Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.04.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2640/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен
иск с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на част от вземането по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в полза на кредитора „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД срещу длъжника Л.М.Г. до размера на 2657,38лв. - главница на задължение по
договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда 25.04.2018г. до плащането.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД твърди в исковата молба и в заявлението по чл.410 ГПК, че по силата на
договор за продажба на вземания от 10.01.2017г. е придобил от цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземане към ответника Л.М.Г., ведно с неговите
привилегии и обезпечения, произтичащо от договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-10212153 от 19.07.2013г., като
длъжникът следва да бъде уведомен за цесията с уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, приложено към исковата молба. Твърди, че в изпълнение на договора за
кредит цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника
паричен кредит в размер на 4288лв., от които 4000лв. са преведени по банкова
сметка ***. са платени на трето лице като застрахователна премия по сключена от
името на ответника и за негова сметка застраховка. Със същия договор ответникът
се задължил да върне кредита с добавка за възнаграждение /възнаградителна
лихва/ като заплати на кредитодателя общо 5786,88лв., дължими на 17 равни
погасителни вноски по 321,49лв. и една последна погасителна вноска от
321,47лв., с последователни падежи в периода 19.07.2013г. – 19.12.2014г.
Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД погасителните
вноски с настъпил падеж след 20.03.2014г. вкл. и продължава да дължи 2657,38лв.
главница и 525,50лв. възнаградителна лихва. Поради допуснатото неизпълнение за
него възникнало и задължението да плати обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 20.03.2014г. – 13.04.2018г., възлизащо на 772,26лв.
Твърди, че след придобиване на
горното вземането от цедента се снабдил със заповед №804/30.04.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд -
Пазарджик по ч.гр.д. №1575/2018г., която била връчена на длъжника при условията
чл.47, ал.5 ГПК. Поради това иска от съда да установи съществуването на част от
вземането по заповедта за изпълнение до размера на 2657,38лв. – главница, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението в съда до плащането. Претендира
разноски в исковото и в заповедното производство. Не предявява установителен
иск за съществуване на останалата част от вземането по заповедта за изпълнение,
включващо 525,50лв. възнаградителна лихва и 772,36лв. мораторно обезщетение.
Ответникът, представляван от
особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва материалната легитимация на
ищеца поради недействителност на договора за цесия, в който цедираното вземане
не е конкретизирано по размер. Оспорва действието на цесията по отношение на
длъжника поради липсата на надлежно съобщаване по чл.99, ал.3 ЗЗД от предишния
кредитор. Оспорва наличието на предсрочна изискуемост на кредита поради
необявяването на такава от страна на кредитора. Прави евентуално възражение за
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърлянето на иска.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника
по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая
тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в
законоустановения срок, поради което е допустим.
За
основателността на иска по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
установи, че цедентът е предоставил на ответникът заем в размер най-малко на
претендираната сума, изискуемостта на вземането, както и обстоятелствата от
фактическия състав на цесията, за която ответникът е уведомен от предишния
кредитор. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, ищецът
следва да установи наличието на обстоятелства, които прекъсват или спират
течението на давността.
При установяване на горното, ответникът следва да
докаже положителния факт на изпълнението.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира иска за основателен.
Ответникът не оспорва сключването на договора за
потребителски кредит и получаването на сумата.
Последното се установява и от приетата СИЕ.
Видно от СИЕ в срока на договора ответникът е направил плащания в общ
размер на 2571,92лв., с които са погасени 1598,62лв. главница и 973,30лв.
възнаградителна лихва. Останала е непогасена главница в размер на 2657,39лв.
/вкл. за покриване на застрахователната премия/ с падеж на погасителните вноски
от 20.03.2014г. до 19.12.2014г.
Изискуемостта на вземането е настъпила преди неговото цедиране на ищеца
и подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Ищецът не се позовава на
предсрочна изискуемост на кредита, поради което възраженията на ответника за
липсата на такава са без значение за изхода на спора.
Ответникът оспорва действителността на договора за
цесия поради неяснота относно размера на прехвърленото вземане. Съдът намира
това възражение за неоснователно. Сключването на договора за цесия се
установява от представените писмени доказателства /копие от самия договор, приложение
№1 към него и потвърждение за прехвърлянето по чл.99, ал.3 ЗЗД/. Под №3583 в
приложението е описано процесното вземане като са посочени договора за кредит,
от който произтича, имената и ЕГН на длъжника, както и размерът на вземането,
вкл. по пера /главница, договорна лихва и законна лихва за забава/. Поначало
задълженията се индивидуализират чрез страни, основание и размер. В случая и
трите признака са налице, поради което договорът за цесия не страда от
заявените от ответника недостатъци и е действителен. Същият е породил правните
си последици като въз основа на него ищецът следва да се счита за титуляр на цедираното
вземане.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че цесията му е непротивопоставима, тъй като не е уведомен за нея от
предишния кредитор, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД.
Следва да се има предвид, че целта на съобщаването
за прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение
в полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното
право. Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за
цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането. Срещу
неговата претенция длъжникът може да успешно да възрази, че цесията не му е
била съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на предишния
кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е съобщена би освободило
длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският кредитор следва да предяви
претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника. При липса на твърдение за
извършено плащане, обстоятелството дали цесията е била съобщена на длъжника и
от кого е ирелевантно /в т.см. Определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г.
на ВКС, ТК/.
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване на задължението по давност. По отношение на вземането за връщане на
главницата по заема се прилага общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Същата започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо –
чл.114, ал.1 ЗЗД. Видно от заключението на СИЕ, незаплатените от ответника
погасителни вноски по главницата на заема са с падежи в периода от 20.03.2014г.
до 19.12.2014г. Считано от падежа на най-старата погасителна вноска до
подаването в съда на заявлението по чл.410 ГПК на 26.04.2018г. не е бил изтекъл
давностния срок.
Съдът формира извод, че ищецът е материално
легитимиран да получи изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит
в размера на 2657,38лв. главница, ведно със законна лихва за забава от
подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 25.04.2018г. до плащането. За
останалата част от вземането по заповедта за изпълнение, включващо 525,50лв.
договорна лихва и 772,26лв. обезщетение за забава ищецът не е предявил
установителен иск по чл.422 ГПК, поради което заповедта за изпълнение следва да
се обезсили на основание чл.415, ал.5 ГПК.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати съдебните разноски на ищеца пред настоящата инстанция. В случая
страната е била представлявана от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер
от 200 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът
е внесъл 25лв. държавна такса за производството, 250лв. възнаграждение за
особен представител на ответника и 120лв. депозит за възнаграждение на вещо
лице. Общия размер на разноските възлиза
на 595лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв. /като се извадят разноските за непредявеното вземане по ЗИ/.
Ответникът не е направил съдебни разноски и не
претендира присъждане на такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът Л.М.Г., ЕГН ********** дължи на ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 2657,38лв. – главница, ведно със законната лихва за
забава от 25.04.2018г. до плащането, въз основа за потребителски паричен кредит
№PLUS-10212153 от 19.07.2013г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №804/30.04.2018г.
по ч.гр.д. №1575/2018г., по описа на РС-Пазарджик.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта
за изпълнение по отношение на вземането за 525,50лв. договорна лихва и
772,26лв. лихва за забава.
ОСЪЖДА ответника Л.М.Г. да заплати на ищеца „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД сумата 595лв. - разноски
в исковото производство и сумата 75лв. - разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: