бащата, който полага и преките и непосредствени грижи по
отглеждане на детето.
Решението на ВРС следва да бъде частично отменено и постановено в горния смисъл.
По депозираната частна жалба, съдът намира следното:
8
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в едноседмичния срок от
връчване на съобщението за постановеното определение. Макар и определението, с което
съдът се произнася по искането за определяне на привременни мерки да е необжалваемо,
тъй като искането може да бъде направено нееднократно във всеки един момент от
производството, определението, с което се оставя без разглеждане искането подлежи на
обжалване. Това е така, тъй като оставяйки искането без разглеждане, на практика съдът
отказва произнасяне по същество на искането.
По същество жалбата е основателна.
Настоящият състав не споделя изложеното становище, че искането за привременни
мерки е недопустимо в производството по иска за изменение на определени вече мерки,
касаещи упражняване на родителски права, местоживеене на детето, режим на лични
отношения и издръжка. Привременните мерки по чл.323 ГПК са предвидени с оглед
съхраняване интереса на детето по време на процеса между родителите. Затова и когато по
обективни причини местоживеенето на детето е променено от установеното такова, то и в
негов интерес е да бъде определено местоживеене именно по реда на чл.323 ГПК. Нормата
следва да намери приложение по аналогия и в производството по чл. 59 ал.9 СК, каквото е
настоящото. Отказвайки да определи привременни мерки, ВРС е постановил
незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото вече е
висящо пред настоящия съдебен състав и доколкото искането за определяне на привременни
мерки има обезпечителен характер до влизане в сила на решението по спора, то настоящият
състав, отменяйки определението на ВРС, не следва да връща делото, а сам да се произнесе
по същество на искането по чл.323 ГПК. Предвид обстоятелството, че вече е постановено
настоящото решение, което представлява изпълнителен титул, то и не е налице интерес и
основание за определяне на привременни мерки.
Определението на ВРС само следва да бъде отменено без ВОС да постановява привременни
мерки към настоящия етап на производството.
Искане за заплащане на разноски е направено от въззивника и е представен списък с
разноски. Посочено е, че се претендират разноски в размер на 835 лв.- 800 лв. адвокатско
възнаграждение и 35 лв. преводно нареждане и плащане чрез ПОС-терминал. Списъкът с
разноски е изготвен и подписан само от процесуалния представител адв. Ч.. Доказателства
за плащане на горните суми не са представени- не е приложено платежното нареждане, а
цитираният в списъка договор за правна защита и съдействие касае процесуалното
представителство пред ВРС. ВРС вече се е произнесъл по искането за разноски пред него и
решението в тази част не е обжалвано. Доказателства за други направени пред настоящата
инстанция разноски не са представени. Затова и разноски в полза на въззиваемата страна не
се присъждат.
От своя страна въззивницата Д.А. е поискала разноски във въззивната си жалба, но също
липсват доказателства за направени такива. Спъсък също не е представен. В полза на
въззивника също не се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №251250/16.11.2020г. по гр.д. №11722/19г. по описа на ВРС,
ХІV-ти с-в, само в частта, с която е допуснато изменение на мерките, определени с решение
№ 1417 от 08.05.2009 г., постановено по гр. дело № 2332/2009 г. на Варненския районен
съд, 25-ти състав, като е осъдена майката Д. П. АТ., ЕГН ********** да заплаща в полза на
9
детето Д. К. Д., ЕГН *************, чрез неговия баща и законен представител К. Д. Д.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер над 200 лева до 250 лв., считано от подаване
на исковата молба – 23.07.2019 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, на падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на
сумата,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. Д., ЕГН **********, срещу Д. П. АТ., ЕГН
**********, иск за изменение на мерките, определени с решение № 1417 от 08.05.2009 г.,
постановено по гр. дело № 2332/2009 г. на Варненския районен съд, 25-ти състав, чрез
осъждане за заплащане на издръжка в полза на детето Д. К. Д., ЕГН *************, чрез
неговия баща и законен представител К. Д. Д., ЕГН **********, за разликата над над 200
лева до 250 лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 23.07.2019 г. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж първо
число на месеца, за който се дължи.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №251250/16.11.2020г. по гр.д. №11722/19г. по описа на
ВРС, ХІV-ти с-в, в останалата му част, с която е допуснато изменение на мерките,
определени с решение № 1417 от 08.05.2009 г., постановено по гр. дело № 2332/2009 г. на
Варненския районен съд, 25-ти състав, като е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето Д. К. Д. с ЕГН *************, на бащата К. Д. Д. с ЕГН
********** и е определено местоживеенето му при бащата, определен е на майката Д. П.
АТ. с ЕГН ********** режим на лични отношения с детето Д. всяка първа и трета неделя
от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, за по два дни от Коледната и от Великденската
ученически ваканции, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск.
ОТМЕНЯ определение №263018/ 23.03.2021г. по гр.д. №11722/19г. по описа на
ВРС, ХІV-ти с-в.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10