Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 68
гр. Сливен, 31. 03. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 42 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 53, ал. 4 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „М.“ ООД с ЕИК: ………………, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „А. С.“ офис ….., пр. от у. К.Л.М.,
подадена срещу Решение № Р-635/32-378041 от 21.12.2020 г., издадено от
Директора на Агенция „Митници“, с което, на основание чл. 53, ал. 3 във връзка
с ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1, т. 3
от ЗАДС, е отнет Лиценз № 546 за управление на данъчен склад за производство и
складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран
складодържател – BGNCА00377000 и идентификационен номер на данъчен склад –
BGNCA00377001, с адрес на склада: с. Х. 8635, местност „Ч.”, в. и. в УПИ I,
имот № 000041, ЕКАТТЕ 77030, община Т., област Я., и е прекратено действието на
лиценза на лицензирания складодържател „М.“ ООД.
В жалбата си оспорващият излага съображения, че:
непогасените публични задължения, поради наличие на които е отнет лицензът на
дружеството, са в резултат на наложените в страната противоепидемични мерки; на
13.01.2020 г. е получено потвърждение от НАП за одобряване на предложения от
дружеството погасителен план и постигане на неформално споразумение, от което е
видно, че е налице споразумение за разсрочване на задълженията на дружеството
към НАП, представляващо изключението, предвидено в хипотезата на чл. 47,
ал. 1, т. 4 от ЗАДС – разсрочени данъчни задължения, и не е налице основание за
прекратяване на лиценза; на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът следва да
вземе предвид и новите факти от значение за делото, възникнали след издаването
на оспорения акт, каквото в настоящия случай представлява договореното с НАП
разсрочване на задълженията. Моли оспореното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован, не се представлява. В представена писмена молба
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че писмото на публичния
изпълнител представлява разрешение за разсрочване на задълженията по смисъла на
чл. 187а и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административният орган – Директора на Агенция „Митници“,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде
отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на разноски. В
представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорения акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 29.11.2013 г. на оспорващото дружество „М.“ ООД, на
основание чл. 50, ал. 1 от ЗАДС, е издаден Лиценз № 546 за управление на
данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, с адрес на склада:
с. Х. 8635, местност „Ч.”, в. и. в УПИ I, имот № 000041, ЕКАТТЕ 77030, община Т.,
област Я., с вписани в лиценза идентификационен номер на лицензиран
складодържател – BGNCА00377000 и идентификационен номер на данъчен склад –
BGNCA00377001.
С Уведомление на основание чл. 221, ал. 6 от ДОПК от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, с Вх. № 32-307250 от
21.10.2020 г., Директорът на Агенция „Митници“ е уведомен, че: „М.“ ООД има
непогасени публични задължения в размер над 5 000 лева; не погасява
задълженията си и не е предложил надлежно обезпечение; съгласно наличните в НАП
данни, длъжникът няма активи, с които да обезпечи /изцяло/ задълженията си; задълженията
не са по невлязъл в сила акт и същите не са разсрочени/отсрочени.
С Писмо Рег. № 32-315916 от 29.10.2020 г. по описа на Агенция
„Митници“, на дружеството е съобщено Уведомлението от НАП; посочено е, че
наличието на публични задължения е основание за отнемане на издадения лиценз,
на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 47,
ал. 1, т. 4 от ЗАДС; указано е, че писмото следва да се счита за уведомление по
чл. 26, ал. 1 от АПК; дадена е възможност на дружеството да изрази становище
или да направи възражения.
Със Становище, входирано в
Агенция „Митници“ на 10.12.2020 г., дружеството е заявило, че: публичните му
задължения са обезпечени, чрез наложени от НАП запори върху движими вещи,
собственост на дружеството, съгласно Постановления за налагане на обезпечителни
мерки и Протоколи за опис към тях от 05.12.2016 г. и от 22.08.2017 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен; на 25.11.2020 г. е
проведена публична продан на част от запорираните вещи, в резултат на която три
броя ф. са били възложени за 11 500 лева, с която сума се е намалил
размерът на публичните задължения.
На 21.12.2020 г. от Директора на Агенция „Митници“ е
издадено оспореното в настоящото производство Решение № Р-635/32-378041, с
което, на основание чл. 53, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с чл.
47, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 1, т. 3
от ЗАДС, е отнет Лиценз № 546 за управление на данъчен склад за производство и
складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран
складодържател – BGNCА00377000 и идентификационен номер на данъчен склад –
BGNCA00377001, с адрес на склада: с. Х. 8635, местност „Ч.”, в. и. в УПИ I,
имот № 000041, ЕКАТТЕ 77030, община Т., област Я., и е прекратено действието на
лиценза на лицензирания складодържател „М.“ ООД.
Административният орган, след като е анализирал събраните по преписката
документи, е направил извод, че със становището на дружеството, представено в
административното производство, не са приложени доказателства, че публичните
задължения към НАП са погасени и/или надлежно обезпечени. Позовал се е на
Уведомлението от 21.10.2020 г. на публичния изпълнител, че: дружеството има
непогасени публични задължения в размер над 5 000 лева; за задълженията не е
предложено надлежно обезпечение; съгласно наличните в НАП данни, длъжникът няма
активи, с които да обезпечи /изцяло/ задълженията си; задълженията не са по
невлязъл в сила акт и същите не са разсрочени/отсрочени.
Оспореното решение е съобщено на оспорващия на
07.01.2021 г. Жалбата срещу решението е входирана в деловодството на съда на
19.01.2021 г.
С жалбата е представено Писмо от 12.01.2021 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, адресирано до „М.“ ООД,
с което дружеството е уведомено, че във връзка с публични задължения на „М.“
ООД и искане Вх. № 75 от 05.01.2021 г., с което дружеството поема ангажимент за
спазване на предварително определен погасителен план, включващ вноски за
погасяване на просрочени задължения по изпълнително дело № ********* / 2016 г.
в размер на 93 157,25 лева, от които главница 72 817,47 лева и лихва
20 339,78 лева, на 12.01.2021 г. е изготвен погасителен план по неформално
споразумение, включващ вноски за изплащане на просрочените задължения по изпълнителното
дело.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна – адресат на оспорения
акт, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 53, ал. 3 от ЗАДС.
Спазена е установената от закона форма – оспореният
акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от административния
орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз основа на които
са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили като основание за
постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите от нормата на
чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Издавайки акта си, административният
орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта
на закона.
Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 1
от ЗАДС, лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато
лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47 от ЗАДС. В приложимата за разглеждания случай разпоредба на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС е предвидено, че лицензиран
складодържател може да бъде лице, което няма публични задължения, събирани от
митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни
осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове,
както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
Не е спорно между страните, че на 29.11.2013 г. на „М.“
ООД е издаден Лиценз за управление на данъчен склад за производство и
складиране на акцизни стоки. Не са спорни в съдебното производство и
обстоятелствата, че към датата на издаване на процесното решение, дружеството
има непогасени публични задължения в размер над 5 000 лева, които не са по
невлязъл в сила акт и са необезпечени.
Спорно е обстоятелството дали публичните задължения са
разсрочени и съответно налице ли е изключението, предвидено в чл. 47, ал. 1, т.
4 от ЗАДС, лицензираният складодържател да има публични задължения, но същите
да са разсрочени. За да обоснове твърдението си, че публичните му задължения са
разсрочени, от оспорващия е представено Писмо от 12.01.2021 г. на публичен
изпълнител, с което дружеството е уведомено, че във връзка с негово искане от
05.01.2021 г., на 12.01.2021 г. е изготвен погасителен план по неформално
споразумение, включващ вноски за изплащане на просрочените задължения по
изпълнителното дело. Въпреки изрично дадените на оспорващия указания с
Разпореждане на съда от 29.01.2021 г., по делото липсват доказателства, че
процесните публични задължения са разсрочени с надлежен административен акт.
Съгласно чл. 183, ал. 1 от ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може
да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен
краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен
погасителен план. Същото е предвидено и в чл. 187а, ал. 1 ДОПК по
отношение на условията за отсрочване и разсрочване на задълженията, установени
от НАП. В първия случая компетентният орган е визиран в чл. 184, ал. 1 от ДОПК,
а във втората хипотеза – в чл. 187б, ал. 1 от ДОПК. Сроковете за приключване на
производство са дадени съответно в чл. 185, ал. 4 от ДОПК и чл. 187в, ал. 2 от ДОПК. Във всички случаи производството приключва с издаване на нарочен
административен акт– разрешение за отсрочване или разсрочване, респективно
отказ (изричен или мълчалив) за отсрочване или разсрочване по чл. 185 от ДОПК,
съответно чл. 187в от ДОПК. От събраните по делото доказателства не се
установява да е издаден положителен за оспорващия краен акт в това производство
/такъв акт не е представеното писмо от 12.01.2021 г./, поради което следва да
се направи извод, че процесните публични задължения не са разсрочени с надлежен
административен акт.
Наред с изложеното, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Представеното писмо е с дата 12.01.2021 г. – след
датата на издаване на административния акт, и като такова е ирелевантно,
тъй като основанията за законосъобразност на акта следва да са налице към
датата на неговото издаване. Неоснователно е възражението на оспорващия,
свързано с приложение на чл. 142, ал. 2 от АПК. Представеното писмо не може да
бъде определено като нов акт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2
от АПК. Съгласно последователната практика на ВАС, нови факти от значение за
делото са само тези, които могат да променят съществувалото към момента на
издаването на административния акт правно положение и на които по силата на
нормативен акт е придадено обратно действие, или факти, които са съществували
към момента на издаването на акта, но не са били известни на административния
орган или на адресата на акта. Това не следва да са „новосъздадени”, т. е.
възникнали след издаването на акта факти, с изключение на тези, на които
законът придава обратно действие /в този смисъл Решение № 3674 от 13.03.2019 г.
на ВАС по адм. дело № 10042/2018 г., VII о.,; Решение
№ 11747 от 04.10.2018 г. на ВАС по адм. дело №
7082/2018 г., VIII о.; Решение № 2575 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. дело № 8594/2014 г., VII о.; Решение № 4111 от 25.03.2014
г. на ВАС по адм. дело № 360/2014 г., I о./.
По изложените съображения, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния
орган за присъждане на разноски по делото е основателна до присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК. Претенцията в частта
относно дневни разходи за командировка, квартирни пари и разходи за транспорт,
е неоснователна, тъй като заплащането на разходи по повод пътуване до
седалището на компетентния съд /дневни, нощувки, транспортни разходи/ не
представляват деловодни разноски по смисъла на закона, тъй като не касаят
извършването на правните действия в процеса.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.“ ООД с ЕИК: ……………., със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, пл. „А. С.“ офис …., пр. от у. К.Л.М.,
подадена срещу Решение № Р-635/32-378041 от 21.12.2020 г., издадено от
Директора на Агенция „Митници“, с което е отнет Лиценз № 546 за управление на
данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен
номер на лицензиран складодържател – BGNCА00377000 и идентификационен номер на
данъчен склад – BGNCA00377001, с адрес на склада: с. Х. 8635, местност „Ч.”, в.
и. в УПИ I, имот № 000041, ЕКАТТЕ 77030, община Т., област Я., и е прекратено
действието на лиценза на лицензирания складодържател
„М.“ ООД.
ОСЪЖДА „М.“ ООД с ЕИК: ……………., със седалище и адрес на управление:
гр. Сливен, пл. „А. С.“ офис …, пр. от у. К.Л.М., да заплати на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: