Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.11.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4744 по описа за 2021 г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от С.С.Ч. против ЗК „Л.И.“ АД обективно съединени
осъдителни искове за сумата 223 000лв. с правно основание чл.3 ГПК вр. чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди и сумата 67 891.12лв. с правно основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 12.04.2018г.-11.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът сочи, че с влязло в сила съдебно
решение бил осъден да заплати на ответника 252 091.97лв. разноски по дело,
за което на 23.08.2016г. издаден изпълнителен лист. На 04.08.2016г. с три
преводни нареждания заплатил доброволно посочената сума по банковата му сметка.
Въпреки това на 17.11.2016г. срещу него било образувано изп.д.№
8027/2016г. по описа на ЧСИ М.Б.и по искане на ответника на 18.11.2016г. бил
наложен запор върху банковите му сметки в „Юробанк
България“ АД. След представяне на доказателства за плащането на 02.12.2016г.
ЧСИ прекратил изпълнителното дело и вдигнал запора. Сочи, че на 01.09.2016г.
сключил с „Л.И.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на няколко
самостоятелни обекта в сграда в гр.Смолян срещу цена общо от 515 893.20лв.
Прехвърлянето на правото на собственост следвало да се извърши в срок до
02.12.2016г. Твърди през 2015г. на това дружество да е предоставил заем в общ
размер на 223 000лв. с постигнато съгласие тази сума да служи като задатък по договора
за продажба. Останалата част от цената следвало да плати до 30.11.2016г., което
не направил по причина, че към този момент сметките му били запорирани.
През 2019г. ищецът уведомил продавача за невъзможността да извърши плащане и поискал
да му върне задатъка. Поради отказ на продавача
предявил срещу него иск за възстановяването му, евентуално намаляване като
прекомерен, който бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по т.д.№
103/2019г. на Смолянски окръжен съд. Въз основа тези
обстоятелства твърди, че невъзможността да изпълни задължението си по предварителния
договор се дължи на противоправното поведение на
ответника, който неоснователно инициирал принудително изпълнение въпреки
знанието за извършеното към него пълно погасяване на дължимото. Наред с това,
освен върху банковите му сметки ответникът поискал и запор на касетки и сейфове
в посочената банка, включително запор върху вземанията, които имал към
последната като негов клиент, с оглед на което твърди, че с действията си
умишлено е целял да го увреди и злепостави. По този начин освен, че не придобил
правото на собственост върху имотите, загубил и платения задатък
от 223 000лв., което съставлява имуществена вреда под формата на
претърпяна загуба и чието обезщетяване претендира с исковата молба.
Ответникът оспорва исковете. Поддържа,
че образуваното изпълнително производство не е последица от противоправно
поведение на негови служители, тъй като банковата сметка, по която ищецът
направил плащане на задължението си е предназначена и по нея са извършвани
множество преводи на идентични задължения от длъжници
на дружеството, а наред с това лично извършвал и преводи в качеството на
пълномощник на други лица, което е възпрепятствало своевременното узнаване за
извършеното погашение. Навежда, че в качеството си на длъжник е имал не само
задължението да извърши плащане, но и да уведоми кредитора за това, което не
направил. Подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело е в
упражняване правата му на кредитор по удовлетворяване на парично вземане и само
с тази цел, поради което отрича да е действал недобросъвестно и с намерение да
причини вреди на ищеца. Оспорва достоверността на датата на сключване на
предварителния договор между ищеца и посоченото в исковата молба дружество и
той да е породил правно действие с твърдението да е нищожен на основание чл.26,
ал.2, пр.5 ЗЗД като абсолютно симулативен. Оспорва
ищецът да е претърпял имуществена вреда, както и тя да се намира в причинна
връзка с наложения запор с твърдения, че е разполагал с парични средства извън
банковата сметка и имущество, чрез които могъл да заплати остатъка от цената на
продавача и то в уговорения срок. Тези обстоятелства навежда и като възражение
за съпричиняване.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно, че въз основа влязло
в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист на 23.08.2016г. по гр.д. №
6235/2012г. на СГС, I-21 състав, с който ищецът осъден да заплати на ответника
ЗК „Л.И.“ АД 7 040.56лв.-разноски по гр.д.№ 6235/2012г. на СГС, 158 801.41лв.-разноски
по гр. д. № 6235/2012г. на СГС и гр.д. № 3497/2014г. на САС и 86 250лв.-разноски
по т.д. № 3200/2015г. на ВКС.
На 04.08.2016г. с три платежни нареждания ищецът превел
по банков път паричните суми по сметка на ответника ************, покриващи изцяло
задължението му по изпълнителния лист. Като основание за преводите в платежните нареждания за
съответната сума е посочено „разноски по гр.д. 6235/2012г. СГС, разноски по в.гр.д.
3497/2014г. САС, разноски по к.гр. д. 3200/2015г. пред ВКС“.
На 17.11.2016г. по молба на ЗК „Л.И.“ АД е образувано изп.д.№ 20168380408027 по описа на ЧСИ М.Б.за събиране сумите
по изпълнителния лист в общ размер на 252 091.97лв. Въз основа направеното
в молбата искане ЧСИ наложил запор върху вземанията на ищеца по банкови сметки в
„Юробанк България“ АД, както и запор върху вземанията
му към същата банка за извършени правни услуги. Запорните
съобщения са връчени на третото лице на 18.11.2016г.
След получаване поканата за доброволно изпълнение
/22.11.2016г./, на 24.11.2016г. ищецът
представил доказателства за извършеното плащане, поради което с постановление
от 02.12.2016г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.1 ГПК и на същата дата вдигнал наложените запори.
По делото е представен предварителен договор от
01.09.2016г. за покупко-продажба, с който продавачът „Л.И.с“ ЕООД се задължил
да прехвърли на купувача С.Ч. в срок до 02.12.2016г. правото на собственост
върху недвижими имоти, подробно описани
в приложение № 1 към договора, представляващи апартамент № 12, апартамент № 16,
студио № 2, студио № 3, гараж № 4, гараж № 5 и гараж № 9, находящи
се в жилищна сграда в гр.Смолян срещу продажна цена общо от 515 893.20лв. В т.1
е посочено, че купувачът предоставил заем на продавача през 2015г. в размер на
223 000лв. с постигнато в т.2.1 съгласие тази сума да служи като задатък /капаро/ по предварителния договор. Останалата част
от цената от 292 893.20лв. ищецът следвало да заплати в срок до
30.11.2016г., а плащането предвидено като условие за сключване на окончателния
договор и прехвърляне на собствеността. Съгласно т.7 при неизпълнение
задължението на купувача да заплати в срок договорената окончателна цена
/т.2.1/, продавачът не дължи връщане на задатъка и
договора се счита за развален.
Ищецът не изпълнил задължението по т.2.1 в уговорения
срок 30.11.2016г., като уведомил дружеството-купувач, че поради наложения запор
върху сметките му към тази дата е бил поставен в обективна невъзможност да
извърши плащане на останалата част от цената и поискал връщане на задатъка. В отговор дружеството отказало с позоваване на т.7
от предварителния договор /разменена кореспонденция през 2019г.-стр.44/. Това
послужило като основание ищецът да предяви осъдителен иск срещу купувача за
връщане на задатъка по чл.93 ЗЗД за сумата от
50 000лв., частично от 223 000лв., в условията на евентуалност иск за
намаляване неговия размер поради прекомерност. С решение № 20192/08.07.2020г.
по образуваното гр.д.№ 103/2019г. по описа на См.ОС исковете са отхвърлени.
Решението е влязло в сила на 07.08.2020г.
При тези безспорни фактически обстоятелства ищецът поддържа
недобросъвестно упражняване правото на принудително изпълнение от ответника,
съставляващо основанието по чл.3 ГПК за пораждане отговорността му за
претърпяната имуществена вреда.
Съгласно чл.3 ГПК участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Според установената съдебна практика злоупотреба с
право на иск или друго съдопроизводствено действие е противоправно и налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно-за да бъдат увредени правата и законните интереси на други
/чл.57, ал.1 КРБ/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си
естество е деликтна и противоправността
се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването
на недобросъвестността е в тежест на пострадалия /Решение № 189/20.06.2014г. по
гр.д.№ 5193/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 758/11.02.2011г. по
гр.д.№ 1243/2009г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 257/14.07.2011. по гр.д.№ 1149/2009г.
на ВКС, ІV г.о. и др./.
В решение № 257/2011г. на ВКС е
посочено, че конституционно право на всеки гражданин е да сезира съответните
държавни органи и да търси защита на свои права и законни интереси, когато са
нарушени или застрашени. Добросъвестността
е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението за неговото
съществуване, поради което няма злоупотреба с права, ако страната действа със
съзнанието, че защитава свое съществуващо субективно право. Без значение е дали
предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното
субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е
извинителна или не.
В разглеждания случай за да се ангажира отговорността на ответника
по чл.3 ГПК вр. чл.49 ЗЗД е необходимо доказването по
безспорен начин, че въпреки знанието за
извършеното плащане е инициирал изпълнителното производство за да навреди на
ищеца.
По делото не е спорно, че във връзка
с дейността си ответното дружество използва разплащателна банкова сметка ***,
по която постъпват парични суми от различни лица и на различни правни
основания, включително присъдени по дела разноски. Не е спорно също, че ищецът
упражнява адвокатска дейност и в качеството си на пълномощник на трети лица внасял
по сметката парични суми по присъдени в полза на дружеството разноски по приключили
съдебни дела, преобладаващо по искове за застрахователни обезщетения.
Видно от представеното извлечение от
банковата сметка /стр.106-109/ за календарната 2016г. по нея са били нареждани
парични суми за съдебни разноски от множество физически и юридически лица по множество
граждански, търговски и изпълнителни дела, а в периода
05.04.2016г.-23.08.2016г. С.Ч. е извършил общо 10 превода, всички за разноски
по различни граждански дела, включващи и процесните.
В същия период 07.04.2016г.- 29.08.2016г., като пълномощник е подавал писмени
уведомления до ответника за извършените от доверителите му плащания на
присъдени съдебни разноски с посочване техния размер, номера на делото и датата,
на която е направено това /стр. 179-183/. Няма данни такова уведомление да е
подал за плащането на собственото си задължение.
В показанията си разпитаната по делото св.М.С.-М.,
главен счетоводител на ЗК „Л.И.“ АД сочи, че по банковата сметка ежедневно
постъпвали всякакви суми, касаещи дейността на дружеството, които се
осчетоводявали своевременно в счетоводната система в рамките на 2-3 дни. За постъпленията за разноски по дела няма
отделни партиди, а се осчетоводяват по една обща сметка „клиенти“ отнасяща се
за всички приходи от дела и разноски. В дружеството няма разписани вътрешни
правила за обмен на информация между счетоводството и юристите. Установения
начин на работа е бил два пъти годишно-в средата и края на годината
счетоводният отдел да уведомява юристите на дружеството за движенията по сметката
по отношение приходите от съдебни дела с предоставяне в табличен вид справка
отразяваща кой приход за кое дело се отнася. В останалото време давали справки
при запитване от тях за конкретна сума или дело, което включвало и проверка за
осъществен превод с предоставяне платежните документи, когато има такъв. Сочи,
че задължението на счетоводството се свежда да обобщаване на това, което е
постъпило по сметката, а след получаването на информацията юристите съпоставят
данните по отделните дела и преценяват дали има задължение или е погасено чрез
плащане, респ. при липса на данни за плащане предприемат следващи действия. Сочи
още, че по сметката ежедневно били получавани плащания от различни адвокати,
както и не знае с каква периодичност се образуват изпълнителни дела срещу длъжници на дружеството. За преведените от ищеца суми по
сметката разбрала през м.11.2016г. след запитване на нейна колежка А.Д.Видно от
приложения по делото препис молбата за образуване на изпълнителното дело е
подадена до ЧСИ от пълномощник на застрахователното дружество адв.Ж.К., която е негов процесуален представител и в
настоящото производство. След постъпване на 24.11.2016г. молбата на ищеца до
съдебния изпълнител с представените доказателства за плащане, адв.К. отправила запитване на 28.11.2016г. до посочената
служителка А.Д., която потвърдила постъплението на сумите на посочената в
нарежданията дата след извършена проверка от свидетелката /стр.190/. В резултат
на това дружеството депозирало на 30.11.2016г. становище за прекратяване на
изпълнителното дело /стр.168/.
От така събраните доказателства може
да се направи извод, че инициирането на принудително изпълнение е по причина пропуск
от служители на дружеството да сведат до знанието на упълномощения адвокат
извършеното плащане. Доводът на ответника това да се дължи на поведението на
ищеца, тъй като не го уведомил с аргументи черпени от чл.97 ЗЗД е неоснователен.
Съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване
на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора.
При изпълнение по този начин няма изискване длъжникът да уведомява кредитора за
плащането. То е необходимо само в случаите на забава на кредитора по чл.96 ЗЗД,
когато, за да се освободи от задължението, длъжникът следва да внесе паричната сума в банка по местоизпълнението /чл.97 ЗЗД/, която хипотеза не е налице. Затова
за узнаването от ответника за плащането е без значение дали е бил уведомен от
ищеца, както е правил в други случаи на плащане съдебни разноски от трети лица по
дела в качеството си на пълномощник. С постъпване на паричната сума по
банковата сметка задължението му е погасено, а в задължение на натоварените със
съответната дейност служители на дружеството е да предприемат необходимото този
факт да стане известен.
По делото няма доказателства ръководството
или служители на дружеството да са знаели за сключения от ищеца предварителен
договор за покупко-продажба, респ. не се твърди и доказателства не са
ангажирани за други взаимоотношения между страните, които биха дали основание
да се приеме недобросъвестност в упражняване правото на принудително изпълнение
по смисъла на чл.3 ГПК. Обстоятелството, че по същото време ищецът е нареждал и
други парични суми не в лично качество, а като пълномощник на трети задължени
към застрахователя лица, но само срещу него е било образувано изпълнително
дело, не доказва твърдението за злоупотреба с право.
Установените по делото вътрешна
организация на работа и големия обем постъпления по сметката на дружеството, в
значителната си част от съдебни разноски по множество дела, сочат, че пропускът
на служителите да уведомят своевременно за плащането е поради неположена
дължима грижа. Това поведение е укоримо, но не
недобросъвестно по смисъла на чл.3 ГПК, поради което и не е противоправно.
По изложените съображения и при
липса на елемент от фактическия състав за ответника не е възникнала деликтната отговорност за вреди на посоченото правно
основание, обуславящо неоснователност на исковете. С оглед този извод съдът
намира за безпредметно обсъждането на доказателствата и наведените възражения
по отношение вредата и причинно-следствената връзка.
При пози изход на спора право на разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. Същият е направил разноски за депозит за вещо
лице и такси за съдебни удостоверения в общ размер от 735лв. Представляван е от
адвокат с уговорено и платено възнаграждение от 15 600лв. Възражението на
ответника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, наведените от процесуалния
представител възражения и активността му в процеса на доказване. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски от 16335лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.Ч.,
ЕГН **********,
с адрес ***, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.3 ГПК вр.
чл.49 ЗЗД за сумата 223 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от недобросъвестно упражняване право на принудително
изпълнение с образуване на изп.д.№ 20168380408027 и налагане
запор върху вземания на ищеца, и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 67
891.12лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
12.04.2018г.- 11.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
ОСЪЖДА С.С.Ч.,
ЕГН **********,*** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София, разноски
по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от 16335лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: