О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№159 30.03.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тридесети март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от съдия Михов гражданско дело № 1756 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й.Й., гражданин на Кралство Нидерландия, роден на *** г. в гр. Маръм, Нидерландия, с личен номер *********, притежаващ паспорт № NNF273K74, издаден на 24.10.2014 г. от Кметство Хогевеен, валиден до 24.10.2024 г. и Г.Й.Б., гражданин на Кралство Нидерландия, родена на *** г. в гр. Хогевеен, Холандия, с личен номер *********, притежаваща паспорт № NWKD1CR73, издаден на 28.08.2014 г. от Кметство Хогевеен, валиден до 28.08.2024 г., двамата с адрес: Холандия, Хогевеен, Коренщрад 39, чрез пълномощник адв. Ю.Б. ***, със съдебен адрес:*** против И.О.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.Атанас Пройчев Тасков от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** и „АДЛЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 143, ет. 5, ап. 10, представлявано от адв.Антоанета Георгиева Гинева от АК-Бургас, със съдебен адрес:***, за осъждане на първия ответник И.Ч. да заплати на ищците следните суми: сума в размер на 18 000 евро (с левова равностойност 35204,94 лв.), представляваща остатъка от продажната цена на собствения им недвижим имот по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том ІV, рег. № 7911, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. в размер на 7474.57 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 15.11.2017 г. в размер на 4933.74 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност да бъде осъден втория ответник АДЛЕР“ ЕООД да заплати на ищците следните суми: сума в размер на 18 000 евро (с левова равностойност 35204,94 лв.), представляваща остатъка от продажната цена на собствения му недвижим имот по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 71, том ІV, рег. № 7911, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. в размер на 7474.57 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 15.11.2017 г. в размер на 4933.74 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.
След изправяне на указаните с разпореждане № 5395/ 27.11.2017 г. нередовности на исковата молба, е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане по чл. 131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са депозирали по делото самостоятелни писмени отговори, с които са изразили становище по така предявените искови претенции.
С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност по арг. от чл.104, т.4 и чл. 105 от ГПК. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Неоснователно е наведеното от ответника възражението по редовността на исковата молба, което възражение се аргументира с доводи, че фактическите твърдения на ищците са неясни поради невъзможността от тях да се изведе правната квалификация на предявения иск. Правното квалифициране и дефиниране на спорната материална правна норма се дава от съда въз основа на поддържаните от ищците твърдения за спорни факти и изведените въз основа на тях искания за постановяване на защитно – санкционен резултат спрямо ответната страна. В случая се твърди, че ищците, с нарочно пълномощно, са възложили на ответника по делото да извърши от тяхно име и за тяхна сметка правни действия под формата на разпореждане на подробно индивидуализиран недвижим имот, като се твърди, че ответникът И.Ч., след изпълнение на възложената поръчка и отчасти съобразно договореното, не е отчел получената от купувача по сделката сума. С осъщественото от ищците надлежно упълномощаване в полза на И.Ч. – ответникът по делото, всъщност е сключен договор за поръчка – съглашение, по силата на което едно лице наречено доверител възлага на друго лице наречено довереник да извърши определени правни действия. В случая анализа на изложените от ищците факти и представените по делото писмени доказателства сочат на сключено между ищците и ответника облигационно правоотношение по договор за поръчка /мандат/ - неформален, консенсуален, едностранен, по силата на което ищците са имали качеството на доверител, а ответника на довереник. Следва да се отчете и факта, че приложеното по делото пълномощно обективира основните параметри на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД. Мандатното правоотношение е съчетано с упълномощаване да извърши от името и за сметка на ищците правни действия по отчуждаване – разпореждане с техен недвижим имот, като в случая е налице надлежно упълномощаване на ответника по смисъла на чл. 36 и сл. от ЗЗД. Установено е в съдебната практика, че едностранния характер на упълномощаването като правна сделка, не е основание да бъде изключен нейният каузален характер.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим. За разглеждането на настоящата претенция, с оглед предмета й, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно тя следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
В исковата молба ищците твърдят, че са бивши собственици на самостоятелен обект с града с идентификатор 07079.613.42.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 50,11 кв.м., с административен адрес: гр. Бургас, ул. “Александър Стамболийски“ № 3, , ет. 6, ателие 6, с предназначение на обекта: ателие за творческа дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.42.1.24 и 07079.613.42.1.23, по обекта: 07079.613.42.1.21 и 07079.613.42.1.18, над обекта:няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 2,33 кв.м., при граници: изток – коридор на заведение, запад – коридор, север – избено помещение № 9, юг – избено помещение № 7, ведно със съответните 2,056 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 07079.613.42.1, както и 2,056 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.613.42, в който е построена сградата. Твърди се, че със споразумение от 30.10.2009 г. ищецът Й.Й., чрез пълномощника си Питър Й., е възложил продажбата на описания имот на ответника „АДЛЕР“ ЕООД, чийто управител към този момент е бил И.Ч.. В същото е договорена продажна цена на имота в размер на 60 000 евро и срок на действие на споразумението до изпълнение на възложената поръчка или до прекратяване по уговорения в т.6. начин. Посочват, че на 15.05.2012 г. са упълномощили управителя на дружеството – И.Ч. да извърши всички необходими действия по покупко-продажбата на имота, включително с правото да получи продажната цена. Твърдят, че на 30.11.2012 г. същият е продал на Тодорка Станкова имота за сумата от 20 000 евро, които съгласно нотариален акт № 71, том ІV, рег. № 7911, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, са били преведени предварително по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД. И.Ч. не е уведомил, нито е отчел извършената сделка в продължение на две години, като междувременно е поел ангажимент към ищците за сключване на застраховка на имота, както и да ги посреща в имота при предстоящите им посещения, поддържайки у тях убеждението, че все още са собственици на имота. При посещението на сина им в България през лятото на 2013 г. Ч. отново не е съобщил за извършената продажба. Уведомил ги е едва на 07.10.2014 г., след като му е съобщено за предстоящо посещение на ищците с намерението да отседнат в имота си. Твърдят, че в началото на 2015 г. между тях и Ч. е постигната устна договорка за заплащане от негова страна на сумата от 35 000 евро, която и до момента не е изпълнена, въпреки изпращането на изрична покана до него. Същият е превел на 08.05.2015 г. само сумата от 2000 евро. Според ищците, като е упражнил право по пълномощното, първият ответник е манифестирал съгласието си и е обвързан от договор за мандат с предмет извършените от него действия в пределите на учредената представителна власт и съответно дължи грижата на добър стопанин, да уведомява доверителите за изпълнението, както и да им даде сметка, все задължения, които ответникът не е изпълнил. Считат, че имотът е продаден за сума значително по-ниска от пазарната му стойност и от посочената в споразумението от 30.10.2009 г. продажна цена, което им е причинило значителни имуществени вреди, като ги е ощетил със сумата от 40 000 евро. В случай, че се приеме, че упълномощаването на Ч. на 15.05.2012 г. е извършено именно в качеството му на управител на „АДЛЕР“ ЕООД, предявяват в условията на евентуалност иск против последното, като заявяват, че към момента на продажбата - 30.11.2012 г., ответникът Ч. е бил управител на „АДЛЕР“ ЕООД, с което е сключено споразумението от 30.10.2009 г.
В писмения си отговор, ответникът И.Ч. възразява по редовността на исковата молба, аргументирайки се с доводи, че фактическите твърдения на ищците са неясни поради невъзможността от тях да се изведе правната квалификация на предявения иск. На следващо място излага становище по основателността на исковата претенция, като счита, че исковете следва да бъдат насочени срещу ответника „АДЛЕР“ ЕООД предвид твърдението на ищците, че имат сключен договор с него за продажбата на процесния имот. Признава факта, че между последните е възникнало договорно правоотношение, както и че пълномощното за разпореждане с имота, е подписано именно въз основа на сключеното споразумение и с оглед неговото изпълнение. Поддържа твърдение, че получените от него суми по продажбата са предадени на ответното търговско дружество с приемо-предавателен протокол, подписан при прехвърляне на дружествените дялове на новия управител като касова наличност в размер на 71 140 лв., включващи и получените от процесната сделка парични средства. При условия на евентуалност, в случай, че претенцията на ищците за връщане на получените от продажбата на имота суми е основателна, ответникът Ч. релевира възражение за прихващане на направените от него разходи в общ размер на 2500 лв., пряко свързани с процесната сделка и представя документи, удостоверяващи извършването им както следва: платежно нареждане от 30.10.2012 г. за заплатен местен данък върху продавания имот в размер на 1414 лв.; платежно нареждане от 30.11.2012 г. за платена такса имотен регистър в размер на 56 лв.; платежно нареждане от 28.11.2012 г. за платена такса за издаване на данъчна оценка на имота в размер на 36 лв.; издадена от нотариуса фактура № 21550/30.11.2012 г. за платена нотариална такса по продажбата в размер на 628 лв.; приходна квитанция от 28.11.2012 г. за заплатени такса смет и битови отпадъци за имота в размер на 334 лв.; касова бележка за заплатена такса за издаване на схема на самостоятелен обект от 23.11.2012 г. в размер на 32 лв. Според ответника, ищците дължат възстановяване на така направените разходи за изпълнение на поръчката, като същевременно прави възражение за неизпълнен договор. Оспорва твърдението на ищците, че между страните е имало уговорка да се уредят спорните отношения със заплащане от негова страна на сумата от 35 000 евро. Твърди, че не е поемал подобно задължение и това твърдение внася допълнителна неяснота в правната квалификация на иска, тъй като твърдяното от ищците последващо споразумение съставлява спогодба по чл. 365 от ЗЗД. Намира претенцията за вреди за неоснователна, позовавайки се на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. ОСГТК на ВКС. На следващо място се твърди от ответника, че имота е продаден на действителната му цена и затова не е налице увреждане, аргументирайки се със следните доводи: имота не е жилищен и предназначението му е ателие за творческа дейност; като технически характеристики имота не е атрактивен и няма висока пазарна стойност; към момента на продажбата имота е бил във фактическо състояние, налагащо извършването на ремонт с оглед привеждането му в състояние, годно за нормално ползване. Оспорва твърдението, че ищците не са били уведомени за продажбата и нейните условия, както и че цената по сделката не е била съгласувана с тях. Видно било от кореспонденцията помежду им, че същите са били уведомени за това, че имота трудно може да се продаде за първоначално договорените в представеното с исковата молба споразумение 60 000 евро. Следвало да се отчете и настъпването на имотната криза и срива на цените на имотите, както и факта, че пълномощното е извършено три години след подписване на споразумението от 2009 г. с включена упълномощителна клауза за продажба на имота на цена, каквато намери за добре. Ответникът допълва, че има образувано досъдебно производство № ЗМ-382 от 2016 г. по описа на ОДМВР Бургас за извършена от него злоупотреба при условията на договаряне в ущърб на представлявания, в рамките на което би следвало да са събрани доказателства относно пазарната цена на имота и действителните отношения между страните, в това число и отношенията между него и третото лице – купувач на имота. Оспорва предявените искове за лихви, като счита същите за неоснователни предвид неоснователността на претенциите за главници, доколкото същите са акцесорни вземания. По отношение на претенциите за лихви, прави и възражение за погасяването им с предвидената в ЗЗД тригодишна погасителна давност. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответното дружество „АДЛЕР“ ЕООД, с който оспорва изцяло предявените при условията на евентуалност искови претенции като неоснователни. Твърди се, че между ищците и „АДЛЕР“ ЕООД не съществува мандатно правоотношение и дружеството няма качество на пълномощник, съответно не е действало като такъв, не е получавало продажната цена или други суми във връзка с продажбата на имота, нито е ощетило ищците. При извършването на продажбата първият ответник И.Ч. е действал в лично качество, а не в качеството на управител на дружеството. Същият бил упълномощен като физическо лице, а не като управител. Посочва, че обема на дадените му правомощия навежда на извода, че същите произтичат от договорки между ищците и ответника Ч., които нямат връзка със съдържащите се в споразумението от 30.10.2009 г. клаузи. Прави сравнителен анализ на договорките, постигнати в споразумението и тези, произтичащи от издадено на 15.05.2012 г. пълномощно. Твърди, че на 30.11.2012 г., И.Ч. е получил по личната си сметка в ПИБ от купувачката Тодорка Станкова продажната цена на имота в размер на 20 000 евро и представя копие от преводно нареждане и вносна бележка, съдържащи се в нотариално дело 619/2012 г. по описа на Бинка Кирова, нотариус с рег. № 290 на НК. Уточнява, че Ч. е освободен като управител на ответното дружество на 22.10.2014 г., а на 08.05.2015 г. същият е превел на ищците по банков път сумата от 2000 евро като основание за превода е посочено „продажба на имот“. С писмо от 28.09.2015 г., Ч. като физическо лице се е задължил към ищците чрез пълномощника им адв. Ангелова, да изплати суми в срок до 10.10.2015 г. На следващо място, ответното дружество прави възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани от ищците вземания.
По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд приема следното:
Предявените искове са обективно и субективно кумулативно и евентуално активно и пасивно съединени и имат своето правно основание в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 280 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения и оспорвания, ищците носят тежестта да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен между страните договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следв. ЗЗД, по силата на който доверителите – ищци е следвало да осигурят средства за изпълнение на поръчката, а довереникът – ответник да се отчете за извършеното, както и да докажат, че са претърпени вреди от тях в посочения размер.
Ответниците носят тежестта да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения. Тъй като ищците твърдят, че не са били уведомени от ответника за изпълнение на поръчката и отклонение от същата, доказателствената тежест за установяване наличието на уведомяване пада върху ответната страна, а ищците е достатъчно да твърдят само, че не са били уведомени. Ответникът И.Ч. следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора за поръчка, както и твърдението си, че получените от него суми по продажбата на процесния имот са предадени на ответното търговско дружество, респ. на ищците.
По евентуалното възражение за прихващане, ответникът И.Ч. следва да докаже, че са реално направени от него разходи в общ размер на 2500 лв., пряко свързани с процесната сделка по продажба на имота, а ищците от своя страна следва да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Съдът намира направените от страните доказателствени искания – за приемане на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти, за които носят доказателствена тежест. Доказателствените искания са допустими и необходими, след като закона не поставя ограничения за събирането им за установяване на тези обстоятелства, а без събирането и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Искането на ищците да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, също е допустимо и следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ответника И.Ч. за разпит на двама свидетели за установяване на фактите, посочени в отговора на исковата молба.
Неоснователно е искането на ответника И.Ч. за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ОДМВР Бургас, от където да се снабди с препис от материалите по досъдебно производство № ЗМ-382 от 2016 г. по описа на ОДМВР Бургас, тъй като не е посочил какви точно факти и обстоятелства ще установява. Самият Ч. твърди, че в това производство е само свидетел.
Ищците са направили искане, на основание чл. 176 от ГПК ответника И.Ч. да даде обяснения за обстоятелствата по делото и са формулирали два въпроса в исковата молба. Ответникът Ч. признава в отговора си, че е получил сумата от 20 000 евро по продажбата на процесния имот, а ответното дружество представя доказателство за извършен превод на тази сума от купувачката Тодорка Стоянова по банкова сметка *** И.Ч. в „Първа инвестиционна банка“ АД, с оглед на което това доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като така посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване. С оглед на изложеното, следва да бъде оставено без уважение и искането на ищците за допускане извършването на съдебно-икономическа експертиза, предвид поставянето на това искане под условие, вкл. и с цел необременяването на страните с допълнителни разноски.
Ищците и ответникът И.Ч. са направили искане за назначаване на съдебно-техническа оценъчна експертиза, което следва да бъде уважено, предвид доказателствената тежест, която носят.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Й.Й., гражданин на Кралство Нидерландия, роден на *** г. в гр. Маръм, Нидерландия, с личен номер *********, притежаващ паспорт № NNF273K74, издаден на 24.10.2014 г. от Кметство Хогевеен, валиден до 24.10.2024 г. и Г.Й.Б., гражданин на Кралство Нидерландия, родена на *** г. в гр. Хогевеен, Холандия, с личен номер *********, притежаваща паспорт № NWKD1CR73, издаден на 28.08.2014 г. от Кметство Хогевеен, валиден до 28.08.2024 г., двамата с адрес: Холандия, Хогевеен, Коренщрад 39, чрез пълномощник адв. Ю.Б. ***, със съдебен адрес:***, искове против И.О.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.Атанас Пройчев Тасков от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** и „АДЛЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 143, ет. 5, ап. 10, представлявано от адв.Антоанета Георгиева Гинева от АК-Бургас, със съдебен адрес:***, за осъждане на първия ответник И.Ч. да заплати на ищците следните суми: сума в размер на 18 000 евро (с левова равностойност 35204,94 лв.), представляваща остатъка от продажната цена на собствения им недвижим имот по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том ІV, рег. № 7911, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. в размер на 7474.57 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 15.11.2017 г. в размер на 4933.74 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност да бъде осъден втория ответник АДЛЕР“ ЕООД да заплати на ищците следните суми: сума в размер на 18 000 евро (с левова равностойност 35204,94 лв.), представляваща остатъка от продажната цена на собствения му недвижим имот по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 71, том ІV, рег. № 7911, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. в размер на 7474.57 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 15.11.2017 г. в размер на 4933.74 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищците с исковата молба и от ответниците с писмените отговори.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по двама свидетели от ищците и ответника И.Ч..
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника И.Ч. да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред ОДМВР Бургас, от където да се снабди с препис от материалите по досъдебно производство № ЗМ-382 от 2016 г. по описа на ОДМВР Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за призоваване на И.Ч. да даде обяснения по чл. 176 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа оценъчна експертиза от вещото лице Ирена Маврова, която след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на процесния имот и съответните справки за пазарните цени на имотите, да даде отговор на въпроса: каква е пазарната цена на процесния имот към момента на сключването на процесния договор от И.Ч. като пълномощник на ищците, като се съобразят техническите характеристики на имота като ателие, с капандури, ситуирано в подпокривното пространство, съответното разпределение на застроената площ, местоположение, вида на строителството и на самия имот.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършване на експертизата в размер на по 120 лв., платими от ищцовата страна и от ответника И.Ч., в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на ОС-Бургас.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 17.05.2018 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, както и от проекта за доклад по делото, а на ищците и преписи от писмените отговори на ответниците. Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит поне от една от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: